ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №87, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №87, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Алекс пушеше цигари и пийваше билков чай и кафе, топлеше се и изучаваше земната територия на тази планета, както и особеностите й. През целия ден почти той и екипа му бяха помагали в плановете за организирането на работите по изграждането на новата база. Едва сега, късно вечерта имаше свободно време и той бързаше да се стопли и отпусне, преди лягане. Изглежда се беше претоварил напоследък. Тук всички искаха да помагат, силно ентусиазирани от това, че стъпват по земя, своя собственост, макар и на чужда планета. Изграждане на нова база не се случваше често, но беше страхотно преживяване. По всичко изглеждаше, че хората на командир Йон, ще прекарат тук известно време, поне докато се построят основните възли на новата база. Междувременно от "портала", вход от далечни галактики, тези дни се беше появил още един кораб на херките. Той возеше към 500 души, гладни, изморени и настръхнали. Командир Йон предполагаше, че този път ще започнат да избиват и плячкосват из Orixon 10. Поставиха и тях хора под наблюдение, а местните извънземни пуснаха патрулни самолети, които да държат изкъсо пришълците. Това бяха времена, когато всичко беше възможно да се случи. Замислен над това Алекс не усещаше, как наближава полунощ. Колкото до пасарите, тези стари врагове на AFJ и на земляните, то се наблюдаваше затишие и спокойна обстановка.
*
По обед на другия ден навън беше мрачно и дъждовно. Първоначалните строителни работи продължаваха, а Алекс и неговия екип помагаха в организирането. По някое време те се прибраха в совалката си за почивка. Тук все пак имаше достатъчно хора, които да помагат в работата, но тя се вършеше физически предимно от роботите. Кръстосвача Nissan разполагаше с много роботи, повечето от тях още не бяха активирани, за да не заемат място. Алекс се пльосна на креслото си и запали цигара. Не беше кой знае колко изморен, но работата под дъжда и настройката на роботите за строителни дейности искаше време. Сега десетимата щяха да си почиват, преди по- късно да тръгнат на разузнаване със совалката Honda.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха на една от терасите на Crossfire. Валеше дъжд и беше сумрачно, но това не смущаваше земляните, които сновяха навън завялдяни от мисълта за новата база. Роботите копаеха с машини, подземията за базата.
-Добре се справяме!- каза Аш- Базата ще бъде изградена за няколко месеца, поне основните й компоненти. Как ми се живее именно на такова място!
-Ще трябва да се примириш, но нас ни чакат други задачи!- каза Алекс.- Тук сме само временно, а сетне отново тръгваме на дълъг път.
-Къде ще разузнаваме днес?- попита Аш.
-Ще наблюдаваме новия кораб с 500 души- херки, които пристигнаха наскоро.- каза Алекс.- Предполага се, че те ще започнат да избиват и да плячкосват из планетата…
-Местните включиха ли се в нашия съюз?- попита Аш.
-Да.- каза Алекс.- Вече са част от нашето AFJ.
-Страхотна планета, братче!- каза Аш.- Извадихме късмет, че местните са дружелюбни към нас.
-Да вървим!- каза Алекс.- След един час излитаме!
*
Совалката Honda напусна кораба със само няколко минути закъснение от определения час. Докато набираха височина и търсеха точната посока на полета, десетимата командоси се радваха, че отново са на път, макар и не кой знае колко на далеко. Алекс отново се запаси с билков чай и седна зад пулта за да следи как върви полета, а совалката водеше робот. До Алекс бяха Ким и Ирина, леко отнесени в мислите си. На по- задните кресла бяха Браун, Джейн и Никита. Другите вече спяха, за да бъдат във форма през идващата нощ. Совалката взе курс на изток, над земните територии. Полетът вървеше нормално, а на хората леко им се спеше. Херките бяха забелязани да се приземяват наблизо до град 27. Това беше на почти пет часа полет от тук.
По- късно, когато прелитаха над океана, Алекс си отвори бутилка пепси, за да се ободри. Гледката навън беше вълнуваща. Това беше океан със вълни от по 20 м., които се стоварваха с трясък върху островната група, под совалката. Земляните поддържаха височина от 200 м., докато летяха, за да се порадват на гледката под себе си. В совалката беше топло и уютно, а навън абсолютен мраз. От малко прозорче вътре влизаше свеж въздух. Помпите на совалката изпомпваха въздух, който се разграждаше до кислород и водород, а той се ползваше за гориво. Това ставаше с електричество от малък атомен агрегат. Кислорода пък се нагнетяваше в бутилки за дишане и в цистерната на совалката.
-Ще пристигнем ли до вечерта?- попита Джейн.
-Може би, ако не духа насрещен вятър!- каза Браун.
-Ние не бързаме.- каза Алекс.
-Не бързаме.- съгласи се Джейн.- Сигурно съм гладна…
-Ще спретна нещо за похапване!- оживи се Никита.
-Давай! Ами какво чакаш!- каза Джейн.
След похапването шестимата си продължиха по задачите, а полета течеше нормално. Наоколо нямаше голямо движение, не се наблюдаваха и опасности.
*
Бяха кацнали край град 27 от няколко дни. В този следобед Алекс се беше изправил до един люк и наблюдаваше навън, а там беше адски мраз, вееше снежна виелица съ силен вятър, но някак си по извънземному. Из този град се мотаеха 500 херки, скоро пристигнали през тайнствения междугалактически портал- съоръжение направено по извънземни технологии, но от далечна галактика. Херките не идваха в Млечния път за добро. Нравите на херките не съвпадаха със нормите на съюза AFJ, в който участваха земляните и техните съюзни, приятелски извънземни цивилизации. Изучаването на херките ставаше трудно. Поради буйния им нрав и определено лоши намерения, трудно можеше да се доближава до тях човек от AFJ. Работеше се по сапьорски, със повишен риск. Междувременно новата база на AFJ, продължаваше да се строи, тук на планетата Orixon 10. Това беше най- близката планета до входа на трансгалактичния портал, откъдето се пръкваха херките, а земляните искаха да държат това явление под контрол. Имаше известни спорове, до колко могъщи и зловещи са херките и дали може да се воюва с тях изобщо. Войната на земляните срещу пасарите беше в период на примирие, но херките бяха един нов и съвсем недоизучен враг. За земляните и AFJ ставаше все по- сложно и трудно. По тези и други неща се бяха замислили десетимата от совалката Honda, включително и Алекс. През изминалите дни, откакто се намираха наблизо до град 27, бяха успяли да поставят камери за наблюдение на херките. Основното, което правеха в този град, херките, беше да ловуват дивеч и да посещават игрални зали и публични домове. От някъде те разполагаха с финанси, но според опита от изминалите времена, се знаеше, че средствата им са силно ограничени. Обикновено след като похарчеха всичко, херките започваха да вилнеят тотално, какъвто беше случая с един разрушен и пометен от тях кораб на AFJ, преди близо месец. Злополучния кораб се беше оказал съвсем случайно и непредвидено в близост до херките. Алекс, като непоправим оптимист, този път взе решение совалката Honda да се отдалечи от град 27. Излетяха почти веднага, а времето не представляваше проблем за машините на AFJ. Каквото бяха успели да свършат около град 27, на първо време беше достатъчно, но риска да се чака край този град нарастваше със всеки изминал час…

(следва продължение)