ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №82, Valeri Kolev.
Беше вечер на кораба Nissan. Тук имаше много машини, прикачени по- малки кораби, совалки, джетове и изтребители, а общо екипажите имаха 630 души, предимно земляни, но и извънземни от приятелски раси. Совалката Honda беше закрепена външно към Nissan, а някъде наблизо, също външно се виждаше кораба Crossfire. Алекс и неговия екип, общо десет души се бяха събрали в общата каюта- мостик на совалката на сладки приказки и питие. Той се топлеше с кафета и билкови чайове, пушеше цигари, а тук беше топло и уютно, както обикновено. Nissan се беше маскирал в малък астероиден пояс около едната луна на планетата Orixon 10, където бяха слезли тези дни пасарите със своя кораб, общо 200. Междувременно херките бяха следени от специални екипи от кораба Nissan. До момента херките не бяха показали своята зла същност по никакъв начин, а от това зависеше бъдещето, т.е. дали AFJ ще им обяви война. Из кораба Crossfire хората на командир Йон бяха в добро настроение. Той беше им отпуснал цели пет свободни часа, преди минаването им на смени. Из крайцера Nissan, всичко беше нормално. Подготвяха се патрулните изтребители, които щяха да охраняват зоната тази нощ.
Вечерта напредваше, а Алекс и неговия отбор си говореха за разни неща, а той се занимаваше с компютрите, макар, че сега и тук имаше достатъчно хора за всичко. Това бяха неговите навици. Щом се убдеи, че спокойно може да се оттегли в каютата си с Ким и Ирина, той реши да помисли за отдавана забравени проблеми, за които досега не му беше оставало време. Той запали цигара и отвори ръчния си компютър със своя архив и дневник. С очаквания за приятни часове в размисъл, той не следеше разговорите около себе си.
Наближаваше полунощ, а около кръстосвача Nissan нямаше никакви опасни обекти, поне в обхвата от пет часа път. Това беше в момента изключително защитено място. Нощните смени се готвеха за работа, а сутрешните лягаха да спят. Имаше и такива, които вечеряха по това време. Алекс все още се топлеше с чай и пушеше, зает с важни задачи, отлагани от него дълго време, поради липса на време.
*
През следващите няколко дни Nissan остана на същото място, сред астероидния пояс. В това време до планетата редовно прелитаха разузнавателни екипи на земляните, със совалки. Постепенно стана ясно, че тук има над 2,000 херки, със общо 5 кораба, които се намираха по различни летища и космодруми на планетата Orixon 10. Една вечер Алекс и Ким вървяха по коридорите на кораба Crossfire. Екипажа по това време беше разделен на различни смени, като някои спяха, други дежуреха, а някои бяха все още навън. Подобна беше картинката и из кръстосвача Nissan, който щеше да бъде на тези позиции неограничено дълго време, както разбраха всички тук, от адмирал Шао. Това се оказваше един пост, на който заставаха тези 630 командоси от Nissan и останалите помощни кораби, закрепени по него. Алекс и Ким посетиха складовете на кораба, за да заредят провизии и вода за совалката Honda. Корабът все още имаше прилични запаси, а от оранжерията редовно се прибираха поредните реколти от бързорастящи плодове, зеленчуци, цветя, билки и тютюн. Двамата бяха придружени от два робота, които дърпаха количката с пакети и кашони с провизиите. Това беше обичайното зареждане, което правеше совалката автономна и й даваше възможност продължително време да бъде извън кораба Crossfire, а това можеше да се реализира съвсем скоро, ако Йон ги изпратеше долу на планетата, с някаква задача.
Когато се прибраха в совалката с двата робота и количката с провизии, тук се бяха събрали всичките десет души от екипа на Алекс. Настроението беше добро, въпреки, че този ден беше един от най- трудните от доста време насам. Бяха стегнали совалката и ремонтирали по- належащите повреди по нея. Беше дошло време за почивка и сън. Алекс, Ким и Ирина щяха да останат дежурни до сутринтта, за да се даде време на останалите да се наспят добре.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс се беше усамотил в блока с койката си, седеше в креслото и пийваше кафе и чай, а Ирина и Ким спяха по койките си, над неговата. Спалният блок беше уютно местенце, където човек може да се усамоти и да остане насаме с мислите си. Докато се топлеше и пушеше цигари, Алекс проверяваше какво става из кръстосвача Nissan и навън. Беше умислен и му се дремеше, но предпочете да будува и да размишлява. Из кръстосвача и помощните кораби беше спокойно, течеше един обикновен ден.
Следобеда напредваше, а Алекс се беше стоплил в спалния си блок, който споделяше с Ким и Ирина, той пийваше кафе и чай и пушеше, преглеждайки новините от близо и далеко. В тези часове, той тъгуваше по Земята, старите приятели и гаджета, и безгрижния си детски и по- късно юношески живот. Изглежда Nissan щеше да бъде на тези позиции за дълго време, а докато бъдеше така, за Алекс и негови екип оставаше все по- малко работа. Те не се оплакваха от това, стягаха совалката си, лъскаха машините и всичко останало в нея. Някои си намериха интересно хоби, а Алекс се залови да си подрежда мислите и повечко да чете и пише в личния си дневник. Занимаваше се и да рови из архивите на корабите, за да изучава бойни стратегии и разни други хитрини, които бяха описани подробно там. Времето течеше, а Алекс си седеше на топло, докато Ким и Ирина спяха и се занимаваше.
В началото на вечерта Алекс се разхождаше с Аш из корабите, които бяха скачени помежду си. Алекс искаше да идат до лечебницата на Nissan, за да опитат да му помогнат за неговия извънземен грип, който го нападаше от доста време със силни атаки. Аш също имаше работа в лечебницата, той беше започнал да страда от безсъние. Двамата прекосиха свръзващия тунел между Crossfire и Nissan и си взеха един от малките карове, които тук се използваха масово за пътуване из кръстосвача, поради доста големите разстояния из него. Каровете се водеха от специални роботи, които бяха универсални и не се използваха единствено за тази цел, а също за много други.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе от лечебницата, а Аш го чакаше в коридора и пушеше.
-Какво стана?- попита Аш.
-Дадоха ми нови билки и хапове, срещу моя извънземен грип.- каза Алекс.- Това било уникален грип, който не е заразен и загадката е: от къде го имам пък аз… А при тебе?
-Дадоха ми билки и хапове.- каза Аш- Мисля, че се оттървах от безсънието си…
-Да тръгваме!- каза Алекс и се качи на кара.
-На къде отиваме?- попита Аш.
-Прибираме се в Crossfire.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пийваше горещ, билков чай, топлеше се и пушеше пред пулта в совалката. В тези часове, той преглеждаше разузнавателната информация, събрана до момента от земляните, по въпроса за херките. Из кръстосвача Nissan нямаше нищо по- ново. Ден след ден се наблюдаваха херките, долу на планетата. Nissan оставаше на тези позиции за неопределено време, като пост и място за срещи на корабите на AFJ, минаващи наблизо. До Алекс седеше Ким, която се занимаваше да прослушва сигналите в ефира наоколо, както и по- силните радиостанции от планетата. Ирина, някъде на по- задните места хапваше топла пица. Аш и Палма бяха някъде из кораба, Браун, Джейн и Никита спяха, а Шон и Бронк се къпеха.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Докато крачеха из коридори и асансьори, те срещаха свои колеги, всеки забързан по задачите си. Алекс беше сънлив, а очите му сами се затваряха. За да се ободри той, двамата отидоха в столовата и си взеха по кафе и пепси. Тук имаше към 25 души. Настроенията бяха ведри, макар и да не се знаеше, какво може да се очаква за в бъдеще. Оставането на Nissan на тия позиции допадаше на мнозина от земляните тук. Кафето поободри Алекс, а когато се наплиска и с вода на чешмата, съня бавно охлабваше хватката си.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар