ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №67, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №67, Valeri Kolev.

Вечерта течеше на борда на бойния кораб "Crossfire", от агенцията AFJ. Алекс нямаше кой знае какви болежки този ден. Топлеше се с чай и пушеше, седнал пред компютрите, а неговите хора пийваха джин с тоник, на сладки, вечерни разговори. Из кораба по това време бяха будни всичките 60 души, целия екипаж за момента. Двата кораба на командир Йон летяха в посока към звездата Orixon 6, отдалечени един от друг на половин час дистанция. Имаше добра радиовръзка между тях, а за момента нямаше съществени проблеми. Из кораба беше доста по- широко, та по някое време Алекс излезе на разходка по коридорите му. Някъде близо до мостика, срещна Хенсън, който имаше двойка млади гепардчета, които използваше за военни цели, това бяха разузнавателни животинки, а той беше до известна степен- дресьор. Животинките бяха с него и много се зарадваха на Алекс. Поспряха се и двамата сред коридора.
-Алекс!- каза Хенсън.- Как ти е грипа?
-Днес само ми е студено.- каза Алекс.- Но не е особен проблем. А как е при тебе?
-Занимавам се с гепардите, дресирам и десетина гълъбчета, както и няколко змии…- каза Хенсън.
-Змии?- повдигна вежди Алекс- Това пък, защо?
-Могат да бъдат оръжие, а месото им е добро за хапване, специална селекция са.- каза Хенсън.- Освен това отровата им се ползва при направата на лекове, нали знаеш. Имам и други планове, замислям специални военизирани хлебарки с микрочипове, които могат да проникват навсякъде.
-Това мащабни планове ли са, или само при нашия кораб?- попита Алекс.
-Мащабни.- каза Хенсън.- Каквото изобретя тук, се оценява и въвежда по всички наши кораби.
Алекс извади цигари и запали една, а Хенсън погледна нещо в часовника си.
-Къде ни изпраща Адмирал Шао, този път?- попита Алекс.
-Никой не знае още.- каза Хенсън.- Казват, че било лоша работа, хич да не питаме…
-Лоша работа?- вдигна вежди Алекс.- Това може да е какво ли не…
Двамата замълчаха, замислени. В това време от асансьора излезе инструктора Флу, който отиваше към мостика.
-Как сте момчета?- кимна той забързан.
-Справяме се.- кимна Хенсън, а Флу се усмихна накриво и продължи нататък из коридора.
*
Току- що беше минал обеда на кораба "Crossfire", когато Алекс се завърна от разузнаване със совалката "Honda" и своите хора- Осморката. Двата кораба на Йон продължаваха по курса си в посока към звездата Orixon 6. В близките часове щяха да попаднат край някаква междинна станция, на пет часа от малка планета. Този ден осморката на Алекс не напускаха совалката си, както тя беше прибрана в хангара. Командира Йон искаше да са в готовност за още разузнавателни задачи. Тук в совалката им, беше топло и уютно. Алекс пиеше чай и пушеше цигари, до него Ким и Ирина похапваха за обед. Аш и Палма спяха, а Браун, Джейн и Никита почиваха в каютата си. Из кораба гадаеха, къде са ги изпратили този път, но никой не знаеше още. Йон също разполагаше с ограничена информация, но беше предупредил, да се действа много внимателно. По някое време Алекс стана и каза на Ким:
-Отивам да се разходя из кораба.
-Ще дойда и аз с тебе!- каза тя и стана от креслото си.
Двамата излязоха от совалката, пресякоха площадката й, а наблизо имаше асансьор към нивото на каютите. Изкачиха се нагоре и тръгнаха по един коридор, към оранжерията. Алекс запали цигара, докато вървяха напред и каза:
-Днес е хубав ден! Не мислиш ли?
-Да.- каза Ким- Хубав ден, но трябва да сме нащрек, така каза Йон…
-Естествено!- каза Алекс.- Това се знае. Но, макар и нащрек, то трябва и да се живее, все пак!
-Ще живеем, Алекс!- усмихна се Ким и го хвана под ръка, а по коридора срещу тях се задаваха Манхатън и Йоанна.
Манхатън и Алекс се ръкуваха, а момичетата се прегръщаха и целуваха. Четиримата се бяха спрели до асансьора, за към оранжерията и столовата, заговориха се, а времето летеше неусетно.
*
Алекс, Ким, Манхатън и Йоанна бяха седнали в столовата на кафенце и цигарка. Тук имаше и още няколко души, които хапваха за закуска. Следобеда напредваше, а четиримата си прекарваха добре тук в столовата на кораба. Към края на следобеда Алекс и Ким тръгнаха към хамбара със совалката "Honda". Осморката оставаше в готовност за предстоящ полет. Вечерта скоро щеше да настъпи, когато корабите на Йон, наближаваха междинна станция по пътя си.
В началото на вечерта совалката "Honda" напусна кораба "Crossfire" за да огледа междинната станция, преди двата кораба да я доближат съвсем. Корабите се нуждаеха от нови запаси вода, гориво и провизии, защото не се знаеше, всъщност къде са изпратени и за колко време… Още от самото начало на полета, Алекс и хората му забелязаха, че от станцията не отговарят по радиото, нямаше каквито и да е раздио- сигнали от там. Намираха се само на час път от корабите си, а до станцията ставаше все по- близо. Алекс се замисли и каза:
-Трябва да внимаваме! Тук определено нещо не ми харесва! Да намалим скоростта!
Браун пое управлението на совалката от робота и се зае да изпълнява приближаване по специалната стратегия за целта, в подобни случаи. Тази вечер на борда на совалката нямаше седянка на джин с тоник, нещата ставаха сериозни. Съобщиха и на корабите си, за липсата на сигнали от станцията. Алекс не поиска инструкции от Йон или инструктора Флу, а запали цигара и кимна на Ким:
-Напълни ми термоса с билков чай.
Ким кимна, а на совалката се получи едно такова сконфузено настроение. Вероятно в станцията имаше капан, може би на пасарите…
*
Беше обедно, бордово време на совалката "Honda". От предната вечер екипа на Алекс- Осморката, обикаляше внимателно и на дистанция, около междинната станция. Там наистина нещо се случваше, а Осморката подхождаше внимателно с въпроса. Радио- връзката с корабите на Йон беше нормална, та те отдавна бяха наясно, че на станцията не всичко е наред… Алекс беше станал рано, след като спа няколко часа, трескав неспокоен сън. Той в тези часове се топлеше с цял термос от два литра с чай, пушеше цигари и наблюдаваше работата на дежурните Браун и Джейн. Совалката се намираше в астероидното поле, наблизо до станцията, а още по- нататък имаше малка планета.
В началото на следобеда в совалката се прихвана слаб сигнал от към междинната станция. Опитаха се да го усилят и изчистят от шумовете и скоро стана ясно, че това беше зов за помощ, от любителска радиостанция с малка мощност. С хората разговаря Ким. Оказа се, че станцията била пометена от неизвестен вид, войнолюбиви същества, които от станцията назоваха като: "херки". Алекс поиска да се приближи совалката до станцията, все още с повишено внимание. Замислен над думите идещи от молещите за помощ, Алекс беше объркан: "Не, това не бяха "пасарите", а "херките", много по- опасни от тях…"…

(следва продължение)