ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №83, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №83, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Алекс и Ким отидоха на мостика на кораба Crossfire. Тук се готвеше полет до планетата, със обиколки около нея и приземяване, в близост до един от корабите на херките. Стартът беше определен за началото на вечерта. На мостика Алекс и Ким постояха близо половин час, видяха свои колеги и приятели. Корабът Ford също щеше да пътува до планетата, като помощен кораб на Crossfire, който можеше да се намесва и да помага при нужда. Докато се прибираха към совалката, Алекс и Ким се отбиха в оранжерията, за да си вземат една количка с плодове и зеленчуци от хладилната камера, а също и тютюн за пушене, цигарите ги правеше малка автоматична машинка. Количката с плодове и зеленчуци се дърпаше от един робот, който им помагаше да я приберат в совалката. По пътя срещнаха Манхатън и Йоанна. Разбраха се те да посетят совалката тази вечер.
Вечерта започваше, а в совалката Honda всичко течеше нормално. Всичките десет души се бяха събрали в общата каюта- мостик, в очакване, кораба да потегля към планетата Orixon 10, която беше съвсем наблизо. Втория кораб на командир Йон, Ford щеше да тръгне половин час по- късно и щеше да следва Crossfire. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и седна да си почива, в очакване на старта. В совалката беше топло и уютно, звучеше тиха музика, а светлината беше мека и в зелени тонове. До Алекс бяха Ким и Ирина, неговите приятелки, които похапваха сладки с пепси, а по- назад бяха Аш и Палма, заети с прослушването на радиоефира.
По някое време Crossfire стартира от кръстосвача Nissan, отделянето беше нормално, а сетне започна да набира скорост, по курса към планетата. Алекс тази вечер беше в добра форма и стабилно настроение. Полетът вървеше нормално, а наоколо все още нямаше опасни обекти, пасари или херки. В помощ на дежурните от мостика на кораба, десетимата души на Алекс, действаха по компютрите, с обичайните методи. На този кораб имаше 60 души, а на Ford още 70 души. Това бяха хората, тръгнали сега към планетата, за да бъдат наблизо, ако загазят разузнавателните екипи на Nissan. За херките все още нямаше достоверна информация, че вършат престъпления на тази планета. Това отлагаше всякакви военни действия срещу тях, от страна на AFJ - (Военен съюз на земляните и приятелските извънземни раси).
Бордовата вечер напредваше неусетно. Алекс и Аш бяха излезли из кораба, а совалката както обикновено беше закрепена в хамбара. Докато двамата приятели крачеха из кораба, Алекс пушеше цигара.
-Казват, че по тези места ще престоим доста време!- каза Аш.- Това било някакъв възел, през който херките се появявали в тази звездна система. Не мога да повярвам, че това може да се окаже тайнствен пространствен тунел, по който херките се появяват при нас…
-Да.- каза Алекс.- Такива неща се говорят. Херките са мистериозни същества. Ако това е портал, през който попадат в нашата Галактика, то тук ще бъдат струпани доста големи сили и машини!
-Тайните и загадките на Вселената, братко!- кимна Аш.- А къде отиваме?
-Трябва да свърша нещо тайно, във възел "алфа"!- каза Алекс.
-А защо ме извика с тебе?- попита Аш.
-Трябва да ти обясня и на тебе, това.- каза Алекс- В случай, че грипът ме повали на легло…
-Нищо не разбирам!- каза Аш.
-Тайната на възел "алфа" е само моя.- каза Алекс.- Поръчка и заръка на адмирал Шао. Ако с мене нещата се сринат, поверявам тайната си на теб!...
-Разбрах!- кимна Аш.
*
В началото на бордовия следобед корабът Crossfire обикаляше около планетата Orixon 10 на височина от 20 км. Ford го следваше на дистанция от половин час път. Алекс беше леко сънлив, докато следеше пространството около кораба за опасности и обекти на пасарите или на херките. До него беше Ким, която прослушваше една от местните радио- станции, а Ирина наблюдаваше как се води кораба и какви решения се вземат. Това беше в помощ на дежурните от мостика на кораба и не беше задължително. Те го правеха по навик и за да помагат с каквото могат на дежурните. Времето под кораба беше хубаво, слънчево и със слаби ветрове. Имаше добра видимост, а тази планета си имаше своите прелести, които радваха очите на земляните от кораба.
В средата на следобеда двата кораба започнаха спускане надолу към планетата. Докато се спускаха, Алекс запали цигара и си взе бутилка пепси, зает с данните от спускането. Всичко вървеше нормално. Обмисляше се кацане на един космодрум, край четиристотин-хиляден град, а там имаше два кораба на херките. Така по- отблизо земляните щяха да наблюдават херките и тяхното поведение. Доказано беше, че именно покрай тази планета се появяват корабите на херките, а това сигурно беше като вход за тях към тази галактика, вероятно края на енергетичен тунел, по- който те преминават, идвайки насам. Това правеше мястото ключово, в една бъдеща война срещу херките. Именно затова именно тук беше изпратен кръстосвача Nissan.
Когато по- късно Crossfire се приземи на космодрума, а след него и Ford, командосите от двата екипажа, общо 130 души, получиха задачи по кораба и навън из космодрума и близкия град. Започваше денонощно следене на херките. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба и се огледаха. Времето беше хубаво и хладно, а из космодрума сновяха тълпи от извънземни, някои бързаха да се качват по пътническите кораби, а други сега пристигаха. Около търговския център също беше много оживено. Алекс и Ким забелязваха над 40 нови видове раси, за пръв път. Предстоеше те да бъдат заснимани, представяни и записани за архива на кораба.
Към края на следобеда Алекс, Ким, Ирина, Аш и Палма, излязоха на разходка в близост до комодрума и търговския център. Със камерите, които имаха по униформите си те щяха да заснемат всичко тук, за архива на кораба. Йон се интересуваше от новите видове извънземни, каквито бяха забелязани тук. Алекс беше запалил цигара, а до него крачеше Аш. Момичетата бяха с няколко метра по- напред, следвани от два бойни робота. Обиколката по различните магазини из центъра позволи на петимата да видят много нови интересни стоки, от които си закупиха някои и ги натовариха на количка, дърпана от роботите. Вече се смрачаваше, когато петимата се завръщаха към кораба Crossfire с пълна количка с подаръци за своите приятели и колеги. Това бяха предимно симпатични, малки и многофункционални устройства за целите на военните, както също напитки и хранителни стоки.
В началото на вечерта Алекс и неговия екип, общо десет души, се бяха събрали в общата каюта- мостик на совалката и се черпеха с питиета, на сладки разговори, преди полунощ. Алекс се топлеше с кафе и билков чай, пушеше цигари и разглеждаше снимките на новите 45 вида, извънземни, които за пръв път виждаха и то именно тук, на планетата Orixon 10. Тук беше топло и уютно. Из двата кораба на командир Йон беше спокойно, но имаше над 20 души, които все още не бяха се прибрали от разузнаване. Ким беше до Алекс и също разглеждаше с него снимките. За новите видове извънземни, все още се знаеше твърде малко. Корабите на херките бяха на 15 км. източно от кораба Crossfire. Земляните вече бяха успели да монтират камери по стълбовете около корабите, подслушватели по люковете, както и мощни радиопредаватели за проследяване при необходимост. В тези дни се изучаваше езика на херките, а компютърния превод още не беше добър и изгладен. Новините от близо и далеко бяха обичайните, пасарите не нападаха никакви нови планети, а по земите, които бяха завладяли се водеха преговори за напускането им.

(следва продължение)