ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №79, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №79, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше за двата кораба на Йон. Те се движеха бавно и с повишено внимание. Около тази планета, или долу на повърхността й, със сигурност имаше херки- новата войнствена раса, придошла от съседна галактика. Докато разузнаваха двата джета изпратени наоколо от командир Йон, ставаше ясно, че местните раси нямат понятие, какви точно хора има пристигнали на планетата им. Херките бяха едни от най- страшните в тези времена, раси и най- опасни всъщност, истинска заплаха за редица мирни планети, от където бяха минали по пътя си. Докато обмисляха бъдещите си действия, земляните смятаха, да не се намесват със сила, но да останат наблизо, за да видят как действат обикновено херките.
Късно вечерта по бордово време двата кораба на земляните летяха над тукашен океан, на височина от 14 км. За момента не се наблюдаваха херките наблизо, но и не се знаеше къде се намират. Алекс и екипа му дежуреха в совалката, която можеше всеки момент да бъде изпратена на разузнаване. Това не му пречеше да се топли с чай и да пуши, наблюдавайки информацията за ситуацията по екраните си. Корабите на Йон прелитаха в тъмната страна на планетата, а навън освен мрака се беше спуснала и гъста мъгла. Ким, която седеше до Алекс, по някое време каза:
-Почти нищо не знаем за херките! Не е ли притеснително, как мислиш, Алекс?
-Не е притеснително.- каза Алекс.- Гледаме на тях като на евентуални врагове. Ако отново стрелят по нас, възможно е да отвърнем на огъня!
-Ами, ако разполагат с по- коварни оръжия от нас, как ще се справим?
-Ким, ние имаме и атомни бомби!- каза Алекс.- Няма да им се дадем, ама никак, даже хич!
*
По обедно време на другия ден Алекс стана от сън и докато се разсънваше се наплиска с вода на чешмата, взе си кафе и запали цигара. Двата кораба на Йон все още не бяха попаднали на херките. Повишеното внимание беше в сила. Из кораба имаше допълнителна охрана, внимаваше се и за пиратско проникване с телепорт. От херките можеше всичко да се очаква, но все пак все още нямаше обявена война срещу тях. По това време Йон заповяда совалката "Honda" да тръгва на разузнаване. Алекс и неговия екип започнаха процедура по отделяне от кораба. Само след няколко минути те се спускаха със совалката надолу, на по- ниска височина.
Беше вечер, когато Алекс и хората му, приближиха някакъв тукашен град. Алекс се свърза с контролната кула и получиха разрешение да се приземят на местното летище, в покрайнините на града. Това беше град със повече от 200,000 души население. Алекс изпрати навън да огледат и сберат информация за херките, Браун, Джейн и Никита, с един от джетовете на совалката. В това време Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката, за да огледат наоколо и да усетят диханието на непознатия им все още, свят. Навън беше студено и много влажно. Канеше се да вали още дъжд. Двамата вдишаха тукашния въздух и внимателно преценяваха неговите качества, но въпреки извънземни му дъх, той беше чист и свеж. Усещането за тукашния свят беше особено, като току прииждаха някакви мъгляви понятия за тази планета, сякаш вече бяха идвали тук. Алекс запали цигара и каза:
-Има вид на добро място.
-Щеше да е добро, ако не бяха тук и херките.- каза Ким.
-Спокойно! Още не сме врагове.- каза Алекс.- Ще влезем в битки, само ако ни нападнат.
-Нямам кой знае какво желание да ни стават врагове, ама… де да знае човек!- каза Ким.
-Имат уникален шанс да не ни нападат, ама ако оплескат нещата, то започва нова война!- каза Алекс.
-Да се порадваме на глътката спокойствие, тази вечер! - каза Ким- И да забравим тези войни, поне за един час!
-Внимателно, все пак!- каза Алекс- На чужда планета сме, а тук са и херките!
Двамата се умълчаха. Някаква извънземна омая ги нападна. Навън беше като в приказка, току- що беше завалял дъжд, спускаше се и мъгла, а в далечината се издигаше странен и мрачен извънземен замък, заобиколен от тайнственост и мистерия. Над хоризонта светеше в синьо едната тукашна луна, а някъде наблизо диви пойни птички изнасяха поредния си концерт. От летището излиташе средно голям самолет, а в другата посока съобщаваха нещо със мощен усилвател, вероятно там имаше гара или метро.
Вечерта напредваше, а Алекс и хората му с нетърпение очакваха Браун и момичетата да се завърнат, с прясна информация за този свят, а може би също и за херките. Те не бяха отишли надалеко, а само на десетина километра, навътре из града. Алекс беше на крака през цялото време и в напрежение, заради неизвестността. Той стоеше изправен пред оперативния екран и наблюдаваше ситуацията. Всичко трябваше да е под контрол. Радио- връзката с корабите на Йон беше добра, но от там нямаше кой знае какви новини. на дисплея на часовника му светеше зелената детелина, т.е. всичко беше нормално, добре бяха също и Браун, Джейн и Никита, изпратени навън. Въпреки това Алекс не можеше да се похвали с кой знае какво спокойствие. През нощта щяха да дежурят Шон и Бронк, заради което те вече спяха. Останалите имаха различни задачи за тази вечер, а и след това. Активно се прослушваше тукашната радиостанция. Улавяше се и ефирна телевизия, която също се наблюдаваше в тези часове.
Късно вечерта се получи обаждане от Браун. Бяха тръгнали да се прибират,а това щеше да стане максимум до един час. Алекс въздъхна тежко и заби поглед в екрана на радара- джета на Браун и момичетата се виждаше добре, бяха се отдалечили на по- далеко от предвиденото. От време на време на терасата излизаше по някой от хората му, за да се държи под око наоколо, но не се забелязваше нищо обезпокоително. По някое време Алекс излезе там и завари Аш, който наблюдаваше наоколо с бинокъл.
-Как е хавата, Аш?- попита Алекс.
-Няма нищо забележително.- каза Аш.- От тук виждам добре извънземните край терминала. Има доста непознати раси! Забелязвам и страхотни машини! А архитекрурата тук е направо изумителна! Обадиха ли се вече Браун и момичетата?
-Да. Обадиха се, ще се върнат тук, до един час…- каза Алекс.
-Тук ли ще нощуваме?- попита Аш.
-Още не знам.- каза Алекс- Предстои ни да решаваме.
-Спокойно е наоколо. Добро място за нощуване.- каза Аш.
-Щом казваш…- каза Алекс.
*
По някое време, Браун, Джейн и Никита се завърнаха на совалката с джета, който прибраха в трюма й. Алекс ги чакаше с нетърпение, за да разбере, какво ново са научили. Междувременно спуснаха щитовете на совалката и пуснаха отбранителната система. Врабче не можеше да я доближи тази нощ. Докато слушаше разказа на Браун и момичетата, Алекс пушеше цигари и отпиваше горещ, билков чай, за стопляне и отпускане. Новините бяха добри. Херките не бяха правили бели на тази планета, но тук бяха чували за тях, че са изключително опасни, та тукашните военни ги държали под наблюдение. Тук в момента имало само два кораба на херките, със около 200 души общо. Това не беше сериозна опасност за тукашните хора.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким отново излязоха на терасата на совалката. Навън не беше много студено, валеше дъжд в гъстата мъгла. Из летището беше спокойно, а от самолет, кацнал скоро излизаха пътници. В този кратък момент на небето се виждаха и двете луни на планетата, макар и за кратко време.
-Алекс, искаш ли да се напием тази вечер?- попита изненадващо Ким, а Алекс я погледна, ослуша се малко, ошумоля се и отвърна:
-Май нещо си намислила?
-Да. Намислила съм!- погледна го тя лукаво.
-Кой знае колко не съм зажаднял за алкохол, но ще помисля по този въпрос.- каза Алекс.- Давай да идем да хапнем нещо, по- добре…
-Само това ли?!- повдигна вежди Ким.
-Може да има и изненада!...- каза Алекс.
*

(следва продължение)