Откъс № 31. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 31. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във началото на вечерта на другия ден двата кораба все още се намираха в база, край град № 11. Алекс и Аш се намираха долу при единия вход на кораба Nissan, бяха запалили по цигара и оглеждаха корпуса на кораба отвън. На някои места имаше нови пукнатини, а ремонтните роботи вече полагаха нови слоеве желязо по пукнатините. Отгоре монтираха метални плочи, които се закрепваха здраво със нитове и болтове. Двамата мъже вървяха бавно около кораба и си говореха за кораба и проблемите около него, откакто те служеха на борда му. В тези часове над базите и града се сипеше дъжд. Въздухът беше свеж и чист, богат на озон и кислород.
Когато по- късно двамата приятели се прибраха в кораба и в каютата си, момичетата бяха приготвили хубава маса за вечерта. Тук щеше да се събере на вечеринка целия екип, общо 11 души. Междувременно командир Йон все още не беше дал инструкции, кога ще отлитат от тук. Скоро всичките хора от екипа на Алекс бяха тук и се настаняваха около масата. Настроението от града, четирите негови охранителни бази, както и на двата кораба от кръстосвача New York, тази вечер беше бодро и оптимистично. Хората забелязваха, че отново са ги намерили и настигнали добри времена.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш запалиха по цигара на терасата към каютата на петимата от екипа. Те разговаряха по болезнени теми от бита, живота и службата по градовете на земляните, тук на планетата Orixon 44. Град № 11 им беше допаднал по някакъв странен начин и нямаха намерения да си отиват скоро, поне такова беше усещането след поредицата контакти. Алекс напоследък беше станал маниак по темата за оцеляването на видовете, на всяка цена и където и да са попаднали. Аш пък се интересуваше от подробности от древните цивилизации, живели преди настоящите. Това беше океан от информация, а той наблягаше на музиката от маса "черни кутии" на древните цивилизации. В тази зона командваше AFJ (космически сили на земляните и приятелски цивилизации). Сега държаха всичко в ръцете си. Ако адмиралите вземеха решение да пуснат към живот някоя древна цивилизация, на първо време- експериментално, то това беше напълно възможно и по техните сили и възможности. Редица екипи обмисляха доколко подобен ход щеше да е добър за бъдещето на човешката цивилизация от Земята. Освен тази планета, заселена минимално, поне до тези времена, то AFJ имаше съвсем свободна друга новооткрита планета само на шест месеца оттук. Не беше проблем подслоняването и прехранването на хората, а дали нов път на древна цивилизация щеше да бъде приятелски ориентирана към самите земляни… Докато пушеше цигарата Алекс си тананикаше една древна мелодия. По някакъв странен начин тази мелодия го натъжаваше и му беше позната напълно, а това го караше да настръхва. Какви ли още тайни и истини за световете щеше да открие Алекс, ако не го убиеха заради това, злите сили. Да се държат във неведение и тъпота робите, докато животът е нещо съвсем различно, беше вражеска стратегия, а Алекс никога нямаше да се примири с това явление. Пазеха злокобни тайни и истини, именно за да не може робът да осъзнае, че го правят на глупав, а той всъщност има статус на свръхразум, потомък на високоразвити, интелигентни цивилизации… Алекс се замисли как се провалят цивилизациите една след друга, заради завистта, алчността, простотията и лакомията на "Злите сили", най- общо казано.

( край на Откъс № 31.)