ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 220, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 220, Valeri Kolev.

Беше бордова вечер, няколко дни по- късно. Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из Nissan, а той беше на 4 часа полет от Orixon 44. В тези дни, целия личен състав на кръстосвача Nissan- 750 души, бяха обсъждали положението в системата Orixon, както и бъдещето на планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Адмирал Шао остана доволен от чутото от него и новите идеи на хората от екипажа на кръстосвача. Nissan за сега оставаше на пост, наблизо до Orixon 44. Имаше достатъчъно сили и техника на AFJ, които да бъдат изпратени по планетите из системата, където имаше огнища на войната.
Алекс беше запалил цигара и крачеше уверено из коридорите на Nissan. До него Ким бърбореше развеселена, а по- назад идеха Аш и Палма. Новината, че кръстосвача оставаше пост край планетата Orixon 44, се хареса на целия екипаж. Сега всички те щяха да имат време да помислят и за себе си, както и да обсъждат случващото се из системата Orixon. Алекс щеше да се отдаде на едно свое хоби- да сглобява хитроумни приспособления с тройно и четворно предназначение, които да помагат на командосите в беда и лоши времена. Той сглобяваше и уникален компютър с военни цели, по свой проект. Това напоследък отнемаше цялото му внимание. Планетата беше съвсем наблизо, а тук имаше милиони земляни. Това радваше командосите- астронавти, отвикнали от компанията на себеподобните си, в дългите си мисии из космоса.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в каютата си.
*
Вечерта на другия ден Crossfire обикаляше около планетата Orixon 44 в патрулен полет. Алекс беше оклюмал в тези часове. Неговият извънземен грип отново го тормозеше. Това се съпровождаше и от мрачни мисли. Въпреки неразположението си, Алекс седеше зад компютрите и умуваше, докато наблюдава терена под кораба, с картина от външните камери. Корабът се намираше на 2,000 м. височина и поддържаше скорост от 400 км/ч. На борда в тези часове нямаше много будни хора. Със задачи и дежурства бяха заети около 50 души. В каютата с Алекс бяха неговите хора сега. Ким също дежуреше, а Аш и Палма вечеряха около масата. Алекс наблюдаваше в екраните пред себе си, териториите под кораба. На тази планета природата беше невероятна, а дивите животинки бяха изключително интересни. Все още се изучваше климата на планетата и нейните сезони. Денонощието тук също беше различно от земното. Тази планета дишаше и живееше по земния календар, тъй като все още не беше направен тукашен календар. По някое време Алекс живна неочаквано. Някаква тайна свежа идея го окрили да стане от креслото си пред пулта и да излезе из кораба на разходка. Той запали цигара докато крачеше из коридорите.
Командир Йон го посрещна с кимване:
-Алекс!- каза той- Какво те води насам?
-Командире, много време съм със този грип, а още не е намерен подходящ лек. Започвам да си мисля, че излекуването е невъзможно. Но най- много ме безпокоят мрачните ми мисли, произлизащи от грипа. Опитахме много неща за лек, но нищо не се получи.- каза Алекс.
-Алекс, трябва да се стегнеш!- каза Йон.- Това са изпитания, а не грип! На даден етап от живота си, всеки от нас преживява подобни изпитания. Нали разбираш, Алекс, злите демони обичат да тормозат хората. Някои по- силно, други по- слабо.
-Какво знаем за тях, сър?- попита Алекс.
-Те са със различна от нашата материя.- каза Йон.- Едва ли някога ще разберем точно, какво са те. Едва ли някога ще успеем да ги накажем за всичките причинени на Галактиката беди и нещастия.
-Това е лошо, сър!- каза Алекс.
-Има и по- лошо, Алекс.- каза Йон.- Ще се помоля за тебе на боговете тази вечер. Надявам се, да ти олекне… А сега върви! Страшно съм зает, синко!
*
На Алекс наистина му олекна скоро. Той се запъти към каютата си, а по пътя научи, че кораба Volvo наближава планетата, тръгнал преди месеци от Земята. На борда си кораба Volvo носеше 1,000 души. Сред тях много военни, както и бунтовници срещу робството, което владееше Земята в тези времена…
*
Беше към края на следобеда на другия ден. Crossfire от сутринта се намираше на космодрума край град № 10. Тук се намираше и кораба Volvo, пристигнал тук от Земята след месеци полет, носещ 1,000 души- нови заселници на Orixon 44. В тези часове имаше среща на новопристигналите от Земята, за да разкажат, какво става там. Това вълнуваше почти цялото население на Orixon 44 и се излъчваше по тукашната телевизия, работеща от скоро. Алекс също слушаше разговорите по телевизията на тази нова планета. Тук никой не беше съгласен на Земята да властва робовладелски строй, нито пък Orixon 44 да се управлява от Земята, но това всъщност нямаше и как да стане, поради голямата дистанция.
Вечерта беше започнала, когато Алекс запали цигара и си взе кафе, докато започваше работа по компютрите. Той беше леко тъжен тази вечер, а искаше да започне работа по проекта си за специален военен компютър, който смяташе да създаде с уникален прототип, сглобен от него. В същото време оставаше шеф на малкия си екип от 20 души. Той щеше да работи по проекта за компютъра си, тук в каютата в едно кътче, където до скоро нямаше нищо. Всъщност не му трябваше много място, за да експериментира с електорника, фотоника и какви ли не чипове и части, каквито на борда на кораба имаше за резерва. Тази абдикация от обичайното седене зад пулта беше само привидна. Алекс на всеки час се информираше с новини за кораба и за системата Orixon. С него беше и Ким, която му помагаше в това начинание. Още не беше избистрил цялата си идея за свой модел компютър, но по принцип нямаше какво да му попречи да осъществи тази идея. Той знаеше, че ако има достатъчно време, проекта щеше да стане готов и то с уникален прототип, може би за 2- 3 години работа. Алекс се задълбочи в работата си тази вечер с часове, като на кръгъл час преслушваше и новините. Новата идея го окрили, даде му нов стимул в живота, който далеко от родната планета, не беше твърде весел…


(следва продължение)