ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №84, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №84, Valeri Kolev.

Беше по обед, няколко дена по- късно. Алекс и неговия екип, общо десет души, летяха със совалката Honda над тукашните джунгли, на планетата Orixon 10. На височина от 300 м. и не много висока скорост, те по- скоро се забавляваха днес и се радваха на гледката. Времето беше хубаво, около +4' С, и валеше сняг. Нямаха конкретна задача, но мислеха да посетят един петстотин- хиляден град, който беше напред по- курса им. Алекс пийваше пепси и пушеше, докато се занимаваше с компютрите и се радваше на хубавата гледка навън, и на добрите времена, застигнали земляните отново, даже и на тази далечна планета. Под совалката се простираха общирни площи с джунгла, пасбища, реки и езера. Флората и фауната на тази планета беше изключително интересна. Десетимата харесаха дивите земи на тази планета. Между впрочем командира Йон искаше тук да бъде изградена база на AFJ. Приемаха се предложения, къде именно да бъде разположена тази база. Това беше ключово място, от където херките се появяваха в тази галактика, а земляните щяха да се погрижат тук да има винаги и постоянно присъствие, за да се държат херките под контрол, като изключително опасна раса.
Към края на следобеда достигнаха града, тяхната цел днес. Приземиха се на космодрум в покрайнините на града. Алекс и Аш излязоха на терасата, за да се огледат наоколо. Беше започнало да се смрачава, валеше ситен сняг. Около совалката имаше само няколко души от охраната на космодрума, но по- нататък навалицата беше доста по- сериозна. Това беше не само междуградски космодрум, а и междупланетен. Въздуха беше свеж и чист, ухаещ на сняг и зима, макар и извънземни.
-Може да пренощуваме тук!- каза Алекс.
-Както кажеш.- каза Аш.- Или ще се прибираме през нощта.
-Не. - каза Алекс.- Искам добре да разгледаме този град.
-Ще го разгледаме.- каза Аш.
В този момент на терасата се появиха Ким и Палма.
-Страхотен град!- каза Палма.
-Пристигнахме навреме да го видим на светло.- каза Ким.
-Кого ще изпратим на разузнаване?- попита Ким.
-Имаме време, ще решим кой.- каза Алекс.
*
Вечерта започваше, когато Браун, Джейн и Никита излязоха навън на разузнаване. С тях заминаха и три бойни робота, за охрана и сигурността им. Алекс оставаше на линия с тях, за да ги поддържа, съветва и да им помага. Той имаше и добра картина от техните камери, закрепени по униформите. До него беше и Ким, която също помагаше. Останалите също бяха в каютата- мостик, на по чаша питие и разговори. Около совалката беше спокойно и тихо. Времето беше добро, макар и много тъмно. Все още не беше взето решение дали ще се пренощува на това място, или през нощта ще се лети обратно към кораба Crossfire. Въпреки предстоящото уточняване, десетимата от совалката бяха в добро настроение. Дали тук, или на път, очакваха една добра вечер и спокойна нощ.
Вечерта напредваше, а Алекс си беше заредил термосите с горещо кафе и билков чай, пийваше, топлеше се и пушеше, а връзката с Браун и момичетата беше добра. Те бяха в този момент в търговския център и оглеждаха всичко около себе си. Водеха и разговори с извънземните, предимно за херките и пасарите. Мнението на тукашните хора беше, че пасарите и херките са бич за всяка цивилизация от тази звездна система. Освен с хора от местните, Браун и момичетата разговаряха и с някои съвсем непознати раси, по един от по- известните езици в тази звездна система. Събраната информация ставаше безценна, с тези първи контакти с непознати извънземни раси. Това беше едно от нещата, което AFJ правеше навсякъде, където стъпваше за първи път…
По някое време Ирина разговаря с кораба Crossfire. Лично командир Йон се интересуваше, как върви при Алекс и неговите хора със совалката Honda. Той остави на Алекс да реши, кога ще се върнат обратно на кораба. При тях всичко вървяло нормално.
*
Късно вечерта Браун, Джейн и Никита се прибраха в совалката, след разузнаването, те бяха с един от двата джета, пазени в хамбара на совалката. Алекс все още не беше взел решение дали ще тръгват към кораба, или ще пренощуват тук, край този петстотин- хиляден град. Той запази решението си за по- късно. Дежурните имаха готовност и за двата варианта. Това сега бяха Шон и Бронк. Игуанката Бронк беше една от най- красивите жени, изобщо, въпреки, че тя беше извънземна, а Шон беше землянин, но пък се явяваше нейния мъж. Алекс надзърна да види картината от външните камери на совалката. Наоколо беше тихо и спокойно. Понякога кацаше нов кораб, самолет, совалка или друга машина, а понякога такава излиташе. Браун и момичетата бяха изморени и се оттеглиха в койките си, техния блок за почивка и дори го затвориха. Събраната от тях информация беше безценна, като тук за пръв път имаше контакти с непознати до момента чужди цивилизации, както и ценна информация за херките, също и за пасарите.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Аш излязоха на терасата на совалката. Навън беше мразовито, валеше сняг, макар и извънземен, а вятъра го завяваше и бързо трупаше дебела снежна пелена наоколо. Летището за самолети беше затворено, но за машини с вертикално излитане и кацане, нямаше ограничения. Алекс запали цигара и каза:
-Тук ли да нощуваме, според тебе?
-Нямам представа.- каза Аш.- Както решиш ти!
-Оставям си решение за по- късно.- каза Алекс.
-Наблизо няма ни херки, ни пасари.- каза Аш.- Можем да бъдем спокойни тук.
Двамата замълчаха замислени, а при тях се появи Ким и каза:
-Леле, какъв студ! Прибирайте се момчета, имаме готов много чай!
-Идваме!- каза Алекс.
В совалката беше топло и уютно. Компанията се готвеше да премине на смени за през нощта. Шон и Бронк дежуреха до полунощ. Ирина преглеждаше донесената от Браун нова информация.

(следва продължение)