ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №77, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №77, Valeri Kolev.

Беше края на следобеда на другия ден. Повечето хора гледаха сериозно на този неочакван празник, след като се оказа, че тази вечер е Нова Година. Из базата и колонията на земляните беше хаос. Над 500,000 души празнуваха. Временно беше прекратена всякаква работа из земните територии, като останаха само дежурните. На борда на кораба "Crossfire" празнуваха както двата екипажа- хората на Йон, така и хора от базата и колонията, като тази вечер тук имаше близо 500 души. Вратите и на двата кораба бяха отворени за гости, а навън в снега имаше опъната огромна шатра със скара - бира. Времето беше хубаво, около 5' С, валеше ситен сняг и светеше тукашната луна. Хиляди празнуваха из базата, а и по- нататък из колонията.
Тази вечер Алекс беше със своя екип в совалката. Намираха се в патрулен полет над тукашните земни територии. Дежурството им щеше да продължи до ранните часове, след полунощ. В тази новогодишна вечер и нощта след това, Алекс и екипа му щяха да бдят над териториите на земляните, както се бяха разбрали Йон и тукашното командване. Патрулното дежурство радваше хората на Алекс и него самия. В совалката беше топло и уютно, макар и навън да вееше силно, снежен вятър. В тези часове бяха будни и десетимата, но скоро щеше да се мине на смени, и първите щяха да отидат за сън. Някаква романтика изпълваше с вълшебство совалката и хората в нея. Алекс си беше заредил както обикновено чай и кафе, пушеше цигари и следеше как върви полета. До него бяха Ким и Ирина, които хапваха мандарини и разговаряха тихо, някакви свои си неща. Останалите обсъждаха новината от последните часове- беше сключено временно примирие с пасарите, почти на всички планети, където се бяха пръкнали. Докато работеше дипломацията, армиите на AFJ се готвеха за нови битки. Новината за Новата Година, бързо се разнесе из базите и корабите на AFJ. Тази отдавна забравена традиция да се празнува този светъл празник, беше на път да се възроди, макар и далеко от Земята, и то по време на война. Десетимата тук в совалката бяха щастливи, всеки по своему. Харесваше им да са заедно, харесваха си службата и тази совалка. Подобни настроения витаеха и из двата кораба на командир Йон, но всъщност и из цялата база на земляните и цялата колония със 500,000 души население, за момента.
Вечерта напредваше, когато Аш и Палма се заеха да приготвят вкусна храна за вечеря. Имаше и готови пакети със похапване, но тук можеха да си позволят малко лукс и да си сготвят по нещо в повече. Алекс стана от креслото за да се разтъпче, а Бронк му кимна и попита:
-Как си Алекс? Пак ли онзи грип?
-Не.- каза той- Скоро не ме е атакувал грипа…
Бронк беше игуанка, и макар да ходеше с Шон, тя не се отказваше да закача Алекс. Игуанките се смятаха за едни от най- красивите жени изобщо в тази Галактика. Алекс я погледна, а тя днес изглеждаше някак си още по- извънземно и странно. Тя му се усмихна и надигна бутилка с пепси и отпи, преди да каже:
-Нямам си понятие, докъде е стигнало летоброенето на родната ми планета! Станаха десет години откакто тръгнах на пътешествие, а кога ще се връщам обратно- въобще не знам!...
-Ако питаш мене, тук никак не ти е лошо…- каза Алекс.- Пък когато се върнеш обратно, тогава ще се върнеш…
-Тук ми е като втори дом!- каза игуанката.- Как да се разделя с вас? С екипажите на двата кораба на Йон? Труден избор…
-Бронк!- каза Алекс- Разчувства ме!
-Алекс, я се стегни, човеко!- каза Бронк.- Война е все пак!
А Алекс си беше стегнат и то в добра форма. Той се изправи пред един люк и се вторачи към гледката навън, под совалката беше снежна приказка, но извънземна. Замислен така той постоя около половин час там, а неговите хора се бяха умълчали, никой не искаше да попита- кога ще бъдат отново на Земята…
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и неговия екип почиваха в совалката си, която беше приземена край бойна станция на AFJ, из териториите на земляните, на планетата Orixon 6. Алекс беше дежурен в совалката, заедно с Ким и Ирина, а останалите спяха, след патрулирането над базата и колонията, през цялата нощ. Алекс беше в странно настроение, в този ден. Беше поспал няколко часа напоследък, и в добра форма след това, се занимаваше по пулта, а Ким му помагаше. Понеже не бяха в полет, задачите бяха значително по- малко. Това беше първия ден от новата 7013-та година, както успяваха да изчислят земляните. Според теорията на относителността, това беше датата сега, на родната планета Земята, точно по същото време. Неочаквания празник наложи да се отпуснат и няколко почивни дни за колонията и базата. Едно от нещата, произвеждани тук, бяха бойните кораби.
В началото на вечерта, след достатъчна почивка, Алекс и хората му отново поеха на път със совалката "Honda". Алекс си беше заредил термосите с кафета и чайове, пушеше цигари, пийваше и се топлеше, зает с работа по пулта, а неговите верни приятели бяха наоколо и помагаха. Смените им започваха от полунощ. По това време Ким и Ирина приготвяха похапване за десетимата. Аш и Палма подреждаха пакетите и кутиите с провизии, Шон и Бронк следяха пространството около совалката, а Браун, Джейн и Никита се къпеха. Бяха напуснали бойната станция, на границата на колонията и съседните земи, които бяха обработваеми и се ползваха за земеделие от местните хора. Нататък, почти 1,000 км. имаше до другата граница - между базата на военните и земите в покрайнините на 300,000- ен град на тукашните извънземни. Водеха совалката не по права линия, а от обект на обект. Следващата спирка щеше да бъде след около два часа, друга бойна станция на земляните. Тези бойни станции можеха да отблъснат всякакви обекти, които биха се опитали да нападнат базата и колонията на земяните.
-Какви са новините от фронтовете, Алекс?- попита Ким.
-Все още няма стрелба.- каза той.- Пасарите се въздържат от всякакви действия.
-А ще воюваме ли с херките?- попита тя.
-Командването се въздържа от обявяване на война. Поне за сега.- каза той.
-Не се ли чува нещо за отпуска на нашите два кораба?- попита Ким.
-Твърде е възможно, всъщност.- каза Алекс.- Ще попитам Йон и ще му предложа да излезем в отпуска за няколко месеца…
-Ами какво чакаш?- каза Ким.
-Не. Не става по радиото.- каза Алекс.- Това трябва да е на четири очи.
-Така ми е домъчняло за една хубава отпуска…- каза Ким, а Алекс замълча и запали нова цигара.
*
Вечерта напредваше, когато наближаваха бойната станция. Приземиха совалката на площадката, край бойната станция. Почти веднага Алекс и Ким излязоха на терасата. Навън беше мъгливо и мразовито. От добре маскиран асансьор с вход в храсталака се появиха двама военни колеги от AFJ. Те приближиха совалката и кимнаха на Алекс и Ким, които видяха на терасата, на височина от 15 м. в този момент. Двамата колеги от станцията бяха посрещнати от Браун и приети в каютата за гости.

(следва продължение)