ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №63, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №63, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше още повече, когато петорката на Алекс вдигна совалката им- "Honda" високо в небесата до 10 км. височина, и взе курс обратно към кораба "Crossfire". Алекс бавно изтрезняваше и скоро го хвана махмурлука. Един хладен душ в банята на совалката го поосвежи и щом се стегна отново в униформата си, той се почувства значително по- добре и се зае с обичайната си работа по пулта. Новини от фронтовете имаше и добри и лоши. Алекс запали цигара и забеляза, че навън вее снежна буря. Това не беше проблем за совалката, изчислявана за чудовищни атмосферни и космически аномалии, но все пак действаше подтискащо. В кабината на совалката беше уютно и топло. Аш и Палма дремеха на задните кресла, а Ирина вареше голям съд с чай. Ким подреждаше провизиите в кухненския склад. Командир Йон им беше казал, че често ще ги използва за патрулиране над териториите на базата и колонията. Алекс скоро се пребори с махмурлука си и се зае с пресния билков чай. Страшно далече от родната Земя, на чужда планета и то в очакване на нашествие на пасарите, чая някак си идваше на точното място, по точното време. По това време бурята се развилня съвсем. Совалката леко вибрираше, но пуснаха допълнителна гравитация и още три маховика за стабилизиране на полета. Скоростта им беше към 500 км/ч. , а височината на полета 10 км. В очакване на пристигането си на борда на "Crossfire" Алекс, Ким и Ирина се разговориха, макар и настроението да липсваше сега.
*
В следобеда на другия ден Алекс се разхождаше със своите хора из базата, наблизо до двата кораба на командир Йон. Времето беше свежо и хладно, беше се спуснала мъгла. Той пушеше цигара и се радваше на спокойствие и лека сънливост. Ким го беше хванала под ръка, а Ирина подтичваше край тях. Назад идеха Аш и Палма. Из парка, по който минаваха, се разхождаха много хора, и военни и цивилни, често и извънземни. Времето беше идеално за разходки. На минаване край един търговски комплекс, петимата се заплеснаха по ресторанта, май бяха прегладнели в цялата суматоха. Кимнаха си един на друг и се насочиха към входа му. Това беше прекрасен, триетажен ресторант- дискотека. Щом влязоха ги лъхна аромат на лукс и изискани блюда. Някаква празнична атмосфера и обстановка цареше из ресторанта. Петимата си намериха маса, като за тях и се разположиха, а от местата си имаха гледка към близкото езеро. Тук се лееше приятна музика от далечни и по- добри времена, беше топло и ухаеше на вкусотии и лукс. Алекс запали цигара, докато си избираха менюто, а избора беше невероятен и затова- труден. Сервитьорката скоро сервира поръчаните блюда, още горещи, и студени напитки. Рано беше за вечеря, но пък в суматохата не бяха обядвали. В очакване на няколко приятни и спокойни часове, на това приятно местенце, петимата се отпуснаха и развеселиха. Тук имаше и военни и цивилни, а и извънземни. Обстановката беше някак си празнична и оптимистична, въпреки очакваното скорошно нашествие на пасарите, над тази планета. Докато пийваха бира и похапваха пържоли, петимата обсъждаха делата на корабите на командир Йон, делата на тази база и земната колония към нея, както и новините от фронтовете.
Вечерта беше започнала, когато петорката на Алекс се прибираха към кораба "Crossfire" след приятното си прекарване в ресторанта. Беше дошъл да ги прибере един джет от кораба, който повикаха по радиото, за да не скитат дълго по тъмно из парковете на базата, а то си беше страшничко, впрочем. Навън валеше дъжд, а въздуха беше чист и свеж, с ухания на извънземна джунгла и сняг. Имаха само половин час до кораба, а това пътуване им се харесваше след прекарването в ресторанта, на един чудесен следобед. По- късно вечерта имаха полет със совалката си- "Honda", в изпълнение на патрулни задачи и проверки по възлови точки и постове из базата и колонията. Разбира се не бързаха, до началото на полета им със совалката оставаше доста време. Джета се пилотираше от двама войници от кораба "Crossfire", които обикновено изпълняваха всякакви поръчки и задачи из тукашните територии на земляните. Алекс се беше заговорил с тях, разпитваше ги от къде идват в "Crossfire", къде са родени и други неща.
Скоро джета се приземи на площадка върху кораба "Crossfire", откъдето щяха да го приберат в хамбарите, а петорката на Алекс се прибраха в кораба и тръгнаха не към каютите си, а директно към хамбара на совалката "Honda". В оставащото време щяха да си починат малко, а сетне да се заемат с подготовка за нощен полет.
*
В следобеда на другия ден петорката на Алекс летяха със совалката "Honda" над земните територии, базата и колонията до нея. Аш и Палма спяха, а Алекс, Ким и Ирина пийваха билков чай и действаха по пулта, докато един от роботите водеше совалката. Все още нямаше пасарски сили наблизо до планетата. Очакваното нашествие така и не идваше. Затова пък местните военни, а и цивилното население бяха добре подготвени за това нашествие. Настроенията бяха да се отблъсне пасарското нашествие още от самото му начало. Алекс беше малко като замаян в този следобед. Виждаше нещата като в някакъв сън. Този унес му беше добре познат, може би му се спеше много. До него Ким си беше пуснала лека музика, слушаше и си работеше по пулта, а Ирина хапваше бисквитки с чая си. Времето навън беше мъгливо и мразовито, както виждаха от височина 600 м. над джунглата. Наближаваха малка станция, със огромни антени за осъществяване на контакт с далечни дистанции. Тук живееха и работеха 50 души. Алекс приземи совалката на площадка край станцията и скоро двамата с Ким излязоха навън. Докато прекосяваха площадката, от станцията се показа един военен и кимна:
-Алекс?
-Да. Алекс.
-Добре дошли при нас! Чакахме ви.
Следобеда напредваше, а Алекс и Ким седяха на кафе с дежурните в станцията и разговаряха, за новините от фронтовете. Чрез тези големи антени и редица транслатори по други планети, на това място можеше човек да се свърже дори със Земята. В разговори за Земята, за земните бази и колонии, следобеда минаваше неусетно.
В началото на вечерта Алекс и Ким се прибраха в совалката. Ирина работеше на пулта, а Аш и Палма бяха станали вече от сън, за няколкото вечерни чаосове, когато петимата биваха заедно, за да обмислят нещата за напред, преди да се мине към дежурства.
-Имаме два часа, преди да излетим!- каза Алекс.- Йон иска от нас през цялата нощ да правим проверки по постовете на базата и колонията, и да посещаваме различните станции по земните територии.
-Два часа- два.- каза Ким.- Да вземем да похапнем…
-Това е добре, ама аз не съм гладен.- каза Алекс.
-По добре да пийнем чай и джин с тоник!- каза Аш.
-Добра идея…- каза Палма.
Загряха си чай, сипаха си и джин с тоник, в очакване на спокойна вечер и нощ след това. Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран. От базата излъчваха поредните новини на кръгъл час. Подготовката за нашествието на пасарите беше достигнала предела си. И земляните и тукашните военни, смятаха да не позволят своеволия на пасарите.

(следва продължение)