ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №75, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №75, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден корабът "Crossfire" напусна планетата и се издигна високо в небесата й. Щом достигнаха орбитална височина, земляните намериха втория си кораб и двата заедно, един след друг поеха курс към базата на AFJ, която се намираше на планетата Orixon 6. Това беше най- близката база на земляните, а там щяха да бъдат оставени в болница, ранените от потрошения от херките, злополучен кораб. Това бяха 38 души, повечето от тях с по- леки здравословни проблеми. Алекс беше станал от сън почти по обяд, но вече се беше разсънил добре и се чудеше от къде да започне деня си. Той беше със своите хора в совалката, а тя в хамбара на кораба. Алекс си беше заредил термоса този път с плодов сок от плодове от оранжерията на кораба. Той пушеше цигари, пийваше сок, леко натъжен днес. Неговия екип от десет души общо, бяха будни по това време и сновяха из совалката. Аш и Браун стягаха машината за нови полети, Ким и Ирина шетаха и почистваха, а Джейн и Никита приготвяха следобедно похапване. Палма следеше полета на кораба, а Шон и Бронк се къпеха. Алекс не беше много наясно, защо е тъжен в този ден, но май това беше носталгия по родната планета Земята, носталгия по стари гаджета и приятели, с които беше прекарвал времето си преди да започнат с Ким служба за AFJ, на този кораб. Той излезе из кораба на разходка, а ходеше оклюмал и като маносан. Нямаше желание колегите и приятелите му, да го виждат в такова тъжно настроение, а затова той се усамоти в едно малко помещение, откъдето можеше да се взема контрол над кораба, ако бъдеше превзет от врагове. Тук Алекс се усамотяваше понякога. Вътре имаше пулт за двама души, малка маса и две койки една над друга, както и два стола. В дъното имаше санитарен възел. Това беше нещо като паник- каюта. Тя беше непревземаема отвън, а от там се поемаше при необходимост пълен контрол над целия кораб. Алекс постоя близо час в паник- каютата, преди да излезе отново из кораба. По някое време се озова в столовата на кораба, а тук имаше близо 15 души, които се черпеха или вечеряха. Алекс забеляза инструктора Флу и седна при него.
-Пак ли извънземния грип, Алекс?- попита той.
-Не.- каза Алекс- Просто лошо настроение.
-Това е съвсем нормално.- каза Флу.- На далеко сме от Земята, намираме се в страшна война, случва се човек да загуби настроение. Ако имаш нужда от помощ, обади се, Алекс! Аз съм професионален психолог и медик, а не само инструктор.
-Ще имам впредвид това, Флу.- каза Алекс.
-Да пийнем по чаша джин, искаш ли?- попита Флу.
-Не.- каза Алекс и тръгна- Прибирам се в совалката.
Беше началото на вечерта, когато из кораба бяха събудени всички за обикновените инструкции от командира Йон. Те продължиха близо половин час, след което Йон се оттегли, а из кораба започваха вечерните събирания на по чаша питие и приказки. Алекс и хората му бяха по това време в совалката.
*
По обедно време на другия ден двата кораба продължаваха полета си. Те приближаваха огромен астероид, който се оказа населен. Командир Йон поиска да се спрат двата кораба, край астероида, за да се огледа и да се види, какво има по него. "Crossfire" щеше да бъде там скоро. По това време Алекс се беше настанил пред пулта в совалката, пушеше цигари и наблюдаваше данните по екраните пред себе си. На астероида имаше научни станции и военни бази от околните планети. Тук живееха около 4,000 души, учени, военни, както и миньори, които работеха в близката мина. По някое време Браун се свърза с астероида по радиото. От там разрешиха посещението на земляните при тях.
Корабът се приземи на астероида в началото на следобеда. Навън бяха изпратени четирима души с малък джет, които щяха да общуват с хората от астероида. Алекс беше излязъл из кораба на разходка. Той се спря пред един от люковете и погледа астероида навън. Изглеждаше интересно местенце, а това, че тук живееха доста хора, се усещаше като радостен полъх. Астероидът беше обитаем. Постройките из него бяха изпълнени по много оригинална архитектура. Тук учени и военни екпериментираха нови технологии, в полза на своите цивилизации и планети.
В началото на вечерта на борда на "Crossfire" пристигнаха двама гости от астероида. Те пристигнаха със четиримата земляни, които им бяха гости почти целия ден. Командира Йон посрещна гостите в каютата за гости, а щеше да има една добра вечеря, докато той разговаряше с тях. Това бяха хуманоиди, на базата на земните мечки. Но това беше само една от расите, които живееха тук. Тази вечер Алекс беше със своя екип пак в совалката, но бяха напуснали кораба, за да разгледат астероида, макар и от вън. Това разбира се, със разрешението на тукашните хора. Совалката "Honda" на Алекс и екипа му, общо десетима, обикаляше бавно около астероида. Архитектурата тук беше изключителна, проектирана и строена да служи при липсата на атмосфера. Алекс тази вечер отново беше тъжен. Настроението му се задържаше вече с часове наред, все едно и също- тъжно и подтиснато. Той се беше изправил пред един люк и разглеждаше астероида, докато пушеше цигара. Не му беше весело напоследък, а това той си обясняваше с носталията за родната планета Земята. В совалката беше топло и уютно. Ким и Ирина приготвяха лека вечерна закуска за целия екип, Аш и Палма водеха полета, Шон и Бронк почиваха, а Браун, Джейн и Никита се черпеха с джин- тоник, на обичайни вечерни разговори.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговия екип прелитаха над огромните оранжерии на астероида. Точно по това време пристигна повикване за радиоконтакт. Бяха извънземните от оранжерията, които поканиха земляните да слязат долу на гости. Беше посочена площадка за кацане, към която имаше топла връзка с комплекса на оранжерията. Земляните кацнаха там и спуснаха хобот към топлата връзка, за да преминат в комплекса Браун, Джейн и Никита. От тези огромни оранжерии, обърнати към близката звезда, която подхранваше живота на растенията, се добиваха големи количества най- разнообразна храна. Още щом влязоха в комплекса, тримата земляни, ги посрещна любезен човек, който поясни, че ще им покаже това съоръжение, та да се чувстват добре дошли, като скъпи гости тук. От тук тукашните хора си добиваха храната, но имаха в излишък и голяма част отиваше за финансиране на този астероид. Браун и момичетата видяха тук какви ли не растения, а също и животинки, отглеждани заради месото им. Астероидът се финансираше и от близката мина, от която се дбиваха ценни метали и въглища. В ядрото на този астероид имало големи количества питейна вода с добри качества. Всичко това правеше този астероид, напълно самостоятелна единица, която рядко се нуждаеше от външни доставки на гориво, провизии и други стоки.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и екипа му, се прибраха със совалката в хамбара на кораба "Crossfire".
*
В началото на следобеда на другия ден бойния кораб "Crossfire" все още гостуваше на хората от астероида. Вторият кораб на командир Йон беше увиснал над астероида, на около 20 км. височина. Алекс и хората му, общо десетима, бяха в совалката "Honda" в полет около астероида. Това беше интересно местенце, обитавано, макар и без атмосфера. Затова пък в недрата на този астероид имаше огромни запаси от питейна вода. Ранените от онзи злопулчен кораб, общо 38 души, бяха в добро състояние и в момента не се бързаше към най- близката база на AFJ; Агенция на земляните и техните извънземни съюзници, за разузнаване и военна намеса из Галактиката.
Алекс през този ден беше в добра форма и в оптимистично настроение. Докато обикаляха бавно астероида и се радваха на картинката под тях, в совалката беше топло и уютно. Докато един от роботите пилотираше, а с воденето на совалката се занимаваха Аш и Палма.

(следва продължение)