ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 94. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 94. 2016.

1.
Във средата на следобеда на другия ден Nissan плуваше сред облаците като дирижабъл на поредния си патрулен полет. Скоростта беше около 100 км/ч., а височината няколко километра. На борда будуваха 80 човека, сред тях и екипа на Алекс. В тези часове Алекс се занимаваше да изучава извънземните, техния бит и живот, тяхната наука и култура. Нещата не бяха кой знае колко неразбираеми. Както обикновено сред извънземните имаше най- различни ларви и видове, които живееха по своя логика, навици и мироглед. По външна форма, съществуваха голям брой разновидности. Докато Алекс се занимаваше с четене на информация и наблюдаване на извънземни телевизионни канали, следобеда напредваше.
*
Започваше вечерта на другия ден, а Nissan беше пристигнал в база на AFJ преди няколко часа. Това беше Orixon 40, а наблизо имаше земен град със 100,000 жители. Екипажа на кораба беше излязъл до голяма степен из базата, след като командир Йон им отпусна пет свободни часа, със изключение на дежурните. Алекс се връщаше от разходка из кораба, където провери някои възли и подмени повредени чипове и апарати. С него тогава беше и Палма. Двамата се прибраха в каютата, да останат насаме известно време. Запалиха по цигара с кафе и си пуснаха музика. Смятаха да се пооправят и стегнат, да проверят запасите и раниците си, както и да си подредят нещата във ръчните часовници, да съберат мислите си. Имаха времето до полунощ, когато пък трябваше да спят преди първата смяна на сутринта.
*
Беше вечерта на другия ден. Nissan отлетял от базата преди часове, плуваше сред облаците като дирижабъл. В мрака долу се ширеше джунгла, а скоро нямаше да се стигне до населено място или нечия база. В дежурната беше тихо, а дежурните следяха обстановката наоколо. В джунглата имаше диви животни и не само това. Тук се криеха неподозирани групировки на извънземните. За тях все още нямаше информация, но поне наблизо нямаше земни градове, което успокояваше временно нещата. Разбира се, че беше опасно да се живее на чужда планета, но земляните не бяха толкова безпомощни- те бяха въоръжени и пазени.
2.
Вечерта на другия ден кораба Nissan все така плуваше като дирижабъл сред облаците. Дежурните общуваха с близките градове, а сред тях имаше и градове на земляните. Около полунощ се очакваше да се пристигне в база на Съпротивата. Алекс беше в странно настроение в този ден. Мрачна вълна от мисли едва не му провали деня, а сега вечерта той запали цигара замислен и погледна новините от последните времена. Случваха се разни неща със земляните по различните планети, та и на Orixon 44- новата планета на земляните. Алекс си взе чаша кафе от автомата и запали цигара. До полунощ имаше няколко часа, а из кораба беше спокойно, дежуреха 50 души. До Алекс седеше Палма, която беше заета със разговори със базата, където отиваха. Ким и Аш приготвяха закуска за дежурните, а Шао, Джейн, Шон и Никита подготвяха приземяването от гледна точка, че времето беше бурно.
Още по- късно във вечерта Nissan се приземи в база на Съпротивата. Тук кораба щеше да нощува, а навън нямаше да се излиза, поне за момента. За сутринта се очакваха няколко срещи на екипите със хората от Съпротивата. Алекс беше застанал изправен пред люка и гледаше навън. Наоколо беше джунгла.
*
В следобеда на другия ден кораба отлетя от базата на Съпротивата и се насочи към база на AFJ, намираща се на брега на океана. Това беше лош ден за земляните. Из системата Orixon бяха забелязани човекоядци. В тези дни усилено се пишеха инструкции за оцеляване във джунглата в компания на човекоядци и други опасности. Алекс запали цигара и се опита да разбере в какъв мащаб е нашествието на човекоядците- кои планети са били нападнати. Докато проверяваше последните новини той се ядосваше. Нямаше достатъчно информация по този въпрос. Алекс се изправи пред оперативния екран и се замисли. Земляните из системата Orixon бяха изправени пред нов сериозен проблем- нашествие от човекоядци…
Към края на следобеда Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и въздъхна тежко. Имаше някаква мистерия около човекоядците. Някои хора се питаха, дали те не са си били тука сред другите хора, всъщност през цялото време. Алекс погледна навън. Плуваха сред облаците на 5 км. височина, като дирижабъл. Във вечерта щяха да пристигнат в една от базите на AFJ. Това беше планетата Orixon 40. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, които обмисляха стратегията за оцеляване във джунглата и във компанията на човекоядците. Зад четиримата бяха Шао, Джейн, Шон и Никита, които стягаха нов компютър за борбата срещу човекоядците. По това време из кораба будуваха 60 души, а другите почиваха и спяха.
3.
Вечерта започваше на борда на кораба Nissan, когато Алекс влезе в лабораторията за да поработи по най- новите си идеи и хрумвания. Тук имаше няколко души, които замисляха нови видове плодове и зеленчуци за бордовата оранжерия, от асортимента на извънземните. Това бяха нови вкусове и аромати, тотално извънземни. Подобните видове растения бяха изключително бързорастящи и полезни за здравето на земляните, по принцип. Алекс седна пред лист хартия над плота и започна да мисли по нова своя идея, която все още не беше кристализирала в съзнанието му.
Когато по- късно започна работа ставаше ясно, че това ще бъде индикатор за присъствието на човекоядци и садисти и идентифицирането им. Идеята беше елементарна- сканиране на мозъци и анализ на информацията от това, както и разпознаване по външен вид и движения. Окончателно се правеше анализ на тъканен материал за присъствие на чужди човешки клетки в стомаха и организъма, със което тестовете приключваха с окончателна идентификация. Към идеята имаше и допълнителни функции, които Алекс щеше да добави в движение. Всичко това със един чип и малко добавки, което щеше да се побере в ръчните тестери за контрол на Критични точки и Аномалии.
След като постави чипа в ръчния си часовник- тестер, Алекс опита няколко функции. Наоколо нямаше такива опасни хора. Той се замисли дълбоко и се изправи пред люка, погледна навън и запали цигара. Когато по- късно се върна във дежурната неговите хора почиваха и хапваха топли пици. Той не беше гладен, но си взе бутилка пепси.
По- късно вечерта корабът наближаваше базата. Докато проверяваха опознавателните кодове от едната и другата страна, дъждът се усили и стана още по- тъмно, вече мрачно.
4.
На следващия ден Nissan премина през някаква Аномалия, а по същото време настъпваха парадокси и се появи Критична точка от която едвам успяха да се измъкнат, но неразбраха как се случи всичко това.
В следобеда Алекс, а и целия екипаж бяха смъртно изморени, на края на човешките възможности. Докато при тях преминаха само броени часове, се случваха мълниеносни промени в Историята. Променени бяха текстове на книжни книги, което най- вече притесни всички. Жувотното, Звярът беше отвлякъл Машина на Времето и мърдаше напред назад из Времето, правейки поразии по неговата логика да докара Абсолютна Гибел на световете. Всичко все още не беше свършило. Жувотното четеше мисли, можеше да спира Часовника на Времето, дори да го забързва, както и да командва навсякъде из Историята, а неговите слуги изпълняваха всяка негова заповед…
(край на откъс № 94, може да следва и продължение.2016.)