ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №74, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №74, Valeri Kolev.

В края на следобеда "Crossfire" се приземи на планетата Orixon 7. Това беше малка планета с население около 600,000 души. Със своя бит и навици, те напомняха за древните, земни, индиански племена. Разбира се тук имаше радио, открито отдвана. Беше началото на вечерта, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат наоколо. Тук беше студено и се стелеше мъгла. Това беше една поляна, край дива гора. В далечината се виждаше малко, индианско селище от чиито вигвами се издигаше гъст дим. Местността около кораба омагьосваше по някакъв начин. На човек му се струваше, че това е сън, някаква приказка, но не беше така- това си беше самата реалност, поредния извънземен свят, до който се докосваха командосите от AFJ. Двамата постояха около половин час на чист въздух, преди да се приберат на топло в кораба, а сетне закрачиха към хамбара, където им беше совалката. Тук вече бяха всичките десетима- екипа на Алекс. И днес те нямаха дежурства, но пък бяха в готовност да подкарат совалката, ако ги изпратеха някъде. Алекс както винаги си зареди кафе и чай и седна пред пулта, за да пуши и пие, докато се занимава. В совалката беше топло и уютно, а неговите хора бяха тук заедно, отново на вечерни приказки и по питие. Новината от командир Йон беше, че той е решил тази нощ кораба да пренощува тук долу на планетата. Тукашните индиански племена не проявяваха никакъв интерес към кораба на земляните. По тукашното радио беше съобщено просто, че чужд кораб ще гостува на тяхната планета за няколко дни. Съобщението беше кратко и без никакви подробности и коментари. Въпреки липсата на интерес към земляните, командир Йон успя да разговаря с местните хора по радиото. В разговорите продължили около час, той се информира за особеностите на тази планета и обитателите й, а им предаде новините за враждебните раси- пасари и херки. Тук не бяха чували нищо за тях.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Той беше запалил цигара, докато вървяха из коридорите и асансьорите на кораба. Тук беше значително по- хладно, но двамата бяха добре затоплени и не усещаха студ. В столовата до оранжерията имаше към 20 души, които вечеряха. Алекс и Ким намериха Манхатън и Йоанна, седнали тук на по чаша вино с мезе, и седнаха при тях. Настроенията из кораба бяха добри. Течеше една обикновена вечер, като много други подобни. Алекс и Ким си взеха също по порция с мезета и една бутилка вино с лимонада, готови да забравят работата си поне за час, докато са тук с Манхатън и Йоанна. Разбира се те се обадиха до совалката, за да знаят другите къде да ги търсят, ако има нужда.
-Интересна планета!- каза Манхатън- Общо население- 600,000 души!
-Ако питаш мене, те добре си живеят тук.- каза Алекс.- В хармония с природата и без кой знае каква техника и индустрия.
-Всъщност имат огромни площи, където все още не са стъпвали. - каза Манхатън- Ако се съди по тази местност, където сме сега, то планетата е пълна с дивеч, който ще им стига за стотици години напред. Вода имат в изобилие, а обработват само малка част от земите си.
-Докато не им се тръщне някоя враждебна раса да ги пороби!...- каза Йоанна.
-Не можем да огреем навсякъде.- каза Алекс.- Ако ни стигнат възможностите, ще построим тук една наша база. Печелим и ние, печелят и те. Още тази вечер ще предложа на командира.
-Чудя се дали ще имаме война с херките…- каза Ким.
-Все още не е взето решение.- каза Манхатън.- А войната срещу пасарите е в затишие. Пасарите не предприемат никакви действия, а нашите събират сили и се готвят за нова фаза на войната.
-Понякога затишията продължават с години!- каза Ким.- Това са едни от най- приятните моменти в една война, когато временно са прекратени всякакви бойни действия.
-Да. Така е.- каза Манхатън- Но да не се отпускаме, все пак, защото е война.
-Ако имаме късмет, може да имаме малко почивка до започването на войната със херките, а и новата фаза на войната с пасарите!- каза Йоанна.
-Крайно време е за малко почивка!- каза Ким- От колко време не сме се спирали!
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким се прибраха в совалката. Екипа на Алекс- общо десет души, нямаха дежурства тази нощ. Някои от тях вече спяха, а другите бяха събрани в общата каюта- мостик на совалката. Тук беше топло и приятно. Докато Ким и Ирина се къпеха, Алекс си отвори бутилка пепси от автомата и седна пред пулта. Тази вечер почти нямаше какво да се върши в помощ на дежурните от мостика на кораба. Алекс все пак имаше достатъчно допълнителни задачи, за които рядко оставаше време, но тази вечер им беше дошъл реда. В каютата се лееше тиха музика от добри стари времена. Аш и Палма пийваха джин, а Шон и Бронк умуваха над положението в тази звездна система- Orixon. Браун, Джейн и Никита спяха вече. В очакване на една дълга и лека нощ, хората на Алекс се готвеха да спят. Той смяташе да остане до по- късно, а с него поиска да остане Ким. Отдавна Алекс не беше имал такава спокойна вечер и нощ, когато да се абстрахира от войната и от ситуацията, за да остане с мислите си на спокойствие.
*
Беше вечерта на другия ден. "Crossfire" прекара и този ден на планетата Orixon 7. Времето беше хубаво, леко хладно и с много светлина през целия ден. Земляните искаха да се порадват на поне няколко часа свобода, и то със твърдина под себе си. Целия ден премина със разходки и почерпка с местните хора, на опънатата навън шатра и скара- бира. Индианците бяха добри хора. Заедно с група от кораба още до обяда наловуваха дивеч за скара- бирата, а в тези вечерни часове купона още не беше приключил. От местните племена тук бяха дошли с конете си, над 400 души, поканени от земляните по радиото. Алекс и Ким бяха в тези часове навън, край лагерните огньове, където беше весело и приятно, всъщност и с голяма доза романтика, макар и отчасти извънземна. Алекс току- що беше похапнал още една пържола с царевична пита, когато поспря за да изпуши цигара. Индианците бяха хуманоиди, подобие на земните мишки. Край кораба през целия ден, а и в тези вечерни часове беше весело и кипеше купон. Забравили за всякаква дипломация, местните и земляните си говореха помежду си за какво ли не.
С напредването на вечерта местните поемаха обратно по селата си, а някои щяха да нощуват тук в шатрата на земляните, издигната край кораба. От земляните имаше хора, които щяха да останат през цялата нощ навън, край огньовете. Някаква празнична еуфория беше обхванала всички тук. По някое време Алекс, Ким и Ирина се разхождаха около кораба и огньовете. Не беше и кой знае колко студено, но лъхаше типичното ухание на пресен сняг, макар и със извънземен оттенък.
-Как са ни пациентите?- попита Ирина.
-Всичко е нормално и под контрол.- каза Алекс.- Нямаме тежки случаи. Петима вече са отново на крака, а със по- леките четири случая, това са вече девет души на крака, от злополучния кораб.
-Сякаш не бързаме много към базата?- попита Ирина.
-Не. Не бързаме.- каза Алекс.
-Да се порадваме на твърдината под себе си!- каза Ирина.- Това винаги ме изпълва с енергия! Силата на природата, силата от твърдата земя! Без това сме загубени!
-Новините от фронтовете за оптимистични!- каза Алекс.- Пасарите не предприемат никакви действия. Удобно време за нашите, да съберат сили, да се подготвят за нова фаза на войната…
-Не се ли чува нещо за примирие?- попита Ирина.
-Едва ли ще има примирие.- каза Алекс.- Пасарите са поробили десетки планети, които се борят за освобождението си.
Тримата се поспряха отново край близкия огън и си взеха по още една пържола с пиво и царевична пита. Тази вечер се запечатваше за дълги времена в съзнанието им като един от най- радостните им спомени…

(следва продължение)