ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №80, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №80, Valeri Kolev.

През целия следващ ден совалката "Honda" със десетимата земляни, сред които и Алекс, прекараха на летището до града. Разбира се имаше и излизания навън с двата джета на совалката. Късно вечерта отново всички се прибраха на борда на совалката и се събраха в общата каюта- мостик, да обсъдят деня и да решават, какво ще се прави нататък. Алекс беше солидно изморен и недоспал си. Той зареди двата си термоса от по литър, с кафе и билков чай и седна на едно място по назад из каютата, но също с пулт за управление на совалката. Беше изцедил силите си през този дълъг ден и мечтаеше да се скатае в койката си и много да спи. Изморени бяха и другите, по- малко или повече.
-Оставаме тук и тази нощ!- каза Алекс.- Трябва да си починем добре, преди да продължим.
-А какво ще продължим от утре?- попита Аш.
-Ще съберем още информация и се качваме в орбита на кораба "Crossfire".- каза Алекс.
-Нямаме други задачи пред нас?- попита Браун.
-Йон каза сами да преценим, какво още можем да свършим тук, преди да се качим горе.- каза Алекс.
*
Беше началото на вечерта, но на другия ден. Совалката се беше завърнала на борда на кораба "Crossfire", но двата кораба все още бяха в орбита около планетата Orixon 11. Присъствието на херки на тази планета беше обезпокоително, това бяха сериозни врагове, вилняли вече по редица планети, но AFJ все още не им бяха обявили война. Под корабите бушуваше буря, но тук на орбитална височина беше нормално. Алекс тази вечер беше в особено настроение. Носталгия по Земята и приятелите там, смесена с меланхолия го караха да е умислен и малко тъжен. Той и неговия екип, общо десетима, бяха в совалката, а тя както обикновено се намираше в един хамбар на кораба "Crossfire". В орбита нямаше наблизо други обекти, на двата кораба и около тях беше спокойно. Алекс запали цигара и се изправи до един люк за да погледа навън. Звездното небе и планетата долу, озарени от светлината на едната луна беше забележителна гледка за Алекс, който напоследък беше занемарил работата по пултовете и поверил задачите си на Ким и Ирина. Те двете бяха наблизо, както и останалите, а само Браун, Джейн и Никита спяха по това време. Загледан в прикзаната гледка Алекс не усещаше как минава времето. Беше си заредил термосите с кафе и чай и се канеше да се разположи зад един пулт и да се отдаде на цигарите, докато се топли с питиетата. Аш и Палма тъкмо обасъждаха, как е правилно да се постъпи с херките. От Командването и Адмирал Шао, нямаше никакви нови инструкции по този въпрос, а командир Йон се въздържаше от заповеди за нападения и битки с херките. Игуанката Бронк в това време се позавъртя край Алекс и го закачи игриво:
-Как си, Алекс? Отново ли твоя грип, или пак си тъжен?
-Пак съм тъжен, Бронк!- каза Алекс- А ти, как си?
-Поспах си добре, разходих се из кораба, а Шон ми приготви превъзходна вечеря. Гледах те и се чудех, какво толкова мъчи този човек? Алекс, може да опитаме билки и лекове от моята планета, за да се преборим с твоя грип и лошото ти настроение! Какво ще кажеш по този въпрос?
-Нямам нищо против, Бронк!- каза Алекс, опита да се усмихне, но на суровото му лице се появи само измъчена, крива гримаса.
-След един час ще ти донеса най- подходящите за тебе билки и лекове, нося си ги с мен, чак от дома си… -каза Бронк.- Но тук ги развъдих в оранжерията и вече имаме запаси от тях, за всякакви болести, болежки и неразположения…
-Заповядай, Бронк!- каза Алекс.- Когато кажеш.
Бронк отмина нататък из совалката, а Алекс се замисли, колко е добра тази игуанка. Умилението чак го просълзи, а небиваше да се размеква, по време на война и започваща втора такава.
Вечерта напредваше, когато уловиха сигнали с химна на AFJ. Свой кораб наближаваше, но все още доста надалеко. От кодираните сигнали ставаше ясно, че това е огромния кораб Nissan, също от AFJ. Докато земляните от екипа на Йон, общо 130 души, се чудеха какво търси Nissan, по тези места, радиовръзка не беше осъществена, все още. Алекс беше изненадан, че Nissan приближава планетата. Някога много отдавна той беше служил на този кораб. Това беше тежък кръсточвач със солидни възможности. Явно Командването готвеше противопоставяне на нашествието на херките в тази зона. Това зарадва не само Алекс, но и всички от екипа на Йон по двата му кораба "Crossfire" и "Ford". На кораба Nissan имаше към 500 души, много техника и провизии.
Наближаваше полунощ, когато Алекс се усамоти в блока на койката си заедно с Ким. Бяха изморени и този ден, но им оставаше силната жажда за живот, заради която все още не лягаха да спят. До трите койки, разположени една над друга имаше две удобни кресла и масичка, излизаща от стената, както баня, тоалетна и малък кухненски блок с хладилник и печка. Макар и тясно, тук биваше идеалното убежище за давама души, които искат да си починат добре и да поспят добре. Бяха седнали един срещу друг, изключили всякакви екрани и слушаха музика на леко осветление. Тук беше топло и уютно, а двамата пийваха билкови чайове и пушеха, преглеждайки информацията в ръчните си компютри. Това бяха малки и хитри машинки с доста високи възможности. Алекс водеше там дневника си, пишейки с малка пръчица върху дисплея, йероглифи, схеми и тук- там текст на английски език. И Ким преглеждаше своите неща в ръчния си компютър.
-Кораба Nissan…- каза тя- Странно, какво ли са намислили пак!
-Сигурно ще се срещнем с много хора от своите!- каза Алекс.- Може пък да си издействаме отпуска и да пътуваме обратно до Земята, поне за десетина дни!
-Аз съм оптимист, но да ни пуснат чак до Земята, не ми се вярва.- каза Ким.
-Всичко е възможно, Ким!- каза Алекс.
По това време двата кораба на командир Йон продължаваха бавно да обикалят планетата, почти без тяга на двигателите си, отдалечени един от друг с около 100 км. Nissan щеше да навлезе в орбитална височина до сутринтта, а всички бяха много нетърпеливи да разберат, какво става и да се качат на борда му поне за един час, за да срещнат приятели, колеги и познати.
*
Беше по обедно бордово време, когато корабите на командир Йон - "Crossfire" и "Ford" бяха скачени към кръстосвача Nissan, който обикаляше бавно планетата, на още по висока орбита. Тук беше Адмирал Шао. Временно не бяха разрешени посещенията между корабите, а командир Йон проведе дълги разговори с адмирал Шао. Никой все още не знаеше какво става. Алекс този ден беше нападнат от своя извънземен грип, стоеше предимно на топло и пийваше чайове и кафе. Той и неговия екип- общо десетима, се намираха в совалката "Honda", която в тези часове беше скачена външно към кръстосвача Nissan. Това беше огромен кораб с много машини по него и 500 души екипаж.
(следва продължение)