ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 97. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 97. 2016.

1.
Започваше вечерта на другия ден, а кораба продължаваше полета си над континента, във вид на дирижабъл, носещ се сред облаците с ниска скорост. Предният пост на човешката цивилизация, разположен там някъде долу, вече беше сигнализирал на дежурните в кораба Nissan. Междувременно тези хора там, без посещения от страна на AFJ от 40 земни години, бяха сериозно различни. От направените текстови комуникации стана ясно, че разбират за отвлечената Машина на Времето и сериозните беди, донесло това на световете. Започваше издирване на въпросната Машина. Тя можеше да е буквално навсякъде и по всяко време напред или назад във Времето. Със сериозната беда се занимаха и ангажираха и други структури. Временно се замразяваше идеята за нови съоръжения по Предният пост заради което тук беше в орбита кръстосвача New York и неговите два съставни кораба. От Командването на AFJ, бяха получени инструкции. Кръстосвачът оставаше близо до Предния пост за неограничено време, докато се издирва похитената Машина на Времето.
*
Във следобеда на другия ден от базата на AFJ долу на планетата бяха изпратили инструкции за работа с Машина на Времето, както и последните данни за нея. Докато кораба плуваше сред облаците с ниска скорост, на борда започна обучение за работа със Машина на Времето. Според преценката на запознатите с проблема шанс за откриване на Машината и връщането и в стандартната й дейност, бяха големи, но само 20%. Оптимистично настроени хора преглеждаха последните получени данни от Машината. Разбира се тя имаше и опознавателни капусли и сложни системи за излъчване на сигнал. По този сигнал трябваше да я открият.
*
Следобеда напредваше, а земляните се чудеха откъде да намерят достатъчно изправна друга Машина на Времето, за да възстановят контрола над откраднатата. С проблема дълго умуваха земляните в тази зона. И тук нямаше да се справят съвсем сами. На борда на кръстосвача имаше 10 души от Съпротивата, които предложиха да помогнат с каквото могат.
В този ден Алекс беше в лошо настроение. Той си беше направил чаша кафе, палеше цигара и гледаше тъпо към екраните пред себе си, вече обаче през оптика- зрението му беше отслабнало. Докато пушеше цигарата Алекс преосмисляше забелязаните пробиви във Историята. На моменти все още не съществуваше кикакво AFJ, а във други случаи самият кораб Nissan попадаше в мъгла и вибрации, сякаш не съществуваше.
2.
Това беше вечерта на борда на космическия кораб Nissan, който тихо плуваше сред облаците над Orixon 61. Откакто кораба беше тук, над планетата, вървяха редовни дебати със тайната база на AFJ, някъде там долу. Темата за обсъждане беше- как да се прибере похитената Машина на Времето, за да се нормализират нещата и да се възстанови контрола на AFJ из Времето…
Алекс и Палма бяха запалили по цигара и се черпеха с джин, тоник и салатка от осолени лимони. Времената бяха тръгнали спокойни, но опасността съществуваше все още, докато не бъдеше върната похитената Машина обратно в ръцете на AFJ, за да се въстанови контрола и да се избегне управление на злите сили… Двамата бяха радостни. Беше започнало сглобяването на съвсем нова Машина на Времето, по древни схеми и чертежи, съхранявани в дълбокия архив на AFJ. За определяне на четиримата, които ще опитват със Машината да оправят нещата, щеше да стане след сериозни изпити и сухи тренировки. Междувременно се получи и сигнала на втория кораб- Ford. Те бяха резервните сили в момента, ако нещата се объркат. Алекс пишеше нещо замислен, а Палма му помагаше. Трябваше само да си спомни подробности за работата със Машина на Времето…
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма бяха готови с инструкции от Алекс около основните подробности при пътуването с Машината, съвети и предупреждения. Оптимистите бяха категорични. Имаше достатъчно следи оставени от престъпниците при тяхната поява из Времето. Машината щеше да бъде намерена и прибрана, навреме…
Алекс запали още една цигара, а Палма сипа по още 100 г. джин, загледана през люка навън. Мнозина вярваха, че нещата ще се подобрят, а сетне щеше да се гледа какви щети са направени и колко са оцелелите откакто Машината е била в ръцете на престъпници…
*
Късно вечерта Алекс ровеше из архивите на кораба. Той и неговия архив избраха разследването около похитяването на Машината. Това беше друг път за откриването й и вземане под контрола на AFJ. Със оживление и ентусиазъм екипът започваше разследването, ровейки се из архивите. От друга страна, на кръстосвача имаше още по- дълбоки архиви. Нататък всичко беше възможно, докато не се сложи край на управлението на злите сили, директно от Машината. Нямаше друг начин да се прекратят филмите на ужасите…
3.
Още по- късно във тази странна вечер на Nissan докато плуваше из облаците на Orixon 61, Алекс и Палма намериха нови следи оставени от Машината, преди да бъде похитена. Тази новина зарадва екипажа на Nissan. Трябваше да я намерят и просто да й сложат нова защита и допълнителна охрана. На компютрите бяха зададени търсене на оптимален вариант за предотвратяването на похищение над Машината. Специалните нови защити на Машината скоро бяха материализирани със чипове в специални капсули.
*
Алекс се беше изморил в последните дни. Той клюмаше от недоспиване, а клепачите му лепнеха за сън. Да, обаче той тъкмо беше стигнал много близо до решаването на проблемите около похитената Машина. Някаква простичка формула беше напът да осигури правилното решение на задачата, но засега му се изплъзваше. Алекс обаче нямаше понятие, че всичко тук е под контрол, а мислите му са подложени на анализ и се вземаха бързи мерки във връзка с новите истини… След като подремна около половин час, Алекс стана ободрен. Радостно беше, че не помни факта, че е единствения наблизо, който знае Вярния Път напред… Всички се сверяваха с това, какво той прави по всяко време. Това беше като индикатор, който почти винаги добре знае какво да направи, колкото и да рискува, колкото и да струва това…
Отново кафе и цигара и безсъние над листи хартия по никое време или късна доба, както беше известно явлението… Всеки лист биваше старателно номериран, заснет на цифров носител и архивиран, след приключването на размислите над него. Това беше архив на кораба Nissan. Кафето и цигарата бързо го върнаха към живота и реалността. Във тази уникална вечер на борда на Nissan плуващ сред облаците на Orixon 61, Алекс щеше да поработи до късно. Нещата нямаше как да се стабилизират внезапно, като със вълшебна пръчица. Щеше да мине време, докато се премахнат филмите със ужаси от Историята на човешката цивилизация. Вече течеше разследване- откъде идат тези филми и кой е виновен за такива ужасяващи кървави и садистични събития… Тук се намесваше и Съпротивата, добре запозната със тези явления. Те също мразеха ужасите и започваха свое разследване. Във тези времена Правосъдието беше желязно. Търсеха се виновниците за ужасите на цивилизацията.


(край на откъс № 97, може да следва и продължение.2016.)