ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №76, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №76, Valeri Kolev.

Скоро беше настъпила бордовата вечер. Алекс и неговия екип току- що се бяха приземили до постройка на тукашните учени. При тях отиваха на гости Шон и Бронк. Останалите останаха в совалката. На този астероид се вършеше сериозна научно- техническа дейност и се изобретяваха нови и нови технологии и такива подобни неща, а земляните искаха да обменят с извънземните знанията на цивилизациите си. Алекс тази вечер се радваше на добрите времена, застигнали земляните от двата кораба на Йон. В добро настроение бяха и останалите му колеги и приятели из двата кораба, а и в совалката. Алекс си зареди отново термосите с кафе и чай и се разположи да слуша разговорите между Шон, Бронк и тукашните учени. Разговорите обещаваха да бъдат интересни и полезни. По това време Аш и Палма дежуреха, а Браун, Джейн и Никита вечеряха. До Алекс бяха Ким и Ирина, които си приказваха нещо оживени.
Алекс се беше изправил пред един люк и се радваше на гледката около совалката. Той си мислеше за своя личен живот, а в това нямаше проблеми. Двете му приятелки Ким и Ирина се грижеха за него като за писано яйце. Не, не му бяха много две жени, а това му се отразяваше добре. Време за любов се намираше лесно, даже на далеко от родната планета, и то по време на война. Беше се размечтал в тези часове, а момента имаше дъх на романтика. Той погледна тайно двете си жени и се изпълни със задоволство. Не се сещаше как би се справял толкова далеко от Земята, ако ги нямаше тях, а и верните му приятели тук. Със страх да не се размекне и разчувства още повече той запали цигара и излезе из совалката на разходка. Тя всъщност не беше чак толкова миниатюрна. Беше предиден специален коридор за разходки, който обикаляше покрай основните възли и помещения на совалката. По този коридор имаше доста люкове. Терасата на совалката се затваряше обикновено със дебела стъклена стена. Алекс излезе там, а гледката беше страхотна, тази вечер. Угрижен за това, какво се случва с него, той запали още една цигара и извади специалното шише от джобовете си, пълно с джин. Имаше нужда да успокои топката. Не му беше нито времето, нито мястото за разнежване.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на Йон продължаваха полета си към базата на земляните и AFJ, на планетата Orixon 6. Алекс беше станал от сън късно, след нощно дежурство. Той вече се беше разсънил и седеше пред пулта замислен, на чайове и кафета, и обичайните си цигарки от бордовата реколта тютюн. Той и негови екип, общо десетима, бяха в совалката "Honda", а тя се намираше в хамбара на кораба "Crossfire", за да бъде в готовност да се отдели бързо от кораба, ако командира Йон я изпрати напред.
В началото на вечерта корабите на Йон направиха успешна връзка с базата на земляните на Orixon 6. Тази планета вече се виждаше на радарите, но щеше да бъде дотигната някъде около полунощ. Алекс беше имал добър ден, а в тези часове той се радваше на компанията на своите хора от екипа му. Те се бяха събрали в основната каюта на совалката, а тук беше топло и уютно. В оставащите няколко часа до пристигането на планетата Orixon 6, настроението по двата кораба беше добро. Добре бяха и ранените от онзи злополучен кораб, общо 38 души. От тях вече повечето се движеха свободно. В совалката на Алекс настроението също беше добро днес. Алекс се радваше на добрите времена, застигнали земляните, дори тук, отчайващо далеко от Земята. Той пушеше цигари, пиеше кафе или чай и работеше по пулта и компютрите, зает да проверява пространството наоколо за евентуални опасности.
Пристигнаха по- рано около планетата. Веднага започнаха спускане надолу, и с двата кораба, на дистанция от един час. В това време Алекс и неговите хора се топлеха с чай, джин и тоник, на сладки приказки. Скоро щяха да бъдат в една от базите на земляните, където можеха да бъдат сред много земляни, това което им лиспваше вече продължително време. Освен това базите на земляните по чуждите планети биваха охранявани изключително сериозно, та щяха да си отдъхнат на спокойствие от продължително натрупваното напрежение. В очакване на пристигнето си в базата хората на Йон, общо 130 души, по двата кораба, бяха празнично и отпускарски настроени. Щяха да се срещнат със други от своите и поне за няколко дена да забравят изолацията си, в която биваха по време на мисии из космоса. В този, близо един час, на спускането, екипажите на двата кораба на командир Йон, нямаха вече търпение да пристигнат сред своите, други земляни, сред които да се отпуснат и поне за малко да се почувстват като у дома си. Базата имаше близо 5,000 души персонал, но в близката колония до нея, живееха и работеха 500,000 земляни, а също и извънземни от приятелски цивилизации.
Наближаваше полунощ, а двата кораба на Йон скоро се бяха приземили един до друг на космодрума на базата. Дежурните от базата приветстваха Йон и екипа му, а скоро се погрижиха да приберат носените тук ранени от потрошения от херките кораб. Те съобщиха също, че положението тук е под контрол и всичко е нормално. Йон даде 24 часа почивка на целия си екип, като разбира се щеше да има дежурни на смени. Алекс и Ким бяха излезли на една от терасите на кораба и наблюдаваха местността, край космодрума. Това беше типичната за редица планети зимна картинка на дива и непристъпна джунгла. В другата посока се извисяваше контролния център на базата. Запалиха по цигара, а свежия въздух им навяваше радостни мисли и чувства.
-Кога е Нова Година, Алекс?- попита Ким.
-Боже!- каза той- Никой не се е сещал скоро за това! Хей сега ще проверя в календара!
Докато правеше сложни изчисления на терасата се появи и Ирина.
-Хубава планета!- каза тя- И хубава база!
-Няма да повярвате!- каза Алекс- Изчисленията показват, че утре е Нова Година, срещу 7013- та година!
-Това по кой календар е Алекс?- попита Ирина.
-Това е по централния календар на AFJ.- каза Алекс.
-Да зарадваме и другите!- усмихна се Ким.
Новината шокира не само хората на Йон, а скоро и цялата колония и цялата база. На утрешния ден, според централния календар на Агенцията, беше Нова Година- 7013-та. С течение на времето се беше загубила традицията да се празнува Земната Нова Година. Но сега и тук, това беше на път да се възроди наново. Из цялата база и колонията на земляните започнаха приготовления за празнуване на Новата Година. Едва ли щеше да има кой знае какъв лукс, но радостното, празнично настроение обхвана всички тук…
Навън валеше ситен, извънземен сняг, тихо трупаше навсякъде, дебела пелена. Из базата и корабите наоколо се празнуваше. Алекс и екипа му, се разхождаха навън. Бяха разичстени от снега само малки пешеходни пътеки. Една от тях ги заведе до близкия ресторант. Още щом влязоха вътре, разбраха, че тук се празнува. Местата баха заети на 75%. Избраха си маса до огромните, стъклени стени, с гледка към близкия парк.
-Ще похапнем и по чашка!- каза Алекс.- Празник е все пак!
-Само по чашка ли?- усмихна се Ким.
-Може да е и по две.- каза Аш.
-Само две ли?- попита Ирина.
-Да не искате да спим под масата?!- попита Алекс.
-В никакъв случай!- каза Ким.
Симпатична сервитьорка скоро им донесе блюдата с пържоли, кебапчета, гарнитура и всичко останало. Мислеха да пийнат червено вино с лимонада. Из ресторанта се носеше хубава музика, на живо от местна музикална група. На дансинга вървеше стрийптийз.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №75, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №75, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден корабът "Crossfire" напусна планетата и се издигна високо в небесата й. Щом достигнаха орбитална височина, земляните намериха втория си кораб и двата заедно, един след друг поеха курс към базата на AFJ, която се намираше на планетата Orixon 6. Това беше най- близката база на земляните, а там щяха да бъдат оставени в болница, ранените от потрошения от херките, злополучен кораб. Това бяха 38 души, повечето от тях с по- леки здравословни проблеми. Алекс беше станал от сън почти по обяд, но вече се беше разсънил добре и се чудеше от къде да започне деня си. Той беше със своите хора в совалката, а тя в хамбара на кораба. Алекс си беше заредил термоса този път с плодов сок от плодове от оранжерията на кораба. Той пушеше цигари, пийваше сок, леко натъжен днес. Неговия екип от десет души общо, бяха будни по това време и сновяха из совалката. Аш и Браун стягаха машината за нови полети, Ким и Ирина шетаха и почистваха, а Джейн и Никита приготвяха следобедно похапване. Палма следеше полета на кораба, а Шон и Бронк се къпеха. Алекс не беше много наясно, защо е тъжен в този ден, но май това беше носталгия по родната планета Земята, носталгия по стари гаджета и приятели, с които беше прекарвал времето си преди да започнат с Ким служба за AFJ, на този кораб. Той излезе из кораба на разходка, а ходеше оклюмал и като маносан. Нямаше желание колегите и приятелите му, да го виждат в такова тъжно настроение, а затова той се усамоти в едно малко помещение, откъдето можеше да се взема контрол над кораба, ако бъдеше превзет от врагове. Тук Алекс се усамотяваше понякога. Вътре имаше пулт за двама души, малка маса и две койки една над друга, както и два стола. В дъното имаше санитарен възел. Това беше нещо като паник- каюта. Тя беше непревземаема отвън, а от там се поемаше при необходимост пълен контрол над целия кораб. Алекс постоя близо час в паник- каютата, преди да излезе отново из кораба. По някое време се озова в столовата на кораба, а тук имаше близо 15 души, които се черпеха или вечеряха. Алекс забеляза инструктора Флу и седна при него.
-Пак ли извънземния грип, Алекс?- попита той.
-Не.- каза Алекс- Просто лошо настроение.
-Това е съвсем нормално.- каза Флу.- На далеко сме от Земята, намираме се в страшна война, случва се човек да загуби настроение. Ако имаш нужда от помощ, обади се, Алекс! Аз съм професионален психолог и медик, а не само инструктор.
-Ще имам впредвид това, Флу.- каза Алекс.
-Да пийнем по чаша джин, искаш ли?- попита Флу.
-Не.- каза Алекс и тръгна- Прибирам се в совалката.
Беше началото на вечерта, когато из кораба бяха събудени всички за обикновените инструкции от командира Йон. Те продължиха близо половин час, след което Йон се оттегли, а из кораба започваха вечерните събирания на по чаша питие и приказки. Алекс и хората му бяха по това време в совалката.
*
По обедно време на другия ден двата кораба продължаваха полета си. Те приближаваха огромен астероид, който се оказа населен. Командир Йон поиска да се спрат двата кораба, край астероида, за да се огледа и да се види, какво има по него. "Crossfire" щеше да бъде там скоро. По това време Алекс се беше настанил пред пулта в совалката, пушеше цигари и наблюдаваше данните по екраните пред себе си. На астероида имаше научни станции и военни бази от околните планети. Тук живееха около 4,000 души, учени, военни, както и миньори, които работеха в близката мина. По някое време Браун се свърза с астероида по радиото. От там разрешиха посещението на земляните при тях.
Корабът се приземи на астероида в началото на следобеда. Навън бяха изпратени четирима души с малък джет, които щяха да общуват с хората от астероида. Алекс беше излязъл из кораба на разходка. Той се спря пред един от люковете и погледа астероида навън. Изглеждаше интересно местенце, а това, че тук живееха доста хора, се усещаше като радостен полъх. Астероидът беше обитаем. Постройките из него бяха изпълнени по много оригинална архитектура. Тук учени и военни екпериментираха нови технологии, в полза на своите цивилизации и планети.
В началото на вечерта на борда на "Crossfire" пристигнаха двама гости от астероида. Те пристигнаха със четиримата земляни, които им бяха гости почти целия ден. Командира Йон посрещна гостите в каютата за гости, а щеше да има една добра вечеря, докато той разговаряше с тях. Това бяха хуманоиди, на базата на земните мечки. Но това беше само една от расите, които живееха тук. Тази вечер Алекс беше със своя екип пак в совалката, но бяха напуснали кораба, за да разгледат астероида, макар и от вън. Това разбира се, със разрешението на тукашните хора. Совалката "Honda" на Алекс и екипа му, общо десетима, обикаляше бавно около астероида. Архитектурата тук беше изключителна, проектирана и строена да служи при липсата на атмосфера. Алекс тази вечер отново беше тъжен. Настроението му се задържаше вече с часове наред, все едно и също- тъжно и подтиснато. Той се беше изправил пред един люк и разглеждаше астероида, докато пушеше цигара. Не му беше весело напоследък, а това той си обясняваше с носталията за родната планета Земята. В совалката беше топло и уютно. Ким и Ирина приготвяха лека вечерна закуска за целия екип, Аш и Палма водеха полета, Шон и Бронк почиваха, а Браун, Джейн и Никита се черпеха с джин- тоник, на обичайни вечерни разговори.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговия екип прелитаха над огромните оранжерии на астероида. Точно по това време пристигна повикване за радиоконтакт. Бяха извънземните от оранжерията, които поканиха земляните да слязат долу на гости. Беше посочена площадка за кацане, към която имаше топла връзка с комплекса на оранжерията. Земляните кацнаха там и спуснаха хобот към топлата връзка, за да преминат в комплекса Браун, Джейн и Никита. От тези огромни оранжерии, обърнати към близката звезда, която подхранваше живота на растенията, се добиваха големи количества най- разнообразна храна. Още щом влязоха в комплекса, тримата земляни, ги посрещна любезен човек, който поясни, че ще им покаже това съоръжение, та да се чувстват добре дошли, като скъпи гости тук. От тук тукашните хора си добиваха храната, но имаха в излишък и голяма част отиваше за финансиране на този астероид. Браун и момичетата видяха тук какви ли не растения, а също и животинки, отглеждани заради месото им. Астероидът се финансираше и от близката мина, от която се дбиваха ценни метали и въглища. В ядрото на този астероид имало големи количества питейна вода с добри качества. Всичко това правеше този астероид, напълно самостоятелна единица, която рядко се нуждаеше от външни доставки на гориво, провизии и други стоки.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и екипа му, се прибраха със совалката в хамбара на кораба "Crossfire".
*
В началото на следобеда на другия ден бойния кораб "Crossfire" все още гостуваше на хората от астероида. Вторият кораб на командир Йон беше увиснал над астероида, на около 20 км. височина. Алекс и хората му, общо десетима, бяха в совалката "Honda" в полет около астероида. Това беше интересно местенце, обитавано, макар и без атмосфера. Затова пък в недрата на този астероид имаше огромни запаси от питейна вода. Ранените от онзи злопулчен кораб, общо 38 души, бяха в добро състояние и в момента не се бързаше към най- близката база на AFJ; Агенция на земляните и техните извънземни съюзници, за разузнаване и военна намеса из Галактиката.
Алекс през този ден беше в добра форма и в оптимистично настроение. Докато обикаляха бавно астероида и се радваха на картинката под тях, в совалката беше топло и уютно. Докато един от роботите пилотираше, а с воденето на совалката се занимаваха Аш и Палма.

(следва продължение)

Честита Нова Година 2013 !

Честита Нова Година 2013 !
Нека Новата 2013- та Година ни носи много живот, здраве, любов, успехи и естествено достатъчни приходи. Нека децата са щастливи и защитени от неприятности, да растат, учат и живеят в благоприятна за тях среда. Нека зрелите хора да имат достатъчни приходи, да растат заплатите и пенсиите за възрастните, нашите родители, баби и дядовци, близки, роднини и приятели. Нека да не се въвличаме във войни, да нямаме земетресения, бедствия и катаклизми, на улицата и по пътищата да е по- спокойно и безопасно. Нека Новата Година е щастлива, успешна и спорна за всички нас. Нека не се отклоняваме от пътя, който ни е посочен от религията ни (Християнството). Нека през Новата Година ни се случват само добри неща, но да не забравяме и ние самите да правим добрини за хората около нас. Нека злото ни забрави и да не ни се случват никакви беди, нещастия и неприятности. Нека успешно да учим, да се трудим, да живеем, да почиваме и спим спокойно. Всички да имаме успехи в любовта, да намерим точния човек до себе си, правилните хора в обкръжението си. За децата- щастливо детство, за зрелите хора- щастлив живот, за възрастните- спокойни и нормални старини, да доживяваме дълбоки и достойни старини. Нека си пожелаем повече добро в живота си, в работата, в учението. По- малко хора да гинат по улиците и пътищата, по- малко престъпления да се случват. Нека Бъдещето е щастливо за нас, нашите деца, родители, баби и дядовци, близки, роднини и приятели, както и за вярващите в Бога, хора- (Божия народ). Нека Новата 2013- та Година е успешна, спорна, плодотворна и мирна за всички нас. Нека Господ Бог е с нас и в трудни часове и в радостни мигове. Амин.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №74, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №74, Valeri Kolev.

В края на следобеда "Crossfire" се приземи на планетата Orixon 7. Това беше малка планета с население около 600,000 души. Със своя бит и навици, те напомняха за древните, земни, индиански племена. Разбира се тук имаше радио, открито отдвана. Беше началото на вечерта, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат наоколо. Тук беше студено и се стелеше мъгла. Това беше една поляна, край дива гора. В далечината се виждаше малко, индианско селище от чиито вигвами се издигаше гъст дим. Местността около кораба омагьосваше по някакъв начин. На човек му се струваше, че това е сън, някаква приказка, но не беше така- това си беше самата реалност, поредния извънземен свят, до който се докосваха командосите от AFJ. Двамата постояха около половин час на чист въздух, преди да се приберат на топло в кораба, а сетне закрачиха към хамбара, където им беше совалката. Тук вече бяха всичките десетима- екипа на Алекс. И днес те нямаха дежурства, но пък бяха в готовност да подкарат совалката, ако ги изпратеха някъде. Алекс както винаги си зареди кафе и чай и седна пред пулта, за да пуши и пие, докато се занимава. В совалката беше топло и уютно, а неговите хора бяха тук заедно, отново на вечерни приказки и по питие. Новината от командир Йон беше, че той е решил тази нощ кораба да пренощува тук долу на планетата. Тукашните индиански племена не проявяваха никакъв интерес към кораба на земляните. По тукашното радио беше съобщено просто, че чужд кораб ще гостува на тяхната планета за няколко дни. Съобщението беше кратко и без никакви подробности и коментари. Въпреки липсата на интерес към земляните, командир Йон успя да разговаря с местните хора по радиото. В разговорите продължили около час, той се информира за особеностите на тази планета и обитателите й, а им предаде новините за враждебните раси- пасари и херки. Тук не бяха чували нищо за тях.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Той беше запалил цигара, докато вървяха из коридорите и асансьорите на кораба. Тук беше значително по- хладно, но двамата бяха добре затоплени и не усещаха студ. В столовата до оранжерията имаше към 20 души, които вечеряха. Алекс и Ким намериха Манхатън и Йоанна, седнали тук на по чаша вино с мезе, и седнаха при тях. Настроенията из кораба бяха добри. Течеше една обикновена вечер, като много други подобни. Алекс и Ким си взеха също по порция с мезета и една бутилка вино с лимонада, готови да забравят работата си поне за час, докато са тук с Манхатън и Йоанна. Разбира се те се обадиха до совалката, за да знаят другите къде да ги търсят, ако има нужда.
-Интересна планета!- каза Манхатън- Общо население- 600,000 души!
-Ако питаш мене, те добре си живеят тук.- каза Алекс.- В хармония с природата и без кой знае каква техника и индустрия.
-Всъщност имат огромни площи, където все още не са стъпвали. - каза Манхатън- Ако се съди по тази местност, където сме сега, то планетата е пълна с дивеч, който ще им стига за стотици години напред. Вода имат в изобилие, а обработват само малка част от земите си.
-Докато не им се тръщне някоя враждебна раса да ги пороби!...- каза Йоанна.
-Не можем да огреем навсякъде.- каза Алекс.- Ако ни стигнат възможностите, ще построим тук една наша база. Печелим и ние, печелят и те. Още тази вечер ще предложа на командира.
-Чудя се дали ще имаме война с херките…- каза Ким.
-Все още не е взето решение.- каза Манхатън.- А войната срещу пасарите е в затишие. Пасарите не предприемат никакви действия, а нашите събират сили и се готвят за нова фаза на войната.
-Понякога затишията продължават с години!- каза Ким.- Това са едни от най- приятните моменти в една война, когато временно са прекратени всякакви бойни действия.
-Да. Така е.- каза Манхатън- Но да не се отпускаме, все пак, защото е война.
-Ако имаме късмет, може да имаме малко почивка до започването на войната със херките, а и новата фаза на войната с пасарите!- каза Йоанна.
-Крайно време е за малко почивка!- каза Ким- От колко време не сме се спирали!
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким се прибраха в совалката. Екипа на Алекс- общо десет души, нямаха дежурства тази нощ. Някои от тях вече спяха, а другите бяха събрани в общата каюта- мостик на совалката. Тук беше топло и приятно. Докато Ким и Ирина се къпеха, Алекс си отвори бутилка пепси от автомата и седна пред пулта. Тази вечер почти нямаше какво да се върши в помощ на дежурните от мостика на кораба. Алекс все пак имаше достатъчно допълнителни задачи, за които рядко оставаше време, но тази вечер им беше дошъл реда. В каютата се лееше тиха музика от добри стари времена. Аш и Палма пийваха джин, а Шон и Бронк умуваха над положението в тази звездна система- Orixon. Браун, Джейн и Никита спяха вече. В очакване на една дълга и лека нощ, хората на Алекс се готвеха да спят. Той смяташе да остане до по- късно, а с него поиска да остане Ким. Отдавна Алекс не беше имал такава спокойна вечер и нощ, когато да се абстрахира от войната и от ситуацията, за да остане с мислите си на спокойствие.
*
Беше вечерта на другия ден. "Crossfire" прекара и този ден на планетата Orixon 7. Времето беше хубаво, леко хладно и с много светлина през целия ден. Земляните искаха да се порадват на поне няколко часа свобода, и то със твърдина под себе си. Целия ден премина със разходки и почерпка с местните хора, на опънатата навън шатра и скара- бира. Индианците бяха добри хора. Заедно с група от кораба още до обяда наловуваха дивеч за скара- бирата, а в тези вечерни часове купона още не беше приключил. От местните племена тук бяха дошли с конете си, над 400 души, поканени от земляните по радиото. Алекс и Ким бяха в тези часове навън, край лагерните огньове, където беше весело и приятно, всъщност и с голяма доза романтика, макар и отчасти извънземна. Алекс току- що беше похапнал още една пържола с царевична пита, когато поспря за да изпуши цигара. Индианците бяха хуманоиди, подобие на земните мишки. Край кораба през целия ден, а и в тези вечерни часове беше весело и кипеше купон. Забравили за всякаква дипломация, местните и земляните си говореха помежду си за какво ли не.
С напредването на вечерта местните поемаха обратно по селата си, а някои щяха да нощуват тук в шатрата на земляните, издигната край кораба. От земляните имаше хора, които щяха да останат през цялата нощ навън, край огньовете. Някаква празнична еуфория беше обхванала всички тук. По някое време Алекс, Ким и Ирина се разхождаха около кораба и огньовете. Не беше и кой знае колко студено, но лъхаше типичното ухание на пресен сняг, макар и със извънземен оттенък.
-Как са ни пациентите?- попита Ирина.
-Всичко е нормално и под контрол.- каза Алекс.- Нямаме тежки случаи. Петима вече са отново на крака, а със по- леките четири случая, това са вече девет души на крака, от злополучния кораб.
-Сякаш не бързаме много към базата?- попита Ирина.
-Не. Не бързаме.- каза Алекс.
-Да се порадваме на твърдината под себе си!- каза Ирина.- Това винаги ме изпълва с енергия! Силата на природата, силата от твърдата земя! Без това сме загубени!
-Новините от фронтовете за оптимистични!- каза Алекс.- Пасарите не предприемат никакви действия. Удобно време за нашите, да съберат сили, да се подготвят за нова фаза на войната…
-Не се ли чува нещо за примирие?- попита Ирина.
-Едва ли ще има примирие.- каза Алекс.- Пасарите са поробили десетки планети, които се борят за освобождението си.
Тримата се поспряха отново край близкия огън и си взеха по още една пържола с пиво и царевична пита. Тази вечер се запечатваше за дълги времена в съзнанието им като един от най- радостните им спомени…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №73, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №73, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден, двата кораба на командир Йон продължаваха полета си към Orixon 6, където беше най- близката база на Агенцията. На борда на "Crossfire" се носеха 38 души от потрошения от херките кораб, също от AFJ. Сред тях нямаше хора с опасност за живота, а някои вече бяха на крака. В базата, те щяха да бъдат оставени в болница. Екипа на командир Йон наброяваше 130 души, като на "Crossfire" бяха 60 от тях, а на "Ford" останалите 70. Алекс беше станал скоро от сън, след нощното дежурство. Той се беше наплискал с вода на чешмата, беше си заредил кафе и седна в креслото пред пулта за да пие и да пуши цигари. Ким и Ирина бяха вече будни и шетаха из совалката, която пък се намираше в хамбара на "Crossfire". Аш и Палма бяха отишли за провизии в складовете на кораба, а Шон и Бронк по това време се къпеха. Из давата кораба на Йон по това време спяха 45% от хората, някои почиваха, а други бяха заети с дежурства или други задачи. Двата кораба в тези часове прелитаха наблизо до междинна станция, където трябваше да спрат за да заредят гориво, вода и провизии, за натрупване на запаси, в предвид бъдещите полети, които за тези два кораба нямаха край.
Това беше една обикновена междинна станция, по пътя между две групи планети. Тук се отбиваха всякакви кораби и извънземни видове, за да купят нещо, за развлечение, или с други цели. Тук идваха и туристи, както и хора, търсещи прехрана. Докато малък екип зареждаше корабите на Йон с гориво, вода и провизии, Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията с малък джет. Това беше универсална машина, която можеше да се движи по суша, вода, въздух и под вода. Станцията беше огромно съоръжение, наблизо до звездата Orixon 2. Докато прелитаха из станцията, Алекс пушеше цигара и се топлеше с чай. Искаха просто да огледат, а не конкретно да отидат някъде.
Към края на следобеда четиримата бяха излезли да огледат по магазините в търговския център на станцията. Тук имаше всякакви интересни вещи, дори такива с бойно предназначение. Тъкмо чакаха ред за огромните десетместни асансьори, когато наблизо се чу стрелба. Хората се разпищяха и залягаха, кой където намери, а Алекс и неговите хора стиснаха калашниците, готови за стрелба. Това бяха петима херки, които се опитваха да избягат от охраната, със чувал пари, свити от близкия банков клон. Те скоро щяха да минат покрай земляните с реалната опасност да стрелят и по тях, защото бяха униформени и въоръжени. Алекс и хората му ги изпревариха с масиран огън. Някой беше стрелял много точно, защото двама от херките бяха повалени от куршумите, а другите хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце нагоре. Скоро пристигна тукашната охрана за да ги арестува, а Алекс и неговите хора тръгнаха да излизат от центъра, някъде наблизо бяха оставили джета си.
В началото на бордовата вечер Алекс, Ким, Аш и Палма, се бяха завърнали на кораба "Crossfire". Тук беше вдигната тревога- из станцията имаше херки. Временно засилиха охраната на двата си кораба, докато завърши зареждането с вода, гориво и провизии. Можеше да се наложи да се водят битки. Освен това десет души бяха изпратени да проверяват дали има кораби на херките по доковете на станцията. Това щеше да отнеме часове. Алекс се беше прибрал в совалката с хората от екипа си. Той зареди термосите си с кафе и чай и седна пред пулта да се топли, да пие и да пуши цигари. В совалката беше топло и уютно. Браун и Джейн спретваха вкусна вечеря, а Шон и Бронк подреждаха нови пакети с провизии в складовия блок на совалката. Екипа беше в готовност да напусне кораба със совалката за да изпълнява бойни задачи наоколо. Тази готовност не им пречеше да се чувстват добре в тези часове.
По- късно вечерта се оказа, че край станцията има два кораба на херките с над 300 души- херки. По същото време зареждането на двата кораба на Йон завърши и той даде заповед да се напусне междинната станция незабавно, за да се избегне битка с херките. Скоро двата кораба със земляните остави далеко зад себе си станцията. Екипа на Йон смяташе, че този ход е добър. Вече в безопасност земляните си отдъхнаха от напрежението, което се беше създало в изминалите часове и по корабите се върна нормалното всекидневие, а именно- вечерта, когато хората се събираха на приказки и почиваха повечко…
Алекс се беше замсилил по някое време, докато преглеждаше последните новини, прихванати с мощните приемници на кораба. По фронтовете нищо особено. Войната срещу пасарите беше замряла. Нямаше горещи точки, а земляните от AFJ и техните съюзници събираха нови сили, докато пасарите си "ближеха раните", готови да молят за милост… Новата ситуация на замразяване на позициите беше добре дошла за земляните, които бяха използвали всичките си сили в изминалите няколко месеца и бяха пред сгромолясване. Но пък назряваше още една война- тази срещу херките, която още не беше обявена. Алекс въздъхна, погледна Ким и Ирина, които нещо си правеха прическите и им се усмихна, макар и неговата усмивка да беше така сурова и горчива, че малцина знаеха, кога Алекс е усмихнат… Той се изправи до стенния екран с картината от предните камери на кораба и се вторачи в звездите напред по курса, а сърцето му радостно бумкаше, в предчувствие за добри новини.
Вечерта напредваше, а двата кораба на командир Йон продължаваха по курса си. Алекс и неговия екип, общо десет души, продължаваха да живеят в совалката "Honda", която се намираше в хамбара на кораба "Crossfire". Оставаше малко време до полунощ, а в совалката беше уютно и топло. Бяха будни и десетимата тук, екипа на Алекс. Той самия отново пушеше цигари, запасен с кафе и чай, за да се топли с тях. До него бяха Ким и Ирина, които си бяха пуснали музика, а Аш и Палма готвеха среднощно похапване за екипа. След полунощ всички лягаха да спят, тази нощ нямаха дежурства. Из кораба беше тихо и спокойно. Ранените от потрошения кораб биваха все по- добре. Някои от тях вече бяха на крака и предпочитаха да се разхождат по коридорите, отколкото да лежат през цялото време. На половин час след "Crossfire" летеше втория кораб на командир Йон- кораба "Ford". И при тях всичко беше нормално.
*
В началото на следобеда на другия ден, двата кораба на Йон продължаваха полета си към Orixon 6. На борда на "Crossfire" всичко течеше нормално, а в хамбара му беше совалката "Honda", в която бяха десетимата души- екипа на Алекс. Те бяха поспали и починали добре, а по това време все още някои току- що ставаха от сън. Алекс беше отворил бутилка пепси от бордовия автомат за напитки и седеше пред пулта, пушеше цигари и се радваше на добрите времена, застигнали двата кораба на командир Йон. До него бяха Ким и Ирина, които приготвяха похапване. Аш и Палма си стягаха раниците, където всичко трябваше да е изрядно, докато се наложи да се използва. Беше забранено излизането навън, без раниците, шлемовете и оръжията, по принцип. В тези часове двата кораба прелитаха край някаква малка планета. Йон още не беше взел решение, дали ще се спира там. Дежурните проверяваха какво има из тази планета, и дали там има пасари или херки. Малко отклонение от курса нямаше да е излишно, макар и корабите на Йон да не се нуждаеха от нищо в момента.
По- късно двата кораба вече бяха в орбита около малката планета. За спускане надолу се готвеше само "Crossfire", а "Ford" щеше да остане в орбита. По това време Алекс похапна от вкусотиите, приготвени за обед, а сетне се настани зад пулта, за да поработи в помощ на дежурните от мостика на кораба. Той беше леко разсеян и умислен, а до него Ким и Ирина си бърбореха весели, през този ден. Те се намираха в совалката "Honda", която беше в хамбара на кораба "Crossfire". За момента не се очакваше около планетата Orixon 7 да има вражески обекти и сили, но се постъпваше предпазлияо, както обикновено.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №72, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №72, Valeri Kolev.

На следващия ден двата кораба на Йон продължаваха полета си към бедстващия кораб. По пътя няколко пъти бяха коригирали посоката към целта. Беше следобеда, когато Алекс се надигна от пулта, стана да се разтъпче и да си напълни термосите с кафе и чай. Беше се изправил пред оперативния екран и наблюдаваше параметрите на полета. Очакваше се да достигнат целта тази вечер или в идната нощ. Алекс скоро седна зад пулта, запали цигара докато пиеше чай и се топлеше, гледайки екраните пред себе си. Екипа на Алекс се намираше в совалката "Honda", която пък беше в хамбара на кораба "Crossfire", а това беше специална стратегия, за да може совалката да излети на разузнаване по всяко време, бавейки се само няколко минути. Десетимата души от екипа на Алекс бяха в пълен състав в каютата- мостик, по това време. Никой не искаше да спи, без да се разберат подробности около бедстващия кораб, но от него не отговаряха на повикванията по радиото. А из кораба "Crossfire" имаше още петдесет души, които спазваха режим за работа и сън, за да има пресни сили по всяко време. Готови за всякакви изненади в следващите дни, хората на Йон, бяха леко разтревожени за бедстващия кораб, към който летяха. По някое време Алекс извика Ким и двамата излязоха из кораба на разходка. Из коридорите беше спокойно и пусто, всички бяха заети със задачи, или спяха. Двамата достигнаха бордовата оранжерия и се вмъкнаха вътре. Тъкмо два робота беряха поредната реколта бързорастящи плодове, зеленчуци, тютюн и билки. Тук завариха Манхатън и Йоанна, седнали на една пейка. Докато си приказваха четиримата и отпиваха джин от малките бутилки по джобовете си, неусетно вечерта започна. Тръгнаха бавно в посока към мостика на кораба.
По някое време бедстващия кораб започна да се вижда на радарите, макар и на дистанция от четири часа. Той беше увиснал над един голям астероид. Обаче все още нямаше отговор от там, по радиото. В очакване да достигнат бедстващия кораб, хората на Йон бяха нетърпеливи и се чудеха, дали пристигат навреме. За липсата на отговор от бедстващия кораб, хората на Йон само гадаеха, но това никак не им харесваше. Около бедстващия кораб имаше само десетина големи астероида и нищо друго. Йон преценяваше, че друга опасност не грози двата му кораба и може да се приближат до бедстващите.
*
Веднага щом се скачиха към бедстващия кораб, там се прехвърлиха десет души, спасители. С затаен дъх останалите чакаха да разберат, какво се е случило тук. Оказа се, че е имало хора в съзнание, но техническа повреда не е давала да отговорят по радиото. Корабът бил нападнат от "херките" и последвала гонитба, от която тези хора се измъкнали, но с големи повреди, петима убити и много ранени. На борда имаше и четирима почти във форма, ако се изключи, че им беше свършила храната от десет дни. Хората на Йон се поуспокоиха, а веднага след това започнаха спасителните действия. Докато двадесет души пренасяха ранените към кораба "Crossfire", тези в по- добро състояние бяха разпитани за подробности, беше им оказана медицинска помощ и им беше дадена топла храна. Според екпертизата този кораб беше неизползваем. Бедстващите, общо 38 души, бяха прибрани на борда на "Crossfire", а от кораба им беше прибрано всичко по- ценно, горивото и водата също.
Бордовата вечер напредваше, когато Алекс и хората му, поеха дежурство, но щяха да го прекарат от совалката "Honda", намираща се в хамбара. Алекс се беше заредил с чай и кафе, пушеше цигари и следеше какво има около двата земни кораба. Бедстващия кораб, вече необитаван, напълно потрошен, оставаше назад при онези астероиди, а двата кораба на Йон, поеха към най- близката база на AFJ, която се оказа на няколко дена път, на планетата Orixon 8. От ранените нямаше нито един с опасност за живота. Още в първите часове, хората на Йон се погрижиха за всички ранени и те бяха стабилизирани и под постоянни медицински грижи. С това основните проблеми бяха решени. Очертаваше се една спокойна вечер, макар и по път към планетата Orixon 8, където се намираше най- близката база на AFJ. Алекс беше в добра форма, но сега пък го наболяваше стомах. Свикнал със своите болежки и неразположения, той не им обръщаше внимание, зает в работата си по пулта. Край него се въртяха Ким и Ирина, а Аш и Палма спретваха нещо вкусно за вечерна закуска, както и за през нощта. Тези хора поемаха дежурството, чак до 4 ч. сутринта.
Оставаше малко време до полунощ. Двата кораба на командир Йон- "Crossfire" и "Ford" напредваха по пътя си. Бяха останали малцина будни по това време, а Алекс и още няколко души от екипа му дежуреха за целия кораб, но от совалката си, която се намираше в хангара. Алекс и Ким бяха излезли из кораба на разходка. Те първо наминаха през лечебницата, за да видят ранените от онзи кораб, които бяха тук. В лечебницата всичко беше под контрол. Нямаше тежки случаи. Някои от хората тук в момента хапваха, а други спяха или се раздвижваха. По всяко време тук имаше дежурни от медицинска гледна точка. Алекс и Ким продължиха из кораба, към оранжерията и столовата, където в момента се бяха събрали към 15 души, на вечерни приказки на чай или уиски. Сред тях видяха Манхатън и Йоанна и седнаха при тях, замо за по едно кафе, преди да се върнат зад пулта на дежурство.
-Значи херките са атакували и разрушили вече един наш кораб!- каза Алекс.- Дали ще им обявим война?
-Твърде е възможно да им обявим война.- каза Манхатън.- Вероятно още щом пристигнем в базата ни на Orixon 6, ще разберем за решението на Командването.
-Как ще се справим срещу две вражески цивилизации наведнъж?!- каза Ким.
-Нашата Агенция никак не е безобидна!- каза Манхатън.- Имаме хиляди кораби с над 500,000 души, само елитните екипи! Освен това сме във военен съюз с близо 40 други, извънземни цивилизации! Според мене, нямаме основания за безпокойство! Ще се справим и срещу пасарите и срещу херките и то наведнъж!
-Не биваше нова война, преди да сме стигнали до никъде със предишната!- каза Ким.
-Такъв е живота!- каза Манхатън- Това е нашата съдба, нашия късмет! Не можем да избягаме от съдбата си!
-Ще се справим и ще успеем!- каза Йоанна.- Заводите ни строят по три големи, бойни кораба на месец! Прииждат нови и нови тълпи хора, евакуирани от фронтовите зони. От тях лесно ще създадем командоси. А от поточните линии за бойни роботи имаме по сто, всеки ден…
-Щом казваш…- каза Ким.
Умълчаха се изведнъж, а в това време по тонколоните из кораба беше обявено, че тревогата се отменя. Тази тревога беше в сила от момента на прихващане на зова за помощ от бедстващите. Този проблем вече беше решен и се свиреше отбой. Алекс въздъхна и стана от стола си и кимна на Ким, да тръгват обратно към совалката, за да продължават със дежурството си. Из кораба беше тихо и спокойно, а в совалката "Honda" беше топло и уютно. Тя се намираше в хамбара на кораба "Crossfire". От тук Алекс и още няколко души от екипа му, оставаха дежурни до 4ч. сутринта.
Броени минути до полунощ Алекс ровеше из радиоефира в търсене на вражески обекти наоколо. Вече се знаеха обичайните сигнали на херките, а също и на пасарите, а това беше голям коз в ръцете на земляните. Със преслушване на радиоефира можеше лесно да се забележат вражеските сили, ако са наблизо. Алекс се топлеше с много чай, пушеше цигари и се радваше на компанията на Ким и Ирина, които шетаха наоколо, а Аш и Палма в този момент хапваха топли пици, в кратка почивка, преди да се включат в работата зад пулта. Очакваше се една спокойна нощ, в полет към Orixon 6, където имаше тяхна база.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №71, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №71, Valeri Kolev.

Следобеда на другия ден беше към края си, когато Алекс и Ким се прибираха към совалката с един малък джет. Бяха обикаляли из скования от мраз град, за да събират информация и да търсят вражески шпиони. Намираха се на половин час от совалката и вече бяха нетърпеливи да се приберат по- скоро при своите. Деня им беше минал леко. Заговаряха извънземни по улици, магазини и кафенета и търсеха информация. Така се научиха доста неща и за херките и за пасарите, а и за тукашните няколко раси, обединени в своята цивилизация. По някое време пристигнаха, оставиха джета в хамбара и се появиха в общата, каюта- мостик, при другите. Не бяха попаднали на нищо особено в този град и Алекс поиска от командира Йон, да се връщат на кораба. Йон им каза, да изчакат, и че скоро ще получат отговора му по този въпрос.
Вечерта започваше, когато Алекс излезе от банята, избръснат, чист и като нов, навлече чиста униформа и стегна джаджите по джобовете й. Тази вечер той имаше леко неразположение. Стари болежки се обаждаха и го притесняваха отново. В не добра форма, Алекс седна в креслото пред пулта и се зае с чайовете и цигарките си, докато преглеждаше пресните новини от фронтовете. Екипажа на совалката "Honda" вече се състоеше от десет души. Те бяха в пълен състав на мостика, но понеже не се знаеше, дали ще тръгват тази вечер обратно към кораба "Crossfire", те не се отпускаха и не очакваха скорошна почивка. По някое време Алекс излезе на терсата на совалката и вдигна дебелото стъкло, което я изолираше от външния свят. Навън времето беше сурово, мразовито, вееше ситен сняг, а въздуха беше вист и свеж, но със извънземен дъх. Алекс настръхна изведнъж, щом осъзна за кой ли път, че са в дълбокото извънземие, а Земята е отчайващо далече. Той постоя така в студа и безмълвен, преди да се прибере вътре на топло.
В очакване на инструкции от командира Йон, вечерта напредваше, а екипа на Алекс се разпредели за дежурствата през нощта и тази вечер, като Браун, Джейн и Никита се оттеглиха по койkите си за сън. Тъкмо Алекс се беше заловил да си подрежда нещата в раницата, когато пристигнаха и инструкциите на Йон. Той връщаше совалката обратно на кораба "Crossfire". Задачата нямаше краен срок и не беше спешна. Екипът на Алекс излетяха само половин час по- късно. Докато набираха височина и вземаха правилната посока на полета, в совалката беше топло и уютно. Предстоеше път през силни бури, което не представляваше проблем за тази машина, проектирана и създадена за чудовищни атмосферни и космически аномалии, но все пак лекото поклащане на корпуса й, напомняше на всички тук, че навън е страшно. Машината беше стабилизирана с три маховика, които не позволяваха да се клати силно от поривите на ветровете. Пилотирането беше поверено на един от роботите, а Аш и Алекс контролираха неговата работа. Ким и Палма бяха на задните места, унесени в разговори. Ирина приготвяше топли пици за похапване…
Вечерта напредваше неусетно, а до кораба очакваха да стигнат чак на сутринта, ако нямаха силни насрещни ветрове. В совалката беше спокойно, топло и уютно. Алекс си беше заредил двата термоса с чай и кафе, в очакване на дълго дежурство. Той пушеше цигари, натискаше разни бутони по пулта, каквото е необходимо, и следеше статуса на полета. До него Аш се прозяваше, леко дремлив, а момичетата скучаеха, но само до известна степен, до колкото можеше да се скучае по време на война, и то на чужда, далечна планета, в нощен полет. Шон и Бронк почиваха в тези часове, заети с малката и компактна бордова оранжерия, където се беше получила поредната реколта плодове, зеленчуци, тютюн и билки.
Наближаваше полунощ, а Алекс и Аш продължаваха дежурството си. Момичетата дремеха по местата зад тях. Беше тихо, спокойно и можеше да се задреме всеки момент.
-Кога ще будим следващите?- попита Аш.
-Има време, нощта е наша.- каза Алекс.- Доспа ли ти се?
-Не. Не ми се е доспало.- каза Аш.
-Нещо идва от ляво. Провери го, ще се разтъпча малко…- каза Алекс и стана от пулта.
*
По обедно време, на другия ден, Алекс и неговия екип вече бяха на борда на кораба "Crossfire", а совалката прибрана в хамбара. Бяха пристигнали още в сутринта, а сетне почиваха след дългия път. Те предпочитаха да живеят в совалката, макар, че тя се намираше в кораба. Алекс имаше добър ден, беше в добра форма и добро настроение, каквото всъщност имаха почти всички тук. Беше се избръснал и пременен в чиста униформа седна зад пулта, снабден с два термоса- чай и кафе, за да се топли докато пуши и си работи по компютрите. До него се появи и Ким, която днес беше очарователна, както винаги, а той забелязваше това.
Към средата на следобеда корабът "Crossfire" набираше височина, напускайки планетата Orixon 22. Втория кораб на командир Йон, все още изчакваше в орбита. Двата кораба бяха изпратени от адмирал Шао, да проверят какво има на планетата Orixon 10 и около нея. По това време Алекс пушеше цигари и пийваше билков чай, преглеждайки наличната информация за пътя до тази планета, и обектите, които можеше да се посетят по пътя. До него бяха Ким и Ирина, които подготвяха траекториите, по които да се мине по пътя към Orixon 10. Те помагаха на дежурните от мостика, но се намираха в совалката "Honda" из хамбара на кораба. Това беше готовност да се излети от хамбара по всяко време, за разузнаване напред или наоколо. Вечерта наближаваше, а около двата кораба, нямаше нищо особено. Бяха засечени близо 46 летящи обекти, на дистанция под три часа път, но никой не доближаваше двата кораба на командир Йон.
Вечерта беше започнала, когато земляните се свързаха по радиото с един минаващ наблизо обект. Оказа се транспортен кораб, със 300 души от всякакви видове, които отиваха на пътешествие. С тях разговаря Манхатън, а компютърния превод беше доста добър. На борда на транспортния кораб се намериха трима души, които знаеха по нещо за "херките", новата опасност в звездната система Orixon. Манхатън разговаря и с тях, като се научиха нови подробности за "херките". Контактът с този кораб продължи само двадесет минути, преди да се отдалечат извън обхвата.
Късно вечерта на борда на кораба "Crossfire" прихванаха слаб сигнал, който беше неразбираем, но някак си предизвика безпокойство у дежурните, които го слушаха. Близо половин час се опитваха да усилят сигнала и да го изчистят от шумовете, а щом това стана, забелязаха, че е зов за помощ от бедстващ кораб на AFJ; (в тази агенция служеха хората на командир Йон). Загубиха още половин час, докато засекат координати от където се излъчваше сигнала за помощ. Разстоянието до там не можеше да се изчисли, а командир Йон заповяда, незабавно да се вземе курс към бедстващия кораб. Промяната в плановете на двата кораба на Йон, не смути никого тук. В очакване за подробности веднага отговориха на зова за помощ, чрез най- мощния си предавател, но зова се оказа автоматичен запис, сякаш никой не приемаше сигнали в бедстващия кораб. Със смесени чувства двата екипажа на Йон, се бяха замислили, какво ли става там. Посоката беше определена грубо, а дистанцията можеше да е още по- голяма, отколкото си мислеха в началото. Разтревожен беше и Алекс. Той имаше доста приятели, близки и роднини по корабите на AFJ. Беше запалил цигара, изправен пред оперативния екран на совалката, в хамбара на кораба, замислен дълбоко и натъжен. Там някъде можеше да се е случило какво ли не.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №70, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №70, Valeri Kolev.

На сутринта Алекс стана от сън късно, наплиска се с вода на чешмата и погледна статуса на совалката. Светеше зелената детелина на дисплея на часовника му, а това означаваше: "всичко нормално". Той се прозина и погледна навън. Беше се спуснала гъста мъгла, валеше и завяваше сняг. Той си зареди кафе в термоса и седна да се разсънва и топли с обичайните сутришни цигарки. Аш и Палма работеха по пулта, а Браун, Джейн и Никита спяха още. По това време стана от сън и Ким, а Ирина беше ходила из совалката и се връщаше премръзнала. Корабът "Crossfire" се намираше на 30 км. от тук, на космодрума на града, а втория кораб на командир Йон- "Ford", все още се намираше в орбита, на височина от 40 км. Алекс постепенно се разсънваше, а това при него ставаше трудно. Той излезе на терасата на совалката и погледна около совалката. Пода под него беше заледен, беше се натрупал и сняг. Това беше адски мраз, но въздуха беше чист и свеж, макар и с уханията си на дълбоко извънземие. В този момент някой го викаше по телефона. Той прие разговора. Беше командира Йон, който му възложи нова задача- да прелетят до град 17, намиращ се на няколко хиляди километра на север. Алекс прие задачата и се прибра в совалката на топло.
Вдигнаха совалката известно време преди обеда. Тя беше замръзнала към площадката с много лед, та се наложи да го топят с газови горелки, но накрая все пак излетяха. Когато по- късно се намериха на височина от 7 км. взеха курс към град 17. Летяха сред облаци, а земята не се виждаше от мъгли. Това не беше проблем, защото компютрите даваха нормална картина, какво се вижда около совалката, но това все пак беше компютърна анимация, базирана на данни от радарите, скенерите, ехолота и локатора.
*
Следобеда течеше, а осморката на Алекс със совалката "Honda" продължаваха полета си през облаци и бури, към град 17. Алекс и Ким се бяха отделили в малкото отделение с техните койки, а там имаше малка маса и две удобни кресла. Те слушаха музика, пушеха цигари и отпиваха кафе, докато си говореха разни техни си неща. По това време всичко из совалката беше нормално. С изключение на бурята навън, наоколо нямаше много летящи обекти, а сред тях нямаше опасни за земляните обекти. На пулта на совалката дежуреха Аш и Палма, но пилотираше предимно един от роботите. Това бяха универсални, високоинтелигентни роботи, които можеха много неща, даже и да водят битки, както и ръкопашен бой. Алекс слушаше музиката разсеян, а Ким беше заспала в койката си. Въпреки, че почиваше, Алекс хвърляше по един поглед и на ситуацията, статуса на совалката. На дисплея на ръката му светеше зеланата детелина, което означаваше, че всичко е нормално. Картината под совалката беше истинска зимна приказка, макар и извънземна.
*
В началото на вечерта совалката наближаваше град 17. Нямаше информация за този град, а това означаваше, че тук са възможни всякакви изненади. С повишено внимание бяха и дежурните Браун и Джейн, както и Алекс и Ким, на вторите пултове, зад тях. Алекс си беше създал своите удобства и слушаше една от градските радиостанции, като превода беше добър. Това беше разузнавателна задача, макар и да не беше конкретна, а осмината тук се чудеха, защо ли са изпратени именно в град 17. Това може би щеше да се разбере скоро, а можеше и да остане само в ума на командира Йон. Преди да се приземяват където и да е, осмината направиха няколко кръга над града. Това беше град с около 200,000 жители. Но и тук си имаше летище, като в града се намираха хиляди туристи от други планети и от други места. По някое време намериха място за кацанев зоната на летището. Наблизо до площадката, където се приземиха се издигаше огромна постройка за забавления на туристите.
Навън бяха заминали с единия джет Аш и Палма. Алекс тази вечер се топлеше с много чай, пушеше цигарки и държеше връзка с Аш и Палма. Те бяха на разузнаване. Ким и Ирина приготвяха вечеря и среднощни закуски за осмината тук, а Браун, Джейн и Никита бяха в почивка за три часа. В совалката беше топло и уютно, а навън продължаваше да вали ситен сняг, температурите около -10' С. Алекс беше леко унесен и разсеян, сред истинската, извънземна зима наоколо, но май- май такова беше настроението и на хората му.
Вечерта напредваше, когато Аш и Палма се прибраха на борда на совалката. Те не бяха открили нищо обезпокоително из града. С надеждата за приятна вечер и спокойна нощ, осмината пуснаха щитовете на совалката и отбранителната й система. През нощта нямаше да се излиза навън, а на другия ден щеше да продължи оглеждането из града. Аш и Палма се постоплиха с кафе и чайове и осмината се събраха заедно за една хубава вечер, този път не в полет, а твърдо на земята. Навън бушуваше буря и вееше сняг. Алекс по някое време излезе на терасата на совалката, вдигна едно от дебелите стъкла- щит и вдиша свежия въздух с пълни гърди. Пред очите му се отваряше една приказна, вечерна картинка. Край центъра за туристи беше оживено, а току- що се беше приземил пътнически кораб, от който прииждаше вълна от извънземни хора. Алекс изпуши една цигара на студа, оглеждайки района около совалката. Със командира Йон и двата му кораба, беше имало радио- връзка скоро. Йон обсъждаше с местните военни, дали херките представляват опасност и какви мерки да се вземат, преди те да са достигнали тази планета. Йон се беше запознал с пророчеството на онзи старец- Оби Уан Каноби, и беше наясно, че херките няма да бъдат сред приятелските на земляните, раси. От поведението на херките в бъдеще, зависеше, дали земляните ще воюват с тях.
Алекс се прибра на топло, спусна щитовете на терасата и се протегна сънливо. Осмината се радваха на добрите времена, които бяха застигнали совалката напоследък. С мисълта, че имат пред себе си десет часа, не заети с нищо, осмината се посветиха на хигиената, както своята, така и на совалката, стегнаха машината и нейните основни възли, а сетне седнаха на джин с тоник и сладки разговори. До полунощ оставаше още много време. Тогава Алекс и Ким щяха да останат дежурни, а останалите щяха да си почиват и да спят. По това време се получи радостна новина- Шон и Бронк, които прелитаха наблизо с малък джет, щяха да пристигнат на борда на совалката, за да пренощуват тук. Те щяха да бъдат в совалката, само след един час. В космоса рядко се случваха срещи и земляните се радваха на всяка възможност да срещнат свои хора или нови хора. Бронк беше извънземна игуанка, от екипа на командир Йон. Шон, макар и землянин, беше нейния приятел.
*
Шон и игуанката Бронк пристигнаха късно вечерта, оставиха малкия си джет в хамбара на совалката и влязоха, а екипа на Алекс радостно ги посрещна. Имаше свободна каюта и за тях и те скоро се настаниха, за да се изкъпят и преоблекат, преди да дойдат на седянката при другите. Не мина много време, когато се появиха в основната каюта на совалката. Тук беше топло и уютно.
-От къде идвате?- попита Аш.
-Имахме задача наблизо.- каза Шон- Посетихме база на тукашните военни, за да им предадем лично, мощен радиопредавател, за радио- връзка с двата ни кораба. И тъкмо се чудехме как ще летим цяла нощ до кораба "Crossfire", когато забелязахме вашите сигнали.
-Ние пък сме изпратени в този град на разузнаване.- каза Алекс.- При нас ще ви е добре. Наспете се добре, а на сутринта ще говоря с командир Йон, да останете със нас на совалката "Honda".
-Нямаме нищо напротив.- каза Шон.- Ще останем с вас.
Двамата похапнаха топли пици със супа и останаха на вечерното събиране на екипа. Това бяха десет души, които до сутринта нямаха никакви кой знае какви задачи. Във веселяшко настроение бяха всички, а из совалката думкаше хубава музика и се лееше джин с тоник, произведено на борда на "Crossfire".

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №69, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №69, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Йон беше изпратил групи с джетове, както и совалката на Алекс, на разузнаване до планетата, а двата кораба останаха в орбита на височина от 30 км. В тези часове, малко след обеда, совалката прелиташе над някакъв град. Тук те се снишиха за кацане, а им посочиха площадка за кацане. Градът беше с население около 100,000 души. Тук земляните щяха да търсят всякаква информация за херките. Това беше новия вид, който злостореше из тази звездна система. Из града излязоха Браун, Джейн и Никита с един от двата джета на совалката. Джетовете бяха малки, универсални машини, които се движеха по суша, по въздух, по вода и под вода. В совалката останаха останалите петима, но Аш и Палма излязоха пък на разходка, около совалката. Алекс излезе на терасата, за да усети тази планета, този път съвсем отблизо. Времето беше сурово, сумрачно и мразовито. От север се спускаше мъгла. Алекс потръпна от студ и се прибра в совалката. Той си зареди термосите с кафе и чай, за да пие, докато пуши цигари и проверява данните от компютрите. Ким и Ирина точно с това се занимаваха.
Следобеда напредваше, а Алекс се беше заловил да преслушва тукашните радио- телевизионни канали. Тази информация беше безценна за бъдещите експедиции на AFJ, които щяха да дойдат до тази планета в бъдеще. Скоро Аш и Палма се завърнаха със цял чувал вестници и списания от града. Сега щяха да се стоплят и да започнат да ги преглеждат. Най- важното, което търсеха, беше всякаква информация за вида- херки, но всичко останало, щеше да е добре дошло за земляните и за AFJ- (Космическо разузнаване на земляните).
Вечерта наближаваше, когато Браун, Джейн и Никита се завърнаха в совалката. Бяха разговаряли с най- различни хора из града. Те знаеха важни неща за расата- херки, а това щеше да остане в архива на кораба, за да е под ръка, ако започне война и със херките. В началото на вечерта осморката на Алекс беше в пълен състав в совалката "Honda" и се готвеха за нощуване тук, на площадката за кацане, някъде из покрайнините на сто- хиляден град. В совалката беше топло и уютно, а осморката се бяха събрали на джин с тоник и обичайните вечерни разговори. Алекс оставаше на кафе и чай, с цигарките си, зает да обобщава всичко, което до момента се знаеше за расата "херки". Макар и още да не се знаеше, дали земляните ще воюват с херките, хората на командир Йон се готвеха за евентуални сблъсъци с тях. Това беше една спокойна вечер, когато наблизо нямаше вражески обекти и сили. По- късно тази вечер кораба "Crossfire" щеше да се приземи наблизо, само на 30 км. от това място, където стоеше сега совалката "Honda". Радиовръзката между машините на командира Йон и неговите хора, беше добра и те по навик, тъкмо във тези вечерни часове разговаряха най- много помежду си. От страна на тази планета Orixon 22, нямаше никаква опасност за земляните. Около планетата пък нямаше никакви странни или опасни обекти и сили. Очертаваше се земляните спокойно да изучават расата херки, а тук на планетата, местните хора бяха чували доста неща за тях.
По- късно Алекс излезе на терасата на совалката, а до него и Ким. Наоколо се виждаха светлинките на града. Беше тъмно, мъгливо и мразовито, а въздуха чист и свеж, макар и със ухания на извънземие. Наблизо до совалката имаше трасе на градското метро, а в ляво имаше търговски център, където беше оживено в момента. Двамата мълчаха, застанали един до друг, опитвайки се да запечатат тези минути, това невероятно усещане, вълшебен момент, а наоколо беше истинска приказка, витаеше усещане за романтика и някаква добра магия. Тези моменти продължиха почти половин час, когато Ким се хвана за Алекс под ръка и каза:
-Нямам думи, просто!- каза тя- Тук е като в някакъв сън! Невероятно усещане!
-Не. Не е сън!- каза Алекс- Това е извънземието! Планета Orixon 22.
-Всеки път ми е като за първи път…- каза Ким- Винаги се омайвам от мисълта, че сме във извънземието. А си мислех, че ще свикна, че ще претръпна и няма да ми прави впечатление.
-Ние обикаляме какви ли не планети.- каза Алекс.- Няма начин да свикнеш, това са просто различни и още по- различни цивилизации и светове.
-Не е чак толкова студено!- каза Ким- Сякаш е време за разходки!
-Ще излезем по- късно.- каза Алекс.
-Не. Аз не настоявам за разходка.- каза Ким- Просто си мисля и отбелязвам.
-Да се прибираме на топло!- каза Алекс.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким и Ирина бяха излезли от совалката и се разхождаха наоколо пеша. Района, около совалката беше населен, а наблизо работеше търговски център, въпреки късния час. Наблизо беше космодрума, а от там винаги имаше тълпи от чужденци, които искаха да пазаруват и да се веселят. Така стохилядния град, изглеждаше много по- голям и с много повече жители, макар и туристи. На север от совалката, след като подминаха търговския център, попаднаха край една не голяма река, а покрай брега й имаше хубав и голям парк. С риск да се загубят или да загазят от престъпници в тези късни часове, тримата тръгнаха по брега на реката. Алекс пушеше цигара, а на дясното му рамо висеше верния калашник, готов за употреба, при необходимост. На пет- шест километра нагоре по реката, стигнаха до някакъв извънземен старец, който си беше запалил огън и си вареше рибена чорба. Зад него на десетина метра забелязаха малка къщурка, солидно изработена от дебели дървени трупи. Поспряха се край огъня на стареца, а той ги погледна и каза:
-Добре дошли, деца! От къде идвате?
-Ние сме от планетата Земя, а това е страшно далеко от тук.- каза Ким.
-Поседнете при мене, аз ще ви нагостя с гореща рибена чорба! Гладни ли сте?
-Не сме много гладни, но няма да откажем по една паница чорба.- каза Алекс.
Намериха се някакви дървени столчета и софра, а стареца се загуби из къщурката си и скоро донесе разни съдове, разшета се наоколо, докато тримата земляни се разполагаха край огъня и софрата. Когато по- късно похапваха, той се беше загледал в далечината, замислен.
-Точно вас, чаках, деца!- каза стареца- Имам да ви казвам много неща!- Тримата младежи се спогледаха, изненадани, но не чак толкова, а стареца сипа по чаша вино и продължи да говори.- Имам да ви казвам за онези главорези, херките. Не се подлъгвайте да дружите с тях, те ще ви измамят, те друго не знаят! Предстои ви война с херките. Но има и по- лошо. Само след няколко години, херките ще сключат военен съюз със пасарите! Това ще бъде тежка война, а за да успеете да ги победите, ще ви бъде нужно нещо…- Тук стареца се разкашля силно и замълча, а тримата земляни наблюдаваха играта на огъня, замислени, докато похапваха и пийваха извънземно вино. Извънземния старец се върна с малка торбичка и извади от нея три гривни за ръце и каза:- Сложете си тези гривни. Когато сте в немилост и ви трябва помощ, активирайте ги със специалния жлеб по тях! В никакъв случай не правете това, ако сте в безопасност и не ви е нужна помощ! И предайте на адмирал Шао, поздрави от мен- Оби Уан Каноби…
*
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №68, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №68, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Кораба "Crossfire" беше скачен към един док на междинната станция. Тук намериха доста убити и ранени, след метежа на извънземната раса "херки". Докато се опитваха да помогнат на пострадалите извънземни, предимно от близката малка планета, времето летеше. Станцията беше тотално ограбена и опустошена. Командир Йон се свърза с близката планета и поиска от там помощ за ранените в станцията. На планетата още не знаеха, какво се е било случило тук. Помощта щеше да пристигне след 4- 5 часа. Земляните успяха да спасят близо 200 души от пострадалите извънземни, които бяха от няколко приятелски раси. Тези 200 души настаниха в разгънат временен лагер в едно оцеляло хале в станцията. Беше им оказана първа помощ, из компютрите на земляните имаше информация за анатомията на тези същества, и как да се действа в подобни случаи.
Смяната на Алекс и неговата осморка беше приключила за този ден, когато се прибраха в совалката "Honda". Из станцията повечето работа по спасителните действия беше приключила, а във временния лагер бяха оставени дежурни. След дезинфекция и баня, осморката се събра в каютата за да почиват. Браун, Джейн и Никита направо се тръшнаха по койките да спят. Аш и Палма се заеха да хапнат нещо за закуска. Алекс си зареди чай и кафе в термоси и седна пред компютрите, а докато пушеше цигари, погледна как е безопасността на двата кораба в тези часове. Бяха възможни всякакви изненади, както от пасарите, така и от херките, които бяха още по- опасни и коварни същества, както се разбра вече. Радиовръзката с пътуващите насам тукашни военни, беше добра.
Вечерта започваше, когато помощта от планетата пристигна. Тукашните военни поеха от земляните проблема със междинната станция, а земляните напуснаха това място с двата си кораба, отново по посока на звездата Orixon 6. Те вече знаеха, защо са изпратени в тази посока. Бяха открили съвсем нова враждебна раса- херките. От Командването искаха повече информация. С тази задача предстоеше да се занимават хората на Йон от двата кораба, под неговото командване. Алекс беше свободен от дежурства и работа, чак до сутринта. Осморката на Алекс се бяха събрали в каютата в совалката "Honda", която пък беше в хангара на кораба "Crossfire". На половин час след тях летеше втория кораб- "Ford".
Вечерта напредваше. Двата кораба на командир Йон продължаваха в посока към звездата Orixon 6, по която се ориентираха от известно време. По общата радио- честота вървяха разговори, къде всъщност са ги изпратили пък този път. Общото мнение беше, че някак си, някой е усетил появата на расата "херки" в близост до фронтовете на войната. Херките се оказаха още по- опасни от пасарите, с които воюваха земляните, заедно със съюзниците си, обединени в агенцията AFJ. За херките нямаше все още никаква информация. Нов, още по- силен противник на земляните и AFJ, вилнееше наоколо из звездната система Orixon, а хората на Йон бяха сред първите, които узнаха за това. Според оскъдната информация, получена от бедстващата междинна база, земляните имаха някои от кодовете на херките, които можеха да ги издадат, ако се появят наблизо до корабите на AFJ. Това бяха сигналите на херките, които пускаха обикновено, преди да доближат някое място. Земляните имаха и някои техни разговори, на запис, но до превод на езика им, не можеше да се говори все още. Имаше и данни за формата на техните кораби и как да бъдат по- лесно разпознати от дистанция…
*
Вървеше следобеда на другия бордови ден. Двата кораба на командира Йон продължаваха по траекторията си в посока към звездата Orixon 6. Алекс и хората му от сутринта стягаха совалката "Honda", почистваха из нея и стягаха раниците си , униформите и оръжията, за битки. В следобеда Алекс си зареди два термоса с кафе и чай и седна удобно пред компютрите, за да поработи, докато се топли с чай и пуши цигари. Ким беше до него в тези часове. Тя също се занимаваше с компютрите. Аш и Палма бяха отишли на разходка из кораба, а Браун, Джейн и Никита приготвяха храна за закуска и след това, за вечерята на осморката. Около двата кораба на Йон беше спокойно. Наблизо, от порядъка на 4- 5 часа, имаше близо 70 обекта, предимно кораби, а сред тях нямаше нито един на пасарите или на херките. В новите задачи на двата кораба, влизаше набирането на всякаква информация за херките, новата сериозна опасност в тази звездна система- Orixon.
Следобеда напредваше, когато в далечината забелязаха някаква планета. Тази вечер щяха да я доближат и достигнат до полунощ. Към края на следобеда Алекс и Ким се върнаха от разходка из кораба. В совалката беше топло и уютно. Тук беше цялата осморка на Алекс, събрали се за сладки приказки, на чаша джин с тоник. Алекс и Ким щяха да дежурят на мостика на кораба за два часа, от полунощ. Останалите се грижеха за совалката "Honda", която беше паркирана в един хамбар на кораба. Алекс остана на чай и кафе. Той си зареди двата термоса, седна да пие и да се топли, докато пуши и разглежда новините от фронтовете. Планетата Orixon 22, която наближаваха, щеше да бъде достигната скоро. Радиосигналите, които идеха от нея говореха за няколко основни раси в тукашната цивилизация. Това бяха предимно хуманоиди, на базата на земните зайци. Разговорите във ефира показваха, че тук скоро не са идвали нито пасарите, нито херките.
Алекс се беше замислил дълбоко, в началото на вечерта. Край него си говореха неговите хора, а скоро щяха и да похапнат от вкусните пици, готови за закуската им сега. Алекс остави своята закуска за по- късно, сякаш не беше кой знае колко гладен. Вечерта напредваше постепенно, а по това време Йон беше осъществил и радиовръзка с планетата, която доближаваха. Навън от двата кораба на Йон нямаше нито един човек от двата екипажа, а това бяха 130 души. В оставащото време до полунощ корабите щяха да доближат планетата и да останат в орбита, през нощта.
Вечерта напредваше, когато Алекс се беше изправил пред един люк из коридорите на кораба и наблюдаваше планетата, а до него беше Ким и надигаше малка бутилка с джин.
-Какво търсим все пак на тази планета?- попита тя.
-Събираме всякаква информация за херките.- каза Алекс.- За момента незнаем за тях почти нищо…
-А не можем ли да не воюваме с тях?- попита Ким.
-О, това още не е решено, Ким!- каза Алекс.- От първите ни контакти с тях, ще разберем, дали ще воюваме с тях.
-Още нищо не се знае?!- каза Ким- Ще бъдем в напрежение и неизвестност през цялото време?
-Точно така!- каза Алекс.- До известна степен, точно от нашите два кораба, ще зависи, какво ще става нататък…
Двамата продължиха разходката си, този път обратно към совалката, командира Йон можеше да поиска от тях, да извършат разузнавателен полет в най- скоро време. В совалката "Honda" беше целия екип на Алекс. Браун, Джейн и Никита спяха, а Аш и Палма работеха по компютрите. Алекс поразмисли с какво да се заеме, но просто се опъна в койката си и се отпусна. Умора се беше натрупала у него. Ирина в момента беше в кухнанския блок и подреждаше пакети и кутии с хранителните запаси, които бяха получили днес.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №67, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №67, Valeri Kolev.

Вечерта течеше на борда на бойния кораб "Crossfire", от агенцията AFJ. Алекс нямаше кой знае какви болежки този ден. Топлеше се с чай и пушеше, седнал пред компютрите, а неговите хора пийваха джин с тоник, на сладки, вечерни разговори. Из кораба по това време бяха будни всичките 60 души, целия екипаж за момента. Двата кораба на командир Йон летяха в посока към звездата Orixon 6, отдалечени един от друг на половин час дистанция. Имаше добра радиовръзка между тях, а за момента нямаше съществени проблеми. Из кораба беше доста по- широко, та по някое време Алекс излезе на разходка по коридорите му. Някъде близо до мостика, срещна Хенсън, който имаше двойка млади гепардчета, които използваше за военни цели, това бяха разузнавателни животинки, а той беше до известна степен- дресьор. Животинките бяха с него и много се зарадваха на Алекс. Поспряха се и двамата сред коридора.
-Алекс!- каза Хенсън.- Как ти е грипа?
-Днес само ми е студено.- каза Алекс.- Но не е особен проблем. А как е при тебе?
-Занимавам се с гепардите, дресирам и десетина гълъбчета, както и няколко змии…- каза Хенсън.
-Змии?- повдигна вежди Алекс- Това пък, защо?
-Могат да бъдат оръжие, а месото им е добро за хапване, специална селекция са.- каза Хенсън.- Освен това отровата им се ползва при направата на лекове, нали знаеш. Имам и други планове, замислям специални военизирани хлебарки с микрочипове, които могат да проникват навсякъде.
-Това мащабни планове ли са, или само при нашия кораб?- попита Алекс.
-Мащабни.- каза Хенсън.- Каквото изобретя тук, се оценява и въвежда по всички наши кораби.
Алекс извади цигари и запали една, а Хенсън погледна нещо в часовника си.
-Къде ни изпраща Адмирал Шао, този път?- попита Алекс.
-Никой не знае още.- каза Хенсън.- Казват, че било лоша работа, хич да не питаме…
-Лоша работа?- вдигна вежди Алекс.- Това може да е какво ли не…
Двамата замълчаха, замислени. В това време от асансьора излезе инструктора Флу, който отиваше към мостика.
-Как сте момчета?- кимна той забързан.
-Справяме се.- кимна Хенсън, а Флу се усмихна накриво и продължи нататък из коридора.
*
Току- що беше минал обеда на кораба "Crossfire", когато Алекс се завърна от разузнаване със совалката "Honda" и своите хора- Осморката. Двата кораба на Йон продължаваха по курса си в посока към звездата Orixon 6. В близките часове щяха да попаднат край някаква междинна станция, на пет часа от малка планета. Този ден осморката на Алекс не напускаха совалката си, както тя беше прибрана в хангара. Командира Йон искаше да са в готовност за още разузнавателни задачи. Тук в совалката им, беше топло и уютно. Алекс пиеше чай и пушеше цигари, до него Ким и Ирина похапваха за обед. Аш и Палма спяха, а Браун, Джейн и Никита почиваха в каютата си. Из кораба гадаеха, къде са ги изпратили този път, но никой не знаеше още. Йон също разполагаше с ограничена информация, но беше предупредил, да се действа много внимателно. По някое време Алекс стана и каза на Ким:
-Отивам да се разходя из кораба.
-Ще дойда и аз с тебе!- каза тя и стана от креслото си.
Двамата излязоха от совалката, пресякоха площадката й, а наблизо имаше асансьор към нивото на каютите. Изкачиха се нагоре и тръгнаха по един коридор, към оранжерията. Алекс запали цигара, докато вървяха напред и каза:
-Днес е хубав ден! Не мислиш ли?
-Да.- каза Ким- Хубав ден, но трябва да сме нащрек, така каза Йон…
-Естествено!- каза Алекс.- Това се знае. Но, макар и нащрек, то трябва и да се живее, все пак!
-Ще живеем, Алекс!- усмихна се Ким и го хвана под ръка, а по коридора срещу тях се задаваха Манхатън и Йоанна.
Манхатън и Алекс се ръкуваха, а момичетата се прегръщаха и целуваха. Четиримата се бяха спрели до асансьора, за към оранжерията и столовата, заговориха се, а времето летеше неусетно.
*
Алекс, Ким, Манхатън и Йоанна бяха седнали в столовата на кафенце и цигарка. Тук имаше и още няколко души, които хапваха за закуска. Следобеда напредваше, а четиримата си прекарваха добре тук в столовата на кораба. Към края на следобеда Алекс и Ким тръгнаха към хамбара със совалката "Honda". Осморката оставаше в готовност за предстоящ полет. Вечерта скоро щеше да настъпи, когато корабите на Йон, наближаваха междинна станция по пътя си.
В началото на вечерта совалката "Honda" напусна кораба "Crossfire" за да огледа междинната станция, преди двата кораба да я доближат съвсем. Корабите се нуждаеха от нови запаси вода, гориво и провизии, защото не се знаеше, всъщност къде са изпратени и за колко време… Още от самото начало на полета, Алекс и хората му забелязаха, че от станцията не отговарят по радиото, нямаше каквито и да е раздио- сигнали от там. Намираха се само на час път от корабите си, а до станцията ставаше все по- близо. Алекс се замисли и каза:
-Трябва да внимаваме! Тук определено нещо не ми харесва! Да намалим скоростта!
Браун пое управлението на совалката от робота и се зае да изпълнява приближаване по специалната стратегия за целта, в подобни случаи. Тази вечер на борда на совалката нямаше седянка на джин с тоник, нещата ставаха сериозни. Съобщиха и на корабите си, за липсата на сигнали от станцията. Алекс не поиска инструкции от Йон или инструктора Флу, а запали цигара и кимна на Ким:
-Напълни ми термоса с билков чай.
Ким кимна, а на совалката се получи едно такова сконфузено настроение. Вероятно в станцията имаше капан, може би на пасарите…
*
Беше обедно, бордово време на совалката "Honda". От предната вечер екипа на Алекс- Осморката, обикаляше внимателно и на дистанция, около междинната станция. Там наистина нещо се случваше, а Осморката подхождаше внимателно с въпроса. Радио- връзката с корабите на Йон беше нормална, та те отдавна бяха наясно, че на станцията не всичко е наред… Алекс беше станал рано, след като спа няколко часа, трескав неспокоен сън. Той в тези часове се топлеше с цял термос от два литра с чай, пушеше цигари и наблюдаваше работата на дежурните Браун и Джейн. Совалката се намираше в астероидното поле, наблизо до станцията, а още по- нататък имаше малка планета.
В началото на следобеда в совалката се прихвана слаб сигнал от към междинната станция. Опитаха се да го усилят и изчистят от шумовете и скоро стана ясно, че това беше зов за помощ, от любителска радиостанция с малка мощност. С хората разговаря Ким. Оказа се, че станцията била пометена от неизвестен вид, войнолюбиви същества, които от станцията назоваха като: "херки". Алекс поиска да се приближи совалката до станцията, все още с повишено внимание. Замислен над думите идещи от молещите за помощ, Алекс беше объркан: "Не, това не бяха "пасарите", а "херките", много по- опасни от тях…"…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №66, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №66, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Ирина и Никита бяха на мостика, докато останалите вечеряха заедно с четирима офицери от бойната станция. Алекс отговаряше за безопасността на совалката, чак до два часа през нощта. Той пушеше цигара и се топлеше с чай, а на екраните пред него се показваше картина и информация от къде ли не. Совалката имаше над 40 камери, външни и вътрешни. Радарът също работеше, както скенера и радиолокатора. За момента нямаше нищо необичайно и Алекс можеше спокойно да се установи в удобното кресло и дори да погледне какво правят момичетата, зад него. А те се бяха разговорили помежду си. Имаше още цели пет часа до следващите дежурни на мостика, а момичетата спретваха среднощни закуски и обсъждаха подробностите около дежурството до 2ч. При гостите в малката столова се похапваше и пийваше по чаша- две, вино, докато вървяха разговори, за войната, за разни минали случки в извънземието.
*
По обедно време на другия ден и край бойната станция заваля сняг и се развихри виелица. Навън ставаше все по- мразовито, но в совалката "Honda" беше топло и уютно. Осморката на Алекс почиваше, а на мостика бяха дежурни Браун, Джейн и Никита. Алекс се излежаваше в койката си, докато край него се шеташе и почистваше. Аш и Палма също бяха в каютата, почиваха, без да забравят компютрите, както винаги, допълнителна бдителност не беше излишна. Патрулирането щеше да продължи отново в близките часове. Новините от тук и там бяха и добри и лоши, както се случва при война.
В началото на следобеда осморката на Алекс излетяха от бойната станция, бързо набраха височина и взеха курс към източните граници на земните територии, на тази планета- Orixon 35. Навън беше сумрак, снежна виелица и мраз. Алекс пушеше цигари с чай и имаше някакво странно настроение, примесено с носталгия по миналото и по Земята. Иначе казано той беше тъжен, макар и никой тук да не го разбираше. Дежурство щеше да има чак вечерта. Той стана от креслото и се замисли. Ким спеше, а Ирина беше в банята. Аш и Палма се занимаваха с компютрите. Совалката не беше толкова малка, та имаше и пътека за разходки, около помещенията. В този специален коридор имаше и люкове, където Алекс се спираше, за да погледа навън. Намираха се на 400 м. над короните на дърветата в джунглата. Силния вятър не беше проблем за совалката. Тя имаше специални маховици, които я държаха в стабилно хоризонтално положение. Якия корпус не се влияеше от никакви външни усложнения.
Следобеда напредваше, когато Алекс се поразходи из совалката, провери нейните възли и системи, а сетне се прибра в каютата. Всички бяха будни. Аш и Палма се готвеха за дежурство. Алекс седна зад компютъра си и се зае с обичайните си задачи. Ким беше направила кафе и чай за всички. Готови бяха и следобедните закуски. Ирина беше отишла на мостика да помага на дежурните. Предстоеше да посетят новодомците в колонията, която скоро щяха да достигнат. Докато наближаваха целта, бурята се усилваше. Беше мрачно и мразовито, а всичко на земята беше покрито с дебела, снежна пелена.
Жилищните сгради, където бяха настанени новодомците, бяха излезли скоро от строителството. До момента в колонията бяха новодошли общо 10,500 души. Те имаха подслон и храна, скоро щеше да им бъде осигурена и работа. Осморката на Алекс трябваше да проверят дали сред тези хора може да се е вмъкнал шпионин на пасарите, както и да почерпят информация от тях. Щом совалката "Honda" се приземи, край новите жилищни сгради, Браун и Аш се приготвиха да посетят новодомците. Алекс оставаше в совалката, заедно с момичетата. Шестимата бяха на мостика и си работеха по пулта. Алекс се беше запасил с термос чай, пушеше цигари и следеше екраните пред себе си. Тук совалката щеше да престои най- късно до зори, или още през нощта можеше да продължи пътя си. Бяха в добро настроение, отпочинали добре и заредени с енергия. Мрачното време не им влияеше особено, а скоро щеше съвсем да се смрачи и да настъпи вечерта. Бурята продължаваше да е силна.
В началото на вечерта Ким се свърза с корабите на командир Йон, за да провери за някакви спешни, нови задачи, но такива нямаше. От корабите съобщаваха, че при тях всичко е нормално, а Ким обяви, че и на совалката "Honda" всичко е нормално. Ким успя и да получи прясна информация от фронтовете. Новините отново биваха и лоши и добри. Войната продължаваше.

*
Совалката "Honda" от нощта се намираше в един от близките до базата градове на извънземните. Бяха я приземили на една площадка в края на града. Сутринта Аш и Алекс обикаляха из града, в търсене на пасарски шпиони. Те бяха с един джет от състава на совалката, като го оставяха тук- там из града, и продължаваха навън пеша. По обедно време те се прибраха на совалката, а джета беше прибран в трюма на совалката. Тези джетове бяха универсални малки машини, които можеха да летят, да бъдат всъдеход, а също и амфибия. Двамата бяха поизмръзнали, докато скитаха из града. Веднага след като се прибраха в совалката, Алекс си напълни термоса от два литра с горещ чай, запали цигара и се разположи в креслото пред пулта, да се топли и да огледа как вървят нещата. Това тук беше град 215 на извънземните, но той си имаше и име, което земляните рядко използваха. Постепенно Алекс се стопли. Навън беше страшен студ и мраз. Из града извънземните имаха свой обикновен ден, макар и в очакване на бъдещото нашествие на пасарите.
*
Беше вечерта, когато Алекс се прибра на совалката "Honda" с един от джетовете, а с него беше ходила Ким. Двамата разгледаха подробно извънземния град 215, но щом се прибраха в совалката, им стана ясно, че са изчерпали всичките си сили. Обиколката им и с джета и пешком, им струваше страшно много сили и енергия, особено психическа. Ким намери сили да влезе да се изкъпе, а Алекс се просна смъртно изморен в койката си и почувства, какво значи да си легнеш след труден ден в своята койка, почти у дома, защото совалката и давата кораба на командира Йон, си бяха като дом за тези 130 души, с които той разполагаше в момента. Алекс не лежа дълго. Имаше работа за вършене, имаше свои си неща за оправяне, а още нямаше дори полунощ, рано беше да се предава на умората.
Осморката на Алекс напуснаха град 215, късно вечерта. Совалката, водена от един робот набра височина и взе курс към кораба "Crossfire". Осморката се прибираше на кораба, заради предстоящи задачи за двата кораба на Йон. Той събираше обратно по корабите всички патрули, които се намираха извън двата кораба със совалки и джетове. Не се споменаваше, точно с какви задачи са натоварени хората на Йон, по двата кораба- "Crossfire" и "Ford".
*
В следобеда на другия ден осморката на Алекс вече се беше прибрала със совалката си в кораба "Crossfire". Скоро двата кораба на командир Йон, със общо 130 души, трябваше да тръгнат отново на път, напускайки планетата Orixon 35. Спешни задачи извън тази планета, бяха възложени на Йон и неговите хора с двата, бойни кораба. Все още не беше определен час за старта на двата кораба, изчакваха се инструкции от Адмирал Шон, който се намираше на 68 часа път от това място, със кораба Nissan.
Следобеда свършваше, когато един след друг двата кораба на командира Йон, напуснаха планетата Orixon 35. Докато набираха височина, Алекс запали цигара и си зареди в термоса от два литра, чай, за да пие седнал пред пулта в удобното кресло, докато се занимава с обичайните си задачи. Намираха се в каютата си, но не на совалката, а на кораба "Crossfire". Тук се бяха събрали цялата осморка на Алекс, неговия ударен екип. Койките им можеха да се изолират от каютата и то херметически, когато някой иска да спи и да се усамотява. Докато Алекс си седеше на чай и цигарка, неговите хора почиваха на джин с тоник и сладки приказки. Двата кораба скоро достигнаха орбитална височина и взеха курс по посока на звездата Orixon 6. Тя щеше да ги води, поне до сутринта, а може би и след това.

(следва продъжение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №65, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №65, Valeri Kolev.

Другия ден се случи мрачен, валеше сняг, а се беше спуснала и мъгла. Осморката на Алекс, пътуваше със совалката "Honda" към кораба "Crossfire", за да зареди там гориво, вода и провизии. После патрулирането им щеше отново да продължи в денонощен режим. Алекс този ден беше в добра форма, настроението също беше добро, ама не само неговото, а и на хората му в совалката. Мрачното време не им влияеше, а в совалката беше топло и уютно. Алекс пушеше и пиеше чай, седнал в удобното кресло пред пулта. Един от роботите водеше совалката в тези часове. Ким беше наблизо и помагаше в работата, а Ирина приготвяше похапване за следобеда в кухненския блок. Браун, Джейн и Никита спяха, а Аш и Палма си почиваха.
Следобеда напредваше, а совалката "Honda" продъжаваше полета си към целта. Осморката на Алекс се беше събрала на мостика, за да се видят за няколко часа и да обсъдят заедно нещата. По някое време тази вечер те щяха да пристигнат на борда на кораба "Crossfire". Алекс се беше заредил с горещ чай и пушеше цигари, седнал удобно в креслото си пред пулта. Навън започваше поредната буря, но това не представляваше проблем за совалката, изчислявана и проектирана за сериозни атмосферни и космически аномалии.
В началото на вечерта осморката на Алекс си бяха по каютите, а на мостика останаха само Аш и Палма, а робота водеше совалката "Honda". Това беше високо- интелигентен робот, добър и във война, добър и като пилот. Тази вечер Алекс имаше силни болки в корема, а това пак се обясняваше с извънземния вирус, който беше прихванал някъде из чуждите планети. Той пийваше чай и се надяваше болките да отминат. Между другото, имаше и други с болки и неразположение, както в совалката, така и по двата кораба, на командир Йон. Медицината по корабите на AFJ не беше за пренебрегване, но нормално беше новите болежки в началото да нямат подходящ лек. Това беше ходене по чужди, извънземни планети, с какви ли не вируси и бактерии, почти непознати за хората, все още.
*
Беше по обед на другия ден, когато осморката на Алекс се намираше на борда на кораба "Crossfire". По това време зареждаха совалката си с провизии, гориво и вода, за бъдещото денонощно патрулиране над земните територии тук. Совалката на Алекс и хората му- "Honda" се намираше в един хангар на кораба. Екип от кораба я стягаше и проверяваше системите и възлите й, преди осморката на Алекс да тръгне отново на патрулиране. Алекс и Ким се разхождаха из кораба, за да се видят с колегите и приятелите си тук. Командир Йон разполагаше с два кораба и общо 130 души. Те изпълняваха най- различни задачи из земната база и земната колония, на тази планета. Основното им занимание беше да охраняват тукашните, земни територии. По някое време Алекс и Ким се прибраха в совалката, скоро тук се събра цялата осморка. Следобеда напредваше, когато осморката започна да се готви за тръгване, отново на патрулиране и то денонощно. Совалката беше заредена и готова за полети. Алекс изчакваше разрешението на командира Йон, за да тръгнат на път.
Совалката "Honda" с осморката на Алекс, стартираха малко след 14ч. обедно време. Времето беше мразовито, но слънчево. Свежест лъхаше от джунглата долу. Осморката, отпочинали добре, заредени добре, стегнати в чисти униформи, бяха готови за продължително патрулиране над земните територии, както и инспекции по постове и станции из базата и колонията. Алекс по това време почиваше в каютата, зареден с кафе и цигари, за времето до вечерта, когато му започваха дежурствата на мостика. Ким и Ирина също бяха тук, заети да подреждат каютата и да приготвят вкусотии за вечеря, както и за нощни закуски. Аш и Палма спяха, а Браун и Джейн бяха на мостика.
"Honda" скоро се издигна до 4 км. височина и взе курс на запад, със скорост около 400 км/ч. Патрулирането нямаше да приключва скоро, нямаха бърза работа, а и нямаше какво друго да правят по- нататък. Такива бяха дадените инструкции от командира Йон. Няколко часа по- нататък имаше една бойна станция, която осморката на Алекс щеше да посети. Алекс се беше излегнал в койката си, слушаше музика и почиваше, а мислите му се рееха, ту към стари спомени, ту към проблемите напоследък. Ким работеше по компютрите, а Ирина беше влязла в банята да се къпе. Навън беше завалял дъжд, а совалката летеше през дъждовните облаци, усилваше се и вятъра, не че това беше някакъв проблем, всъщност.
*
Следобеда беше към края си, когато Алекс стана от койката, стегна си униформата и се прозина. Беше време за чай и цигарка, докато проверява какво ново, както от корабите на Йон, така и от фронтовете. Совалката наближаваше бойна станция на земляните, част от отбранителната система на базата и колонията. Скоро щяха да се приземят там. Докато я наближаваха, дежурните се свързаха с нея. И там всичко беше нормално. Бойната станция беше подземна, а оръдията и установките за балистични ракети, бяха добре замаскирани и не се забелязваха от въздуха. Тук живееха и служеха близо 200 души. Те разполагаха с добри възможности за отбрана на базата и колонията, както повечето бойни станции на земляните и AFJ.
Когато осморката на Алекс се приземи до един от входовете на бойната станция, там вече ги чакаха двама войника. В станцията отидоха Алекс и Аш. От добре замаскиран асансьор се спуснаха към подземията с двамата войника. Близо 200 м. по- надолу, се спряха на нивото с помещения за гости и проверяващи офицери. Там ги посрещнаха двама от дежурните.
-Дойдохме да видим как вървят нещата, след като очакваме нашествие на пасарите в скоро време.- каза Алекс.
-Подготвени сме да отблъснем сериозни атаки и по суша и по въздух. При нас няма проблеми. Доставките от провизии са редовни и достатъчни, а с малката атомна централа, нямаме нужда от много гориво, все пак тук имаме на разположение и летателна техника, но рядко я използваме.- каза единия дежурен, те бяха земляни.
-На колко време се сменят хората в тази станция?- попита Аш.
-Ние сме добър екип, повечето имаме договори за 5 години, а някои от нас- за десет години. Така, че рядко пристигат нови хора при нас. Имаме си и лекар, сред нас, както и на други места, човек често има и здравни проблеми…
-Колко такива станции има на тази планета?- попита Аш.
-Из базата имаме 47 бойни станции, а около колонията- близо 60.
-Тук сте 200 души, много или малко е това за такава станция?- попита Алекс.
-Точно нормално е да сме 200 души в станцията.
-Ще поканим четирима от вас, да заповядат в нашата совалка за вечеря.- каза Алекс.
-Да. Ще имам грижата за това.
-Знаем, че разполагате и с антени за далечни радиовръзки?- попита Аш.
-Да, имаме. Понякога улавяме дори препратени сигнали и от Земята.
-Това е интересно.- каза Алекс.- Нещо да имате да ни казвате, преди да си вървим?
-Нямаме сериозни проблеми, сър.
-Да вървим!- каза Алекс, след което двамата с Аш тръгнаха обратно към асансьора, където ги съпроводиха двамата войника.
Скоро се прибраха в совалката, вече добре маскирана сред околните храсти. За посрещането на четиримата гости от бойната станция, Ким и Ирина приготвяха специална вечеря и обстановка. Беше подредена маса за осем души, като четирима оставаха дежурни и за охрана, по време на вечерята.

(следва продължение)