ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 96. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 96. 2016.

1.
Бордовата вечер на борда на космически кораб Nissan напредваше, а той се носеше като дирижабъл сред облаците на Orixon 61 в търсене на своите. След забелязания Пробив в Миналото и направените поразии от злите сили там, AFJ започваше издирването на похитената Машина на Времето. Това шеше да е трудна задача, със вероятност за успех под 1%, но откакто започваха издирването й вероятността беше скочила и над 1%, което даваше все пак някаква надежда…
Алекс въздъхна тежко. Ставаше все по- сложно за умуване, а проблемите растяха бързо и шеметно. Беше натоварил със списък най- важни проблеми специален компютър, отнемащ с това 40% от изчислителната му мощност. Ракторите на Nissan губеха мощност от денонощния преразход на енергия необходима за машините на борда. Свежо ядрено гориво кръстосвачът не беше получил все още от редовните доставчици, за да може да определи дяла на Nissan от горивото.
В тези жестоки времена екипажа на кораба Nissan беше освободил 10% от хората, а бяха настанени в кораба млади сили преминали жестоки Школи за оцеляване при сложни обстоятелства. А Алекс отново въздъхна тежко. Бяха му напомнили, че е единствения наблизо човек, който знае Пътя напред и дори на легло трябва да води напред. Това припомняне го изплаши, той изпадна в треската на грипа си и затрепера като лист от дърво във буря. Една успокоителна ваксина му дойде добре и навреме. Непомнеше от кога не е спал…
*
Беше поспал няколко часа. Алекс стана от койката си, леко стреснат и погледна уредите на лявата си ръка. На часовника грееше зелена детелинка- знак, че екипажа е добре, кораба също и имат връзка със своите на кръстосвача New York, а освен това- няма близки опасности, критични точки и аномалии. Както винаги Алекс възкръсваше след сън изключително тежко. Трудно пазеше равновесии и смогваше да започне наново. Специалните хапове, едно кафе и плискане на чешмата бавно го връщаше към живота… Алекс възкръсваше отново, а от честите телепортации му трябваха големи количества вода и то студена. Беше сам във почивните капусли. Той стегна униформата си, раниците, оръжията и шлема и премина към модула на дежурните каюти и лабораторията. Трябваше бързо да си въстановява паметта за да продължи напред.
Махнаха шлема от главата му. Краката му трепереха, а неможеше да остане на краката си повече от 10 мин. Палма му се усмихна и погледна към екраните. Някъде назад бяха и отаналите. Той въздъхна и седна на пулта си. Новата ваксина бавно връщаше кръвта по жилите му. Някъде надалеко се чуваха песните на гълъбите. Из дежурната се чуваше глас:
-10% и нараства!... 15 % и нараства!.... Моля стабилизирайте отново!.... Ще загубим координатите! Моля стабилизирайте! Да се пусне програма Мойсей незабавно!... 40% и нараства!.... Добавете резервни мощности!...
Алекс погледна тъпо пулта. Премигваха червени лампички, а на екрана чакаха паролата му за достъп. Каква беше проклетата парола?!
-Достигнати 50% и нараства!.... Губим мощност!... Губим мощност!.... Включете резервна мощност!... Достигнати 60% и нараства!...
Алекс набра паролата за достъп, компютрите се замислиха за миг…
-80%.... 90%.... 95%.... - се чуваше гласът из дежурната.- Стабилизирайте координатите моля!... 96%.... 97%.... 98%.... 99%.... 100%!.... Моля прекъснете тунала!... Да видим щетите!... Успешна телепортация!... Успешна телепортация!... Изключете телепорта!
2.
Късно във бордовата вечер Алекс работеше над пулта си зает със бели листи хартия и странни на пръв поглед чертежи и йероглифи, каквито пишеше. Той запали цигара и отвори бутилка пепси от автомата до себе си. Гърлото му беше пресъхнало, неможеше да преглъща. Пое си глътка въздух и се зачуди откога точно не е дишал?! Как така все забравя да диша!
Корабът Nissan продължаваше да търси радиосигналите на тайната база на AFJ, докато се носеше на дирижабъл над нонтинента. На борда на кораба будуваха 50 човека. Вече застъпили нощните хора, бързо възприемаха положението, преди да засътъпят следващата смяна. Алекс отново запали цигара с кафе и за миг се замечта, но инструкциите бяха други: " Не се отпускай нито миг! Мисли! Мисли! Мисли!". От външните микрофони на кораба идеха звуците и шумовете от планетата. Алекс стабилизира звуковата картина и тъкмо се чудеше откъде песните на нощния свят в джунглата са му познати, когато в далечината се чу песента на гълъб по време на размножаване.
-Моля пуснете разузнавателните гълъби!- каза Алекс в микрофона.- Пуснете издирване по звука на гълъбите! Пригответе капсула за прибиране на гълъби и я изнесете отвъд корпуса! Някой да види защо възел 3 е блокирал! Събудете командри Йон! Как сме със мощността? Някой да провери!
*
Когато малко преди полунощ, двойка чужди гълъби, целите бели, бяха прибрани в кораба от височина 400 м. бяха се завърнали и разузнавателните, тогава Алекс стана от пулта и се замисли дълбоко.
-Обеззаразете гълъбите и донесете тук двойката бели гълъби!- каза Алекс в микрофона. - Защо отсъства някой там на онзи пулт?! Поемете мястото незабавно! Издигнете на 1 км. височина! Имаме ли връзка със New York? Осигурете връзката!
Той запали още една цигара и се отпусна отново в креслото си в очакване на двойката бели гълъби.
*
Белите гълъби бяха маркирани с GPS чипове, но носеха и две малки капсули. Когато по- късно отвориха капсулите намериха в тях по един микрочип съвместими със повечето компютри в дежурната. Алекс включи първия от чиповете в пулта си и изчака. Компютрите се замислиха, а сетне сработи някаква древна програма. Докато програмата се зареждаше из дежурната настъпи тишина…


(край на откъс № 96, може да следва и продължение.2016.)