ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 98. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 98. 2016.

1.
Вечерта на другия ден Nissan се намираше из облаците на Orixon 61. Годината според календарите на AFJ беше 7016- та Земна Година. Алекс беше поспал един час и трудно се разсънваше. Той взе чаша кафе, запали цигара и погледна какво става. Зелената детелина на часовника му означаваше, че всичко е нормално на борда на кораба. Докато се разсънваше, Алекс погледна какво правят колегите му в дежурната каюта. Там всичко беше нормално.
По- късно вечерта Алекс и Палма се черпеха с по чаша кафе и цигара, докато умуваха над белите листи хартия, къде е най- удобно да се атакува Машината на Времето, за да се освободи от ръцете на престъпниците. Във архивите на AFJ имаше достатъчно данни, за да се проследи пътя на Машината и нейните преходи във Времето. Престъпниците бяха направили големи поразии и бели, откакто бяха превзели Машината. Световната История вече не беше същата. Жертвите и щетите бяха огромни.
Новата Машина на Времето на кораба Nissan беше монтирана в един от неговите хеликоптри. Това беше хеликоптерът със 10 места- Mazda. Според плановете първо Nissan отиваше над мястото, където похитената Машина ще се появи, а сетне хеликоптерът Mazda отлиташе към мястото със висока точност и във пространството и във Времето. Според плановете Машината можеше да бъде блокирана отвън, а престъпниците- арестувани. Тях ги чакаха сериозни съдебни дела, но според други мнения- те нямаше да доживеят до самите съдебни дела…
*
Вечерта напредваше, когато Nissan се спусна за приземяване във една от базите тук. Те бяха старателно замаскирани отвън. Това бяха три бази и таен земен град- Преден пост на човешката цивилизация. Планетата Orixon 61. Екипажът на кораба се вълнуваше. Тук никой не беше идвал отвън от 40 земни години. Планетата беше негостоприемна и тук нямаше тукашна развита цивилизация. Затова пък никак не липсваха диви същества зверове и хищници. Флората и фауната тук бяха коварни. Трудно беше оцеляването тук, особено на открито сред джунглата.
*
След приземяването на кораба, Алекс и Палма запалиха по цигара и се изправиха пред един люк. Корабът сенамираше на широка поляна, разположена на високо плато в планината. Навън беше сумрак, а небето облачно, беше валял дъжд.
Наближаваше полунощ. Корабът оставаше да нощува тук на поляната до тайната база. Дежурните пуснаха маскировката на кораба и енергийния щит, който да го предпази от беди.
2.
В началото на вечерта на другия ден Nissan все още гостуваше на Предния пост на човешката цивилизация. Междувременно вървяха текстови диалози, както и по радиото, със този Пост. Срещата вълнуваше хората тук, както и екипажите на двата кораба и техния кръстосвач. Необикновената среща, със своите, преживяли 40 години в изолация вълнуваше. Тук бяха минали поколение след поколение. След промяна в ДНК- структорите на хората тук, те вече бяха различни, но същите по душа. Те от своя страна забелязваха променено ДНК, пък сред екипажа на Nissan. Това беше равносметката и резултата от продължителното отсъствие от Родната планета, както за едните, така и за другите…
*
Алекс запали цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш, докато те следяха размяната на информация между екипажите тук, както и базите тук. Алекс смяташе за допустими промените в ДНК, както по корабите така и тук на Orixon 61. Беше се замислил за живота и службата по предните постове на AFJ. По принцип първите хора във AFJ, бяха тръгнали в строго преценени посоки, излитайки от Земята, преди столетия… Алекс лично разговаря с хората от тукашния подземен град. Ставаше ясно, че те не желаеха завръщане на родната планета. Повечето хора тук, бяха родени тук.
*
Вечерта напредваше. Навън се спускаше мрак и в мрака- мъгла. Алекс стоеше до един люк на кораба и гледаше навън, дълбоко замислен. Тук някой ден след години щеше да е още една нова планета за човешката цивилизация, защото тук нямаше тукашна цивилизация. Но докато тук беше Преден пост на цивилизацията, нямаше как да се строи и да се водят нови преселници- земляни. Тук важното беше да се спират нашествия към системата Orixon, именно откъм тази планета и нейните посоки… Подобни постове имаше на много места по принцип. Тези автономни общности сами си осигуряваха всичко, каквото им трябва за живот, служба и оцеляване, без да отстъпват от интересите на човешката цивилизация и да бранят посоката от нашественици…
*
Още по- късно в тази вечер, от кораба Nissan бяха изпратени екип от роботи, за да занесат в тукашната база нови компютри от продукцията на кръстосвача, също така семена за плодове и зеленчуци и ембриони на животни- дивеч, за добив на месо. Беше разтоварено и оборудването за мощен предвател и мощна антена, изпратени от Командаването на AFJ, именно за този Преден пост. Имаше и други подаръци за Предния пост. Всичко това зарадва тукашните земляни, които високо оцениха получените благини. На въпроса, защо цели 40 земни години от AFJ, не беше имало посещение, Командир Йон простичко им обясни- "През този период самите ние бяхме под въпрос и воювахме на живот и смърт за оцеляването си и оцеляването на цялата човешка цивилизация.".
3.
Късно вечерта след емоциите около получените в базата нови подаръци и тонове информация от архивите на AFJ, дойде време Nissan да заминава. Раздвижване по други планети на злите сили, налагаха кръстосвача да заеме нови позиции. Подробности все още нямаше.
Докато Nissan набираше височина в тежко излитане, дежурните трепераха, защото тук беше пусти място- извънземна джунгла. Най- близката евентуална помощ беше отдалечена на денонощия път. Вторият кораб- Ford излиташе по същото време от позиция на дистанция от 2,000 км. Кръстосвачът New York отново ги чакаше и се готвеше за смяна на позициите и скорощен полет, неизвестно още- накъде…


(край на откъс № 98, може да следва и продължение.2016.)