Откъс № 29. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 29. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Течеше вечерта на другия ден, когато двата кораба прелитаха над планинска верига, продължаваща около 700 км. на изток. На борда на кораба Nissan цареше всеобща, лепкава сънливост. Алекс се съпротивляваше на това явление, а дежурните бяха предупредени- да внимават много да не би да заспят. Корабът се намираше на 800 м. над планините. Алекс запали поредната си цигара, изправи се пред оперативния екран и заби във него един такъв умен поглед, докато пушеше. Лепкавата дрямка заглушаваше мислите му, но той не се предаваше. Някои от будуващите опитваха да напуснат постовете си, за да поспят, но командир Йон не ги освобождаваше. В това време от почиващите вече нямаше нито един останал буден. Пилотите бяха свикнали на подобни изпитания и нямаха намерения да се оставят на лепкавата дрямка.
Късно във вечерта Алекс отново запали цигара и се зае да прегледа новините, пристигнали в миналия един час. До него седяха Палма и Ким и се занимаваха със радиовръзките на кораба, а Аш и Милена следяха действията на пилотите Джими и Джони.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan пътуваше към бреговете на континента към океана. Там някъде се намираше един от Фаровете- бази на AFJ. Там живееха и служеха близо 20,000 души, едно затворено общество, готово да оцелява самостоятелно, дори ако другите градове ги няма. Това общество бавно се разрастваше в изолация от останалите светове. Те умееха много неща, както и да се прехранват със своите си възможности, при всякакви обстоятелства. Те разполагаха със три стандартни кораба. Тук адмирал Буун имаше своя работа, която искаше да оправи, а екипажа на кораба щеше да общува по видеовръзки със населението на базата. Възможни бяха и гостувания. До мястото оставаха няколко часа път. А Алекс и Аш си говореха за мацки, докато Палма и Ким приготвяха обща вечеря за екип алфа- вече 11 души. Алекс запали цигара, замислен за бъдещия си живот. Искаше му се да опита нови мацки, но отговорността към своите му беше по- силна. Въпреки всичко, Алекс не загърбваше тази си идея напълно. Той все някак си можеше да си организира подобни допълнителни връзки и смяташе да го направи скоро. Тази година за пръв път от много време насам, нямаше да тръгват на далечен път, а тук на Orixon 44 живееха страшно много мацки- все непознати, но апетитни и гиздави. Аш обикновено при такива обстоятелства въртеше умовете на десетки мацки. А пък Алекс не беше кой знае колко по- различен, имаше и също голям опит в това явление. На практика и двамата мъже можеха да си опитат късмета много много скоро. Но като се замислиха- Аш си имаше новата си мацка Милена, а Алекс си имаше Палма и Ким, съвсем не за изхвърляне… Отложиха флиртовете за по- далечни времена и двамата и избраха "домашния уют". Тази каюта сега беше техния дом, а друг нямаха.
Вечерта наближаваше, когато Nissan пристигна над Фара- база. Щяха да се приземят на пилоните на кораба, насред широко поле. Когато направиха и приземяването, им съобщиха, че наблизо има асансьор към базата, във един параклис в гората и очакваха да им гостуват избрани около 20 души от кораба. Това скоро щеше да бъде направено. А Алекс и неговия екип алфа, в тези часове имаха обща вечеря в тяхната каюта. Това бяха Алекс, Палма, Ким, Аш, Милена, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун, Моника. В началото на тяхната вечеринка масата беше пълна с деликатеси и напитки. Оттук щяха да беседват с хората от Фара.
Вечерта започваше, а нещата вървяха нормално. Очакваше се скоро да пристигне и кораба Ford. Алекс и Палма пушеха цигари на терасата и се радваха на гледката навън. Това беше още едно място, опитомено от тази далечна планета- нов дом на земната цивилизация.


( край на Откъс № 29.)