ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 215, Valeri Kolev.
Беше вечер, когато Nissan се установи на няколко часа от планетата Orixon 50. Разузнаването казваше, че на тази планета има примитивен вид същества, чиято цивилизация е поробена от херките (стари врагове на земляните и AFJ). За да обмислят добре нещата, Йон и адмирал Шао решиха Nissan да се изтегли в посока към една звезда наблизо. Земляните отдавна не бяха срещали херки. Позабравени спомени гласяха, че херките са изключително опасни същества, които плячкосват наред, сеят смърт и поробват цели континенти и планети. Обстоятелсвата, че тази планета е само на денонощие от Orixon 44- новата Земя на земляните, говореше, че трябва да се внимава с това положение…
*
На другия ден вечерта, Nissan се беше отдалечил още повече от планета Orixon 50. За положението тук беше съобщено до базата на Orixon 44. До планетата бяха изпратени два екипа за разузнаване, със совалка и джетове. Из кръстосвача беше нормално, екипажа обмисляше положението и какво може да се направи, та да се предпази новата планета на земляните Orixon 44, от нападение на херките. Алекс тази вечер имаше главоболие и отпадналост. Това не му пречеше да замисля планове за действие по основните проблеми, поставени пред екипажа. В това число влизаха графици, изчисляване на траектории, както и компютърно изпитване на тези планове. Ако те се проваляха при тестовете, беше трудна работа да се модифицират, за да бъдат успешни при тестовете. Днес темата бяха херките и планетата Orixon 50. Не беше работа на земляните да освобождават разни примитивни раси от господството на херките, но пък те бяха опасност и трябваше да се държат под наблюдение.
*
Алекс се беше отпуснал. Щеше да има задачи чак след полунощ, но задачи тук в каютата, на топло. Това му подейства чак приспивно. Навън бяха отишли четири екипа със совалки и джетове. Оглеждаше се пространството, около Orixon 50. Тук имаше много херки и трябваше да се обмисли всяко следващо действие. Ако те намереха планетата на земляните, щеше да се възобнови старата война. Алекс въздъхна, запали цигара и се замисли. Навън имаше 40 души, с които трябваше да се поддържа връзка по радиото, за тяхна сигурност. Едва ли щяха да се завърнат до полунощ.
Наближаваше полунощ, когато на Nissan получиха разузнавателни данни, снимки и клипове. Алекс си беше взел кафе, запали цигара и се зае да изучава получената информация. На мушка беше планетата Orixon 50, а се очакваше с нея да се занимават още известно време, преди тук да пристигнат командоси- астронавти- пехотинци. За сега Nissan оставаше на дрейф край близката звезда, временен пост, докато се вземат мерки относно "опасна близост на херките до Новата Земя". До Алекс беше принцеса Lipo, която тази вечер щеше да дежури с него. По назад в каютата бяха Аш и Палма, които слушаха музика и пийваха джин с тоник. Ким щеше да спи още малко, преди да я събудят. Оказа се, че цивилизацията на тази планета, завладяна и поробена от херките, не е толкова примитивна. Това бяха индианци, сериозно напомнящи на земните.
По някое време на входа на каютата се звънна. Беше колега от Nissan, който Алекс помнеше само по лицето. Той влезе, щом му се отвори входа, а Алекс погледна към него въпросително.
-Алекс, аз съм Крум!- каза колегата.- Как върви тази вечер?
-Нормално.- каза Алекс.- Какво има?
-Трябва да говорим нещо двамата с теб.- каза Крум.
-Спешно ли е?- попита Алекс.
-Не.- каза Крум.
-Сядай някъде.- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan стоеше на позицията си, край звездата. Навън имаше четири екипа с джетове и совалки, които изучаваха позициите на херките, долу на планетата. Алекс беше в каютата си, днес тъжен. Беше се усамотил в бокса си и преглеждаше стари свои записки. Крум го беше шокирал вчера. Той твърдеше, че е бил неговия баща в предишния си живот. Алекс знаеше, че това е твърде възможно, но му дойде малко изненадващо. Човек рядко помни нещо от минали свои животи, но при командосите- астронавти от AFJ, това не беше така. Алекс помнеше много от преражданията си като човек. Беше имал стотици свои животи все на Земята, досега. Мнозина негови колеги също помнеха някои от миналите си животи. Това беше ангажираща мисъл и Алекс обикновено избягваше да мисли за това. Рядко му се беше случвало някъде да има свой щастлив, нормален живот, а това го затормозяваше умствено. Сега вече беше известно, че за неволите и лошите събития в човешкия живот вина имат именно "злите демони", които ни правят мръсно и вгорчават и най- добрия човешки живот. Те играеха с хората като котка с мишка и имаха власт над човешките съдби. А освен това, "злите демони" обичаха да гледат ужаси на живо от Земята, като в най- лекия вариант се задоволяваха с криминални истории и катастрофи…
Следобеда напредваше неусетно, а Алекс беше замислен по въпросите около "злите демони". Безспорно беше, че именно те са виновници за всичките злини по света, но се оказваше, че става дума и за цялата Галактика, Млечния път… Алекс се топлеше с чай и пушеше, докато умуваше усмотен в бокса си. По някое време Алекс се появи в общото помещение с пултовете. Ким, Аш и Палма дежуреха в тези часове. Алекс зае мястото си и запали цигара. Надалеко около Nissan нямаше никакви летящи обекти, а малко астероидно поле, служеше за прикритие на екипите, които ходеха на разузнаване до планетата. Алекс се залови да съставя планове, по заложените задачи за изпълнение. Адмирал Шао искаше да се знаят много неща за хекрите тук на тази планета, а това ставаше с разузнаване, по предварителни планове и тракетории на полетите. Все още шокиран от новината, че Крум е бил неговия баща в предишния си живот, Алекс се отдаде на носталгия по миналото си. Усещането, че са се загубили, далеко от Земята, не го изоставяше. Чувството, че Земята е адски надалеко, накара сърцето му да трепне. Беше на път да се изплаши, като удавник, който разбира, че няма да успее да се завърне на брега…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар