ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №66, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Ирина и Никита бяха на мостика, докато останалите вечеряха заедно с четирима офицери от бойната станция. Алекс отговаряше за безопасността на совалката, чак до два часа през нощта. Той пушеше цигара и се топлеше с чай, а на екраните пред него се показваше картина и информация от къде ли не. Совалката имаше над 40 камери, външни и вътрешни. Радарът също работеше, както скенера и радиолокатора. За момента нямаше нищо необичайно и Алекс можеше спокойно да се установи в удобното кресло и дори да погледне какво правят момичетата, зад него. А те се бяха разговорили помежду си. Имаше още цели пет часа до следващите дежурни на мостика, а момичетата спретваха среднощни закуски и обсъждаха подробностите около дежурството до 2ч. При гостите в малката столова се похапваше и пийваше по чаша- две, вино, докато вървяха разговори, за войната, за разни минали случки в извънземието.
*
По обедно време на другия ден и край бойната станция заваля сняг и се развихри виелица. Навън ставаше все по- мразовито, но в совалката "Honda" беше топло и уютно. Осморката на Алекс почиваше, а на мостика бяха дежурни Браун, Джейн и Никита. Алекс се излежаваше в койката си, докато край него се шеташе и почистваше. Аш и Палма също бяха в каютата, почиваха, без да забравят компютрите, както винаги, допълнителна бдителност не беше излишна. Патрулирането щеше да продължи отново в близките часове. Новините от тук и там бяха и добри и лоши, както се случва при война.
В началото на следобеда осморката на Алекс излетяха от бойната станция, бързо набраха височина и взеха курс към източните граници на земните територии, на тази планета- Orixon 35. Навън беше сумрак, снежна виелица и мраз. Алекс пушеше цигари с чай и имаше някакво странно настроение, примесено с носталгия по миналото и по Земята. Иначе казано той беше тъжен, макар и никой тук да не го разбираше. Дежурство щеше да има чак вечерта. Той стана от креслото и се замисли. Ким спеше, а Ирина беше в банята. Аш и Палма се занимаваха с компютрите. Совалката не беше толкова малка, та имаше и пътека за разходки, около помещенията. В този специален коридор имаше и люкове, където Алекс се спираше, за да погледа навън. Намираха се на 400 м. над короните на дърветата в джунглата. Силния вятър не беше проблем за совалката. Тя имаше специални маховици, които я държаха в стабилно хоризонтално положение. Якия корпус не се влияеше от никакви външни усложнения.
Следобеда напредваше, когато Алекс се поразходи из совалката, провери нейните възли и системи, а сетне се прибра в каютата. Всички бяха будни. Аш и Палма се готвеха за дежурство. Алекс седна зад компютъра си и се зае с обичайните си задачи. Ким беше направила кафе и чай за всички. Готови бяха и следобедните закуски. Ирина беше отишла на мостика да помага на дежурните. Предстоеше да посетят новодомците в колонията, която скоро щяха да достигнат. Докато наближаваха целта, бурята се усилваше. Беше мрачно и мразовито, а всичко на земята беше покрито с дебела, снежна пелена.
Жилищните сгради, където бяха настанени новодомците, бяха излезли скоро от строителството. До момента в колонията бяха новодошли общо 10,500 души. Те имаха подслон и храна, скоро щеше да им бъде осигурена и работа. Осморката на Алекс трябваше да проверят дали сред тези хора може да се е вмъкнал шпионин на пасарите, както и да почерпят информация от тях. Щом совалката "Honda" се приземи, край новите жилищни сгради, Браун и Аш се приготвиха да посетят новодомците. Алекс оставаше в совалката, заедно с момичетата. Шестимата бяха на мостика и си работеха по пулта. Алекс се беше запасил с термос чай, пушеше цигари и следеше екраните пред себе си. Тук совалката щеше да престои най- късно до зори, или още през нощта можеше да продължи пътя си. Бяха в добро настроение, отпочинали добре и заредени с енергия. Мрачното време не им влияеше особено, а скоро щеше съвсем да се смрачи и да настъпи вечерта. Бурята продължаваше да е силна.
В началото на вечерта Ким се свърза с корабите на командир Йон, за да провери за някакви спешни, нови задачи, но такива нямаше. От корабите съобщаваха, че при тях всичко е нормално, а Ким обяви, че и на совалката "Honda" всичко е нормално. Ким успя и да получи прясна информация от фронтовете. Новините отново биваха и лоши и добри. Войната продължаваше.
*
Совалката "Honda" от нощта се намираше в един от близките до базата градове на извънземните. Бяха я приземили на една площадка в края на града. Сутринта Аш и Алекс обикаляха из града, в търсене на пасарски шпиони. Те бяха с един джет от състава на совалката, като го оставяха тук- там из града, и продължаваха навън пеша. По обедно време те се прибраха на совалката, а джета беше прибран в трюма на совалката. Тези джетове бяха универсални малки машини, които можеха да летят, да бъдат всъдеход, а също и амфибия. Двамата бяха поизмръзнали, докато скитаха из града. Веднага след като се прибраха в совалката, Алекс си напълни термоса от два литра с горещ чай, запали цигара и се разположи в креслото пред пулта, да се топли и да огледа как вървят нещата. Това тук беше град 215 на извънземните, но той си имаше и име, което земляните рядко използваха. Постепенно Алекс се стопли. Навън беше страшен студ и мраз. Из града извънземните имаха свой обикновен ден, макар и в очакване на бъдещото нашествие на пасарите.
*
Беше вечерта, когато Алекс се прибра на совалката "Honda" с един от джетовете, а с него беше ходила Ким. Двамата разгледаха подробно извънземния град 215, но щом се прибраха в совалката, им стана ясно, че са изчерпали всичките си сили. Обиколката им и с джета и пешком, им струваше страшно много сили и енергия, особено психическа. Ким намери сили да влезе да се изкъпе, а Алекс се просна смъртно изморен в койката си и почувства, какво значи да си легнеш след труден ден в своята койка, почти у дома, защото совалката и давата кораба на командира Йон, си бяха като дом за тези 130 души, с които той разполагаше в момента. Алекс не лежа дълго. Имаше работа за вършене, имаше свои си неща за оправяне, а още нямаше дори полунощ, рано беше да се предава на умората.
Осморката на Алекс напуснаха град 215, късно вечерта. Совалката, водена от един робот набра височина и взе курс към кораба "Crossfire". Осморката се прибираше на кораба, заради предстоящи задачи за двата кораба на Йон. Той събираше обратно по корабите всички патрули, които се намираха извън двата кораба със совалки и джетове. Не се споменаваше, точно с какви задачи са натоварени хората на Йон, по двата кораба- "Crossfire" и "Ford".
*
В следобеда на другия ден осморката на Алекс вече се беше прибрала със совалката си в кораба "Crossfire". Скоро двата кораба на командир Йон, със общо 130 души, трябваше да тръгнат отново на път, напускайки планетата Orixon 35. Спешни задачи извън тази планета, бяха възложени на Йон и неговите хора с двата, бойни кораба. Все още не беше определен час за старта на двата кораба, изчакваха се инструкции от Адмирал Шон, който се намираше на 68 часа път от това място, със кораба Nissan.
Следобеда свършваше, когато един след друг двата кораба на командира Йон, напуснаха планетата Orixon 35. Докато набираха височина, Алекс запали цигара и си зареди в термоса от два литра, чай, за да пие седнал пред пулта в удобното кресло, докато се занимава с обичайните си задачи. Намираха се в каютата си, но не на совалката, а на кораба "Crossfire". Тук се бяха събрали цялата осморка на Алекс, неговия ударен екип. Койките им можеха да се изолират от каютата и то херметически, когато някой иска да спи и да се усамотява. Докато Алекс си седеше на чай и цигарка, неговите хора почиваха на джин с тоник и сладки приказки. Двата кораба скоро достигнаха орбитална височина и взеха курс по посока на звездата Orixon 6. Тя щеше да ги води, поне до сутринта, а може би и след това.
(следва продъжение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар