Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
събота, 8 декември 2012 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №65, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №65, Valeri Kolev.
Другия ден се случи мрачен, валеше сняг, а се беше спуснала и мъгла. Осморката на Алекс, пътуваше със совалката "Honda" към кораба "Crossfire", за да зареди там гориво, вода и провизии. После патрулирането им щеше отново да продължи в денонощен режим. Алекс този ден беше в добра форма, настроението също беше добро, ама не само неговото, а и на хората му в совалката. Мрачното време не им влияеше, а в совалката беше топло и уютно. Алекс пушеше и пиеше чай, седнал в удобното кресло пред пулта. Един от роботите водеше совалката в тези часове. Ким беше наблизо и помагаше в работата, а Ирина приготвяше похапване за следобеда в кухненския блок. Браун, Джейн и Никита спяха, а Аш и Палма си почиваха.
Следобеда напредваше, а совалката "Honda" продъжаваше полета си към целта. Осморката на Алекс се беше събрала на мостика, за да се видят за няколко часа и да обсъдят заедно нещата. По някое време тази вечер те щяха да пристигнат на борда на кораба "Crossfire". Алекс се беше заредил с горещ чай и пушеше цигари, седнал удобно в креслото си пред пулта. Навън започваше поредната буря, но това не представляваше проблем за совалката, изчислявана и проектирана за сериозни атмосферни и космически аномалии.
В началото на вечерта осморката на Алекс си бяха по каютите, а на мостика останаха само Аш и Палма, а робота водеше совалката "Honda". Това беше високо- интелигентен робот, добър и във война, добър и като пилот. Тази вечер Алекс имаше силни болки в корема, а това пак се обясняваше с извънземния вирус, който беше прихванал някъде из чуждите планети. Той пийваше чай и се надяваше болките да отминат. Между другото, имаше и други с болки и неразположение, както в совалката, така и по двата кораба, на командир Йон. Медицината по корабите на AFJ не беше за пренебрегване, но нормално беше новите болежки в началото да нямат подходящ лек. Това беше ходене по чужди, извънземни планети, с какви ли не вируси и бактерии, почти непознати за хората, все още.
*
Беше по обед на другия ден, когато осморката на Алекс се намираше на борда на кораба "Crossfire". По това време зареждаха совалката си с провизии, гориво и вода, за бъдещото денонощно патрулиране над земните територии тук. Совалката на Алекс и хората му- "Honda" се намираше в един хангар на кораба. Екип от кораба я стягаше и проверяваше системите и възлите й, преди осморката на Алекс да тръгне отново на патрулиране. Алекс и Ким се разхождаха из кораба, за да се видят с колегите и приятелите си тук. Командир Йон разполагаше с два кораба и общо 130 души. Те изпълняваха най- различни задачи из земната база и земната колония, на тази планета. Основното им занимание беше да охраняват тукашните, земни територии. По някое време Алекс и Ким се прибраха в совалката, скоро тук се събра цялата осморка. Следобеда напредваше, когато осморката започна да се готви за тръгване, отново на патрулиране и то денонощно. Совалката беше заредена и готова за полети. Алекс изчакваше разрешението на командира Йон, за да тръгнат на път.
Совалката "Honda" с осморката на Алекс, стартираха малко след 14ч. обедно време. Времето беше мразовито, но слънчево. Свежест лъхаше от джунглата долу. Осморката, отпочинали добре, заредени добре, стегнати в чисти униформи, бяха готови за продължително патрулиране над земните територии, както и инспекции по постове и станции из базата и колонията. Алекс по това време почиваше в каютата, зареден с кафе и цигари, за времето до вечерта, когато му започваха дежурствата на мостика. Ким и Ирина също бяха тук, заети да подреждат каютата и да приготвят вкусотии за вечеря, както и за нощни закуски. Аш и Палма спяха, а Браун и Джейн бяха на мостика.
"Honda" скоро се издигна до 4 км. височина и взе курс на запад, със скорост около 400 км/ч. Патрулирането нямаше да приключва скоро, нямаха бърза работа, а и нямаше какво друго да правят по- нататък. Такива бяха дадените инструкции от командира Йон. Няколко часа по- нататък имаше една бойна станция, която осморката на Алекс щеше да посети. Алекс се беше излегнал в койката си, слушаше музика и почиваше, а мислите му се рееха, ту към стари спомени, ту към проблемите напоследък. Ким работеше по компютрите, а Ирина беше влязла в банята да се къпе. Навън беше завалял дъжд, а совалката летеше през дъждовните облаци, усилваше се и вятъра, не че това беше някакъв проблем, всъщност.
*
Следобеда беше към края си, когато Алекс стана от койката, стегна си униформата и се прозина. Беше време за чай и цигарка, докато проверява какво ново, както от корабите на Йон, така и от фронтовете. Совалката наближаваше бойна станция на земляните, част от отбранителната система на базата и колонията. Скоро щяха да се приземят там. Докато я наближаваха, дежурните се свързаха с нея. И там всичко беше нормално. Бойната станция беше подземна, а оръдията и установките за балистични ракети, бяха добре замаскирани и не се забелязваха от въздуха. Тук живееха и служеха близо 200 души. Те разполагаха с добри възможности за отбрана на базата и колонията, както повечето бойни станции на земляните и AFJ.
Когато осморката на Алекс се приземи до един от входовете на бойната станция, там вече ги чакаха двама войника. В станцията отидоха Алекс и Аш. От добре замаскиран асансьор се спуснаха към подземията с двамата войника. Близо 200 м. по- надолу, се спряха на нивото с помещения за гости и проверяващи офицери. Там ги посрещнаха двама от дежурните.
-Дойдохме да видим как вървят нещата, след като очакваме нашествие на пасарите в скоро време.- каза Алекс.
-Подготвени сме да отблъснем сериозни атаки и по суша и по въздух. При нас няма проблеми. Доставките от провизии са редовни и достатъчни, а с малката атомна централа, нямаме нужда от много гориво, все пак тук имаме на разположение и летателна техника, но рядко я използваме.- каза единия дежурен, те бяха земляни.
-На колко време се сменят хората в тази станция?- попита Аш.
-Ние сме добър екип, повечето имаме договори за 5 години, а някои от нас- за десет години. Така, че рядко пристигат нови хора при нас. Имаме си и лекар, сред нас, както и на други места, човек често има и здравни проблеми…
-Колко такива станции има на тази планета?- попита Аш.
-Из базата имаме 47 бойни станции, а около колонията- близо 60.
-Тук сте 200 души, много или малко е това за такава станция?- попита Алекс.
-Точно нормално е да сме 200 души в станцията.
-Ще поканим четирима от вас, да заповядат в нашата совалка за вечеря.- каза Алекс.
-Да. Ще имам грижата за това.
-Знаем, че разполагате и с антени за далечни радиовръзки?- попита Аш.
-Да, имаме. Понякога улавяме дори препратени сигнали и от Земята.
-Това е интересно.- каза Алекс.- Нещо да имате да ни казвате, преди да си вървим?
-Нямаме сериозни проблеми, сър.
-Да вървим!- каза Алекс, след което двамата с Аш тръгнаха обратно към асансьора, където ги съпроводиха двамата войника.
Скоро се прибраха в совалката, вече добре маскирана сред околните храсти. За посрещането на четиримата гости от бойната станция, Ким и Ирина приготвяха специална вечеря и обстановка. Беше подредена маса за осем души, като четирима оставаха дежурни и за охрана, по време на вечерята.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар