ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №62, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №62, Valeri Kolev.

Вечерта започваше на двата кораба на командир Йон. Целия му екип възлизаше на 130 души. По това време се очакваше нашествие на пасарите на тази планета Orixon 35. Двата екипажа, целия екип на Йон се готвеха за отбраняване на земната база тук и близката земна колония. Мисията да пътуват до планетата Orixon 15, за сега беше отложена и неизпълнима. Към небето бяха насочени мощни телекопи, а десет души дежуреха при тях денонощно. За момента не се забелязваха пасарски сили да наближават планетата Orixon 35. А Алекс си беше сипал билков чай и се топлеше с него, докато пушеше цигари. В тази каюта вече живееха и петимата- той, Ким, Ирина, Аш и Палма, но имаше и преградни стени, които затваряха понякога за усамотение. Не се знаеше колко време ще се прекара на тази планета. Никой не смееше да планира каквото и да е. Но това си имаше и плюсове- из базата и колонията живееха доста хора, с които можеше човек да се срещне и говори, а всъщност тази планета беше доста приятно местенце, където може да се забави човек за неопределено време.
*
В началото на следобеда на другия ден петорката на Алекс летяха със совалката "Honda" над джунглата на земната база. Задачата им беше да следят за парашутисти и странни обекти, падащи от небето. Никой не знаеше как ще започне нашествието на пасарите. Алекс пушеше цигара с кафенце, докато следеше картината под совалката. Джунглата долу беше невероятна, а времето се случи слънчево. До Алекс седеше Ким и отпиваше пепси направо от бутилката. Ирина беше в кухненския блок и приготвяше закуска за петимата. Аш се занимаваше с бордовите системи, а Палма дремеше в креслото си, но никой не я безпокоеше. Алекс въдъхна тежко и се изправи до страничния люк, за да отвори малко прозорче за пресен въздух, а той беше свеж и чист. Алекс диша известно време пресния въздух, някак си освежен и амбициран да продължава да се готви за предстоящите битки с пасарите. В този момент се чувстваше млад и щастлив. За миг дори се замечта, но това беше само кратък миг, който скоро отлетя.
В началото на вечерта петорката на Алекс се приземи до една наблюдателница по границата на базата, и близо до колонията. На този пост имаше постоянно четири войника, които дежуреха един след друг на смени. Совалката кацна на една поляна до наблюдателницата. Алекс и Ким излязоха навън и видяха, че войниците хапваха прясно печено месо край огъня, от дивеча, който си бяха хванали днес. Те застанаха мирно, щом видяха пагоните на Алекс и Ким, а той им кимна да сядат. Двамата също седнаха край огъня да похапнат печено месо. Алекс разпитва момчетата за някакви особености напоследък, а те обясниха, че няма никакви нарушения на границата, с изключение на диви животни и зверове, които минаваха понякога през поста и наблизо до него. Това място беше страшно интересно в тези вечерни часове. Тук не беше кой знае колко студено, а някаква романтика витаеше из въздуха. Щом похапнаха, Алекс запали цигара, почерпи и момчетата, а Аш и Палма се бяха качили горе в наблюдателницата, за да огледат района с по- мощни телексопи и прибори.
Петорката на Алекс прекара близо час край огъня до поста, преди да продължи пътя си нататък. Те смятаха да се появят и в земната колония, за да огледат и там за вражески елементи, проникнали сред хората. Разбира се съвсем всичко не можеше да се огледа, но поне можеха да подушат наоколо, а присъствието на врагове винаги се усещаше достатъчно остро. Земната колония беше изградена на парцел с диаметър 500 км. Тук имаше предимно оранжерии, ферми, а също и заводи. За всичките 3,000 души по това време беше изключително голяма площ, но това беше така, заради новите колонисти, които щяха да пристигат от тук нататък, евакуирани от планетите попаднали в ръцете на пасарите. Колонията можеше да побере 500,000 души, с гарантирано препитание и жилище. В момента това беше предимно необитавана земя, покрита с гори и пасбища. Една малка площ от земята тук беше използвана от колонията.
Приземиха совалката на малка площадка до града на земляните, за сега- единствен тук. В тези вечерни часове хората почиваха по домовете си, или в близката кръчма, а някои се разхождаха. Това бяха само 3,000 души и те добре се позанаваха един с друг, като едно голямо семейство.
*
В началото на следобеда на следващия ден, Алекс и неговата група все още летяха над парцела на земната колония и земната база, на тази планета. Алекс се беше наспал добре, станал от сън към 8 ч. той се радваше на добро настроение, но всъщност такова беше настроението и на неговите хора в совалката "Honda"- Ким, Ирина, Палма и Аш. Алекс си напълни термоса с билков чай, седна удобно в креслото до пилота- робот, запали цигара в очакване на един спокоен следобед, докато кръжаха над териториите на земляните, тук на планетата Orixon 35. До него седеше Ким, която работеше по пулта с обичайните задачи, по време на патрулен полет. Ирина беше отишла в кухненския блок за да приготви нещо за хапване, а Аш и Палма почиваха по койките си. Този ден времето навън беше леко хладно и сумрачно. В топлата и уютна кабина на совалката имаше приток на свеж въздух от вън. Също така помпата пълнеше всяко свободно място из совалката със сгъстен въздух от тук. Той се ползваше по- късно, при полети в открит космос.
Следобеда напредваше, когато петимата спуснаха совалката надолу, към един от терминалите на базата. Тук имаше към 200 военни земляни, които посрещаха товарни и пътнически кораби, носещи нови хора за колонията, провизии, гориво, както и строителни материали, колонията се разширяваше, строяха се нови и нови корпуси. Совалката "Honda" се приземи на една свободна площадка. Тук трябваше да заредят още гориво, но щяха да използват случая, за да се поразходят из терминала, както и да огледат за вражески елементи проникнали някак си тук. Те щяха да бъдат усетени, дори и без никакви доказателства, ако имаше такива елементи тук. Совалката остана с охрана от два робота, а петимата излязоха навън. Времето беше хубаво, леко хладно и с някакво бледо, но весело слънце, а въздуха беше чист и свеж, скоро беше валял дъжд и всичко беше като изкъпано и ново.
В началото на вечерта петимата се връщаха от ресторант из корпусите на терминала. Алекс беше пийнал малко повече, т.е. направо казано- множко. Ким и Ирина го водеха, хванати под ръка, а зад тях крачеха Аш и Палма. Совалката беше десетина колометра по- нататък из парка. Времето беше хубаво, а из парка се разхождаха разни хора, включително извънземни. Докато крачеха към совалката си, Алекс се нервираше, че се е напил. Той запали цигара и се опита да върви сам, без да залита насам- натам. Скоро успя, а Ким и Ирина го придържаха, да не вземе да падне. Аш и Палма зад тях, разсъждаваха на глас за очакваната атака на пасарите над тази планета. До момента пасарски нашественици не бяха забелязани да приближават планетата, но така гласеше информацията от разузнаването- предстоеше пасарско нашествие.
Вечерта напредваше, когато стигнаха до совалката. Посрещна ги единия робот, охранявал совалката от вън. Той ги съпроводи до входа, където оставаше на пост, а те се качиха нагоре из совалката. Това беше едно същинско бижу на научната мисъл. Совалката приличаше на луксозна триетажна яхта, а това не беше съвсем изключено, защото сред функциите й имаше режим на яхта и режим на подводница.

(следва продължение)