ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №86, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №86, Valeri Kolev.

Няколко дена по- късно, двата кораба на Йон бяха на парцела, вече собственост на земляните и AFJ. Командването беше изпратило строителен кораб, който щеше да пристигне до една седмица. През това време земляните правиха карта на парцела, почти окръжност с диаметър 1,000 км. Херките все още кротуваха, но на това не биваше да се разчита. Алекс беше имал тежък ден, а в следобеда се прибра в совалката Honda при своя екип, запали цигара и се отпусна в креслото зад пулта. Намираха се на своята територия вече, а строителните работи започваха вече. От кръстосвача бяха изпратили товарна совалка, с материали за започване на строителството. Радост обхвана земляните и по корабите и на кръстосвача. Базата, която започваше да се строи вече, щеше да бъде сериозна креспост, точно на това място, където свършаваше някаква свръхскоростна линия, правена от извънземни от друга галактика. Именно край тази планета беше входа към други галактики и именно тук се пръкваха херките, като от нищото. Мястото вече се изучаваше и наблюдаваше из късо от земляните и техните съюзници във AFJ (Военен съюз на земляните и приятелски раси).
Към края на следобеда Алекс и неговия екип, общо десет души, излязоха край кораба Crossfire, решени да огледат местността от близо. Площта на земляните беше на брега на река, в другата посока започваха планините. Местността беше невероятна и мистериозна, както може да бъде само във извънземието. Десетимата тръгнаха към реката, а тук вече имаше хора и от кръстосвача Nissan. Край реката се ловеше риба, имаше запален огън и скара- бира, а времето беше меко и леко хладно. Десетимата се поспряха край огъня и си взеха по порция прясно печена риба и по халба бира. По- нататък роботи копаеха изкопи, за подземието, което щеше да се изгради под планините. Навън щеше да има само една 20- метрова кула, която щеше да може да се прибира в земята при опасност. Алекс и хората му се черпеха край огъня, а тук имаше и от тукашните извънземни, с които земляните се бяха сприятелили.
Свечеряваше се, а Алекс и неговите хора похапнали и пийнали добре, крачеха надолу по реката и разговаряха помежду си.
-Скоро няма да пътуваме надалеко.- каза Алекс.- Ще охраняваме тази нова база, докато построят подземията и монтират всички съоръжения, а това може да отнеме месеци.
-На хубаво място сме!- каза Ким.- Тук ще ни е като ваканция! Не мога да повярвам, че ще бъдем стъпили здраво на твърдина и то поне за месец! Друго е усещането, когато се намираш на земя под себе си!
-Да гледаме това да не ни става навик!- каза Аш.- Рано или късно пак ще летим на далечни дистанции…
-Хубава база ще бъде и то на най- доброто място!- каза Палма.
-Започва да става студено.- каза Джейн.- Да вземем да се прибираме в кораба.
*
В началото на вечерта Алекс и хората му се върнаха в кораба. Командир Йон беше дал свободни пет часа на целия екипаж без дежурните. Мнозина се намираха край огъня навън, а други почиваха в кораба. Някои използваха свободното време за да поспят повече. Алекс и тази вечер си зареди кафе и билков чай, за да седи и размишлява с часове, докато пуши цигари и пийва. За днес бяха похапнали доста вече, а по- късно щеше да има вечерна закуска. Новата база щеше да се строи по стандартен чертеж за изграждане на нови бази. Тежестта на съоръжението падаше върху подземията. Те щяха да бъдат на повече от десет нива, под земята. Над повърхността щеше да има ограничен брой сгради и подвижна наблюдателна кула, която щеше да може да се прибира под земята, при опасност. Алекс се задълбочи да разглежда филма за закупения парцел земя. Тепърва тази площ щеше да се изучава и подготвя за бъдещата военна база на земляните. Правеше силно впечатление, че тук имаше дивеч и риба в изобилие, както и питейна вода. Въздуха беше добър за дишане, макар и със дъх на извънземие, което беше всъщност просто химия, и то по- различна от земната. За строителен материал в началото щяха да ползват дърво и камък, както и бързовтърдяващи субстанции донесени от кръстосвача Nissan.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата, на въздух и за да се порадват на новата крепост на земляните, новата придобивка. Долу, край реката още имаше хора около огъня. Там имаше и десет души, които ловяха риба с мрежи, за осигуряване на запаси от храна, за бъдещата база, чието изграждане започваше. Омагьосани от тази невероятна картинка около кораба, четиримата мълчаха, а Алекс пушеше цигара. Измина цял час, както се радваха на природата из новата територия на земляните, тук на планетата Orixon 10. Щом се прибраха в кораба, четиримата се насочиха към хамбара, където им беше совалката, сега като техен дом и работно място, съчетани в едно. С напредването на вечерта, повечето хора се прибираха по корабите си, а местните извънземни се стягаха да се прибират по временните палатки. Те бяха тук, за да се запознават със земляните и да им предадат ценни знания за своята планета, флора, фауна, бит и култура. Разполагаха със 150 местен кораб, който беше паркиран наблизо до палатките им.
Скоро десетимата с Алекс се събраха в общата каюта- мостик, за да се порадват на хубавото време и на добрите времена, застигнали земляните, чак дори тук, на тази далечна извънземна планета. Алекс прегеледа докладите за поведението на херките, но те не бяха правили нищо престъпно до момента, тук на тази планета. Вниманието на земляните се насочваше към строежа на новата база. Специалния кораб със строители, машини и материали, вече пътуваше към насам, но щеше да дойде до десетина дни. Алекс отново си направи по литър чай и литър кафе и се разположи удобно за да пийва, да се топли и да пуши, радвайки се на добрата компания и добрите времена, сега. Докато слушаше разсеяно разговорите на своите приятели в совалката, Алекс се беше замислил дълбоко. Новото начало за земляните, тук на планетата Orixon 10, дълго време щеше да занимава стотици земляни от AFJ. Както обикновено, след време тук щеше да се издига земна колония, която да е на самоиздръжка, а и да осигурява провизии за бойните кораби на AFJ, както и вода.
Вечерта напредваше, когато край корабите на командир Йон се приземи разузнавателна совалка на кръстосвача Nissan. Изненадата беше голяма, когато от нея излезе самия армаден адмирал Шао. Йон го посрещна край огъня на рибарите и двамата се заговориха по важните неща напоследък. Присъствието на адмирал Шао тук, означаваше, че той ще разговаря скоро със тукашните военни за преминаване на планетата във военен съюз със земляните и присъединяването им към агенция AFJ.

(следва продължение)