Откъс № 25. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 25. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечер, след няколко дни. Двата кораба патрулираха над заселения континент на планетата Orixon 44. Корабите бяха във вид на дирижабъли, на 2 км. височина и плавно се носеха на север, със около 100 км/ч. Корабът Ford беше отдалечен на около 200 км. от Nissan и го следваше. Алекс беше мрачен тази вечер, след като през деня беше побеснял и изпокарал със всички наоколо, та дори и по радиостанцията си, със външни хора. Вървеше средата на вечерта, когато Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран и го погледна особено умно, докато преценяваше некои особено важни неща. Отново своите и чуждите бяха допуснали сериозни логически грешки, а това според него самия беше абсолютно недопустимо, на такава огромна дистанция от родната планета, когато все още си жив, предимно заради огромните стени на градовете и заради машините в които пътуваш, отчасти и донякъде заради скафандъра и оръжията си. С риск да бъде намразен, Алекс говореше истината направо във очите на хората, а те не можеха нищо да коментират, заради логическите му доказателства.
*
Във края на следобеда на другия ден двата кораба прелитаха на 3 км. височина над вътрешно море. Те бяха във режим на дирижабъл със скорост около 100 км/ч. Алекс тъкмо палеше цигара с чаша кафе, докато разглеждаше новините от последните времена. Полета и патрулирането вървяха нормално. Хората от екипа му имаха задачи за изпълнение и решаване. Палма беше до него и умуваше за нещо от последните проблеми. Докато пушеше цигарата, Алекс драскаше по един лист хартия, замислен. От него искаха да предложи план за изучаване на новата планета. Алекс можеше само да нахвърля списък със задачи, но не и да даде подробен план за изучаването на планетата. Командир Йон разбра сложността на този въпрос и се съгласи на ориентировъчни идеи за постепенното изучаване на планетата. Безспорно извън машините и градовете, тази планета беше опасно място. Щяха да изминат много години, докато земляните опознаят планетата, нейната флора и фауна и то само до известна степен.
Скоро щеше да започне вечерта, а Алекс пишеше и умуваше над листите, докато се подкрепяше със цигари и кафе. Задълбочен в заниманията си, той съвсем забрави за своите обичайни болежки и стари травми. В това време Nissan наближаваше град № 8. Очакваше се решението на командира, дали ще бъде посетен този град. Корабът Ford, който беше по- назад със около 45 минути, съобщаваше за приближаващи бури.
Аш, най- големия приятел на Алекс, познати още от самата Земя, в тези часове замисляше при следващото посещение на някой от градовете, да се запознае с нова мацка. Това му беше станало хоби напоследък, откакто разбра, че временно двата кораба бяха освободени от далечни полети, а кръстосвача New York ставаше елемент от отбранителната стратегия на Orixon 44, за неопределен период от време.
Вечерта вече течеше, когато Алекс запали поредната цигара, изцяло производство на този кораб, замисли се и се изправи пред предния люк. Още няколко часа път и трябваше да се приземят при град № 8. Долу под кораба се простираше джунгла, със река течаща към града, а самия той беше издигнат наоколо по нейните брегове.
2.
Беше вечерта, след още 3- 4 дни, когато двата кораба се намираха приземени край една неголяма река, на около 200 км. от град № 8. Корабите лежаха на своите подпорни пилони, за да не увреждат природата наоколо. Това беше едно плато край брега на реката, а тя със широчина от 20 м. Този ден около 50 човека бяха ходили на лов и риболов наоколо. Уловът беше добър, а дивеча и рибата бяха годни за консумация от земляните. С вечерта край корабите беше запален огън, а екипажите похапваха скара с бира. Алекс и неговия екип се бяха прибрали в кораба, след като хапнаха край огъня. Леко развеселени Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си. Алекс запали цигара, а Палма поседна изморена от ходенето. Аш и Ким влязоха в банята, за да се къпят. Другите четирима щяха да се пооправят и да пристигнат в тази каюта, по- късно, за вечерна сбирка. Браун и Моника щяха също да присъстват на сбирката, след около един час.

( край на Откъс № 25.)