ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №76, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №76, Valeri Kolev.

Скоро беше настъпила бордовата вечер. Алекс и неговия екип току- що се бяха приземили до постройка на тукашните учени. При тях отиваха на гости Шон и Бронк. Останалите останаха в совалката. На този астероид се вършеше сериозна научно- техническа дейност и се изобретяваха нови и нови технологии и такива подобни неща, а земляните искаха да обменят с извънземните знанията на цивилизациите си. Алекс тази вечер се радваше на добрите времена, застигнали земляните от двата кораба на Йон. В добро настроение бяха и останалите му колеги и приятели из двата кораба, а и в совалката. Алекс си зареди отново термосите с кафе и чай и се разположи да слуша разговорите между Шон, Бронк и тукашните учени. Разговорите обещаваха да бъдат интересни и полезни. По това време Аш и Палма дежуреха, а Браун, Джейн и Никита вечеряха. До Алекс бяха Ким и Ирина, които си приказваха нещо оживени.
Алекс се беше изправил пред един люк и се радваше на гледката около совалката. Той си мислеше за своя личен живот, а в това нямаше проблеми. Двете му приятелки Ким и Ирина се грижеха за него като за писано яйце. Не, не му бяха много две жени, а това му се отразяваше добре. Време за любов се намираше лесно, даже на далеко от родната планета, и то по време на война. Беше се размечтал в тези часове, а момента имаше дъх на романтика. Той погледна тайно двете си жени и се изпълни със задоволство. Не се сещаше как би се справял толкова далеко от Земята, ако ги нямаше тях, а и верните му приятели тук. Със страх да не се размекне и разчувства още повече той запали цигара и излезе из совалката на разходка. Тя всъщност не беше чак толкова миниатюрна. Беше предиден специален коридор за разходки, който обикаляше покрай основните възли и помещения на совалката. По този коридор имаше доста люкове. Терасата на совалката се затваряше обикновено със дебела стъклена стена. Алекс излезе там, а гледката беше страхотна, тази вечер. Угрижен за това, какво се случва с него, той запали още една цигара и извади специалното шише от джобовете си, пълно с джин. Имаше нужда да успокои топката. Не му беше нито времето, нито мястото за разнежване.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на Йон продължаваха полета си към базата на земляните и AFJ, на планетата Orixon 6. Алекс беше станал от сън късно, след нощно дежурство. Той вече се беше разсънил и седеше пред пулта замислен, на чайове и кафета, и обичайните си цигарки от бордовата реколта тютюн. Той и негови екип, общо десетима, бяха в совалката "Honda", а тя се намираше в хамбара на кораба "Crossfire", за да бъде в готовност да се отдели бързо от кораба, ако командира Йон я изпрати напред.
В началото на вечерта корабите на Йон направиха успешна връзка с базата на земляните на Orixon 6. Тази планета вече се виждаше на радарите, но щеше да бъде дотигната някъде около полунощ. Алекс беше имал добър ден, а в тези часове той се радваше на компанията на своите хора от екипа му. Те се бяха събрали в основната каюта на совалката, а тук беше топло и уютно. В оставащите няколко часа до пристигането на планетата Orixon 6, настроението по двата кораба беше добро. Добре бяха и ранените от онзи злополучен кораб, общо 38 души. От тях вече повечето се движеха свободно. В совалката на Алекс настроението също беше добро днес. Алекс се радваше на добрите времена, застигнали земляните, дори тук, отчайващо далеко от Земята. Той пушеше цигари, пиеше кафе или чай и работеше по пулта и компютрите, зает да проверява пространството наоколо за евентуални опасности.
Пристигнаха по- рано около планетата. Веднага започнаха спускане надолу, и с двата кораба, на дистанция от един час. В това време Алекс и неговите хора се топлеха с чай, джин и тоник, на сладки приказки. Скоро щяха да бъдат в една от базите на земляните, където можеха да бъдат сред много земляни, това което им лиспваше вече продължително време. Освен това базите на земляните по чуждите планети биваха охранявани изключително сериозно, та щяха да си отдъхнат на спокойствие от продължително натрупваното напрежение. В очакване на пристигнето си в базата хората на Йон, общо 130 души, по двата кораба, бяха празнично и отпускарски настроени. Щяха да се срещнат със други от своите и поне за няколко дена да забравят изолацията си, в която биваха по време на мисии из космоса. В този, близо един час, на спускането, екипажите на двата кораба на командир Йон, нямаха вече търпение да пристигнат сред своите, други земляни, сред които да се отпуснат и поне за малко да се почувстват като у дома си. Базата имаше близо 5,000 души персонал, но в близката колония до нея, живееха и работеха 500,000 земляни, а също и извънземни от приятелски цивилизации.
Наближаваше полунощ, а двата кораба на Йон скоро се бяха приземили един до друг на космодрума на базата. Дежурните от базата приветстваха Йон и екипа му, а скоро се погрижиха да приберат носените тук ранени от потрошения от херките кораб. Те съобщиха също, че положението тук е под контрол и всичко е нормално. Йон даде 24 часа почивка на целия си екип, като разбира се щеше да има дежурни на смени. Алекс и Ким бяха излезли на една от терасите на кораба и наблюдаваха местността, край космодрума. Това беше типичната за редица планети зимна картинка на дива и непристъпна джунгла. В другата посока се извисяваше контролния център на базата. Запалиха по цигара, а свежия въздух им навяваше радостни мисли и чувства.
-Кога е Нова Година, Алекс?- попита Ким.
-Боже!- каза той- Никой не се е сещал скоро за това! Хей сега ще проверя в календара!
Докато правеше сложни изчисления на терасата се появи и Ирина.
-Хубава планета!- каза тя- И хубава база!
-Няма да повярвате!- каза Алекс- Изчисленията показват, че утре е Нова Година, срещу 7013- та година!
-Това по кой календар е Алекс?- попита Ирина.
-Това е по централния календар на AFJ.- каза Алекс.
-Да зарадваме и другите!- усмихна се Ким.
Новината шокира не само хората на Йон, а скоро и цялата колония и цялата база. На утрешния ден, според централния календар на Агенцията, беше Нова Година- 7013-та. С течение на времето се беше загубила традицията да се празнува Земната Нова Година. Но сега и тук, това беше на път да се възроди наново. Из цялата база и колонията на земляните започнаха приготовления за празнуване на Новата Година. Едва ли щеше да има кой знае какъв лукс, но радостното, празнично настроение обхвана всички тук…
Навън валеше ситен, извънземен сняг, тихо трупаше навсякъде, дебела пелена. Из базата и корабите наоколо се празнуваше. Алекс и екипа му, се разхождаха навън. Бяха разичстени от снега само малки пешеходни пътеки. Една от тях ги заведе до близкия ресторант. Още щом влязоха вътре, разбраха, че тук се празнува. Местата баха заети на 75%. Избраха си маса до огромните, стъклени стени, с гледка към близкия парк.
-Ще похапнем и по чашка!- каза Алекс.- Празник е все пак!
-Само по чашка ли?- усмихна се Ким.
-Може да е и по две.- каза Аш.
-Само две ли?- попита Ирина.
-Да не искате да спим под масата?!- попита Алекс.
-В никакъв случай!- каза Ким.
Симпатична сервитьорка скоро им донесе блюдата с пържоли, кебапчета, гарнитура и всичко останало. Мислеха да пийнат червено вино с лимонада. Из ресторанта се носеше хубава музика, на живо от местна музикална група. На дансинга вървеше стрийптийз.

(следва продължение)