ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 101. 2016.
1.
Късно във бордовата вечер хеликоптерът Mazda беше приземен в една база на Съпротивата, тук на планетата Orixon 310. Тук хеликоптерът и неговия екипаж щяха да нощуват. По отворена видеовръзка с базата, това бяха извънземни от няколко раси, щеше да пристигне информация за екипажа от архивите на Съпротивата. Това бяха ценни съвети- какво не бива да се прави при пътуване във времето и други такива. Скоро земляните от Mazda пуснаха маскировката на хеликоптера и енергийния щит за предпазване от нежелани посещения. Тази планета не беше добре изучена все още от AFJ, а тук имаше всякакви диви зверове. Междувременно от кораба Nissan съобщиха, че в идните часове ще се приземят във същата база, за да приберат хеликоптера. Изплашени от вида на извънземните от тази планета, екипажа на Mazda оставиха постове, но в самия хеликоптер и настръхнаха по въпроса за собствената си безопасност. Алекс запали цигара и се замисли- какво ли пък чудо щеше да бъде, когато се върнат назад в Миналото… Ужас изкриви лицето му, а тук знаеха, че няма друг начин да се върне добруването на цивилизацията и да се спре хаоса и разрухата, водещи към гибелта на цивилизацията…
Съпротивата- това бяха обединени цивилизации срещу горящите около звездната система Orixon жестоки войни между три основни цивилизации, които се опитваха да пренесат заразата на войните си и вътре във системата Orixon. Обединените цивилизации и раси бяха категорични- страна във тройния спор, нямаше да се взема, а войната щеше да бъде отблъсквана по всякакъв начин от планетите на звездната система Orixon.
*
Беше малко преди бордовата полунощ. Хеликоптерът не излъчваше почти никаква светлина. Стъклата му бяха огледални- отвън нищо неможеше да се види, а от вътре- навън не преминаваше никаква светлина. За радост на екипажа, тукашните хора пазеха района изолиран- наблизо нямаше никакво движение. Алекс пушеше пред пулта си, докато наблюдаваше картина от външните камери на Mazda. Двата входа на хеликоптера бяха повдигнати на 10 м. височина, за да се попречи на нежелани "гости". Извънземните от Съпротивата разбираха усещането за страх у земляните и нямаше да ги безпокоят след приключването на предаваната тяхна информация към Mazda. До известна степен пристигането много скоро на кораба Nissan също тук, идеше като спасителен пояс за екипа на Алекс.
*
2.
Около полунощ корабът Nissan пристигна в базата на Съпротивата, където вече беше и хеликоптера Mazda. Екипът на Алекс се зарадва на пристигането на своите. Скоро хеликоптерът излетя за да заеме мястото си в корпуса на кораба. Извънземните въздъхнаха- страха на земляните биваше заразителен. Из кораба Nissan всичко течеше нормално. Заедно със екипажа на Mazda, тук вече бяха 300 души от AFJ, общо. Командир Йон разговаря с екипа на Алекс и се взе решение- да не се бърза повече със самостоятелните полети на Mazda. Командир Йон поясни на екипажа на Mazda, че Nissan ще бъде наблизо, за да може да прибере хеликоптера след всеки опит из Времето. Самият кораб Nissan нямаше как да пътува във Времето- беше прекалено голям, тежък и сложен за такива неща. Логиката беше проста- Nissan намираше мястото, а нататък Mazda се прехвърляше в Миналото. След завръщането й обратно във Времето до Настоящето, тогава кораба Nissan прибираше хеликоптера и отново заминаваше. Новата Машина на Времето, монтирана на хеликоптера Mazda имаше и специални функции като например- предварително изпращане напред на дрон с камери и микрофони. Така можеше предварително да се провери, каква е обстановката всъщност във времето, където Mazda искаше да отиде.
*
Във нощта екипа на Алекс се беше завърнал в каютите си на кораба Nissan. Специален екип трябваше да провери състоянието на Mazda, след първите изпитания на хеликоптера. Алекс пушеше цигара в спалната каюта на четиримата и бавно идваше на себе си. Пътуването във Времето беше убийствена работа. Най- малката грешка и беше възможно да си останеш надалеко в Миналото, а втора Машина наблизо въобще нямаше… Със намерението добре да се наспи, Алекс провери отново ситуацията из кораба и наоколо, отхвърли всякакви мисли за хеликоптера и се отпусна в койката си… Май вече беше стар за приключения. Можеше да откаже да ходи със екипа си из Времето… Това беше въпрос на негово решение…
*
3.
Беше вечерта на другия ден. Кораба Nissan се носеше сред облаците над Orixon 310, като дирижабъл. На борда будуваха 60 души. Излизането с хеликоптера Mazda беше замразено, готвеше се втори екип, който да може да действа с него. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато продължаваха да изучават правилниците за движение из Времето. Алекс и екипа му се намираха в дежурната каюта на Nissan. Около кораба нямаше движение и беше спокойно. До друга база на AFJ имаха около два часа път.
*
Във следобеда на другия ден Nissan напусна и тази база, а докато набираше височина се получи повикване от кръстосвача. Отново трябваше да се приберат там, за да тръгват по нов курс заедно.
Към края на следобеда Nissan достигна 15 км. височина и продължаваше да набира височина. Алекс запали цигара, замислен над най- новите проблеми на кораба и екипажа, а до него седеше Палма и хапваше шоколад от производството на борда на кораба. Това ставаше, чрез бързорастящи какаови дръвчета в оранжерията на кораба. Ким и Аш в това време разговаряха с дежурните от кръстосвача, за да научат неговите координати и да се намерят по- лесно със него. По това време на борда на кораба будуваха 50 души. Алекс все още не беше взел решение дали ще откаже заедно със своя екип да пътува из Времето със хеликоптера Mazda, а междувременно друг екип усвояваше пилотирането на хеликоптера. Алекс се беше замислил, докато изучаваше инструкциите за използването на Машината на Времето, монтирана в хеликоптера Mazda. Трудно щеше да му бъде да вземе решението, дали ще приеме, той и неговия екип да пътуват из Времето, за да освободят древната Машина на Времето от ръцете на шайката престъпници, които я бяха превзели… Поради сериозността на задачата, щеше да бъде прието решението му, каквото и да е то. Там трябваше да отиде екип, който е добре подготвен и не се колебае, при вземане на решения… На Алекс му беше най- лесно да откаже задачата, да си гледа спокойствието и да остане на борда на Nissan, но дали такова решение беше правилно, ето какво го притесняваше в тези дни. Безспорно такова пътуване във Времето беше пределно рисковано, като можеше да се заседне далеко из Миналото, а това щеше да бъде истински кошмар за екипажа на Mazda…
(край на откъс № 101, може да следва и продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар