Откъс № 33. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 33. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден, а двата кораба все още се намираха в една база, до град № 14. Алекс и Аш стояха прави пред оперативния екран и подготвяха следващия патрулен полет, а трите момичета приготвяха топла храна за следващите 24 часа, доколкото смятаха да будуват. Дежурните екипи бяха завършили подготовката на кораба за нов полет, чакаше се само разрешението на командир Йон, за стартирането. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се замисли над новия патрулен полет, който скоро щеше да започне. Аш обмисляше нещо по същото време и нагласяше двата си часовника със нова програма, правена специално за целта. Тук нямаше човек, който да не умее да програмира компютри, роботи и всякакви машинки.
Със напредването на следобеда беше даден сигнал за отлитане. Докато кораба набираше височина, Алекс следеше показанията на системите на кораба, но проблеми не бяха забелязани. А вторият кораб щеше да отлети един час по- късно, по същото трасе.
2.
Беше един следобед, няколко дни по- късно. Двата кораба летяха на патрулен полет, над заселения континент на Orixon 44- новата планета на земляните и AFJ. Тази планета беше сравнително скоро открита от разузнаването на AFJ (Космически сили на земляните и приятелски цивилизации.), само преди 100 години. Алекс и Аш пушеха по цигара, изправени пред предния люк на каютата, а трите момичета слушаха музика и приготвяха топли лакомства за следващите 24 часа, когато петимата щяха да бъдат на линия, заети със своите задачи.
Във началото на вечерта Алекс се беше ядосал на няколко души от екипажа, заради допуснати от тях груби грешки. Той не се поколеба да изпрати в изолатора петима души- основните виновници. В следващия час се изчисляваха щетите от допуснатите груби грешки. Беше съсипана скъпа техника и елементи от архива на кораба Nissan. Заради допуснатата беля Алекс бесня няколко часа и назначи разследване на злополуката…
*
Вечерта напредваше, а Алекс все още беше много ядосан и разгневен. Загубата на безценна информация от архивите на кораба представляваше сериозна беля. Виновниците вече бяха наказани, но загубената информация от архивите, нямаше как да се възстанови. Аш прие загубата по- спокойно, той знаеше, че информацията се съхранява винаги поне на две- три места едновременно и може би щяха да успеят да я възстановят.
Корабът Nissan прелиташе над планинска джунгла, на височина от 5 км., доближавайки град № 12. Вторият кораб- Ford идваше със закъснение от два часа. Алекс се беше успокоил от ядовете си и се занимаваше със въпросите за оцеляването при всякакви обстоятелства, на сам човек или общности. Аш отново се занимаваше с "черни кутии" на древни цивилизации, опитвайки се да разбере- какво са представлявали всъщност те. При кръстосването из космоса AFJ беше намирало най- различни такива кутии, на десетки древни цивилизации. А Палма, Ким и Милена слушаха музика и поглеждаха колко време има до град № 12.
Късно вечерта Nissan се приземи на площадка в една от базите на AFJ, охраняващи града. Това бяха крепости, правени така, че да не могат по никакъв начин да бъдат превзети от врагове. Навън нямаше да се излиза тази вечер и нощ. За контакти екипажът на Nissan използваше видеоканали. Три екипа се занимаха да научат новините от този град и неговите проблеми за решаване. На сутринта щеше да се проведе и среща на екипи от корабите, града и базите. В тези часове роботи изнасяха от трюмовете на Nissan скъпа техника за града и неговите бази, всичко произведено на кръстосвача New York. Това бяха компютри, радиотелефони и роботи.
Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата към каютата, радваха се на гледката към града, макар и маскиран добре и обмисляха нещо за идващата нощ. Поне за момента не се очертаваше да има нощен полет.


( край на Откъс № 33.)

Откъс № 32. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 32. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта няколко дни, по- късно. Двата кораба Nissan и Ford прелитаха над джунглата, във патрулен полет. Алекс и Аш седяха около масата със малките си компютърни апарати, предназначени за работа през почивките и обмисляха нещата, а момичетата приготвяха топла храна за през дългата тукашна нощ. Тази нощ беше твърде възможно Алекс и екип "Едно" да останат будни, заради известни свои задачи за решаване, възникнали наскоро. Алекс запали една цигара със кафе от автомата, докато изучаваше нови и нови стратегии за оцеляване при трудни обстоятелства, на хора и общности, а Аш правеше планове за пускане към живот на елементи от древни цивилизации, чрез останалите от техните "черни кутии", генетичен и друг материал. И по двете теми вече бяха привлечени за стабилна работа хора, от кръстосвачите, корабите и градовете на земляните и AFJ. Елементите от древни, изчезнали и погубени цивилизации щяха да бъдат контролирани, със целта- ако това е опасно и вражеско, тези експерименти да бъдат прекратени. Докато си пушеше цигарата Алекс четеше и четеше мъдрости за оцеляването, защото само тук и сега можеше да придобие такива знания, които пък щяха да са полезни, където и когато станеше необходимо, да влязат в употреба…
Късно вечерта петимата разговаряха по двете теми и похапваха. Наистина само тук и само сега можеха да изучават стотици мъдри знания, които да могат да използват навсякъде, където попаднат. Алекс и Аш не бяха забравили и архивите на кораба Nissan, където се пазеха най- разнообразни научни и други познания. А по това време корабът Nissan прелиташе над плажовете на едното море, които за съжаление все още не бяха заселени, нямаше и никакви строежи там долу. Пилотите тази нощ бяха четирима- Браун, Моника, Джими и Джони. Дежуреха и три екипа.
2.
Вечерта на другия ден кораба Nissan наближаваше град № 14, издигнат високо в планината, във северната страна на заселения континент. Докато дежурните и пилотите подготвяха приземяването, на борда на кораба будуваха 70 души общо, в това число и те самите. Алекс и Аш пушеха по цигара, докато изучаваха древна, научна мъдрост, а момичетата приготяваха топла храна, бяха си пуснали музика и жулеха джин- тоник, видимо весели. Вторият кораб- Ford щеше да се забави със един час, докато пристигне над същия град. Алекс във тези времена беше попил страшно много мъдрости за оцеляването на човек или общност, при всякакви обстоятелства, дори враждебна среда, а Аш трупаше знания и опит от "черните кутии" на редица изчезнали древни цивилизации. По негова идея бяха пуснати за нов живот двадесет души от избрана древна цивилизация, по генетичния материал и всичко останало, скрито и скътано във самите "черни кутии", където беше описано и от какво тази цивилизация е била погубена. Във такива кутии имаше много информация, музика и филми, както и генетичен материал, всичко това- достатъчно, за да им се даде нов път и нов живот. Тези двадесет души вече бяха ембриони във специалната лаборатория на кораба, а те щяха да бъдат наблюдавани и контролирани, като при най- малкото съмнение за вражески намерения към земляните, то експеримента щеше да бъде прекратен…
Вечерта напредваше, когато Nissan завърши приземяването си и се отпусна върху пилоните си, двигателите бяха още горещи и пращяха, а от някаква клапа свистеше гореща пара. Това беше една от крепостните бази, около град № 14. Алекс и Аш отидоха на терасата към каютата и огледаха наоколо. Базата беше добре замаскирана, а същото и със самия град № 14. Тукашни дежурни разговаряха с дежурните от кораба. Тук кораба трябваше да бъде зареден с гориво, вода, кислород и провизии, а в замяна щяха да разтоварят ценна техника, произведена на борда на кръстосвача New York. Дори без размяната, всъщност земляните си имаха и валути във обръщение- това бяха стандартните валути на AFJ. Скоро на терасата се появиха и момичетата. Тук на по глътка джин петимата останаха около два часа време, преди да се приберат на топло в каютата…

( край на Откъс № 32.)

Откъс № 31. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 31. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във началото на вечерта на другия ден двата кораба все още се намираха в база, край град № 11. Алекс и Аш се намираха долу при единия вход на кораба Nissan, бяха запалили по цигара и оглеждаха корпуса на кораба отвън. На някои места имаше нови пукнатини, а ремонтните роботи вече полагаха нови слоеве желязо по пукнатините. Отгоре монтираха метални плочи, които се закрепваха здраво със нитове и болтове. Двамата мъже вървяха бавно около кораба и си говореха за кораба и проблемите около него, откакто те служеха на борда му. В тези часове над базите и града се сипеше дъжд. Въздухът беше свеж и чист, богат на озон и кислород.
Когато по- късно двамата приятели се прибраха в кораба и в каютата си, момичетата бяха приготвили хубава маса за вечерта. Тук щеше да се събере на вечеринка целия екип, общо 11 души. Междувременно командир Йон все още не беше дал инструкции, кога ще отлитат от тук. Скоро всичките хора от екипа на Алекс бяха тук и се настаняваха около масата. Настроението от града, четирите негови охранителни бази, както и на двата кораба от кръстосвача New York, тази вечер беше бодро и оптимистично. Хората забелязваха, че отново са ги намерили и настигнали добри времена.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш запалиха по цигара на терасата към каютата на петимата от екипа. Те разговаряха по болезнени теми от бита, живота и службата по градовете на земляните, тук на планетата Orixon 44. Град № 11 им беше допаднал по някакъв странен начин и нямаха намерения да си отиват скоро, поне такова беше усещането след поредицата контакти. Алекс напоследък беше станал маниак по темата за оцеляването на видовете, на всяка цена и където и да са попаднали. Аш пък се интересуваше от подробности от древните цивилизации, живели преди настоящите. Това беше океан от информация, а той наблягаше на музиката от маса "черни кутии" на древните цивилизации. В тази зона командваше AFJ (космически сили на земляните и приятелски цивилизации). Сега държаха всичко в ръцете си. Ако адмиралите вземеха решение да пуснат към живот някоя древна цивилизация, на първо време- експериментално, то това беше напълно възможно и по техните сили и възможности. Редица екипи обмисляха доколко подобен ход щеше да е добър за бъдещето на човешката цивилизация от Земята. Освен тази планета, заселена минимално, поне до тези времена, то AFJ имаше съвсем свободна друга новооткрита планета само на шест месеца оттук. Не беше проблем подслоняването и прехранването на хората, а дали нов път на древна цивилизация щеше да бъде приятелски ориентирана към самите земляни… Докато пушеше цигарата Алекс си тананикаше една древна мелодия. По някакъв странен начин тази мелодия го натъжаваше и му беше позната напълно, а това го караше да настръхва. Какви ли още тайни и истини за световете щеше да открие Алекс, ако не го убиеха заради това, злите сили. Да се държат във неведение и тъпота робите, докато животът е нещо съвсем различно, беше вражеска стратегия, а Алекс никога нямаше да се примири с това явление. Пазеха злокобни тайни и истини, именно за да не може робът да осъзнае, че го правят на глупав, а той всъщност има статус на свръхразум, потомък на високоразвити, интелигентни цивилизации… Алекс се замисли как се провалят цивилизациите една след друга, заради завистта, алчността, простотията и лакомията на "Злите сили", най- общо казано.

( край на Откъс № 31.)

Откъс № 30. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 30. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във ранния следобед на следващия ден двата кораба се канеха да отлетят от Фара- база на AFJ. Бяха си починали добре, докато престояваха край този Фар- база. От размяната на подаръци Алекс и екипа му получиха ценни чипове със информация, музика, филми, книги от различни светове и техните "черни кутии", а някои от световете все още бяха активни и успяващи. Това затворено общество вече имаше карта на планетата Orixon 44, макар и все още непълна. Имаха и звездни карти на околното пространство около планетата. Алекс и неговия основен екип се зарадваха много на подаръците. В базата бяха разтоварени 100 от най- мощните компютри на кръстосвача New York, определени за раздаване, както и радиотелефони със няколко централи и много постове.
Първи отлетя кораба Nissan. Докато набираха височина пуснаха режима на работа- дирижабъл и зачакаха да премине вълнението от излитането. Алекс и Аш запалиха по цигара, докато ровеха из чиповете от онзи Фар. Те откриха и древни компютърни програми от древни цивилизации, а от това разбраха много неща. Когато по- късно разглеждаха "черни кутии", те се удивиха по какви най- обикновени причини редица древни цивилизации бяха били погубени. Скоро се разбра, че някои от изчезналите цивилизации бяха населявали именно тази нова планета, преди около 500,000 години…
Като луд оптимист Алекс се беше замислил над въпроса, какво би станало, ако пуснат известна бройка от древните цивилизации във настоящето. В чиповете беше отбелязано, къде има генетична информация от древните , обитавали тази планета. Според Аш, би трябвало да опитат това, за да преценят за врагове ли става дума, или за приятели. По идеята на двамата, скоро можеше да се опита контролирано съществуване на около 20 души, по генетичен материал от древните заселяващи в миналото Orixon 44. Идеята скоро попадна в ръцете на адмирал Буун, който обеща да помисли по темата.
*
Следобедът напредваше, а двамата мъже се заплеснаха тогава по други данни от новите чипове. Това беше златна мина по въпроса за оцеляването на неголеми затворени общества при всякакви обстоятелства. Сега беше момента да научат всичко това, написано тук, за да го помнят, когато и където им потрябват такива подобни знания. Към учението бяха привикани хора от корабите, от планетата и от кръстосвачите.
Алекс запали цигара, докато си почиваше от обучението за оцеляване при лоши обстоятелства на непознато място. Той вече знаеше страшно много неща от опита и мъдростта на онзи Фар. А пък Аш вървеше по пътя- да изучава древните, изчезнали цивилизации. В чипа бяха записани данни от "черни кутии", та имаше и видео- информация и музика.
*
Вечерта беше започнала, когато Nissan прелиташе над една средно голяма река, слизайки надолу по нейното течение. Алекс запали цигара и си взе чаша кафе от автомата, замислен над уроците по оцеляване. Той погледна да види как върви полета и заби поглед в предния люк, да види пътя пред кораба. Полетът вървеше нормално. Докато пушеше цигарата, Алекс се замисли над наученото през този ден. Той беше разбрал и научил много мъдри съвети за оцеляването на общности във неблагоприятна среда, както и самостоятелно, единично оцеляване. Това беше само началото на обучението. Имаше още много мъдрости за изучаване.
2.
Наближаваше вечерта на следващия ден. Корабът Nissan се спускаше надолу към град № 11, разположен на брега на реката. Скоро щяха да бъдат там. Алекс и Аш пушеха по цигара, изправени пред предния люк, докато се приемяваха. От режим на дирижабъл това ставаше много по- лесно. Веднага след кацането навън излязоха три екипа. Това беше едната от базите, разположени около града. Тук валеше дъжд, беше леко хладно. Алекс, Палма и Ким бяха излезли на терасата към каютата и се радваха на гледката оттук. Въздухът беше чист и свеж, със много озон. Из кораба течеше оживление, бяха събудени всички, за проверка и инструкции, лично от командир Йон. Очакваше се до един час, тук да пристигне и кораба Ford. Междувременно нагоре из балкана се сипеше пухкав сняг. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Така и не можеше да прецени, коя му е по- симпатична- Палма или Ким…
( край на Откъс № 30.)

Откъс № 28. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 28. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Вечерта на другия ден двата кораба прелитаха над океана. Алекс, Палма и Ким се занимаваха по пултовете, а Аш и Милена изучаваха картата на новата планета, която скоро беше направена. Алекс беше в по- добро състояние и пушеше цигари с кафе, докато обмисляше нещата. Кораба Ford беше на около 400 км. в западната посока и също прелиташе над океана. По някое време Алекс се ядоса на някои хора и започна да обмисля наказания за тях, наложени от самия него. Неправилни решения и действия на около 20 души на борда на Nissan бяха станали опасни за кораба, екипажа и планетата. Яростта на Алекс изпрати много хора зад решетките в тези часове. Той разбираше, че бъдещето е тотално провалено, но му оставаше радостта от новата планета и преселниците тук, все пак- замляни. Във тези времена тук вече живееха и работеха половин милон души. Нямаше точна статистика, колко пък бяха оцелелите на самата Земя. Още половин милион земляни живееха по земни колонии- градове по чужди планети.
*
Късно вечерта Nissan летеше на 5 км. височина над океана, във режим- дирижабъл и със около 100 км/ч. скорост. Бяха тръгнали да откриват нови светове отвъд океана. Над двата кораба имаше действащи три сателита, от които получаваха информация за пътя напред. На планетата и над нея беше спокойно, а за подземните светове, все още нямаше информация. Отвъд океана беше пълно със нови, неоткрити все още светове. Освен всичко това, кръстосвачите от разузнаването бяха намерили втора свободна планета, на още шест месеца път нататък. За момента нямаше достатъчно хора и ресурси , та тази планета да бъде защитена и да започне строителство и заселване там. Това бяха напълно далечни планове на човечеството. Втората нова планета щеше да се охранява от двата кръстосвача на разузнаването, които бяха попаднали на нея. Тя вече беше маркирана със радио- пирамиди, които да я идентифицират и да информират, чия собственост е тя. Изненади не се очакваха, наоколо нямаше никакви близки светове.
*
2.
Във вечерта на другия ден двата кораба се завръщаха към населения континент. През изминалото денонощие бяха попаднали на портал към други светове, придружен от аномалии. Командир Йон прецени, че продължаването напред е опасно и веднага започнаха да се измъкват оттам, връщайки се назад.
По някое време дежурните прихванаха сигнала на най- близкия Фар на AFJ и се свързаха с него. До там щяха да пристигнат след близо час, след като повишиха скоростта си на 500 км/ч. Сигналът беше силен и радиовръзката добра. Алекс беше запалил цигара, докато със Палма наблюдаваха данните и съобщенията на екраните си. Постепенно картинката се нормализираше, прихаванаха се сигналите и на други бази на AFJ, сигнала на кръстосвача New York и сигнала на град № 3. Това беше най- близкия в тези часове град на земляните.
Късно вечерта кораба Nissan пристигна над град № 3 и премина към режим- дирижабъл, реейки се над една от тукашните бази на AFJ. Алекс запали цигара, докато слушаше разговорите на дежурните със базите и града. После бяха разменени тайните кодове. В града и неговите бази- фарове, всичко беше нормално. Кораба Nissan оставаше над града на височина от 800 м. В тези часове кораба получи пресни новини за земляните от тази планета и земните колонии по чуждите планети. Алекс пушеше цигарата си и преглеждаше новините. Докато двата кораба бяха разунавали над океана, те се бяха откъснали от своите. Там не можеха да се свързват и да получават новини за своите хора. Това вече ставаше възможно. Новините бяха всякакви- и добри и лоши. Вторият кораб- Ford щеше да пристигне в близките часове над града № 3.
Малко преди полунощ Алекс и Палма се черпеха със кафе, а Ким си беше легнала в койката. Аш и Милена се къпеха в банята. Из кораба беше спокойно. Будуваха 90 души. Новините за цялата тази планета Orixon 44 бяха нормални. Планетата беше сериозно охранявана от пришълци и нашественици, а отбранителните съоръжения бяха в готовност да окажат съпротива срещу нашествия от космоса.

( край на Откъс № 28.)

Откъс № 29. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 29. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Течеше вечерта на другия ден, когато двата кораба прелитаха над планинска верига, продължаваща около 700 км. на изток. На борда на кораба Nissan цареше всеобща, лепкава сънливост. Алекс се съпротивляваше на това явление, а дежурните бяха предупредени- да внимават много да не би да заспят. Корабът се намираше на 800 м. над планините. Алекс запали поредната си цигара, изправи се пред оперативния екран и заби във него един такъв умен поглед, докато пушеше. Лепкавата дрямка заглушаваше мислите му, но той не се предаваше. Някои от будуващите опитваха да напуснат постовете си, за да поспят, но командир Йон не ги освобождаваше. В това време от почиващите вече нямаше нито един останал буден. Пилотите бяха свикнали на подобни изпитания и нямаха намерения да се оставят на лепкавата дрямка.
Късно във вечерта Алекс отново запали цигара и се зае да прегледа новините, пристигнали в миналия един час. До него седяха Палма и Ким и се занимаваха със радиовръзките на кораба, а Аш и Милена следяха действията на пилотите Джими и Джони.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan пътуваше към бреговете на континента към океана. Там някъде се намираше един от Фаровете- бази на AFJ. Там живееха и служеха близо 20,000 души, едно затворено общество, готово да оцелява самостоятелно, дори ако другите градове ги няма. Това общество бавно се разрастваше в изолация от останалите светове. Те умееха много неща, както и да се прехранват със своите си възможности, при всякакви обстоятелства. Те разполагаха със три стандартни кораба. Тук адмирал Буун имаше своя работа, която искаше да оправи, а екипажа на кораба щеше да общува по видеовръзки със населението на базата. Възможни бяха и гостувания. До мястото оставаха няколко часа път. А Алекс и Аш си говореха за мацки, докато Палма и Ким приготвяха обща вечеря за екип алфа- вече 11 души. Алекс запали цигара, замислен за бъдещия си живот. Искаше му се да опита нови мацки, но отговорността към своите му беше по- силна. Въпреки всичко, Алекс не загърбваше тази си идея напълно. Той все някак си можеше да си организира подобни допълнителни връзки и смяташе да го направи скоро. Тази година за пръв път от много време насам, нямаше да тръгват на далечен път, а тук на Orixon 44 живееха страшно много мацки- все непознати, но апетитни и гиздави. Аш обикновено при такива обстоятелства въртеше умовете на десетки мацки. А пък Алекс не беше кой знае колко по- различен, имаше и също голям опит в това явление. На практика и двамата мъже можеха да си опитат късмета много много скоро. Но като се замислиха- Аш си имаше новата си мацка Милена, а Алекс си имаше Палма и Ким, съвсем не за изхвърляне… Отложиха флиртовете за по- далечни времена и двамата и избраха "домашния уют". Тази каюта сега беше техния дом, а друг нямаха.
Вечерта наближаваше, когато Nissan пристигна над Фара- база. Щяха да се приземят на пилоните на кораба, насред широко поле. Когато направиха и приземяването, им съобщиха, че наблизо има асансьор към базата, във един параклис в гората и очакваха да им гостуват избрани около 20 души от кораба. Това скоро щеше да бъде направено. А Алекс и неговия екип алфа, в тези часове имаха обща вечеря в тяхната каюта. Това бяха Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун, Моника. В началото на тяхната вечеринка масата беше пълна с деликатеси и напитки. Оттук щяха да беседват с хората от Фара.
Вечерта започваше, а нещата вървяха нормално. Очакваше се скоро да пристигне и кораба Ford. Алекс и Палма пушеха цигари на терасата и се радваха на гледката навън. Това беше още едно място, опитомено от тази далечна планета- нов дом на земната цивилизация.


( край на Откъс № 29.)

Откъс № 27. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 27. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Няколко дни по- късно Аш и неговата нова мацка - Милена, се прибраха в кораба Nissan със хелокоптера. Тук чакаха само тях, преди да отлитат на нощен патрулен полет, а тук- на Orixon 44 нощите биваха много тежки и дълги. Намериха в каютата на четиримата, още една койка- за Милена, а сетне те двамата заспаха като за последно- кой знае от кога не бяха спали. А Алекс, Палма и Ким по това време се намираха в реално дежурство поради кризата на екипажа от грипната вълна, поразила кораба наскоро, та не достигаха хора. Те дежуреха от общата каюта, където си имаха и пултове. Статута на Милена все още не беше изяснен. Оказваше се, че тя също като другите, в предишен свой живот е служила на кораба Nissan, както пишеше и във архивите на този кораб, накратко трябваше само да си опресни паметта и уменията, отново в този следващ свой живот- много млада още… А Алекс, леко раздразнен, че разполага само със двете си стари момичета, майка си и няколкото си деца, малко препати от комплекси за малоценност и ревност. Не помнеше от каква точно цяла вечност не беше бил с нова мацка… Палма и Ким бяха посърнали- даваха всичко от себе си, само и само Алекс да не ги изоставя, заради нови мацки- от преселниците, земляни, на тази нова планета. Алекс раздразнен много, обмисляше нещо по въпроса, но ставаше все по- сложно, та не успяваше да реши проблема дори програмата за стратегии по компютрите в неговия пулт. Мрачен и тъжен Алекс не мърдаше от пулта си и несмееше да вземе решение в личен план. Това все пак беше бойно дежурство. Той запали цигара, погледна как сладко спят Аш и Милена и реши да не взима прибързани решения, защото пък имаше едни двадесет млади жени и неговите деца, направено заради военна заповед, а носеше висока отговорност към всички тях, а те се бяха събрали в общ дом в град № 1. За връзка с тях разполагаше със частна видеовръзка. Алекс въздъхна тежко и събра волята и мислите си, само и само да не обиди двете си жени тук- на борда на кораба. Те бяха крехки като сурови яйца, а някои неща бяха непредвидими и гибелни, необратими. Алекс почука на дървения капак на пулта и се замисли отново. Корабът набираше успешно височина във режим- дирижабъл, а предстоеше тежък нощен патрулен полет, над заселения със земляни- преселници, континент.
2.
Във вечерта два дни по- късно двата кораба- Nissan и Ford гостуваха на град № 7. Намираха се на площадките за кацане на една от базите. Алекс не беше спал от 33 часа и никак не беше в добра форма. Нещо го мъчеше физически, по всякакъв начин, а това наподобяваше изтезания. Измъчен и във тежко физическо състояние, той се опитваше да изплува от физическата треска. Скоро в каютата пристигна шамана Джи, за да му даде съвети, билки, лекове и лекарства за треската.

( край на Откъс № 27.)

Откъс № 26. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 26. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше вечерта, два дни по- късно. Корабът Nissan скоро беше пристигнал до град № 13 и се намираше на бетонна площадка в една от базите на AFJ, разположени около града. Алекс както обикновено умуваше по разни проблеми, а Аш беше нетърпелив да прескочи до града по задачите си. Смяташе да отиде съвсем сам, придружен от двата си робота, които го охраняваха при отиване извън кораба. За транспорт щеше да използва малък хеликоптер от резервите на Nissan, със шест места в него. Аш се отказваше от придружител, но пък хеликоптера имаше добри автономни възможности, та можеше да го вземе и прибере обратно в кораба Nissan, откъдето и да е в радиус от 1,000 км. Замислен над замисленото си приключение, Аш подготвяше раницата си, оръжията, шлема и униформата си, по която имаше разни джобове и джаджи най- различни. Той нямаше никакви задължения към Палма, Ким и Алекс, нямаше задачи и на кораба за около 20- 30 часа напред. Хеликоптерът го чакаше в един от хамбарите на кораба, а двата бойни робота вече бяха активирани и в готовност за пътуване.
*
Аш се завърна обратно на кораба, чак във вечерта на другия ден. Беше забравил напълно за самия кораб и службата си. Прекараното време със нова мацка, го беше оставило замислен. Докато затваряше купола на хамбара за хеликоптрите, той постепенно си връщаше паметта. Той се прибра в общата им каюта, която споделяха със Алекс, Палма, Ким и прибра раницата, шлема и оръжието в шкафа си.
Вечерта напредваше, а Аш си припомняше отново и отново преживяното си приключение с новата мацка от град № 13. Временно той не беше във състояние да мисли и да прави каквото и да е. А Алекс и тази вечер беше зад пулта си с Палма и Ким, които бяха весели тази вечер. Алекс запали цигара и погледна екрана, за да види положението. Тук бяха изчаквали да се приберат два екипа обратно на кораба, както и Аш, преди да отлетят на нощен патрулен полет. Вече бяха готови за излитане кораба и дежурните екипи.
Късно вечерта Nissan отлетя от базата край град № 13.
2.
Два дни по- късно в началото на вечерта Nissan се намираше приземен до град № 12. Аш тъгуваше по дълъг списък гаджета, с които беше бил през изминалите години. Той започваше да страда, че е позволил еднократни подобни, любовни срещи, вместо да има една, или две, но по- дълготрайни връзки със срещи. В същото време пък нямаше изобщо никакво търпение, да види отново новата си мацка, и то съвсем реално и насаме, както той правеше обикновено в подобни случаи. Аш се разкайваше, че е изоставял бързо всяка нова мацка в живота си, след като си вземе своето. Той съжаляваше, че сетне е тръгвал със следваща мацка и не го е било грижа за предишната си. Тъкмо се канеше да си пореве, когато на пулта се звънна, а там пишеше следното: "Частно звуково повикване за Аш, на 20- ти радио канал!". Аш се изненада сериозно, забрави за терзанията си, а по телефона беше неговата нова мацка. Изненада му стигаше до върховете, когато тя му обясни, че е в град № 12, именно заради него и за да го зарадва… С треперещи пръсти Аш си отбеляза мястото, където Тя щеше да го чака през тази вечер. Когато разговорът приключи, Аш все още не вярваше на чутото току- що от него. Той изпрати двата си робота да приготвят малкия хеликоптер за полет и побърза да се избръсне.
*
Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Болест от грипов вирус беше плъзнала из кораба. Около 35% от хората от екипажа, не бяха в състояние да служат, та викаха екипите на Алекс на реални бойни дежурства. Той си позволи да пусне приятеля си и колега- Аш, да иде до града, откъдето щял да се върне със ценна пратка, ценен улов, както Аш му говореше по- рано. Алекс запали цигара замислен дълбоко. Той знаеше, че Аш отново е тръгнал по мацки…

( край на Откъс № 26.)

Откъс № 25. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 25. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечер, след няколко дни. Двата кораба патрулираха над заселения континент на планетата Orixon 44. Корабите бяха във вид на дирижабъли, на 2 км. височина и плавно се носеха на север, със около 100 км/ч. Корабът Ford беше отдалечен на около 200 км. от Nissan и го следваше. Алекс беше мрачен тази вечер, след като през деня беше побеснял и изпокарал със всички наоколо, та дори и по радиостанцията си, със външни хора. Вървеше средата на вечерта, когато Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран и го погледна особено умно, докато преценяваше некои особено важни неща. Отново своите и чуждите бяха допуснали сериозни логически грешки, а това според него самия беше абсолютно недопустимо, на такава огромна дистанция от родната планета, когато все още си жив, предимно заради огромните стени на градовете и заради машините в които пътуваш, отчасти и донякъде заради скафандъра и оръжията си. С риск да бъде намразен, Алекс говореше истината направо във очите на хората, а те не можеха нищо да коментират, заради логическите му доказателства.
*
Във края на следобеда на другия ден двата кораба прелитаха на 3 км. височина над вътрешно море. Те бяха във режим на дирижабъл със скорост около 100 км/ч. Алекс тъкмо палеше цигара с чаша кафе, докато разглеждаше новините от последните времена. Полета и патрулирането вървяха нормално. Хората от екипа му имаха задачи за изпълнение и решаване. Палма беше до него и умуваше за нещо от последните проблеми. Докато пушеше цигарата, Алекс драскаше по един лист хартия, замислен. От него искаха да предложи план за изучаване на новата планета. Алекс можеше само да нахвърля списък със задачи, но не и да даде подробен план за изучаването на планетата. Командир Йон разбра сложността на този въпрос и се съгласи на ориентировъчни идеи за постепенното изучаване на планетата. Безспорно извън машините и градовете, тази планета беше опасно място. Щяха да изминат много години, докато земляните опознаят планетата, нейната флора и фауна и то само до известна степен.
Скоро щеше да започне вечерта, а Алекс пишеше и умуваше над листите, докато се подкрепяше със цигари и кафе. Задълбочен в заниманията си, той съвсем забрави за своите обичайни болежки и стари травми. В това време Nissan наближаваше град № 8. Очакваше се решението на командира, дали ще бъде посетен този град. Корабът Ford, който беше по- назад със около 45 минути, съобщаваше за приближаващи бури.
Аш, най- големия приятел на Алекс, познати още от самата Земя, в тези часове замисляше при следващото посещение на някой от градовете, да се запознае с нова мацка. Това му беше станало хоби напоследък, откакто разбра, че временно двата кораба бяха освободени от далечни полети, а кръстосвача New York ставаше елемент от отбранителната стратегия на Orixon 44, за неопределен период от време.
Вечерта вече течеше, когато Алекс запали поредната цигара, изцяло производство на този кораб, замисли се и се изправи пред предния люк. Още няколко часа път и трябваше да се приземят при град № 8. Долу под кораба се простираше джунгла, със река течаща към града, а самия той беше издигнат наоколо по нейните брегове.
2.
Беше вечерта, след още 3- 4 дни, когато двата кораба се намираха приземени край една неголяма река, на около 200 км. от град № 8. Корабите лежаха на своите подпорни пилони, за да не увреждат природата наоколо. Това беше едно плато край брега на реката, а тя със широчина от 20 м. Този ден около 50 човека бяха ходили на лов и риболов наоколо. Уловът беше добър, а дивеча и рибата бяха годни за консумация от земляните. С вечерта край корабите беше запален огън, а екипажите похапваха скара с бира. Алекс и неговия екип се бяха прибрали в кораба, след като хапнаха край огъня. Леко развеселени Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си. Алекс запали цигара, а Палма поседна изморена от ходенето. Аш и Ким влязоха в банята, за да се къпят. Другите четирима щяха да се пооправят и да пристигнат в тази каюта, по- късно, за вечерна сбирка. Браун и Моника щяха също да присъстват на сбирката, след около един час.

( край на Откъс № 25.)

Откъс № 24. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 24. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта, когато двата кораба увиснаха над град № 4. Все още се чакаше разрешение за приземяване, а командир Йон обмисляше дали е необходимо приземяването. Алекс пушеше цигара в компанията на екипа си, а в тези часове те бяха отворили бутилка джин- тоник. Кораба беше само на 400 м. височина, като дирижабъл и леко плуваше наоколо. Втория кораб се намираше на десет километра по- на изток. Докато си пушеше цигарата, Алекс обмисляше нещо сложно и драскаше по хартията пред себе си, поглеждаше двата часовника на ръката си и нещо важно съобразяваше. Екипът- общо десет души, се разговаряха за нещата от последните времена, а Палма беше пуснала музика от единия оркестър на кръстосвача. Пилотите и дежурните в това време разговаряха със четирите бази на AFJ около града, а изненадващо адмирал Буун отлетя със совалката си и се спусна към една от базите, нещо имал да прави там. Командир Йон заръча да се остане в това положение. Вероятно патрулирането тази нощ щеше да бъде за изучаване на зоната около града.
*
Във началото на вечерта на следващия ден двата кораба продължаваха патрулирането си над заселения континент. Алекс и Палма се черпеха с по цигара и чаша кафе, докато обмисляха плановете за разширяването на градовете тук, от Земята и от други планети пристигаха още и още кораби със земляни- преселници. Алекс беше в добра форма и настроение и се радваше на хубавата гледка навън, гледайки през люка до себе си. Палма изглеждаше много разсеяна и глупавичка, но само на пръв поглед. Ким и Аш настройваха роботите за своята охрана, при излизане навън. Из кораба цареше спокойно, добро време, а по планетата и над нея беше нормално.
Вечерта напредваше, а корабите плуваха сред облаците бавно на север. В тези часове те преминаваха над голяма река, течаща през низината. Току- що показалата се на хоризонта във изгрев- Синята луна, къпеше всичко наоколо във светло- синьо, дори облаците, иначе бели. Алекс се изправи пред оперативния екран на стената, за да огледа ситуацията въобще. На екрана можеше да се види всичко, каквото можеше да го интересува. Той остана доволен от това, което видя и макар да го боляха зъбите, запази добро настроение. Докато си пушеше цигарата и проверяваше новините по- късно, Алекс реши да помисли върху последните най- нови теми за размисъл, каквито си беше набелязал, а нощта беше пред него за тази цел.
2.
Течеше вечерта, три дни по- късно. Двата кораба се намираха на бетонни площадки край град № 6. Това беше до южната крепост на града- добре укрепена база на AFJ. Бяха тука още от късната доба на нощта. Вече бяха заредили корабите с въздух, вода, провизии и гориво, бяха разтоварили компютърна и радио- техника за града, а през този ден бяха разговаряли с хората от града и четирите бази- крепости. Все още екипажите си почиваха, а все още нямаше решение на командир Йон, дали идващата нощ ще се патрулира. Алекс пушеше цигара с чаша кафе и плодов сироп и се радваше на свежия, пресен въздух идващ от вън в каютата, изпомпван от малка турбина. Палма разговаряше с базата, а Ким и Аш се черпеха с джин, докато следяха новините за земляните, пристигнали от близо и от далеко. Докато си пушеше цигарата Алекс по навик размисляваше по разни теми. Той беше доволен от изминалите дни и от себе си, а даваше висока оценка за двата си екипа. Южната крепост на града се извисяваше наблизо, а отвън по нищо не си личеше, че тук живеят хора. Самият град също беше огромна по площ крепост. Тук живееха и работеха към 400,000 земляни. Главно се произвеждаха плодове, зеленчуци, подправки и билки в оранжерии, както също дивеч, птици и риба във ферми и рибарници. Други поточни линии имаше за музика, филми, наука, техника, машини. Това бяха само малка част от производството на един обикновен град на земляните. Екипи от учени, специалисти и роботи пък, изучаваха планетата, започвайки от районите извън високите градски стени от железобетон.
Алекс въздъхна, когато командир Йон обяви, че двата кораба ще нощуват тук до Южната крепост. Със намерение добре да си почине и да поспи, Алекс огледа всичко отново.

( край на Откъс № 24.)