ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 101. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 101. 2016.

1.
Късно във бордовата вечер хеликоптерът Mazda беше приземен в една база на Съпротивата, тук на планетата Orixon 310. Тук хеликоптерът и неговия екипаж щяха да нощуват. По отворена видеовръзка с базата, това бяха извънземни от няколко раси, щеше да пристигне информация за екипажа от архивите на Съпротивата. Това бяха ценни съвети- какво не бива да се прави при пътуване във времето и други такива. Скоро земляните от Mazda пуснаха маскировката на хеликоптера и енергийния щит за предпазване от нежелани посещения. Тази планета не беше добре изучена все още от AFJ, а тук имаше всякакви диви зверове. Междувременно от кораба Nissan съобщиха, че в идните часове ще се приземят във същата база, за да приберат хеликоптера. Изплашени от вида на извънземните от тази планета, екипажа на Mazda оставиха постове, но в самия хеликоптер и настръхнаха по въпроса за собствената си безопасност. Алекс запали цигара и се замисли- какво ли пък чудо щеше да бъде, когато се върнат назад в Миналото… Ужас изкриви лицето му, а тук знаеха, че няма друг начин да се върне добруването на цивилизацията и да се спре хаоса и разрухата, водещи към гибелта на цивилизацията…
Съпротивата- това бяха обединени цивилизации срещу горящите около звездната система Orixon жестоки войни между три основни цивилизации, които се опитваха да пренесат заразата на войните си и вътре във системата Orixon. Обединените цивилизации и раси бяха категорични- страна във тройния спор, нямаше да се взема, а войната щеше да бъде отблъсквана по всякакъв начин от планетите на звездната система Orixon.
*
Беше малко преди бордовата полунощ. Хеликоптерът не излъчваше почти никаква светлина. Стъклата му бяха огледални- отвън нищо неможеше да се види, а от вътре- навън не преминаваше никаква светлина. За радост на екипажа, тукашните хора пазеха района изолиран- наблизо нямаше никакво движение. Алекс пушеше пред пулта си, докато наблюдаваше картина от външните камери на Mazda. Двата входа на хеликоптера бяха повдигнати на 10 м. височина, за да се попречи на нежелани "гости". Извънземните от Съпротивата разбираха усещането за страх у земляните и нямаше да ги безпокоят след приключването на предаваната тяхна информация към Mazda. До известна степен пристигането много скоро на кораба Nissan също тук, идеше като спасителен пояс за екипа на Алекс.
*
2.
Около полунощ корабът Nissan пристигна в базата на Съпротивата, където вече беше и хеликоптера Mazda. Екипът на Алекс се зарадва на пристигането на своите. Скоро хеликоптерът излетя за да заеме мястото си в корпуса на кораба. Извънземните въздъхнаха- страха на земляните биваше заразителен. Из кораба Nissan всичко течеше нормално. Заедно със екипажа на Mazda, тук вече бяха 300 души от AFJ, общо. Командир Йон разговаря с екипа на Алекс и се взе решение- да не се бърза повече със самостоятелните полети на Mazda. Командир Йон поясни на екипажа на Mazda, че Nissan ще бъде наблизо, за да може да прибере хеликоптера след всеки опит из Времето. Самият кораб Nissan нямаше как да пътува във Времето- беше прекалено голям, тежък и сложен за такива неща. Логиката беше проста- Nissan намираше мястото, а нататък Mazda се прехвърляше в Миналото. След завръщането й обратно във Времето до Настоящето, тогава кораба Nissan прибираше хеликоптера и отново заминаваше. Новата Машина на Времето, монтирана на хеликоптера Mazda имаше и специални функции като например- предварително изпращане напред на дрон с камери и микрофони. Така можеше предварително да се провери, каква е обстановката всъщност във времето, където Mazda искаше да отиде.
*
Във нощта екипа на Алекс се беше завърнал в каютите си на кораба Nissan. Специален екип трябваше да провери състоянието на Mazda, след първите изпитания на хеликоптера. Алекс пушеше цигара в спалната каюта на четиримата и бавно идваше на себе си. Пътуването във Времето беше убийствена работа. Най- малката грешка и беше възможно да си останеш надалеко в Миналото, а втора Машина наблизо въобще нямаше… Със намерението добре да се наспи, Алекс провери отново ситуацията из кораба и наоколо, отхвърли всякакви мисли за хеликоптера и се отпусна в койката си… Май вече беше стар за приключения. Можеше да откаже да ходи със екипа си из Времето… Това беше въпрос на негово решение…
*
3.
Беше вечерта на другия ден. Кораба Nissan се носеше сред облаците над Orixon 310, като дирижабъл. На борда будуваха 60 души. Излизането с хеликоптера Mazda беше замразено, готвеше се втори екип, който да може да действа с него. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато продължаваха да изучават правилниците за движение из Времето. Алекс и екипа му се намираха в дежурната каюта на Nissan. Около кораба нямаше движение и беше спокойно. До друга база на AFJ имаха около два часа път.
*
Във следобеда на другия ден Nissan напусна и тази база, а докато набираше височина се получи повикване от кръстосвача. Отново трябваше да се приберат там, за да тръгват по нов курс заедно.
Към края на следобеда Nissan достигна 15 км. височина и продължаваше да набира височина. Алекс запали цигара, замислен над най- новите проблеми на кораба и екипажа, а до него седеше Палма и хапваше шоколад от производството на борда на кораба. Това ставаше, чрез бързорастящи какаови дръвчета в оранжерията на кораба. Ким и Аш в това време разговаряха с дежурните от кръстосвача, за да научат неговите координати и да се намерят по- лесно със него. По това време на борда на кораба будуваха 50 души. Алекс все още не беше взел решение дали ще откаже заедно със своя екип да пътува из Времето със хеликоптера Mazda, а междувременно друг екип усвояваше пилотирането на хеликоптера. Алекс се беше замислил, докато изучаваше инструкциите за използването на Машината на Времето, монтирана в хеликоптера Mazda. Трудно щеше да му бъде да вземе решението, дали ще приеме, той и неговия екип да пътуват из Времето, за да освободят древната Машина на Времето от ръцете на шайката престъпници, които я бяха превзели… Поради сериозността на задачата, щеше да бъде прието решението му, каквото и да е то. Там трябваше да отиде екип, който е добре подготвен и не се колебае, при вземане на решения… На Алекс му беше най- лесно да откаже задачата, да си гледа спокойствието и да остане на борда на Nissan, но дали такова решение беше правилно, ето какво го притесняваше в тези дни. Безспорно такова пътуване във Времето беше пределно рисковано, като можеше да се заседне далеко из Миналото, а това щеше да бъде истински кошмар за екипажа на Mazda…



(край на откъс № 101, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 100. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 100. 2016.

1.
Една вечер на борда на кораба Nissan, няколко денонощия по- късно, наближаваха планетата Orixon 310. Скоро напред беше изпратен кораба Nissan, а кръстосвача оставаше на 200 км. от орбитата на планетата. Корабът Nissan щеше да обикаля над планетата и да търси радиовръзка със бази на AFJ и Съпротивата, разположени тук някъде. Из архивите на кораба и на кръстосвача нямаше много информация за тази планета…
Алекс и неговия екип вече живееха в хеликоптера. За тази вечер бяха намислили да отлетят от Nissan, за самостоятелен полет, за да изпитат хеликоптера и своите познания за него. Това беше насрочено за идващите часове. Алекс за пореден път проверяваше багажа си тук, събран в две раници, шлема си и оръжията. В чистичката свежа униформа той се чувстваше във добра форма. На борда на Mazda той си имаше и достатъчно цигари, както и чувалче с тютюн и машинка за направата на цигари. Друго, каквото му трябваше по време на полет беше кафето и сладкия сироп. Всичко тук беше предвидено и добре прибрано. Колкото до екипа на Алекс, тези негови приятели и колеги, бяха също в добра форма, готови да водят битки за превземането на отвлечената от престъпници древна Машина на Времето…
*
С напредването на вечерта Алекс и екипа му отделиха хеликоптера Mazda от корпуса на Nissan и започнаха самостоятелен полет над планетата Orixon 310. Поради ограничения брой на хората в хеликоптера, Алекс разботеше на универсален пулт, от който можеше да се води и полета. За момента той се задоволяваше със контролни функции, наблюдавайки параметрите на полета и действията на пилотите Джими и Джони. Това все още не беше операция, а само изпробване на уменията на екипа, във воденето на машината. Една дребна хитрост на самите кресла в хеликоптера позволяваше да се спи и седнал, но с това трябваше да се внимава строго- забранено беше да се спи, ако си дежурен…
*
Изпитанията на Mazda и екипажа му започваха благополучно. Тъкмо летяха на 10 км. над планетата, когато дежурните уцелиха радиоконтакт със една от базите на AFJ, някъде наблизо. Това развесели екипажа. Скоро след разговорите Mazda щеше да гостува на тази база. Новините от Nissan бяха, че остава на височина от 20 км. където като дирижабъл ще събира информация от тукашните медии и бази на AFJ и на Съпротивата.
2.
Късно във бордовата вечер на хеликоптера Mazda, се носеха на 800 м. над джунглата долу, насочени към една база на AFJ, там долу. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се загледа в картинката пред машината и надолу от нея. Полета вървеше нормално. От екипажа в тези часове спяха шестима души- четири по койките и двама по креслата си. Ядреният реактор на хеликоптера работеше само на 15 % от мощността си, защото разходите на машините и двигателите бяха във енергоспестяващ режим. Докато Алекс си пушеше цигарата с кафе, Палма приготвяше вечерна закуска на екипажа. Машинката за храна беше изобретена на борда на кръстосвача. Важни бяха вкусовете, аромата, температурата и обема на храните. Разбира се тук имаше и пакети със закуски, със продължителен срок на годност. Синтезатор на бързорастящи храни работеше денонощно, произвеждайки от вода и светлина широка гама от вкусни продукти. Но, храната не беше проблема тук…
*
Оставаше малко време до полунощ, когато Mazda се приземи в търсената база на AFJ. Тук хеликоптерът и неговия екипаж трябваше да получат инструкции за Пътуване из Времето, тъй като тук беше единствения пътувал из Времето, на дистанция денонощия оттук. Този пилот съхраняваше оригинална информация по темата и Правилника за Пътуване из Времето…
Инструктажът щеше да започне по- късно в пряк видеоканал. Разбира се Алекс също беше пътувал из Времето, но във минал негов живот…
*
В късните часове екипажа на Mazda изучаваше Правилника за Пътуване Из Времето и инструкциите на новата Машина на Времето, инсталирана тук във хеликоптера Mazda. Сложността на материята изискваше доста време на разположение, а можеше нещата да се оплетат много по- рано, та трябваше да се бърза със подготовката…
Алекс запали цигара, а във главата му се завръщаха спомени от подобни Пътешествия из Времето, но именно със онази отвлечена от злите сили древна Машина на Времето… Той въздъхна тежко и зачете инструкциите. В следващите времена, самият той трябваше да дава инструкции на екипажа си. Алармените системи на Mazda и нейните полета за маскировка и защита бяха включени. Тази нощ тук, на коя по ред, чужда и слабо изучена планета, всичко беше възможно…
3.
Във началото на вечерта на другия ден Mazda все още се намираше в една база на AFJ на планетата Orixon 310. Тук живееше един от професионалните пилоти по Пътуване във Времето, който достави Правилника за Пътуване във Времето, на Алекс и екипа му. В тези часове пилотът даваше инструкции и указания по тази тема, а Алекс и неговия екип бързо изучаваха материала. Можеше да се наложи много скоро да изпитат хеликоптера във истинско Пътуване във Времето…
Алекс седеше зад пулта си и наблюдаваше всяка една подробност по този пулт. Беше ясно вече как се управлява тази сложна машина. Допълнителните й функции за Пътуване из Времето, все още не бяха изпитвани, а това трябваше да се случи, за да няма по- късно проблеми във сложна ситуация. Алекс запали цигара, взе си чаша сироп от автомата и се замисли върху наученото напоследък. Предстоеше им да преследват престъпна шайка, отвлякла древната Машина на Времето, а това беше жизнено важно за цивилизацията, която нямаше намерения да бъде погубена заради няколко престъпника, объркали пътя на цивилизацията…
*
По- късно вечерта Алекс и Палма преглеждаха последните новини получени от кръстосвача New York. Обстановката в тези времена продължаваше да бъде сложна. Трябваше да се побърза с Намесата на Алекс и екипа му във преследването на древната Машина на Времето. Само това можеше да бъде спасително за човешката цивилизация… Екипажът на Mazda скоро беше напълно готов за реални действия. Макар и само 15 човека, те бяха твърдо убедени, че трябва да се справят, че трябва да успеят независимо от цената. Междувременно програмата за анализиране на пътя на древната Машина на Времето, все още не беше дала решения на проблема. В изчакване на най- добрите решения екипажа на Mazda беше готов на всичко…
Вечерта напредваше, когато Mazda отлетя от тази база на AFJ, към една база на Съпротивата, отдалечена на два- три часа път, където Съпротивата искаше да научи екипажа на хеликоптера на важни неща от своите архиви, преди реални действия из Времето… По време на полета Алекс и Палма продължаваха да изучават инструкциите около монтираната в хеликоптера Машина на Времето… Ким и Аш помагаха на пилотите Джим и Джон, а други шестима души спяха в тези часове, преди дежурствата си в нощта, която щеше да дойде…


(край на откъс № 100, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 99. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 99. 2016.

1.
В следобеда на другия бордови ден корабите Nissan и Ford напредваха към кръстосвача, разделени един от друг на половин- часова дистанция. Там ги очакваха, за да тръгват заедно в посока към звездата Orixon 3. Натам беше наклонена в тези дни везната на напрежението, породено от злите сили. Докато екипажа на Nissan очакваше пристигането при кръстосвача, будни бяха 50 души. А Алекс и Палма умуваха заровени из архивите на AFJ, къде на- удобно можеше да се превземе обратно в ръцете на Агенцията, онази древна Машина на Времето, отвлечена от шайка престъпници, направили доста поразии и бели из Историята на човешката цивилизация… Чисто нова Машина на Времето тук беше монтирана на десетместния хеликоптер Mazda, който беше пък елемент от кораба Nissan. С тези средства и достатъчно късмет древната Машина, трябваше да бъде върната успешно в ръцете на AFJ… От това зависеше дори дали ще има Бъдеще за човечеството…
*
Алекс запали цигара докато наблюдаваше документи, къде се беше появявала Машината до момента. Специална програма съставяше подробна карта на преходите на тази Машина. По този път трябваше да тръгват да се опитват да я превземат и върнат обратно в ръцете на професионалистите по подобни Машини, сред хората от AFJ… Бяха натоварили компютърната мрежа на Nissan на 55%, със програмата за маркиране на пътя на Машината, след нейното похитяване от шайка престъпници. Резултатът се очакваше до няколко денонощия, или повече.
*
Вечерта на борда на кораба Nissan започваше, когато намериха кръстосвача New York, а до точните координати оставаха близо два часа път. На още половин час път ги следваше кораба Ford. Алекс и Палма тъкмо се черпеха с кафета и цигарки и наблюдаваха оперативния екран, където имаше буквално всякаква информация, актуална за момента. Бяха подремнали в последните часове, свежи и бодри наблюдаваха и работата на програмата за маркиране на пътя на Машината, след като е била похитена. Междувременно специален екип от екипажа подготвяше хеликоптера Mazda за специални операции. Това беше машината на която в момента разчиташе човешката цивилизация. В най- скоро време се очакваше екипа на Алекс да започне с опитващите операции по превземане обратно на древната Машина на Времето. Бяха им гласували доверие, заради доказан професионализъм през годините служба…
2.
По- късно вечерта Алекс запали цигара и свика екипа си, за да даде първоначални инструкции във връзка със предстоящите операции със хеликоптера Mazda. На командир Йон и адмирал Пайк се възлагаше да водят екипа на Алекс, по време на операциите. Това все още предстоеше някъде напред във времето, защото все още не беше обработена информацията и не бяха вземани конкретни решения по темата. Хеликоптерът Mazda беше сложна и изпитана машина. Тя беше снабдена и със малък атомен двигател, както реактивни и витлови двигатели. На борда на Mazda можеше да се оцелява без друга помощ и приземяване близо три земни месеца. Местата бяха десет, но със четирите си койки, тук можеха да се качат и още четирима души допълнително.
Алекс приключи даването на първоначални инструкции към екипа си, въздъхна тежко, пък си взе бутилка пепси и запали цигара. Междувременно неговия екип започна тренировки по превземане на обекти, във виртуалната спортна каюта. Наблегна се на добра физическа форма на екипа. В това число Алекс също започна тренировки, на първо време по два часа дневно.
*
Вечерта напредваше, когато Nissan се скачи към кръстосвача, на обичайното си място. Скоро пристигна и кораба Ford, а щом и той се скачи с кръстосвача на обичайното си място, пилотите и дежурните от кръстосвача започнаха да ускоряват скоростта на кръстосвача в посока към звезда Orixon 3.
3.
Във следобеда на другия ден кръстосвачът New York беше набрал огромна скорост във полет във посоката към Orixon 3. Трите екипажа тук бяха в добро здраве, а системите на конгломерата- съоръжение бяха в изправност. По различните места за постове будуваха общо 100 души.
Алекс и неговия екип бяха спали известно време до насита. Когато отново бяха будни, бодри и свежи, те продължиха подготовката си за отнемането на древната Машина на Времето от ръцете на шайката престъпници. Тези спасителни операции се очакваше трудно да успеят. Това налагаше сериозна предварителна подготовка. Хеликоптерът Mazda, където беше монтирана Машина на Времето - последна дума на науката и техниката на няколко цивилизации, можеше да събере само 15 човека. На тях се разчиташе за възстановяването на контрола над световете, което беше загубено при похищаването на древната Машина на Времето и се беше стигнало до хаос и разруха…
*
По- късно в следобеда Алекс и неговия екип се настаниха в хеликоптера Mazda, за да свикнат с обстановката и да проверят какво са се научили до момента за управлението на тази сложна машина. Това бяха съвсем сухи, предварителни мероприятлия. Нямаше скоро да напускат кораба Nissan чрез хеликоптера Mazda. Докато свикваха на обстановката и своите собствени възможности, започваше началото на спасителните операции, по принцип…
*
В началото на бордовата вечер Алекс и неговия екип следяха полета на кръстосвача, от самия хеликоптер Mazda. Щяха да прекарат тук известно време, за да свикват със възможностите на машината. В машината и във полет можеха да изкарат цели три месеца, без контакти и без приземяване, това бяха максималните й възможности. Беше помислено за всичко, имаше вода, храна, въздух, гориво, боеприпаси. Спеше се на смени, като койките за сън бяха само четири. Екипът на Алекс нямаха търпение да подкарат машината извън кораба Nissan. Това беше възможно и в момента, но скоростта на кръстосвача беше изключително висока и това правеше всичко останало опасно.
Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се загледа в пулта си. Трябваше да научава нови и нови неща за хеликоптера, при скорошната поява тук и на монтираната Машина на Времето. Всичко изглеждаше много сложно, но само на пръв поглед.


(край на откъс № 99, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 98. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 98. 2016.

1.
Вечерта на другия ден Nissan се намираше из облаците на Orixon 61. Годината според календарите на AFJ беше 7016- та Земна Година. Алекс беше поспал един час и трудно се разсънваше. Той взе чаша кафе, запали цигара и погледна какво става. Зелената детелина на часовника му означаваше, че всичко е нормално на борда на кораба. Докато се разсънваше, Алекс погледна какво правят колегите му в дежурната каюта. Там всичко беше нормално.
По- късно вечерта Алекс и Палма се черпеха с по чаша кафе и цигара, докато умуваха над белите листи хартия, къде е най- удобно да се атакува Машината на Времето, за да се освободи от ръцете на престъпниците. Във архивите на AFJ имаше достатъчно данни, за да се проследи пътя на Машината и нейните преходи във Времето. Престъпниците бяха направили големи поразии и бели, откакто бяха превзели Машината. Световната История вече не беше същата. Жертвите и щетите бяха огромни.
Новата Машина на Времето на кораба Nissan беше монтирана в един от неговите хеликоптри. Това беше хеликоптерът със 10 места- Mazda. Според плановете първо Nissan отиваше над мястото, където похитената Машина ще се появи, а сетне хеликоптерът Mazda отлиташе към мястото със висока точност и във пространството и във Времето. Според плановете Машината можеше да бъде блокирана отвън, а престъпниците- арестувани. Тях ги чакаха сериозни съдебни дела, но според други мнения- те нямаше да доживеят до самите съдебни дела…
*
Вечерта напредваше, когато Nissan се спусна за приземяване във една от базите тук. Те бяха старателно замаскирани отвън. Това бяха три бази и таен земен град- Преден пост на човешката цивилизация. Планетата Orixon 61. Екипажът на кораба се вълнуваше. Тук никой не беше идвал отвън от 40 земни години. Планетата беше негостоприемна и тук нямаше тукашна развита цивилизация. Затова пък никак не липсваха диви същества зверове и хищници. Флората и фауната тук бяха коварни. Трудно беше оцеляването тук, особено на открито сред джунглата.
*
След приземяването на кораба, Алекс и Палма запалиха по цигара и се изправиха пред един люк. Корабът сенамираше на широка поляна, разположена на високо плато в планината. Навън беше сумрак, а небето облачно, беше валял дъжд.
Наближаваше полунощ. Корабът оставаше да нощува тук на поляната до тайната база. Дежурните пуснаха маскировката на кораба и енергийния щит, който да го предпази от беди.
2.
В началото на вечерта на другия ден Nissan все още гостуваше на Предния пост на човешката цивилизация. Междувременно вървяха текстови диалози, както и по радиото, със този Пост. Срещата вълнуваше хората тук, както и екипажите на двата кораба и техния кръстосвач. Необикновената среща, със своите, преживяли 40 години в изолация вълнуваше. Тук бяха минали поколение след поколение. След промяна в ДНК- структорите на хората тук, те вече бяха различни, но същите по душа. Те от своя страна забелязваха променено ДНК, пък сред екипажа на Nissan. Това беше равносметката и резултата от продължителното отсъствие от Родната планета, както за едните, така и за другите…
*
Алекс запали цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш, докато те следяха размяната на информация между екипажите тук, както и базите тук. Алекс смяташе за допустими промените в ДНК, както по корабите така и тук на Orixon 61. Беше се замислил за живота и службата по предните постове на AFJ. По принцип първите хора във AFJ, бяха тръгнали в строго преценени посоки, излитайки от Земята, преди столетия… Алекс лично разговаря с хората от тукашния подземен град. Ставаше ясно, че те не желаеха завръщане на родната планета. Повечето хора тук, бяха родени тук.
*
Вечерта напредваше. Навън се спускаше мрак и в мрака- мъгла. Алекс стоеше до един люк на кораба и гледаше навън, дълбоко замислен. Тук някой ден след години щеше да е още една нова планета за човешката цивилизация, защото тук нямаше тукашна цивилизация. Но докато тук беше Преден пост на цивилизацията, нямаше как да се строи и да се водят нови преселници- земляни. Тук важното беше да се спират нашествия към системата Orixon, именно откъм тази планета и нейните посоки… Подобни постове имаше на много места по принцип. Тези автономни общности сами си осигуряваха всичко, каквото им трябва за живот, служба и оцеляване, без да отстъпват от интересите на човешката цивилизация и да бранят посоката от нашественици…
*
Още по- късно в тази вечер, от кораба Nissan бяха изпратени екип от роботи, за да занесат в тукашната база нови компютри от продукцията на кръстосвача, също така семена за плодове и зеленчуци и ембриони на животни- дивеч, за добив на месо. Беше разтоварено и оборудването за мощен предвател и мощна антена, изпратени от Командаването на AFJ, именно за този Преден пост. Имаше и други подаръци за Предния пост. Всичко това зарадва тукашните земляни, които високо оцениха получените благини. На въпроса, защо цели 40 земни години от AFJ, не беше имало посещение, Командир Йон простичко им обясни- "През този период самите ние бяхме под въпрос и воювахме на живот и смърт за оцеляването си и оцеляването на цялата човешка цивилизация.".
3.
Късно вечерта след емоциите около получените в базата нови подаръци и тонове информация от архивите на AFJ, дойде време Nissan да заминава. Раздвижване по други планети на злите сили, налагаха кръстосвача да заеме нови позиции. Подробности все още нямаше.
Докато Nissan набираше височина в тежко излитане, дежурните трепераха, защото тук беше пусти място- извънземна джунгла. Най- близката евентуална помощ беше отдалечена на денонощия път. Вторият кораб- Ford излиташе по същото време от позиция на дистанция от 2,000 км. Кръстосвачът New York отново ги чакаше и се готвеше за смяна на позициите и скорощен полет, неизвестно още- накъде…


(край на откъс № 98, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 97. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 97. 2016.

1.
Започваше вечерта на другия ден, а кораба продължаваше полета си над континента, във вид на дирижабъл, носещ се сред облаците с ниска скорост. Предният пост на човешката цивилизация, разположен там някъде долу, вече беше сигнализирал на дежурните в кораба Nissan. Междувременно тези хора там, без посещения от страна на AFJ от 40 земни години, бяха сериозно различни. От направените текстови комуникации стана ясно, че разбират за отвлечената Машина на Времето и сериозните беди, донесло това на световете. Започваше издирване на въпросната Машина. Тя можеше да е буквално навсякъде и по всяко време напред или назад във Времето. Със сериозната беда се занимаха и ангажираха и други структури. Временно се замразяваше идеята за нови съоръжения по Предният пост заради което тук беше в орбита кръстосвача New York и неговите два съставни кораба. От Командването на AFJ, бяха получени инструкции. Кръстосвачът оставаше близо до Предния пост за неограничено време, докато се издирва похитената Машина на Времето.
*
Във следобеда на другия ден от базата на AFJ долу на планетата бяха изпратили инструкции за работа с Машина на Времето, както и последните данни за нея. Докато кораба плуваше сред облаците с ниска скорост, на борда започна обучение за работа със Машина на Времето. Според преценката на запознатите с проблема шанс за откриване на Машината и връщането и в стандартната й дейност, бяха големи, но само 20%. Оптимистично настроени хора преглеждаха последните получени данни от Машината. Разбира се тя имаше и опознавателни капусли и сложни системи за излъчване на сигнал. По този сигнал трябваше да я открият.
*
Следобеда напредваше, а земляните се чудеха откъде да намерят достатъчно изправна друга Машина на Времето, за да възстановят контрола над откраднатата. С проблема дълго умуваха земляните в тази зона. И тук нямаше да се справят съвсем сами. На борда на кръстосвача имаше 10 души от Съпротивата, които предложиха да помогнат с каквото могат.
В този ден Алекс беше в лошо настроение. Той си беше направил чаша кафе, палеше цигара и гледаше тъпо към екраните пред себе си, вече обаче през оптика- зрението му беше отслабнало. Докато пушеше цигарата Алекс преосмисляше забелязаните пробиви във Историята. На моменти все още не съществуваше кикакво AFJ, а във други случаи самият кораб Nissan попадаше в мъгла и вибрации, сякаш не съществуваше.
2.
Това беше вечерта на борда на космическия кораб Nissan, който тихо плуваше сред облаците над Orixon 61. Откакто кораба беше тук, над планетата, вървяха редовни дебати със тайната база на AFJ, някъде там долу. Темата за обсъждане беше- как да се прибере похитената Машина на Времето, за да се нормализират нещата и да се възстанови контрола на AFJ из Времето…
Алекс и Палма бяха запалили по цигара и се черпеха с джин, тоник и салатка от осолени лимони. Времената бяха тръгнали спокойни, но опасността съществуваше все още, докато не бъдеше върната похитената Машина обратно в ръцете на AFJ, за да се въстанови контрола и да се избегне управление на злите сили… Двамата бяха радостни. Беше започнало сглобяването на съвсем нова Машина на Времето, по древни схеми и чертежи, съхранявани в дълбокия архив на AFJ. За определяне на четиримата, които ще опитват със Машината да оправят нещата, щеше да стане след сериозни изпити и сухи тренировки. Междувременно се получи и сигнала на втория кораб- Ford. Те бяха резервните сили в момента, ако нещата се объркат. Алекс пишеше нещо замислен, а Палма му помагаше. Трябваше само да си спомни подробности за работата със Машина на Времето…
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма бяха готови с инструкции от Алекс около основните подробности при пътуването с Машината, съвети и предупреждения. Оптимистите бяха категорични. Имаше достатъчно следи оставени от престъпниците при тяхната поява из Времето. Машината щеше да бъде намерена и прибрана, навреме…
Алекс запали още една цигара, а Палма сипа по още 100 г. джин, загледана през люка навън. Мнозина вярваха, че нещата ще се подобрят, а сетне щеше да се гледа какви щети са направени и колко са оцелелите откакто Машината е била в ръцете на престъпници…
*
Късно вечерта Алекс ровеше из архивите на кораба. Той и неговия архив избраха разследването около похитяването на Машината. Това беше друг път за откриването й и вземане под контрола на AFJ. Със оживление и ентусиазъм екипът започваше разследването, ровейки се из архивите. От друга страна, на кръстосвача имаше още по- дълбоки архиви. Нататък всичко беше възможно, докато не се сложи край на управлението на злите сили, директно от Машината. Нямаше друг начин да се прекратят филмите на ужасите…
3.
Още по- късно във тази странна вечер на Nissan докато плуваше из облаците на Orixon 61, Алекс и Палма намериха нови следи оставени от Машината, преди да бъде похитена. Тази новина зарадва екипажа на Nissan. Трябваше да я намерят и просто да й сложат нова защита и допълнителна охрана. На компютрите бяха зададени търсене на оптимален вариант за предотвратяването на похищение над Машината. Специалните нови защити на Машината скоро бяха материализирани със чипове в специални капсули.
*
Алекс се беше изморил в последните дни. Той клюмаше от недоспиване, а клепачите му лепнеха за сън. Да, обаче той тъкмо беше стигнал много близо до решаването на проблемите около похитената Машина. Някаква простичка формула беше напът да осигури правилното решение на задачата, но засега му се изплъзваше. Алекс обаче нямаше понятие, че всичко тук е под контрол, а мислите му са подложени на анализ и се вземаха бързи мерки във връзка с новите истини… След като подремна около половин час, Алекс стана ободрен. Радостно беше, че не помни факта, че е единствения наблизо, който знае Вярния Път напред… Всички се сверяваха с това, какво той прави по всяко време. Това беше като индикатор, който почти винаги добре знае какво да направи, колкото и да рискува, колкото и да струва това…
Отново кафе и цигара и безсъние над листи хартия по никое време или късна доба, както беше известно явлението… Всеки лист биваше старателно номериран, заснет на цифров носител и архивиран, след приключването на размислите над него. Това беше архив на кораба Nissan. Кафето и цигарата бързо го върнаха към живота и реалността. Във тази уникална вечер на борда на Nissan плуващ сред облаците на Orixon 61, Алекс щеше да поработи до късно. Нещата нямаше как да се стабилизират внезапно, като със вълшебна пръчица. Щеше да мине време, докато се премахнат филмите със ужаси от Историята на човешката цивилизация. Вече течеше разследване- откъде идат тези филми и кой е виновен за такива ужасяващи кървави и садистични събития… Тук се намесваше и Съпротивата, добре запозната със тези явления. Те също мразеха ужасите и започваха свое разследване. Във тези времена Правосъдието беше желязно. Търсеха се виновниците за ужасите на цивилизацията.


(край на откъс № 97, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 96. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 96. 2016.

1.
Бордовата вечер на борда на космически кораб Nissan напредваше, а той се носеше като дирижабъл сред облаците на Orixon 61 в търсене на своите. След забелязания Пробив в Миналото и направените поразии от злите сили там, AFJ започваше издирването на похитената Машина на Времето. Това шеше да е трудна задача, със вероятност за успех под 1%, но откакто започваха издирването й вероятността беше скочила и над 1%, което даваше все пак някаква надежда…
Алекс въздъхна тежко. Ставаше все по- сложно за умуване, а проблемите растяха бързо и шеметно. Беше натоварил със списък най- важни проблеми специален компютър, отнемащ с това 40% от изчислителната му мощност. Ракторите на Nissan губеха мощност от денонощния преразход на енергия необходима за машините на борда. Свежо ядрено гориво кръстосвачът не беше получил все още от редовните доставчици, за да може да определи дяла на Nissan от горивото.
В тези жестоки времена екипажа на кораба Nissan беше освободил 10% от хората, а бяха настанени в кораба млади сили преминали жестоки Школи за оцеляване при сложни обстоятелства. А Алекс отново въздъхна тежко. Бяха му напомнили, че е единствения наблизо човек, който знае Пътя напред и дори на легло трябва да води напред. Това припомняне го изплаши, той изпадна в треската на грипа си и затрепера като лист от дърво във буря. Една успокоителна ваксина му дойде добре и навреме. Непомнеше от кога не е спал…
*
Беше поспал няколко часа. Алекс стана от койката си, леко стреснат и погледна уредите на лявата си ръка. На часовника грееше зелена детелинка- знак, че екипажа е добре, кораба също и имат връзка със своите на кръстосвача New York, а освен това- няма близки опасности, критични точки и аномалии. Както винаги Алекс възкръсваше след сън изключително тежко. Трудно пазеше равновесии и смогваше да започне наново. Специалните хапове, едно кафе и плискане на чешмата бавно го връщаше към живота… Алекс възкръсваше отново, а от честите телепортации му трябваха големи количества вода и то студена. Беше сам във почивните капусли. Той стегна униформата си, раниците, оръжията и шлема и премина към модула на дежурните каюти и лабораторията. Трябваше бързо да си въстановява паметта за да продължи напред.
Махнаха шлема от главата му. Краката му трепереха, а неможеше да остане на краката си повече от 10 мин. Палма му се усмихна и погледна към екраните. Някъде назад бяха и отаналите. Той въздъхна и седна на пулта си. Новата ваксина бавно връщаше кръвта по жилите му. Някъде надалеко се чуваха песните на гълъбите. Из дежурната се чуваше глас:
-10% и нараства!... 15 % и нараства!.... Моля стабилизирайте отново!.... Ще загубим координатите! Моля стабилизирайте! Да се пусне програма Мойсей незабавно!... 40% и нараства!.... Добавете резервни мощности!...
Алекс погледна тъпо пулта. Премигваха червени лампички, а на екрана чакаха паролата му за достъп. Каква беше проклетата парола?!
-Достигнати 50% и нараства!.... Губим мощност!... Губим мощност!.... Включете резервна мощност!... Достигнати 60% и нараства!...
Алекс набра паролата за достъп, компютрите се замислиха за миг…
-80%.... 90%.... 95%.... - се чуваше гласът из дежурната.- Стабилизирайте координатите моля!... 96%.... 97%.... 98%.... 99%.... 100%!.... Моля прекъснете тунала!... Да видим щетите!... Успешна телепортация!... Успешна телепортация!... Изключете телепорта!
2.
Късно във бордовата вечер Алекс работеше над пулта си зает със бели листи хартия и странни на пръв поглед чертежи и йероглифи, каквито пишеше. Той запали цигара и отвори бутилка пепси от автомата до себе си. Гърлото му беше пресъхнало, неможеше да преглъща. Пое си глътка въздух и се зачуди откога точно не е дишал?! Как така все забравя да диша!
Корабът Nissan продължаваше да търси радиосигналите на тайната база на AFJ, докато се носеше на дирижабъл над нонтинента. На борда на кораба будуваха 50 човека. Вече застъпили нощните хора, бързо възприемаха положението, преди да засътъпят следващата смяна. Алекс отново запали цигара с кафе и за миг се замечта, но инструкциите бяха други: " Не се отпускай нито миг! Мисли! Мисли! Мисли!". От външните микрофони на кораба идеха звуците и шумовете от планетата. Алекс стабилизира звуковата картина и тъкмо се чудеше откъде песните на нощния свят в джунглата са му познати, когато в далечината се чу песента на гълъб по време на размножаване.
-Моля пуснете разузнавателните гълъби!- каза Алекс в микрофона.- Пуснете издирване по звука на гълъбите! Пригответе капсула за прибиране на гълъби и я изнесете отвъд корпуса! Някой да види защо възел 3 е блокирал! Събудете командри Йон! Как сме със мощността? Някой да провери!
*
Когато малко преди полунощ, двойка чужди гълъби, целите бели, бяха прибрани в кораба от височина 400 м. бяха се завърнали и разузнавателните, тогава Алекс стана от пулта и се замисли дълбоко.
-Обеззаразете гълъбите и донесете тук двойката бели гълъби!- каза Алекс в микрофона. - Защо отсъства някой там на онзи пулт?! Поемете мястото незабавно! Издигнете на 1 км. височина! Имаме ли връзка със New York? Осигурете връзката!
Той запали още една цигара и се отпусна отново в креслото си в очакване на двойката бели гълъби.
*
Белите гълъби бяха маркирани с GPS чипове, но носеха и две малки капсули. Когато по- късно отвориха капсулите намериха в тях по един микрочип съвместими със повечето компютри в дежурната. Алекс включи първия от чиповете в пулта си и изчака. Компютрите се замислиха, а сетне сработи някаква древна програма. Докато програмата се зареждаше из дежурната настъпи тишина…


(край на откъс № 96, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 95. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 95. 2016.

1.
Рано сутринта Nissan отлетя от планетата. Докато кораба набираше височина Алекс запали цигара и се съсредоточи в екрана и пулта. Тук беше и неговия екип. Нагоре в орбита ги чакаше кръстосвача New York. Имаха да се издигат с часове. Алекс беше в странно настроение, а на борда на кораба будуваха 50 души. Полетът вървеше нормално. Палма беше до Алекс и внимаваше по пулта. Тук имаше и други дежурни, а пилотите Джим и Джон бяха във форма.
*
В следобеда на другия ден Nissan беше на орибитална височина и търсеше връзка със кръстосвача. В началото на вечерта Алекс запали цигара и си взе чаша кафе. Беше сънувал странен сън, но не си го спомняше. Скоро се забелязаха сигналите на кръстосвача. Нормално беше и със кораба Ford, който беше на около 2 часа дистанция от кръстосвача. Радиовръзката беше стабилна и скоро разменените между корабите идентификазионни кодове потвърдиха, че това са същите кораби и кръстосвача. Положението беше нормално, но ситуацията междувременно се беше усложнила. Корабът Nissan наближаваше кръстосвача. По това време на борда на Nissan будуваха 60 души. В подготовката на скачването към кръстосвача, всичко беше готово. Корабът Nissan намаляваше скоростта си, за да се скачи със кръстосвача.
*
Със напредването на следобеда Nissan се беше скачил към кръстосвача и очакваха и Ford да се скачи също, преди дълго време трите екипажа да решават какъв да бъде пътя нататъка. Адмирал Пайк обмисляше нещо тайно със командир Йон. Алекс беше затруднен до голяма степен. Със своя екип той проверяваше новините и обстановката на това място и около него, със преглед на оперативния екран на стената.
Със скачването и на втория кораб към кръстосвача, предстояха проверки на здравината и готовността на съоръжението да отпътува в посока към Orixon 44. Проверяваха се и подготовките за полета, който предстоеше. Преди тръгването от това място, щяха да се чакат и инструкциите от Командаването на AFJ.
2.
Докато Алекс и неговия екип изчакваха разрешението за тръгване на кръстосвача и инструкциите към екипажите, той запали цигара и погледна през люка навън. От мястото се виждаше пътя на кръстосвача напред. Воденето на кръстосвача New York и пилотирането му започваше от дежурната му каюта. За Nissan оставаха някои допълнителни функции, а за Алекс и екипа му оставаше свободно време, за да си подредят мислите и екипирането си- по две раници, шлем, оръжието и боеприпасите, както и униформите. По време на път можеше да се случат и непредвидени събития, а те трябваше да са подготвени добре.
*
Във бордовата вечер кръстосвачът отлетя от мястото нататък и започна да набира скорост. Около два часа по- късно достигнаха 10% от мощността на двигателите на кораба, бяха много на далеко от онази планета, а курса беше към звездата Orixon 4. Това беше една бордова вечер, когато около кръстосвача се наблюдаваха странни светлинни ефекти, а още никой незнаеше какво са те. Вероятно изключително сложно образувание, което можеше да бъде и със някакъв разум. Алекс беше във лоша форма. Допускаше груби грешки и неможеше да разбира напълно идващите по радиото новини. Из кръстосвача имаше три екипажа, а на кораба Nissan будуваха 60 души застъпили нощната смяна рано- рано. Когато Алекс запали цигара и взе от автомата бутилка пепси, той осъзнаваше напълно за настъпила голяма беля, но къде точно беше неизвестно. Междувременно тайният Адмирал на кръстосвача беше зает да проверяват изчислените вече траектории на полета. До момента не бяха получени данни къде точно отиват тези три екипажа. Съоръжението имаше специални функции, неизползвани до момента.
3.
Няколко дни по- късно кръстосвача наближаваше планета по курса си в бордовата вечер. Това беше Orixon 61. Напред бяха изпратени в последните няколко часа двата кораба на кръстосвача Nissan и Ford. Алекс и Палма тъкмо слушаха музика и се черпеха със плодов нектар, докато разглеждаха информация от планетата. Там AFJ имаше бази, където сега отиваха.
*
В началото на вечерта на другия ден Nissan обикаляше около планетата търсейки контакт със своите по базите на AFJ. Режимът на кораба беше дирижабъл и плавно се носеха сред облаците на изток. Долу имаше някакъв континент, където според архива на кораба трябваше да има далечни бази на AFJ както и земен град. Крепостта на AFJ, някъде там беше сериозно защитено съоръжение, преден пост на човешката цивилизация. Планетата Orixon 61.
По- късно във вечерта Алекс и Палма умуваха по плановете за укрепване на крепостта на земляните, там долу, със допълнителни мерки за сигурност. Градът беше автономен и можеше продължително време да си произвежда изхранването и другите благини. Беше дошло време този град да се посети и да се вземат най- новите данни отттам, освен това в един от възлите си градът имаше повреден елемент, който трябваше да се възстанови от Nissan, а имаше и изненади от кръстосвача New York за базите и града тук. Това беше нова мрежа с компютри и радио, за по- добра връзка между хората тук. Щеше да се монтира и нова мощна антена за далечни комуникации на града. Всичко беше натоварено предварително на борда на кораба. Трудното беше да се открият секретните координати на първата база на AFJ- единственото място откъдето можеха да ги заведат до града- крепост. Алекс опитваше по всякакъв начин да намери радиовръзка с базата. Там вероятно още не бяха засекли кораба Nissan, нито неговите кодирани сигнали. В напрежение, какво ли е положението в тукашната земна крепост, дежурните на Nissan бавно плуваха сред облаците, внимателно пазейки кораба си. На тази планета можеше да има какви ли не същества, дори много по- напреднали в науката, но вероятно- самите те диви зверове...
*
Вечертта на борда на Nissan напредваше, а той запали цигара, взе си чаша кафе от автомата до себе си и провери отново какво има наоколо кораба. Надалеко поне пет часа нямаше живнени показатели или движение от съмнителен характер. Трудно беше да открият добре маскирани съоръжения на земляните разположени някъде там долу. Тук AFJ не беше идвало от 40 земни години, според архивите на Nissan. Междуременно Историята беше динамична, всичко се променяше непрекъснато, заради пробива в Миналото, нападнато от неизвестни зли сили. Мъдреците на кораба Nissan се бяха събрали около Стълба на грижите и обмисляха ситуацията около пробива в Миналото. Машина на Времето на земляните била похитена от чужда и враждебна цивилизация. Въпреки защитите и автоматиката, те бяха успели да пробият Миналото…

(край на откъс № 95, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 94. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 94. 2016.

1.
Във средата на следобеда на другия ден Nissan плуваше сред облаците като дирижабъл на поредния си патрулен полет. Скоростта беше около 100 км/ч., а височината няколко километра. На борда будуваха 80 човека, сред тях и екипа на Алекс. В тези часове Алекс се занимаваше да изучава извънземните, техния бит и живот, тяхната наука и култура. Нещата не бяха кой знае колко неразбираеми. Както обикновено сред извънземните имаше най- различни ларви и видове, които живееха по своя логика, навици и мироглед. По външна форма, съществуваха голям брой разновидности. Докато Алекс се занимаваше с четене на информация и наблюдаване на извънземни телевизионни канали, следобеда напредваше.
*
Започваше вечерта на другия ден, а Nissan беше пристигнал в база на AFJ преди няколко часа. Това беше Orixon 40, а наблизо имаше земен град със 100,000 жители. Екипажа на кораба беше излязъл до голяма степен из базата, след като командир Йон им отпусна пет свободни часа, със изключение на дежурните. Алекс се връщаше от разходка из кораба, където провери някои възли и подмени повредени чипове и апарати. С него тогава беше и Палма. Двамата се прибраха в каютата, да останат насаме известно време. Запалиха по цигара с кафе и си пуснаха музика. Смятаха да се пооправят и стегнат, да проверят запасите и раниците си, както и да си подредят нещата във ръчните часовници, да съберат мислите си. Имаха времето до полунощ, когато пък трябваше да спят преди първата смяна на сутринта.
*
Беше вечерта на другия ден. Nissan отлетял от базата преди часове, плуваше сред облаците като дирижабъл. В мрака долу се ширеше джунгла, а скоро нямаше да се стигне до населено място или нечия база. В дежурната беше тихо, а дежурните следяха обстановката наоколо. В джунглата имаше диви животни и не само това. Тук се криеха неподозирани групировки на извънземните. За тях все още нямаше информация, но поне наблизо нямаше земни градове, което успокояваше временно нещата. Разбира се, че беше опасно да се живее на чужда планета, но земляните не бяха толкова безпомощни- те бяха въоръжени и пазени.
2.
Вечерта на другия ден кораба Nissan все така плуваше като дирижабъл сред облаците. Дежурните общуваха с близките градове, а сред тях имаше и градове на земляните. Около полунощ се очакваше да се пристигне в база на Съпротивата. Алекс беше в странно настроение в този ден. Мрачна вълна от мисли едва не му провали деня, а сега вечерта той запали цигара замислен и погледна новините от последните времена. Случваха се разни неща със земляните по различните планети, та и на Orixon 44- новата планета на земляните. Алекс си взе чаша кафе от автомата и запали цигара. До полунощ имаше няколко часа, а из кораба беше спокойно, дежуреха 50 души. До Алекс седеше Палма, която беше заета със разговори със базата, където отиваха. Ким и Аш приготвяха закуска за дежурните, а Шао, Джейн, Шон и Никита подготвяха приземяването от гледна точка, че времето беше бурно.
Още по- късно във вечерта Nissan се приземи в база на Съпротивата. Тук кораба щеше да нощува, а навън нямаше да се излиза, поне за момента. За сутринта се очакваха няколко срещи на екипите със хората от Съпротивата. Алекс беше застанал изправен пред люка и гледаше навън. Наоколо беше джунгла.
*
В следобеда на другия ден кораба отлетя от базата на Съпротивата и се насочи към база на AFJ, намираща се на брега на океана. Това беше лош ден за земляните. Из системата Orixon бяха забелязани човекоядци. В тези дни усилено се пишеха инструкции за оцеляване във джунглата в компания на човекоядци и други опасности. Алекс запали цигара и се опита да разбере в какъв мащаб е нашествието на човекоядците- кои планети са били нападнати. Докато проверяваше последните новини той се ядосваше. Нямаше достатъчно информация по този въпрос. Алекс се изправи пред оперативния екран и се замисли. Земляните из системата Orixon бяха изправени пред нов сериозен проблем- нашествие от човекоядци…
Към края на следобеда Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и въздъхна тежко. Имаше някаква мистерия около човекоядците. Някои хора се питаха, дали те не са си били тука сред другите хора, всъщност през цялото време. Алекс погледна навън. Плуваха сред облаците на 5 км. височина, като дирижабъл. Във вечерта щяха да пристигнат в една от базите на AFJ. Това беше планетата Orixon 40. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, които обмисляха стратегията за оцеляване във джунглата и във компанията на човекоядците. Зад четиримата бяха Шао, Джейн, Шон и Никита, които стягаха нов компютър за борбата срещу човекоядците. По това време из кораба будуваха 60 души, а другите почиваха и спяха.
3.
Вечерта започваше на борда на кораба Nissan, когато Алекс влезе в лабораторията за да поработи по най- новите си идеи и хрумвания. Тук имаше няколко души, които замисляха нови видове плодове и зеленчуци за бордовата оранжерия, от асортимента на извънземните. Това бяха нови вкусове и аромати, тотално извънземни. Подобните видове растения бяха изключително бързорастящи и полезни за здравето на земляните, по принцип. Алекс седна пред лист хартия над плота и започна да мисли по нова своя идея, която все още не беше кристализирала в съзнанието му.
Когато по- късно започна работа ставаше ясно, че това ще бъде индикатор за присъствието на човекоядци и садисти и идентифицирането им. Идеята беше елементарна- сканиране на мозъци и анализ на информацията от това, както и разпознаване по външен вид и движения. Окончателно се правеше анализ на тъканен материал за присъствие на чужди човешки клетки в стомаха и организъма, със което тестовете приключваха с окончателна идентификация. Към идеята имаше и допълнителни функции, които Алекс щеше да добави в движение. Всичко това със един чип и малко добавки, което щеше да се побере в ръчните тестери за контрол на Критични точки и Аномалии.
След като постави чипа в ръчния си часовник- тестер, Алекс опита няколко функции. Наоколо нямаше такива опасни хора. Той се замисли дълбоко и се изправи пред люка, погледна навън и запали цигара. Когато по- късно се върна във дежурната неговите хора почиваха и хапваха топли пици. Той не беше гладен, но си взе бутилка пепси.
По- късно вечерта корабът наближаваше базата. Докато проверяваха опознавателните кодове от едната и другата страна, дъждът се усили и стана още по- тъмно, вече мрачно.
4.
На следващия ден Nissan премина през някаква Аномалия, а по същото време настъпваха парадокси и се появи Критична точка от която едвам успяха да се измъкнат, но неразбраха как се случи всичко това.
В следобеда Алекс, а и целия екипаж бяха смъртно изморени, на края на човешките възможности. Докато при тях преминаха само броени часове, се случваха мълниеносни промени в Историята. Променени бяха текстове на книжни книги, което най- вече притесни всички. Жувотното, Звярът беше отвлякъл Машина на Времето и мърдаше напред назад из Времето, правейки поразии по неговата логика да докара Абсолютна Гибел на световете. Всичко все още не беше свършило. Жувотното четеше мисли, можеше да спира Часовника на Времето, дори да го забързва, както и да командва навсякъде из Историята, а неговите слуги изпълняваха всяка негова заповед…
(край на откъс № 94, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 93. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 93. 2016.

1.
Започваше вечерта на другия ден. Двата кораба Nissan и Ford от сутринта бяха вече прикачени към кръстосвача New York. В тези часове те заедно пътуваха в посока към звездата Orixon 4. Адмирал Пайк не беше казал кой знае какви подробности. На борда на кръстосвача имаше 500 души, а по корабите още 600 души общо. На Nissan будуваха 40 души, предимно дежурни, както и работещите оператори по поточните линии. Тук се произвеждаха известен брой видове стоки, предимно за търговия по чуждите планети. На кораба Ford, както и в кръстосвача също имаше поточни линии за производство.
Алекс запали една цигара, взе си чаша кафе и засне няколкото листа хартия, по които беше работил в последните часове. Като извади нов лист пред себе си, той погледна хората в дежурната каюта на Nissan, както и двамата резервни пилоти зад стъклената стена, които дежуреха по въпроса за воденето на кръстосвача. В тези часове наблизо нямаше почти никакви летящи обекти. Спокойно беше и по радарите за Критични точки и аномалии. До Алекс седеше Палма и слушаше музика, а Ким и Аш приготвяха нещо вкусно за закуска. Другите дежурни наблюдаваха приборите на кораба и следяха как върви полета. Шао, Джейн, Шон и Никита стягаха един от старите компютри, за да го пуснат в действие за нуждите на екипа.
Вечерта напредваше, когато Алекс отиде в малката си лаборатория с намерението нещо да майстори. Тук имаше най- различни предмети от каква ли не материя, автомат за направа на чипове и други неща, и какво ли още не…
Беше изоставил последния компютър, който правеше, заради проблемите около Критичните точки и аномалии, придружени от свистенето в мозъка му, но вече можеше да продължи това или други свои хрумвания. Разполагаше със неограничено време, а Критични точки и аномалии се чуваха слабо и далечно в този час. Докато се занимаваше, из главата му се въртяха разни мисли. Той имаше планове и нови идеи за реалзизиране, а поне за момента разполагаше с неограничено време, което да използва полезно.
2.
Два дни по- късно кръстосвачът New York продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 4. В следобеда оставаха около 2- 3 часа до планетата Orixon 40. На борда на кораба Nissan будуваха 50 души. В тези часове Алекс и неговия екип подготвяха малката поточната линия на кораба, за производство на уокмени за пазарите на извънземните. Алекс запали цигара, взе си бутилка пепси и седна за да тества готовия вече прототип на уокмена. Това апаратче беше комбинирано с радио и чипове, свързани в малък компютър с няколко основни функции. Имаше предназначение да носи печалба на AFJ, а също така, за да се разпространява музиката и филмите на земляните. По корабите имаше богати архивни колекции, както и нова продукция на музика и филми.
Следобедът вървеше към края си, когато Алекс се замисли над лист хартия. Имаше още някакви идеи, с които да се занимава. В същото време кораба Nissan се подготвяше за отиване до Orixon 40.
*
Бордовата вечер беше започнала, а Nissan се беше отделил от кръстосвача и наближаваше планетата, за да се спусне там долу. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се загледа в планетата там долу. Тук идваха за да проверят какво става със базите на AFJ и Съпротивата, във връзка с Тор и неговите наемници. Самият той се беше укрил някъде и никой не знаеше къде. Алекс скоро се върна към заниманията си с белия лист хартия пред себе си, където умуваше и си драскаше разни неща. До атмосферата на Orixon 40 оставаше около един час време. Корабът нямаше да се приземява веднага, а щеше да остане на 7 км. над планетата в режим- дирижабъл, за да се свърже с базите и другите кораби тук.
Късно вечерта Nissan продължаваше спускането си на по- малка височина, а Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по безопасността на кораба и екипажа. На борда будуваха 50 души. Алекс мислеше през това време, по темата за своите предишни животи- повече от 600 на брой. С напредването на времето той си спомняше още повече подробности за това. Възстановяваха се неговите знания за световете, науката и всичко останало. Едно от миналите му неща беше това, че беше живял като океански октопод, а това му възвръщаше спомените по логиката и навиците на октопода. Усещанията на осемте пипала наоколо и как с тях нещо правиш беше уникално в тези часове. Според Алекс логиката на октоподите много наподобяваше процесите в компютърните процесори.
Ставаше още по- късно, а Nissan вече беше достигнал до 15 км. височина над планетата и преминаваше в режим - дирижабъл.
3.
Наближаваше началото на вечерта на другия ден, а Nissan летеше като дирижабъл на 3 км. над планетата Orixon 40. Дежурните на кораба проверяваха каква е ситуацията по земните територии, бази и градове. След поредната Критична точка, която се беше задържала с часове, екипажа беше изморен и изнервен. Преминаха някак си през това Смущение във Времето и добре запомниха, да вярват на индикаторите си за Критични точки и Аномалии, направени от Алекс със помощта на извънземни мъдреци. Тази машинка- допълнение към часовниците им, разчиташе на десетки сензори, анализатор на събития и настроения сред хората, следеше и техните здравни показатели именно за да установяви приближаващи неприятности, които пък бяха свързани със наближаващо разпадане на Бъдещето. Ръчният радар за Критични точки и Аномалии представляваше "надникване в Бъдещето".
Алекс запали цигара в началото на вечерта, докато умуваше. Главата му свистеше с променлива сила от няколко часа. На моменти се обаждаше силно и гриповата треска. В тези часове дежурните край него проверяваха готовността на базите на AFJ и Съпротивата на планетата, да се справят със следенето на наемниците на Тор и да събират информация за тях.
*
Започваше бордовата вечер на другия ден, на борда на Nissan докато той летеше над планетата като дирижабъл, на височина от 2 км. Алекс току- що беше преживял отново Критична точка, а главата му продължаваше да свисти. Корабът патрулираше около планетата, а в същото време контактуваше с бази на Съпротивата, както и с извънземни градове, чиито радиостанции и телевизии се улавяха в зоната. По планетата и наоколо беше спокойно. Задачите, заради които пристигнаха на тази планета бяха изпълнени до голяма степен. По заповед на адмирал Пайк щяха да останат тук известно време. Възможни бяха посещения в някоя база или град. И тази Критична точка отминаваше, след като поумуваха как да я избегнат. Това явление показваше, че се разпада Бъдещето в определени моменти, изменя се и Миналото в същото време и става трудно да се запази някакъв контрол при сложни обстоятелства. Човешката цивилизация, произлязла от Земята пак изваждаше голям късмет, докато няколко кораба на AFJ и Съпротивата трескаво търсеха Аномалиите, които бяха свързани със всичко това. Работеше се дори със мислофони и обработване на голям обем информация. Определено земетресения и бедствия се получаваха в Миналото точно при пропукване на Бъдещето…
Алекс запали цигара, взе си кафе и седна да прегледа новините.



(край на откъс № 93, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 92. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 92. 2016.

1.
Беше сутринта на другия ден. Алекс пушеше цигара с кафе и поглеждаше радара за Критични точки и близки Аномални явления. В този час беше спокойно и той се замисли над новите проблеми. Аномалните явления се регистрираха от радара по координати и време, а Критичните точки само по време, защото реално бяха отдалечени напред във Времето, а все още нямаше информация, колко напред. В същото време Тор все още се издирваше, след като архивите и регистрите на неговите наемници се увеличаваха със всеки изминал час. Критичните точки бяха нещо паралелно. Докато се усещаха в Настоящето и се регистрираха тук от радара, то последствията от тях имаха гибелни резултати някъде напред из Времето. Това означаваше, че по време на Критични точки в Настоящето, все още може да се спаси Бъдещето от гибел, всъщност- човешката цивилизация…
Наближаваше обедно време. Алекс реши да се прибират с екипа обратно в кораба Nissan. Имаше нужда от нов полет, за да осмисли новите разкрития за Явленията, Критичните точки и физическата опасност- близка и далечна. Докато минаваха покрай постовете на кораба, Алекс погледна времето- беше почти слънчево със свеж и чист въздух, а извънземните птици в джунглата бяха радостни.
*
Когато по- късно Nissan отлетя от базата на Съпротивата, Алекс отвори бутилка плодов нектар и погледна радара. За момента беше спокойно. Корабът щеше да лети като дирижабъл на около 600 м. височина, с крайна цел базата на AFJ, край град № 1 на земляните. Екипажът беше успял добре да си почине в тези дни. В този час будуваха само 50 души. Всичките 300 души екипаж на кораба вече разполагаха с ръчни радари до часовниците си, а там можеше лесно да се види- идва ли Критична точка и дали наоколо има Аномално явление. На оперативните екрани светеха всички подобни точки наблизо по координати или по наближаващо време.
*
Във следобеда Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Тук бяха настъпили промени, докато ги нямаше. Тъкмо палеха по цигара седнали на една дървена пейка в оранжерията, когато алармите изпиукаха от часовниците. Наближаваше нещо и още не се знаеше, какво е то точно. Радарите и индикаторите показваха наближаването на кораба до Аномално явление. За момента нямаше данни нито за координатите му, нито за идентифицирането му. В същото време наближаваше и някаква Критична точка. Алекс се позамисли нещо, тъкмо за нещо се беше сетил, но индикаторите загаснаха. Това се оказа само временен пик. Алекс въздъхна и погледна наближаващите Ким и Аш. Те идваха точно при тях.
2.
Следобедът вървеше към края си, а Nissan бавно се носеше на запад. Времето беше променливо, а ветровете умерени. Алекс обсъди по радиото новите инструкции със командир Йон и запали цигара, докато се черпеше с плодов нектар. Палма наблюдаваше как върви производството на новите радари за Критични точки и аномалии. Хората във AFJ, както и в Съпротивата бяха страшно много, а наоколо липсваха кой знае колко поточни линии за разни джаджи. Схемата и проекта бяха изпратени до кръстосвачи, кораби и базите на AFJ в зоната, до там докъдето стигаше радиосигнала. Съпротивата си имаше свои машини за правене на джаджи.
*
Беше започнала вечерта, когато Nissan се канеше да се приземи на една поляна в планината. Екипажът искаше да излезе на разходка и лов на дивеч, то пък и прясното месо в кораба беше понамаляло, като количество. Това място се намираше само на 100 км. от близък извънземен град. Докато се приземяваха Алекс и Палма се оттеглиха, за да се къпят, а сетне се стегнаха в чисти униформи и се заеха да си подреждат вещите, раниците и боеприпасите. Това им отне известно време, а Nissan вече се намираше на широката поляна. Въпреки, че дивеча на тази планета не беше добре изучен от AFJ, навън излязоха на лов 50 души. Алекс и Палма скоро приключиха с подреждането си, пуснаха си музика и седнаха да се почерпят с джин и тоник, със салатка от осолени лимони. По това време се върнаха също Ким и Аш, а Алекс отвори лист хартия и започна да умува по последните теми от изминалите времена. Адмирал Пайк очакваше информация по тези теми, според мирогледа на Алекс и екипа му. Междувременно се получиха и последни новини от световете, навсякъде където живееха земляните.
По- късно вечерта Алекс все още умуваше, а четиримата слушаха музика и се радваха на вечерта си. Навън ловуващите вече бяха запалили огън и си печаха прясно месо. Някой беше извадил от трюма на кораба бидон със прясна бира. Бяха поканили тук и кораба Ford, който скоро щеше да пристигне. Общо двата кораба имаха 600 души екипажи.
3.
Във следобеда на другия ден, двата кораба все още стояха на същото място. Екипажите харесваха ловуването, а имаше нужда запасите на кръстосвача New York да бъдат увеличени след последната ревизия на хранителните запаси там. Алекс тъкмо си беше взел чаша кафе, палеше цигара и даваше инструкции във връзка с предстоящото пътуване до кръстосвача. След като натовареха готово месо от лова на дивеч, двата кораба тръгваха към орбита, за среща със кръстосвача New York, към който се причисляваха по принцип. Обикновено пътуваха заедно, докато двата кораба са прикачени към неговия корпус, особено при далечни полети. Алекс смяташе в тези часове да умува по разни теми, както винаги.
В началото на вечерта прибирането на прясното месо по трюмовете на корабите приключи, а те се готвеха за отлитане. Напред отлетя кораба Nissan. Докато набираха височина екипажа се разпределяше по смени, а оттук започваше вечерната смяна от 60 души.
*
Бордовата вечер на Nissan започваше, а той се намираше на 100 км. от планетата. До кръстосвача New York оставаха няколко часа път. На борда на кораба будуваха 60 души в тези часове. Това беше вечерната смяна. Междувременно дежурните следяха радара за Критични точки и аномалии, допълнително към другите обичайни прибори за наблюдение. Постепенно се изясняваше, че тези явления зависят едно от друго, както и от действията на AFJ и Съпротивата. Алекс беше тъжен тази вечер. Той запали цигара, взе си чаша кафе и се загледа с празен поглед през люка от лявата му страна. Други кораби щяха да охраняват планетата Orixon 64, а Nissan и Ford временно бяха оставени на "собствена воля". Адмирал Пайк смяташе да отиват някъде, но подробности тук още не бяха известни.



(край на откъс № 92, следва продължение.2016.)