ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №70, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №70, Valeri Kolev.

На сутринта Алекс стана от сън късно, наплиска се с вода на чешмата и погледна статуса на совалката. Светеше зелената детелина на дисплея на часовника му, а това означаваше: "всичко нормално". Той се прозина и погледна навън. Беше се спуснала гъста мъгла, валеше и завяваше сняг. Той си зареди кафе в термоса и седна да се разсънва и топли с обичайните сутришни цигарки. Аш и Палма работеха по пулта, а Браун, Джейн и Никита спяха още. По това време стана от сън и Ким, а Ирина беше ходила из совалката и се връщаше премръзнала. Корабът "Crossfire" се намираше на 30 км. от тук, на космодрума на града, а втория кораб на командир Йон- "Ford", все още се намираше в орбита, на височина от 40 км. Алекс постепенно се разсънваше, а това при него ставаше трудно. Той излезе на терасата на совалката и погледна около совалката. Пода под него беше заледен, беше се натрупал и сняг. Това беше адски мраз, но въздуха беше чист и свеж, макар и с уханията си на дълбоко извънземие. В този момент някой го викаше по телефона. Той прие разговора. Беше командира Йон, който му възложи нова задача- да прелетят до град 17, намиращ се на няколко хиляди километра на север. Алекс прие задачата и се прибра в совалката на топло.
Вдигнаха совалката известно време преди обеда. Тя беше замръзнала към площадката с много лед, та се наложи да го топят с газови горелки, но накрая все пак излетяха. Когато по- късно се намериха на височина от 7 км. взеха курс към град 17. Летяха сред облаци, а земята не се виждаше от мъгли. Това не беше проблем, защото компютрите даваха нормална картина, какво се вижда около совалката, но това все пак беше компютърна анимация, базирана на данни от радарите, скенерите, ехолота и локатора.
*
Следобеда течеше, а осморката на Алекс със совалката "Honda" продължаваха полета си през облаци и бури, към град 17. Алекс и Ким се бяха отделили в малкото отделение с техните койки, а там имаше малка маса и две удобни кресла. Те слушаха музика, пушеха цигари и отпиваха кафе, докато си говореха разни техни си неща. По това време всичко из совалката беше нормално. С изключение на бурята навън, наоколо нямаше много летящи обекти, а сред тях нямаше опасни за земляните обекти. На пулта на совалката дежуреха Аш и Палма, но пилотираше предимно един от роботите. Това бяха универсални, високоинтелигентни роботи, които можеха много неща, даже и да водят битки, както и ръкопашен бой. Алекс слушаше музиката разсеян, а Ким беше заспала в койката си. Въпреки, че почиваше, Алекс хвърляше по един поглед и на ситуацията, статуса на совалката. На дисплея на ръката му светеше зеланата детелина, което означаваше, че всичко е нормално. Картината под совалката беше истинска зимна приказка, макар и извънземна.
*
В началото на вечерта совалката наближаваше град 17. Нямаше информация за този град, а това означаваше, че тук са възможни всякакви изненади. С повишено внимание бяха и дежурните Браун и Джейн, както и Алекс и Ким, на вторите пултове, зад тях. Алекс си беше създал своите удобства и слушаше една от градските радиостанции, като превода беше добър. Това беше разузнавателна задача, макар и да не беше конкретна, а осмината тук се чудеха, защо ли са изпратени именно в град 17. Това може би щеше да се разбере скоро, а можеше и да остане само в ума на командира Йон. Преди да се приземяват където и да е, осмината направиха няколко кръга над града. Това беше град с около 200,000 жители. Но и тук си имаше летище, като в града се намираха хиляди туристи от други планети и от други места. По някое време намериха място за кацанев зоната на летището. Наблизо до площадката, където се приземиха се издигаше огромна постройка за забавления на туристите.
Навън бяха заминали с единия джет Аш и Палма. Алекс тази вечер се топлеше с много чай, пушеше цигарки и държеше връзка с Аш и Палма. Те бяха на разузнаване. Ким и Ирина приготвяха вечеря и среднощни закуски за осмината тук, а Браун, Джейн и Никита бяха в почивка за три часа. В совалката беше топло и уютно, а навън продължаваше да вали ситен сняг, температурите около -10' С. Алекс беше леко унесен и разсеян, сред истинската, извънземна зима наоколо, но май- май такова беше настроението и на хората му.
Вечерта напредваше, когато Аш и Палма се прибраха на борда на совалката. Те не бяха открили нищо обезпокоително из града. С надеждата за приятна вечер и спокойна нощ, осмината пуснаха щитовете на совалката и отбранителната й система. През нощта нямаше да се излиза навън, а на другия ден щеше да продължи оглеждането из града. Аш и Палма се постоплиха с кафе и чайове и осмината се събраха заедно за една хубава вечер, този път не в полет, а твърдо на земята. Навън бушуваше буря и вееше сняг. Алекс по някое време излезе на терасата на совалката, вдигна едно от дебелите стъкла- щит и вдиша свежия въздух с пълни гърди. Пред очите му се отваряше една приказна, вечерна картинка. Край центъра за туристи беше оживено, а току- що се беше приземил пътнически кораб, от който прииждаше вълна от извънземни хора. Алекс изпуши една цигара на студа, оглеждайки района около совалката. Със командира Йон и двата му кораба, беше имало радио- връзка скоро. Йон обсъждаше с местните военни, дали херките представляват опасност и какви мерки да се вземат, преди те да са достигнали тази планета. Йон се беше запознал с пророчеството на онзи старец- Оби Уан Каноби, и беше наясно, че херките няма да бъдат сред приятелските на земляните, раси. От поведението на херките в бъдеще, зависеше, дали земляните ще воюват с тях.
Алекс се прибра на топло, спусна щитовете на терасата и се протегна сънливо. Осмината се радваха на добрите времена, които бяха застигнали совалката напоследък. С мисълта, че имат пред себе си десет часа, не заети с нищо, осмината се посветиха на хигиената, както своята, така и на совалката, стегнаха машината и нейните основни възли, а сетне седнаха на джин с тоник и сладки разговори. До полунощ оставаше още много време. Тогава Алекс и Ким щяха да останат дежурни, а останалите щяха да си почиват и да спят. По това време се получи радостна новина- Шон и Бронк, които прелитаха наблизо с малък джет, щяха да пристигнат на борда на совалката, за да пренощуват тук. Те щяха да бъдат в совалката, само след един час. В космоса рядко се случваха срещи и земляните се радваха на всяка възможност да срещнат свои хора или нови хора. Бронк беше извънземна игуанка, от екипа на командир Йон. Шон, макар и землянин, беше нейния приятел.
*
Шон и игуанката Бронк пристигнаха късно вечерта, оставиха малкия си джет в хамбара на совалката и влязоха, а екипа на Алекс радостно ги посрещна. Имаше свободна каюта и за тях и те скоро се настаниха, за да се изкъпят и преоблекат, преди да дойдат на седянката при другите. Не мина много време, когато се появиха в основната каюта на совалката. Тук беше топло и уютно.
-От къде идвате?- попита Аш.
-Имахме задача наблизо.- каза Шон- Посетихме база на тукашните военни, за да им предадем лично, мощен радиопредавател, за радио- връзка с двата ни кораба. И тъкмо се чудехме как ще летим цяла нощ до кораба "Crossfire", когато забелязахме вашите сигнали.
-Ние пък сме изпратени в този град на разузнаване.- каза Алекс.- При нас ще ви е добре. Наспете се добре, а на сутринта ще говоря с командир Йон, да останете със нас на совалката "Honda".
-Нямаме нищо напротив.- каза Шон.- Ще останем с вас.
Двамата похапнаха топли пици със супа и останаха на вечерното събиране на екипа. Това бяха десет души, които до сутринта нямаха никакви кой знае какви задачи. Във веселяшко настроение бяха всички, а из совалката думкаше хубава музика и се лееше джин с тоник, произведено на борда на "Crossfire".

(следва продължение)