Протестиращи студенти: Подслушват телефоните ни

Протестиращи студенти: Подслушват телефоните ни

„Телефоните ни се подслушват, нямаме съмнение, това се знае се всеки. Знаците са много странно пращене, необичайни сигнали, които се чуват по време на разговор. Може да има и хора от ДАНС сред нас, това няма как да го знаем".

Това заявиха пред bTV двама от студентите, участващи в окупацията на Софийския университет - Борис Рангелов и Кирил Чуканов.

Те намекнаха също така, че не е изключено да има „сътрудничество между службите и част от печатните издания - всички знаем кой е собственикът им", като по този начин да изтичат част от телефонните им разговори в пресата.

Протестиращите младежи не дадоха обяснение на въпроса защо са приели дарение от 500 лева от развълнуван възрастен мъж, както и кой ще се разпорежда с тези пари и за какво те ще бъдат предназначени. Поясниха обаче, че имат каса, средствата в която били събрани от тях самите. Парите се използвали за канцеларски материали. плакати, печатарска дейност.

Ректорите на няколко от засегнатите от окупацията университети застанаха „от другата страна на барикадата".

Те отново изразиха мнението, че малцинство от няколко десетки студенти пречи на правото на хиляди други да ходят на лекции и да „създават наука".

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, отрече да е отправял призива „Като не ви харесва в България, емигрирайте!".

Той обясни, че думите му са били извадени от контекста - диалог, който той провел с 28-те студенти окупатори. Статев изказа възхищение от проведена в сряда среща с премиера и няколко министри, от която станало ясно, че всеки университет ще има по-голям бюджет от предходната година.

Ректорът на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев от своя страна подчерта, че протестиращите студенти нарушават правилника на учебните заведения. Той обаче не искал да упражни правото си в случая и да „отстрани" нарушителите, а искал да ги убеди, че не са прави в действията си.

„В Пловдивския университет протестът протича по цивилизован начин. Студентите получиха аудитория, където да изразяват позициите си. Вчера за 10 минути са блокирали кръстовище, така че смятам, че постепенно ще излязат навън да протестират", обобщи ситуацията в областния град проф. Запрян Козлуджов, ректор на ПУ "Паисий Хилендарски".

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 166, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 166, Valeri Kolev.

По обедно време на другия ден, космическия кораб Crossfire се намираше в една отдалечена база на тукашните военни. Тук земляните бяха пристигнали за да заредят с гориво и провизии, не само за кораба си, а и за базата, край трите нападнати града. Това беше една от най- леките задачи в момента, когато им я препоръчаха военните тук. Crossfire можеше спокойно да извършва товарни полети. Това беше предвидено и заложено при проектирането му.
Алекс беше с Ким на една от терасите на кораба, а времето беше леко хладно и слънчево, сякаш през нощта не беше било мразовито и снежно. Алекс усещаше напрежение до известна степен и се опитваше да го определи. Угрижена беше и Ким. Двамата пушеха по цигара и наблюдаваха какво става из базата. Тук се подготвяха да защитават други заплашени от нашествието на хищниците, градове. Предполагаше се, че до планетата би могло да се доберат още кораби на хищниците, въпреки отбранителния щит. Смяташе се, че тези два кораба нападнали планетата, именно са се промъкнали през отбранителния щит, поради късната реакция на военните.
Към края на следобеда Алекс беше повален от грипа си. В същото време го измъчваха мрачни мисли. Той се загъна с дебело одеало, взе си билков чай и се върна отново при пулта. Макар и болен искаше да е на линия, а всъщност тук се усещаше по- добре, отколкото в койката си. Ким беше загрижена от болестта му, помагаше му да подобри състоянието си, по всякакъв начин. Аш и Палма също бяха загрижени, като много близки до него. Но това не му беше за първи път и той стискаше зъби и работеше по пулта, вместо да легне болен и да се залежава постепенно, нещо което не беше желателно тук, далеко от Земята в този боен кораб.
Наближаваше вечерта, а с това привършваше и товаренето на кораба със провизии и зареждането с гориво. Командир Йон и неговия помощник Браун, тъкмо обсъждаха положението със началника на базата тук. Мнението на земляните се ценеше високо тук и военните се съобразяваха със всеки техен съвет или идея. Всякаква помощ от страна на AFJ и земляните, щеше да е добре дошла тук и сега, във връзка с нашествието на хищниците.
*
По някое време по- късно, Crossfire летеше натоварен сериозно със вода, гориво и провизии за базата, защитаваща трите нападнати града. Полетът вървеше нормално, макар и да преминаваха през силни ветрове и бури в абсолютен мрак. Алекс сега беше в по- добро състояние, пушеше цигара и пийваше кафе, докато дежуреха по безопасността на кораба. Наблизо нямаше никакви обекти, а се летеше на височина от 12 км., през бури и силни ветрове. Полетът щеше да продължи през цялата нощ. Екипите се готвеха, кой за дежурства, кой за сън. Това щеше да бъде една нощ във полет със тежко натоварения кораб.
-Така ми се спи, Алекс!- оплака се Ким.
-И аз съм така.- каза той- Беше тежък ден. Да си дадем няколко часа почивка, искаш ли?
-Има още време.- каза Ким- Примерно почиваме от 24 ч. до 3ч. Става ли?
-Да. Така ще направим.- каза Алекс.- Ще подредя смените скоро. Аш и Палма ще бъдат от 24ч. до 3ч., за да почиваме ние с теб.
-Така е по- добре.- каза Ким.
*
Беше следобед на другия ден. Crossfire току- що беше пристигнал в първата база на тукашните военни, която защитаваше трите нападнати града. Разтоварването на провизии и гориво щеше да започне всеки момент. Всичко предварително беше по цистерни и контейнери, за по- лесно разтоварване. Корабът на земляните не беше много малък, а имаше и функции за увеличаване на обема му. Към нормалната си форма щеше да бъде върнат, когато разтоварването приключеше. Времето беше кошмарно, вилнееше снежна буря при температури около -15 ' С. Новините от фронтовете не бяха добри. Хищниците опустошаваха сграда след сграда, като плячкосваха наред. Затова пък евакуациите вървяха нормално. Трагедията на тази планета, населена предимно със хуманоиди караше земляните да продължават да остават тук и да помагат, макар и да можеха да се оттеглят по всяко време. Новините от кръстосвача Nissan бяха, че той ще бъде наблизо съвсем скоро. Към планетата PN 131- 20 се движеха още два кръстосвача. Адмирал Шао смяташе определено да се започне война срещу хищниците. Това решение дойде, след като бяха заловени хищници и в други важни зони за AFJ. Командването на AFJ предупреждаваше за новите опасности, всички свои кораби, намиращи се на по- малко от 10 дни дистанция, около планетата PN 131- 20.
*
От сутринта кораба на земляните- Crossfire обикаляше планетата, пазейки я от други кораби на хищниците. Намираха се на орбитална височина от 25 км. , а скоростта им беше около 500 км/ч. Вниманието на земляните беше насочено както към фронтовете долу на планетата, така и към околните планети, от където можеше да се появят обекти на хищниците. За момента нямаше близки обекти, които да застрашават планетата допълнително.
Наближаваше края на бордовия следобед. Дежурните тъкмо бяха осъществили радио- връзка със кръстосвача Nissan, който наближаваше тази планета. Там се намираше адмирал Шао, който обикновено биваше наблизо до най- предните постове на AFJ. Дали AFJ ще участва във войните срещу хищниците и също- пиратите, още не беше решено окончателно, но самият адмирал смяташе, че трябва.
Алекс отново имаше атаки от извънземния грип. Това беше съпроводено винаги от лошо настроение и мрачни мисли. Той страдаше и изпадаше в паника. Земята беше много надалеко, а тук се водеха някакви извънземни войни, които едва ли с нещо биха интересували земляните, по принцип. Този път грипната атака беше много силна. Корабът щеше да остане на орбитална височина и през идващата нощ. Смяташе се, че Nissan съсвем скоро ще пристигне наоколо. Именно тази среща се чакаше от екипажа на Crossfire. Тук бяха се разделили на две групи, а едната от тях искаше да не се участва във войните из тази зона. Някои дори искаха да се завърнат обратно на планетата Orixon 44, която беше Новата Земя. Бяха я намерили съвсем необитаема, а вече там кипеше живот със хиляди заселници, предимно от Земята и близки планети и цивилизации.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 165, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 165, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Из базата на тукашните военни кипеше подготовка за спасителна операция през тази нощ. Земляните предимно почиваха, преди рано сутринта да излетят на разузнавателен полет. Алекс, Ким, Аш и Палма се готвеха да застъпят дежурство всеки момент. Алекс пушеше цигара изправен пред един люк, наблюдавайки снежната стихия навън. В каютата беше тихо и уютно. Само компютрите от време на време пиукаха във връзка с нови положения на нещата, свързани с настоящата война.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се завърна в базата на военните, след продължително разузнаване и патрулиране. Време беше земляните да се пооправят, да си починат и да дойдат на себе си, преди нощните полети след полунощ. Алекс беше зле, изморен до краен предел, със треска от грипа и освен всичко това- отчаян. Крепеше се само заради бойния дух, който го караше да продължава нататък, въпреки всичко. Преди новите полети след полунощ, Алекс и неговия екип имаха почивка от няколко часа. В това време те бързаха да се пооправят, да си починат и да се стягат наново за полети. Няколко кафета и душ помогнаха на Алекс, да се съвземе и съживи. Войната се разрастваше. От двата огромни кораба на хищниците излизаха нови и нови войски, които искаха да превземат на първо време трите набелязани града. Цялата планета помагаше на военните да отбиват удар след удар и да евакуират квартал след квартал. Но… първият град беше почти в ръцете на хищниците. Почти нищо не можеше да ги спре. Този град щеше да стане техния лагер, откъдето щяха да водят войната.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли из кораба на разходка.
*
В следобеда на другия ден Crossfire се завърна от патрулиране между градовете, нападнати от хищниците и базата на военните, на 1,200 км. оттам. Войната продължаваше, а хуманоидите не бяха печеливши за момента, макар и цялата планета да опитваше да помага. Докато силите бяха насочени към трите нападнати градове, други сили пазеха планетата от нови кораби на хищниците, които можеха да пристигнат тук, след първите два.
Към края на следобеда Алекс и Ким излязоха на терасата на каютата. Навън беше мразовито, но снега беше спрял. Докато пушеха по цигара с кафе, те погледнаха какво става из базата. Тук винаги биваше оживено, излитаха и кацаха машини, а от градовете пристигаха евакуирани хора, кой с каквото успял да избяга от там. Времената тук бяха сурови. Войната не се харесваше на никого. Малцина бяха приемали като възможно това да се случи някой ден, но никой не беше повярвал в това, докато то не стана реалност.
Вечерта започваше със силна буря, която затрудни цялата база. В кораба на земляните беше спокойно. Дежурните заедно решаваха какви действия да бъдат предприети в следващите часове и дни. Анализът на положението показваше, че трите града ще бъдат превзети от хищниците в крайна сметка. Усилията се засилваха върху отбраната на останалата част от планетата.
Тази вечер екипажът на Crossfire щеше да почива до среднощното си патрулиране. Алекс и неговия екип също почиваха. Очакваше се полета на кораба да започне в 3 ч. през нощта. Разполагайки с доста време до тогава хората на Алекс имаха време за себе си, като повечето от тях просто си поспаха. Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се намираха пред кораба, до единия вход- асансьор към него и пушеха цигари с двамата си колеги, дежурни на този пост. Из базата течеше обикновена вечер. Току- що бяха пристигнали няколко нови вагона по релсовия път, които носеха близо 300 евакуирани от градовете. Тук вече имаше над 10,000 евакуирани, които след кратък престой се разпределяха в различни направления със големите самолети на базата, возещи по 400 души наведнъж. Това не беше обикновена база. Тук имаше и подземия, както и установки за изтрелване на бойни ракети по въздушни цели. Това задължаваше военните да охраняват базата изключително строго, а тя се намираше само на 1,200 км. от фронта…
Късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали на по чаша джин с тоник и сладки приказки в уютната и топла каюта.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Crossfire летеше към друга база на тукашните военни, за да пренесе провизии обратно до първата база, както и за да се зареди с гориво. Това беше най- лекия полет, който можеше да се даде на земляните и те го приеха, при разпределението на задачите. Алекс беше малко разсеян и тъжен в тези часове. Носталгията по Земята отново го измъчваше. Залят от спомени той наблюдаваше разсеяно пътя пред кораба, натоварен да следи как върви полета. Навън вилнееше една чужда, извънземна, снежна буря. Корабът на земляните беше сериозна машина и подобни бури не бяха проблем за него, но стихиите влияеха отрицателно на настроението на екипажа. С началото на вечерта, Crossfire наближаваше зоната на действащ вулкан. Трябваше да се прелети покрай него, но на безопасна дистанция. На борда използваха леката задача, за да могат да си починат и поспят. Спяха или почиваха 180 души. Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги бяха на плаващо дежурство. В тези часове нямаше кой знае какви задачи за тях и останалите дежурни. Спеше дори командир Йон, който имаше режим на непрекъснато бодърствуване, като спеше по един час на всеки пет часа. Това беше нормално за него, тъй като той беше извънземен със сложен организъм, на външен вид- "зелено човече от големите".
По някое време Алекс се оживи. Все пак имаше надежда, макар и малка, отново да се върнат на родната си планета- Земята. Трябваше само да минат десетте години служба към AFJ, за което бяха дали дума, специално той и Ким, като партньори. Тук имаше и други, подписали се за десет години служба. Разбира се, договорите можеха да се анулират или да се прекъснат, при серизони здравни проблеми, а случая при Алекс беше точно такъв, ставаше дума за извънземния грип, който го тормозеше често. Зарадван и окрилен от радостни усещания, Алекс извади бутилката джин от специалния джоб на униформата си и отпи глътка. Трябваше му съвсем малко добро настроение, а джина щеше да му върне разсъдъка много бързо…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 164, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 164, Valeri Kolev.

Полунощ наближаваше, когато дежурните от кораба Crossfire забелязаха два обекта на хищниците да наближават планетата PN 131- 20. Свириха тревога и тукашните военни. На Crossfire всички заеха местата си по машините за отбрана на кораба. Размина се спокойната нощ, която се очакваше. Алекс запали цигара, взе си кафе и попита Аш:
-Кога ще достигнат орбитална височина?
-След 2- 3 часа.- каза Аш.
-Да изпратим няколко джета до орбитата!- каза Алекс.
-Да. Ще изпратим!- каза Аш.
-Някой да спре алармата! - извика Палма.
На борда бяха оставени да спят 100 души, а останалите имаха готовност за изпращане на ракети земя- въздух по обектите на хищниците. Тукашните военни също вземаха сериозни мерки. В небето скоро закръжиха изтребители. На населението беше препоръчано да запази спокойствие и да се евакуира по подземните укрития. Оставаха броени минути, до идването на двата обекта на хищниците, но не се знаеше, къде точно ще се насочат те после. Crossfire веднага спусна блиндираните капаци на всички остъклени места, бяха задействани камуфлажната система на кораба, както и отбранителната система.
По някое време Алекс се изправи пред опративния екран и погледна строго картинката от телескопите. Двата обекта на хищниците още не се виждаха. Той запали цигара и отпи от шишенцето с джин, което имаше специален джоб. Вероятността хищниците да нападнат точно този космодрум, не беше много голяма, но все пак, земляните бяха готови за битки.
*
В следобеда на другия ден край кораба на земляните- Crossfire все още беше спокойно. Двата кораба на хищниците нападнаха друго място, чак на друг континент. Земляните следяха събитията със затаен дъх. Военните отблъскваха успешно хищниците, но те продължаваха да нападат и пак да нападат, още по- озверени. Смяташе се, че хищниците не харесват никого. Тези обаче бяха освен това и гладни и жадни да убиват. Земляните помагаха на тукашните военни със съвети и разузнавателна информация. Такива големи кораби все още не бяха нападали тази планета, а това беше изненадало военните.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше в патрулен полет, по граничната линия, зад която воюваха тукашните срещу хищниците, в няколко големи града. Алекс беше дремнал близо час, а сега беше на кафе и цигара, в компанията на Ким, която работеше зад пулта. Войната срещу хищниците, тук на тази планета, неможеше да бъде избегната. Местните хора воюваха за да запазят няколко свои града от нападенията. Хищницте бяха само със два кораба, но големи. Те имаха много сухоземна техника със себе си. Атакуваха и по въздух със изтребители. Това си беше нашествие.
Вечерта започваше, когато земляните приземиха кораба си в една военна база на местните. Беше взето решение, земляните да помогнат с каквото могат във войната срещу хищниците. Crossfire, макар и не много голям кораб, не беше никак за подценяване с бойните си възможности. Земляните пък, също не бяха за подценяване, дори само за да дадат правилен съвет. Тази военна база на тукашните раси беше най- близо до трите града, където започваше нашесвтието на хищниците. Затова именно от тук се изпращаха сили по фронтовете, както и силите за удари по въздух. За този ден земляните бяха привършили с патрулирането, но както винаги оставаха дежурни, които да следят за приближаване на неприятелски обекти по суша и въздух. Алекс беше имал хубав ден. Сега в добра форма и в компанията на своите хора той пушеше цигара с кафе и се радваше на уюта в каютата си, докато обмисляха следващите стъпки на военните във войната им срещу хищниците. Съветите на земляните се взимаха под внимание от тукашните, още от самото начало. Базата беше отдалечена на 1,200 км. от единия нападнат град. Оттук се водеха всички основни дейности, свързани с войната. Тук се евакуираха хората, квартал след квартал, накъдето напредваха войските на хищниците. Там беше страшно. Големи тълпи от граждани напускаха градовете със собствен превоз или направо пеша. Цялата планета се беше ангажирала да спасява нападнатите три града. Но двата кораба на хищниците бяха добре защитени и носеха много техника и войници. Това беше нашествие, а не приумица на шайка бандити. В очакване на още техни кораби, противовъздушната отбрана на планетата готвеше изтрелване по евентуални цели наближаващи планетата, атомни ракети. Решението на земляните, да останат на тази планета и да се намесят във войната, беше приветствано от тукашните хора. Crossfire разполагаше със мощни компютри и невероятни бойни средства и машини. Единственото нещо, което земляните не бяха направили, беше да заредят кораба с достатъчно гориво. За късмет, тук имаха гориво в достатъчни количества.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на неговата каюта, където се събираха четиримата заедно за дежурствата си. Започваше тежка зима. Снежната виелица трупаше дебели пластове от сняг, който лесно замръзваше. Не беше добре да си на открито в този мраз, освен ако нямаш скафандър, както земляните. По това време тръгналите да бягат от градовете пеша, биваха приютявани на нощта в набързо издигнати шатри. В този сняг се напредваше трудно пеша, но военните редовно измъкваха от там хора със всички възможни превозни сили, най- често, със големите хеликоптри, поемащи едновременно до 50 души товар. Имаше пуснати и верижни всъдеходи, носещи по 20 души.
Алекс запали цигара, потръпвайки от страшния студ и мраз на терасата. Четиримата оставаха дежурни от полунощ до 4 ч. Имаха време да се подготвят преди това, да хапнат и дремнат. Из кораба беше нормално, а из базата имаше интензивно движение. Оттук заминаваха на фронта, излитаха патрулни изтребители и бомбандировачи, както и хеликоптрите за близък въздушен бой. Алекс въздъхна тежко, а Ким се облегна у него и погледна хитро…

(следва продължение)

"Галъп": 30% доверие в кабинета, 60% недоверие

Ако изборите са днес 22,3% ще гласуват за БСП, а 19,2% за ГЕРБ. 41% от българите не подкрепят искането за оставка на правителството на премиера Пламен Орешарски.

Това показват данните от последното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено между 3 и 10 октомври чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни българи в цялата страна.

Вече четири поредни месеца се възпроизвежда сходна картина на обществените настроения, се констатира в изследването. Изкристализирането и проясняването на структурата на нагласите, обаче, не отменя и немалката степен на тревога в обществото. Протестният потенциал остава висок. Затова и предстоящият зимен сезон се очертава като важен тест за участниците в политическия процес.

Почти без промяна в последните месеци остават общите нива на песимизъм и оптимизъм в традиционния въпрос на "Галъп интернешънъл" накъде върви страната. Песимизмът по традиция преобладава, а нивата от

близо 70% негативни очаквания

са постоянни от началото на политическата криза през февруари до днес - със закономерното изключение около изборите. И през месец октомври продължават ясно да личат позициите "за" и "против" правителството на Пламен Орешарски.

41% от българите искат оставка на кабинета.„

Също толкова подкрепят и протестите срещу него. Контрапротестите пък се ползват с одобрението на 27% от респондентите. 38% смятат, че протестите срещу правителството трябва да продължат. 22% твърдят, че биха взели лично участие в тях – това означава, условно, повече от милион българи.„

На фона на данните по тези въпроси от предишните месеци октомври потвърждава постепенно успокояване при запазване на немалка протестна енергия. По-младите, хората с по-високи доходи и образование, привържениците на партиите на десницата, продължават да са и в по-голяма степен настроени срещу настоящото управление.

Потенциалът на Реформаторския блок засега остава на нива от 5–6%.

Подобни числа се получават при сумиране на резултатите на различните партии в блока в стандартния отворен въпрос от типа "Ако изборите се проведат сега...", както и при изричен въпрос за Реформаторския блок от типа "Бихте ли гласували за". Данните за новата формация, обаче, все още са хипотетични и отразяват потенциални нива.

Половината от привържениците на ГЕРБ смятат, че партията им трябва да се коалира с Реформаторския блок, една пета са на обратното мнение, а една трета се колебаят.

При привържениците на партиите от Реформаторския блок картината изглежда противоположна. Общи действия на Реформаторския блок и ГЕРБ изглеждат по-желани при привържениците на ГЕРБ и по-нежелани при привържениците на Реформаторския блок.

Няма съществена динамика в доверието към основните личности, включително и към ръководителите на двете основни партии. Така се потвърждава наблюдението от миналия месец, за стабилизация в нивата на доверие и към Бойко Борисов, макар и при по-ниски стойности от преди. Рискът за подкрепата към Росен Плевнелиев продължава да стои. Благоприятни и през този месец изглеждат позициите и на Георги Първанов, Йорданка Фандъкова, Константин Пенчев.

Развитието на парламентарния дебат в последните седмици явно повлиява на доверието в парламента и то достига до нива от 15%, които помним по време на предишния мандат или мандата на Тройната коалиция. Трябва да се изчакат данните от ноември, за да се види дали парламентът ще продължи към нива от 10% доверие, познати назад в годините.

Доверието в правителството е 30%, а недоверието – два пъти по-високо. Така подкрепата за правителството и през октомври напомня нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция, т.е. благоприятните периоди за Тройната коалиция и неблагоприятните за Борисов.
Източник: БГНЕС

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 163, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 163, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire пътуваше нататък към планетата № 20, от където бяха извънземните от първия бедстващ кораб. Земляните се грижеха за новите ранени извънземни, по които имаше много медицинска работа. Другите - от първия бедстващ кораб, вече бяха много по- добре, мнозина можеха вече да стават и да се разхождат из кораба Crossfire. Алекс беше поспал в следобеда и сега в добра форма, се радваше на компанията на Ким, Аш и Палма. Из кораба спяха 130 души, а останалите бяха разпределени по важните задачи на борда на кораба- дежурни, медици, охрана, техническа поддръжка на кораба.
Планетата PN 131- 20, по- късно тази вечер, беше все по- близо под кораба. В близките часове, Crossfire трябваше да се спусне надолу към повърхността й. Командир Йон и извънземния пътешественик Hugo, разговаряха на дълго и широко по обстановката в зона PN. Двамата, допаднали си, като върли философи, разнищваха реалността в зоната, от игла до конец. Йон отдавна не беше имал по- приятен събеседник, а Hugo, кой знае от кога не беше имал подобна компания. Докато Crossfire се спускаше надолу към планетата, Алекс и Ким бяха запалили по цигара с кафе и се радваха на добрите си времена.
*
Приземяването на Crossfire мина като по учебник. Над космодрума, където кацнаха се лееше проливен дъжд. Хуманоидите бяха сигнализирали, че ги прибира у дома, случаен спасителен кораб. По пистата бяха подредени линейки със по десет места за тежките случаи. Незабавно се пристъпи към пренасянето на ранените от Crossfire към най- близкия медицински център. Тукашните власти, приеха да се погрижат и за останалите 100 души от втория бедстващ кораб, които всъщност не бяха от тази планета, но това нямаше съществено значение.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на дъждовното време, ухаеше на извънземие и озон. Запалиха по цигара и Аш каза:
-Ще нощуваме тук, сигурно! Изглежда приятно местенце! Имам намерение да спя до забрава тази нощ! Събра ни се много умора напоследък.
-Най- добре се спи, когато навън вали такъв дъжд!- каза Палма.
-Можете да отивате да спите!- каза Алекс.
-Имаме време!- каза Аш.- Да се порадваме на хубавата вечер!
Четиримата останаха около час на терасата. Пиха кафета, пушиха и дишаха с пълни гърди, свежия въздух. Това изглеждаше интересно място, но до сутринта щяха да са излетели оттук, нататък по пътя си, освен ако командир Йон не кажеше нещо друго по въпроса.
*
Беше вечерта на другия ден. Над космодрума валеше дъжд, а вятъра беше силен. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук бяха той, Ким, Аш и Палма, работеха зад пултовете и се радваха на спокойната вечер. Из кораба спяха 180 души. Останалите бяха разпределени според задачите- дежурни, охрана, техническа поддръжка. Командир Йон и извънземното човече Hugo разговаряха надълго и на широко по философски въпроси, както и относно положението в тази зона. На мостика беше спокойно, така беше и из целия кораб. Все още нямаше решение, кога ще се отпътува оттук. По някое време Аш и Ким се показаха на терасата на каютата. Навън беше страхотно време, валеше дъжд и ухаеше на озон, на влага и на извънземие. Те запалиха по цигара и съзерцаваха момента, докато се мръкваше. На борда на Crossfire вече бяха само екипажа от 250 души, както и извънземното човече Hugo, лично на гости на командир Йон. Алекс и Ким постояха около час на терасата, омагьосани от приказния момент и хубавата гледка. Из космодрума беше натоварено. Току- що един след друг се бяха приземили три туристически кораба. Около входа на комплекса се извиваха опашки от извънземни хора. Алекс и Ким се прибраха на топло и освежени подновиха работата си. Все още се изчисляваше пътя до планетата PN 131- 21, където земляните трябваше да отидат за да сключат още един партньорски, военен съюз.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким отидоха на разходка из кораба, хем да огледат всички негови възли, машините и системите му. По това време в кораба се прибраха всички екипи, които бяха излизали навън по задачи. Crossfire се готвеше за нощуване, едва ли щяха да напуснат тази планета, преди утрото. Докато обикаляха из кораба, Алекс и Ким срещаха свои колеги. Обстановката беше добра, настроенията също. Наблизо нямаше обекти на хищниците или на пиратите.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire все още се намираше на един космодрум, някъде из планета PN 131- 20. Съюзниците- хуманоиди бяха препоръчали на земляните да изчакат тук, на тази планета, докато преминават кораби на хищниците, съвсем наблизо. Земляните се съобразиха с тази препоръка и останаха тук и за идната нощ. Алекс си беше дал почивка от един час, пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма, потънал дълбоко из мислите си. Навън беше леко хладно, но среднощния студ наближаваше. Из космодрума беше оживено. Тук прииждаха кораби, забелязали, че по пътя им наближават хищниците. Те търсеха тук закрила и безопасност. Вярно, тази планета имаше добра отбранителна система, но не навсякъде беше така. По принцип в тази зона, всяка цивилизация се оправяше със хищниците и пиратите, както намери за добре. Някои планети бяха по- силни в отбраната си, други съвсем слаби. Из кораба на земляните Crossfire започваше нощуването. Вече бяха насочени към сън 180 души от екипажа. Останалите оставаха дежурни, охрана или техническа поддръжка на кораба. Екипът на Алекс, двадесет души, се беше разпределил за идната нощ, като винаги щеше да има някой от тях на дежурство, по охраната и безопасността на кораба. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Четиримата оставаха на линия до късно тази нощ. Алекс смяташе дори да будува до 3- 4 ч. сутринта. В тези часове, край планетата преминаваха над десет кораба на хищниците. Не беше изключено да приближат планетата. Тъй като всичко можеше да се очаква, Алекс наблягаше на охраната и поддържането на силна отбранителна мощ.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 162, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 162, Valeri Kolev.

Наближаваше края на следобеда на другия ден. Crossfire пътуваше към планетата на хуманоидите- PN 131- 20, за да върне своите гости от бедстващия кораб, обратно на тяхната планета. Алекс този ден не беше в кой знае каква добра форма. През цялото време му се спеше и работата му никак не спореше. Измъчен и обезверен той излезе в едночасова почивка, за да пийне кафе с цигара и да полежи малко в койката си. Из кораба беше тихо, нямаше кой знае какви проблеми. Чисто беше и пространството около кораба.
Вечерта беше започнала на борда на кораба, когато дежурните уловиха сигнал за помощ. Бордовите компютри вече владееха най- важните езици в зона PN 131. Това беше още един бедстващ кораб, който бил опустошен от хищници. Беше малко странно, далечни познати да се притичват на помощ в чужда зона, но съгласно новите договори за военен съюз и намеренията на земляните да градят бази и колонии в тази зона, накара дежурните да отклонят кораба Crossfire в посока към втория бедстващ кораб. Всичко това ставаше с повишено внимание- тук имаше и кораби на хищниците…
Тази вечер отново се очертаваше трудна и сложна за екипажа на Crossfire. Алекс също беше натоварен с много задачи. Изчисленията на траекторията, за да се стигне до новия бедстващ кораб все още не бяха готови. Алекс също помагаше в задачите на екипажа. Той поемаше огромни натоварвания, само защото в момента не го тормозеше онзи извънземен грип, а само до известна степен му беше студено. До него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха със задачите. Из кораба екипажът се стягаше за вероятни битки със хищниците по пътя към бедстващия кораб. Проверяваха се отново всички машини и системи на борда. По това време бяха изпратени за сън 120 души, които щяха да поемат щафетата чак на сутринта.
*
Вечерта напредваше, когато незивестен обект беше забелязан на най- далечния обхват на радарите, а той имаше курс, наближаващ Crossfire. Дежурните обмисляха набързо, как да се реагира. Някои от тях опитаха да се свържат с обекта, но той все още беше на 10 часа полет дистанция. Алекс също умуваше по въпроса за приближаващия обект. За момента нямаше повече данни за това, но постепенно данните щяха да се увеличават. Алекс запали цигара и въздъхна дълбоко. Имаха най- малко 10 часа до близка среща с неизвестния обект, т.е. вероятно в най- сънливото време за екипажа, обекта щеше да е съвсем близо, разбира се, ако не се вземеха някакви други решения…
*
Беше по обед, бордово време, на другия ден, когато Алекс и неговия екип наближаваха неизвестния обект със совалката Honda. Корабът Crossfire се намираше на два часа дистанция от това място. Скоро беше открита телефонна връзка с обекта.
-До обекта! Ние сме боен кораб на AFJ ! -каза Алекс.- Моля легитимирайте се!
-Деца, аз съм пътешественик, ваш приятел! Ще ми позволите ли да се кача при вас, на тази хубава совалка?- се чу отговора.
Алекс помисли известно време, преди да каже:
-Да! Ще ви разрешим да се качите на нашата совалка!
-Скоро ще бъда при вас!- казаха от обекта.
*
Това беше едно странно и смешно извънземно човече, около 1,50 м. високо, а у него всичко изглеждаше страшно смешно. Посрещнаха го Алекс и Ким в камерата за обеззаразяване.
-Хей, деца! Аз съм Hugo! Как сте днес?
-Нормално.- каза Алекс, а помежду им имаше дебела, стъклена стена.- На какво дължим това посещение?- попита той.
-Щом сте дошли в зоната PN, ще се виждаме често!- каза Hugo.- Аз съм пътешественик и зная много неща! За какво точно ви е това дебело стъкло?
-Така посрещаме непознати видове.- каза Алекс.
-Хайде, деца! Не съм опасен! Да седнем някъде да поговорим!- каза Hugo.
*
По- късно в следобеда, Crossfire продължаваше към втория бедстващ кораб. Hugo се беше скачил към кораба със корабчето си, и правеше компания на командир Йон, занимавайки се със философски въпроси. Алекс и Ким бяха в каютата си и дежуреха зад компютрите.
В началото на вечерта Crossfire наближаваше втория бедстващ кораб. Бяха им казали да побързат. Там имаше 100 души извънземни, много от тях- в тежко състояние, въздуха свършваше. Алекс беше дремнал в следобеда, а сега в общо взето добра форма, действаше по пулта, а с него бяха Ким, Аш и Палма в уютната и топла каюта. Hugo оставаше на борда за известно време. Двамата с командир Йон се бяха сприятелили, а Hugo беше врял и кипял в тази зона, от него можеше да се научат много неща, той можеше да даде много информация за зона PN, също и добри звездни карти. Радиовръзката с втория бедстващ кораб беше добра. Знаеше се, там имаше 100 души- извънземни, нуждаещи се от спешна помощ. Crossfire щеше да достигне бедстващия кораб съсвем скоро.
Вторият бедстващ кораб още гореше и от него изтичаше въздух, гориво, вода. Земляните намериха екипажа в специална спасителна капсула. Пренасянето от капсулата в Crossfire започваше веднага. Някои бяха много зле. През цялото време Hugo даваше съвети на командир Йон и помощник Браун, а тези съвети се оказваха полезни. Алекс и неговите хора помагаха в охраната на Crossfire и капсулата с ранени, докато се намират на тези координати. Опасността от идване на хищници тук беше голяма. Докато траеше пренасянето на ранените до кораба на земляните, тук вече бяха подредени още сто болнични койки в залата на временния медицински пункт. Очертаваше се тежка нощ. Налагаха се дори операции на ранени извънземни. Целият екипаж на Crossfire беше вдигнат на крака, докато се приключи с неотложните задачи.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 161, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 161, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire напредваше към планетата на хуманоидите- PN 131- 20. Заобикаляха се всякакви летящи машини по пътя, защото в зоната беше война, между хуманоидите и хищниците, както и други страни във войната, които бяха също срещу хищниците. Беше сив и мрачен ден на борда на Crossfire, но не само тук, а и изобщо. Това беше война. Екипажът се беше разделил на два лагера- едните смятаха продължаването навътре в зоната, за опасно и необмислено. Другите поддържаха волята на командир Йон, че трябва да се продължи напред, за да се събере ценна информация за тази част от Галактиката.
Алекс беше зле още от сутринта. Висока температура и болки в цялото тяло го принудиха да се загъне в дебело одеало и да се топли с билков чай. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети с работата си по пултовете. Извънземният грип, който тормозеше Алекс, идваше винаги с лошо настроение, което допълнително го натоварваше. Той запали цигара и погледна без никакво желание екраните, където можеше да се види всякаква информация. Crossfire заобикаляше всичко по пътя си. В зоната имаше много кораби на хищниците. Те самите рядко се спираха на едно място, но този път и това се случи. Събираха слънчева енергия в близост до една от звездите. В зоната намаляваха запасите от гориво. Това затрудняваше и хищниците.
Към средата на бордовия следобед, земляните внимателно приближаваха малка планета. На борда намаляваха запасите от гориво и провизии. Сигурно щеше да е чудо, ако успееха в тази зона да проникнат по- напред. За момента задачата беше хуманоидите да се докарат на тяхната планета. Дори командир Йон спря да е голям оптимист, че в тази зона ще намерят нещо добро… А Алекс получи облекчение от билките на шамана Джи, лицето му просветна, а температурата намаляваше. Зарадван от това, Алекс излезе из кораба на разходка, взе и Ким със себе си.
Вечерта започваше на кораба Crossfire, когато пристигнаха в орбитата на малката планета PN 131- 15. Напред изпратиха два джета с разузнавачи, които да огледат обстановката. Алекс беше в сравнително добра форма. Той работеше по задачите , заедно с екипа си, а край него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха. В очакване на новини от разузнавачите, екипажа беше на крак и готов за битки, ако се наложи. По някое време през кораба Crossfire премина нова вълна от свежо настроение. На планетата под кораба беше люта зима. Въпреки войната и лошото време, долу кипеше живот. Оказа се, че тук няма кораби на хищниците, а местните посрещнаха земляните с добродушие. Само след час кораба Crossfire щеше да бъде приет на един от космодрумите на планетата. Местните проявиха интерес към земляните. Командир Йон внимателно им обясни, че това е боен кораб, а земляните и съюза AFJ, все още включват нови цивилизации в този съюз. Така си насрочиха среща, за по- късно, там на космодрума, за да обсъдят войната в тази зона и как земляните и AFJ, могат да окажат военна помощ тук.
*
Crossfire се приземи плавно, директно върху пелената от сняг и лед, издигаща се на четири метра височина. За целта бяха спуснати пилоните на кораба, които щяха да го държат над пелената от сняг. Двата входни асаньора можеха да се спускат при излизане от кораба, до произволна височина. За тази вечер не беше предвидено излизане о ткораба, освен на командир Йон, Браун и четирима колеги, които щяха да ги охраняват. Срещата с местните щеше да се проведе в една сграда, до космодрума.
*
Беше следобеда на другия ден. Цивилизациите на малката иначе планета PN 131- 15, се оказа имали няколко планети в зоната. Тези извънземни същества, въобще не били за подценяване във военна гледна точка. Това разбраха земляните от кораба Crossfire, след срещите с тях и разговорите по телефоните. Сякаш това беше целта на мисията. Това бяха цивилизациите, може би, заради които кораба Crossfire със 250 души екипаж, се намираше тук. Като пълномощен представител на съюза AFJ, командир Йон скоро сключи военен съюз с тези цивилизации. Беше разрешено на земляните да построят своя военна база на тази планета. Подробностите се уточняваха все още, но след принципната крачка, тук се отваряше много работа за AFJ, както и много задачи. Още този ден беше повикан кръстосвача Nissan, да пристигне край тази планета. Адмирал Шао, който беше на Nissan, от своя страна поиска от Orixon 44- новата Земя на земната цивлизация, да пристигнат още кораби и сили в зоната PN 131.
*
В началото на вечерта тукашните военни посетиха кораба Crossfire. Това бяха двама техни пратеници, а командир Йон направи лека вечеря заедно с тях. Екипажът на Crossfire тръгваше по нов път. Отваряше се много работа в тази зона на войни, както и много задачи. Тук щеше да се остава може би за дълго време. Алекс и Ким тази вечер бяха на терасата на каютата и се радваха на свежото време навън, макар и студено. Алекс беше леко притеснен. Оставането в зоната PN, отдалечаваше екипажа още повече от Земята и за много по- дълго. Но пък известно време нямаше да преследват далечни цели, а само може би- десетина планети наоколо. Натъжен заради продължителното отсъствие от Земята, което сякаш нямаше да има край, Алекс беше мълчалив и затворен в себе си. Не говореше и Ким. Скоро се прибраха на топло в каютата, а Палма тъкмо правеше закуска за екипа, това май щяха да бъдат по една хубава пица, билков чай и нектар от пресни плодове.
По- късно вечерта, Алекс и Ким бяха по местата си зад пултовете, тук бяха и Аш и Палма също. Степента на безопасност на тази планета беше доста висока, но земляните искаха да са сигурни за себе си, те продължаваха да следят за приближаващи обекти, както винаги. Посещението на двамата пратеници на местните военни беше приключило. Обсъждаха се вече по жива линия, бъдещите действия, насочени както към хищниците, така и срещу пиратите, най- опасните сили в зоната PN. В очакване на спокойна вечер и лека нощ, дежурните в Crossfire нямаха почти никаква работа. Алекс се беше замислил дълбоко за нещата около живота си, но поне грипа не го мъчеше този ден. Не добро настроение имаше и из кораба, а 150 души бяха насочени към задължителен сън. Из тази зона беше сериозно и трябваше винаги да се разполага със пресни сили.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 160, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 160, Valeri Kolev.

По някое време тази вечер, Crossfire се скачи към междинната станция. Веднага след това един екип излезе из станцията, на лов за информация. Тук нямаше нито един кораб на хищниците, поне за момента. Тази станция имаше добра отбранителна система. Из зоната беше общоприето да се воюва със хищниците и те да не се допускат наблизо до хуманоидите, независимо дали става дума за цяла планета, за отделен кораб или друг обект, населяван от хуманоиди. Алекс беше почувствал леко облекчение от страданията си и се топлеше с билков чай, в компанията на Ким, Аш и Палма. На борда на Crossfire всичко беше нормално. Корабът и екипажа щяха да пренощуват тук, а в същото време щеше да се зареди гориво, вода и провизии.
*
На другия ден Crossfire остана на междинната станция. Бяха забелязани наоколо кораби на хищниците, нямаше от къде да се премине към планетата PN 131- 20. На станцията бяха вдигнали тревога, в очакване на нападение на хищниците. Настроението из кораба не беше добро. Земляните тръпнеха в очакване на битки. Влоши се и състоянието на най- сериозно ранените хуманоиди. Освен това, тук на тази станция нямаха достатъчно гориво, тъй като последната доставка не беше пристигнала навреме, но не се знаеше дали кораба- танкер е невредим, или просто закъснява. Алекс пък беше направо отчаян. Той лежеше в койката си в треска. Това все още не му се беше случвало, откакто забеляза, че е болен от сериозен извънземен грип. Бяха оставили само Ким да е при него, защото всички се готвеха за битки, а и ранените хуманоиди имаха нужда от повече грижи в момента.
В началото на вечерта, Алекс успя да стане от койката и да се заеме с компютрите, преодолявайки треската си, но загънат в дебело одеало. А Ким свари пълен чайник с билков чай, който да им отпусне нервите, да ги стопли и загрее. Алекс запали цигара и се зае да следи наоколо за приближаващи обекти. За целта той наблюдаваше радарите, скенерите, картината от телескопите, както също и преслушваше радио- ефира. Ким се зарадва, че той намери сили да стане от койката и реши да се изкъпе набързо, преди да са се появили хищниците. Станцията не беше малка. Тук в момента имаше 500 души персонал и работници, както и 5,700 гости на станцията, повечето- туристи, но мнозина просто бягаха от нашествията на хищниците по околните планети. Със собствени възможности тази междинна станция можеше да дава храна, вода и въздух за тези хора, още само няколко месеца. По всичко личеше, че никой не бърза да си отива оттук. Нататък бяха корабите на хищниците.
Всъщност корабът на земляните не беше никак за подценяване. Бойната му и огнева мощ беше достатъчна за продължителна война. Но земляните не разчитаха само на това. Те искаха да избягват битки в чужда зона, където наблизо няма техни кораби, които евентуално да им помогнат при нужда. Колкото до кръстосвача Nissan, то той се намираше само на пет дни полет оттук и напредваше, за да може да подсигурява Crossfire при всякакви ситуации. Планът беше кръстосвача да помага в разузнаването, а ако има възможност, щеше да се построи и база на земляните и AFJ, на някоя планета или в близост до звезда. Това беше планът за разширяването на обитаемите зони на AFJ (военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации).
*
Алекс се задържа извън койката си успешно. Постепенно той се позатопли и преодоля треската си. Разбира се, помагаха му билките, които шамана Джи отглеждаше специално за него в каютата си. Помагаха и някои от специалните лекове, които си пазеше в аптечката. Колкото до Ким, то тя много се зарадва, че той е по- добре. Глътка оптимизъм грейна в каютата на Алекс. Точно по това време се появиха Аш и Палма, които идваха за обичайното си дежурство по компютрите тук. По някое време около междинната станция бяха изпратени разузнавачи с джетове. Трябваше да се знае къде се намират корабите на хищниците.
По- късно вечерта на борда на Crossfire се прибра специалния екип, изпратен да провери, какво е положението из близкия астероиден пояс. Екипът беше намерил там малка ненаселена луна със собствена атмосфера. Командир Йон определи това място за подходящо за прикритие. Той скоро щеше да даде решението си, дали ще се пътува до там. Докато чакаха неговото решение, земляните подготвяха кораба за битки. А Алекс, Ким, Аш и Палма насочиха пеленгаторите към астероидния пояс, като допълнителна мярка да проверяват дали там няма някого. Междувременно от джетовете изпратени наоколо пристигаше добра информация- корабите на хищниците бяха надалеко от междинната станция. На определени места около станцията бяха оставени радио- сонди с камери, които да охраняват наоколо, щом джетовете се приберяха обратно в кораба.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Току- що им бяха дошли гости- игуанката Бронк и нейния приятел Шон. Алекс ги посещаваше често и те идваха да го видят, за да разберат, защо скоро не ги е посещавал. Шон беше чернокож и голям приятел на Алекс. Двамата бяха щуряли понякога на разузнаване извън кораба. Бронк имаше пък слабост към Алекс, а той нямаше нищо против подобна слабост. Игуанките по принцип бяха най- красивите жени, които можеха да се намерят изобщо. На чаша джин с тоник и резенчета осолен лимон, шестимата обсъдиха положението. Вече беше ясно, корабите на хищниците нямаше да дойдат, поне не тази нощ. Хората се успокоиха, а из станцията отново се раздвижиха, живота продължаваше. Настроенията из кораба и из станцията се повдигнаха рязко. Само дежурните по охраната и отбраната останаха зад пултовете си.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 159, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 159, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire настигаше все повече обекта. Вече имаше визуална връзка- това беше голям космически кораб, който още димеше от скорошно опожаряване. На места корпуса му беше много повреден, вероятно от снаряди. На земляните веднага им ставаше ясно, че от този обект- кораб, искат помощ.
Към края на следобеда на другия ден достигнаха обекта и изпратиха три джета с хора и роботи, които да огледат всичко от близо. Докато чакаха новини от обекта, земляните се организираха за посрещане на ранени, което беше силно вероятно сега. Алекс и Ким в тези часове си почиваха, но държаха телефона включен, за да чуват новините от дежурните на мостика. Двамата се топлеха с билков чай, а при тях бяха също Аш и Палма. В каютата беше топло и уютно, макар, че се очертаваше напрегната вечер, ако на борда на онзи кораб имаше много пострадали и ранени извънземни хора. По това време двата кораба продължаваха с бавна скорост към една от околните звезди. Траекторията на полета беше такава, че след няколко часа щяха да започнат приближаване към една от близките планети. Алекс тъкмо беше запалил цигара, докато се топлеше с чай и се радваше на общо взето добра форма днес. Той се беше загънал в дебело одеало, а пред него беше малкия му компютър, от където се информираше за всичко, каквото го интересуваше.
В началото на вечерта, стана ясно, че на бедствашия кораб има много убити и ранени, след като са били нападнати от хищниците. В кораба било имало близо 300 хуманоида, изпратени да извършват научни експерименти в близост до една от тукашните звезди. Командир Йон веднага заръча да се започнат медицински действия спрамо пострадалите хуманоиди. Специален екип щеше да огледа състоянието на техния кораб и дали той ще може да лети отново. В следващия час Crossfire прихвана бедстващия кораб и заедно се спуснаха към астероидното поле, за да се установят за нощуването на земляните, макар, че едва ли земляните щяха да спят тази нощ.
Въпреки зловещата съдба на бедстващите, настроението на земляните беше добро. Тази вечер на добра форма се радваше и Алекс. Неговият екип беше натоварен със задачата да охранява двата кораба през идващата нощ. Охраната ставаше по пултовете, като се следяха радарите, скенерите, телескопите и радио- ефира. Алекс разпредели хората си по смени, като той и Ким оставаха в плаващо дежурство, т.е. можеха да почиват по всяко време и да контролират екипа по всяко време. В тези часове пострадалите се пренасяха на борда на Crossfire в току- що подредения за тях специален медицински център. Тук бяха разгънати легла и болнична апаратура. Екипажът на Crossfire беше разпределен в четири смени на работа. Основната задача сега беше да се пренесат пострадалите тук и да им се окаже бърза медицинска помощ. Това, че те бяха хуманоиди, беше само една подробност.
На борда на бедстващите, бяха открити и напълно здрави хуманоиди, които бяха 30 души, в инкубаторите за забавен метаболизъм. Земляните задействаха събуждането им, като единствени оцелели от злополучния кораб. Разбира се, сред ранените имаше и в по- лека форма, които скоро щяха да бъдат във форма, позволяваща разговори. Земляните имаха да им задават страшно много въпроси…
С напредването на вечерта всичките пострадали бяха вече по леглата в медицинския блок, разгънат на борда на кораба Crossfire. Определено някои от тях бяха в много лошо състояние, подсилвано и от обезводняване и отслабване на организма, заради липсата на хранене и поемане на вода. Елементарни неща, но нямало абсолютно нито един измежду тях, който да свърши това.
Беше полунощ, бордово време, когато земляните успешно закотвиха пострадалия кораб на един по- голям астероид. Там се скачи и Crossfire. Тук щяха да останат докато се справят с възникналите проблеми.
*
На другия ден тридесетте здрави хуманоида от бедстващия кораб се заеха да пренасят всичко по- ценно от своя кораб към Crossfire. Нататък към тяхната планета, щеше да продължи само този кораб, а разбития оставаше тук на този астероид. Хуманоидите разказаха за себе си, за своята планета, за войните, водени в тази зона. Тяхната планета се намираше само на седмица път оттук. Земляните поеха отговорността да се погрижат за ранените хуманоиди, а също да отведат всички от разбития кораб, обратно до тяхната планета.
Наближаваше бордовата вечер, когато Алекс, Ким, Аш и Палма проверяваха системите на кораба, преди да се продължи по пътя, вероятно още преди полунощ. Положението със ранените хуманоиди започваше да се стабилизира. Бяха им оказани максимални медицински грижи и вече нямаше нито един от тях в опасност за живота.
*
Вечерта на другия ден Crossfire летеше към планетата PN 131- 20, от където бяха хуманоидите от пострадалия кораб. На борда всичко беше нормално, за пострадалите хуманоиди се грижеха добре. В тези часове, здравите 30 хуманоида разказваха на Йон и дежурните, как стоят нещата в тази зона, а и на тяхната планета. Общо взето, в тази зона, трябваше много да се внимава. Хищниците нападаха изневиделица, разгромяваха корабите на хуманоидите, убиваха и плячкосваха. Йон имаше впредвид това отдавна. За безопасността на кораба и екипажа, дежурните бяха с подсилени екипи. Алекс беше мрачен тази вечер. Затискаше го отново коварния извънземен грип, а в същото време лоши мисли се мотаеха из главата му. Този грип се обаждаше у него, вече от 3 години, но не беше заразен. Обикновено след пауза и затишие от 2- 3 месеца, грипът атакуваше отново. Не беше добро настроението и из кораба. Някои от земляните смятаха, че мисията трябва да се прекрати, поради опасност за живота и здравето на екипажа. Командирът не беше съгласен с това мнение. До гласуване не се стигна, след като той забрани това. Но сред земляните се появи групичка, която настояваше, да прекратят мисията си и да се връщат обратно, докато са всички тук здрави и читави.
С напредването на вечерта, Crossfire се доближаваше до междинна станция. Преди да се спре там кораба, земляните искаха да проверят, дали наоколо няма хищници. Това бе сега от съществено значение. Дежурните ровеха из радио- ефира, а Йон опитваше да се свърже с властите на междинната станция. Напред бяха изпратени два разузнавателни екипа със джетове.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 158, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 158, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire приближаваше един астероид, сочен от локаторите, като източник на прихванатия сигнал, но по старите данни. Новите данни показваха, че излъвателя се движи и вече се е отдалечил оттук с няколко часа. Посоката на движение се уточняваше и изчисляваше все още. По това време Алекс и Ким си бяха взели един час почивка и на кафе и цигара, отморяваха край пултовете. Тук бяха също Аш и Палма, заети със задачи. Из кораба беше спокойно и тихо. Спяха 170 души от всичките 250 на борда на Crossfire. В следващите няколко часа, корабът щеше да продължава в търсене на неизвестния обект. Ако изчисленията бъдеха готови скоро, то щеше да се тръгне след обекта. Факта, че се излъчва повтарящо се съобщение, говореше ясно за някакъв сериозен проблем при тези неизвестни, извънземни хора.
Наближаваше полунощ, когато посоката на движение на неизвестния обект, беше вече известна и Crossfire премина по траектория за догонване. Скоростта на обекта не беше кой знае колко висока, явно се движеше по инерция, а не за да пътува до някъде.
*
Търсенето на неизвестния обект продължаваше и в следобеда на другия ден. Crossfire навлизаше в планетна система, обгърната от газови облаци. Тук сигурно имаше няколко по- големи планети, а най- близката звезда би могла да поддържа тук и живот. В очакване на данни от изчисленията, Алекс, Ким, Аш и Палма се намираха в неговата каюта, а тук беше уютно и топло. На моменти те поемаха и управлението на кораба, като най- добрите в тази област, тук.
Започваше вечерта, а земляните все още не бяха намерили странния обект, който търсеха. Из екипажа излезе мнение, че няма смисъл да го търсят. Не се стигна до гласуване, но командир Йон препоръча, да не му се дават менения, когато е имал нещо впредвид. Помощник- командир Браун, поддържаше това изискване. Що се отнася до Алекс, то той смяташе, че обекта е наблизо и трябва да бъде проверен…
Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire, в който пътуваха 250 души, предимно земляни, както и хора от Слънчевата система, както и извънземни от приятелски цивилизации. В кораба имаше и голям брой роботи, от които повечето не бяха активирани все още, тъй като не беше имало необходимост. Търсенето на странния обект, чиито сигнали бяха прихванали преди няколко дни, вървеше добре. Смяташе се, че скоро координатите му ще станат ясни. Тази вечер Алекс беше се отдал на похапване. Умишленото гладуване напоследък, заради липсата на достатъчно време, го беше отслабило физически, та и психически. С това натрупване на недохранване и недоспиване, Алекс губеше от силата си и добрата си форма. Тази вечер той беше оставил всички задължения и се проявяваше в кухненския блок на каютата си, като незаменим кулинар. Вкусотиите, които той сътвори в изтеклите часове, бяха на разположение на неговия екип от 20 души, които всеки момент щяха да се съберат за една обща вечеря при него.
*
Късно вечерта Алекс и Ким се бяха усамотили в неговата каюта, а след като оправиха каютата след голямата обща вечеря със целия екип, те седнаха да си почиват на билков чай и бисквитки. Бяха свободни чак до сутринта, а то още нямаше дори 22 ч. С предвуксване на една дълга и спокойна нощ, когато порядъчно ще си поспят, двамата се отдадоха на спомени…
*
В следобеда на другия ден земляните получиха резултат от изчисленията на курса на търсения обект и вероятните му координати. Дежурните насочиха Crossfire в необходимата посока, а екипажа застина в очакване, най- сетне да разгадаят какви са тези съобщения и какъв е този обект. Намираха се в зона със газови облаци с различна плътност, а тук имаше няколко по- големи планети, като те бяха добре осветявани от близките звезди, предполагаше се тук да има и живот. Алекс и Ким тъкмо си бяха взели един час почивка и се топлеха със билков чай. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а тук бяха също Аш и Палма. Четиримата си поделяха задачите, които им даваха командир Йон и помощника му- Браун. В тези часове на борда на кораба спяха 180 души, докато останалите дежуреха, почиваха или бяха охрана и ремонтни смени по машините. Обстановката в кораба беше нормална, а настроението оптимистично.
В началото на бордовата вечер, преследвания обект се появи на радарите на кораба Crossfire. Това беше на голяма дистанция и още неможеше да се определи от какъв вид е обекта. Скоростта му беше равномерна, а траекторията наподобяваше на астероид, който се върти около близката звезда. Определено на този обект имаше някой, дори сигнала да се излъчваше автоматично. Според изчисленията, тази вечер до полунощ, Crossfire щеше да настигне обекта. Земляните очакваха това с нетърпение, след като дни наред този проблем беше със приоритет.
Алекс и Ким бяха излезли из кораба да се разтъпчат, както и да изберат провизии за екипа, това бяха 20 от най- добрите командоси- космонавти, тук. Провизиите от хладилния склад, както и от оранжерията се разпределяха и стопанисваха от Хенсън и Нортън. Те имаха грижата да следят количеството и качеството, също срока на годност на провизиите в складовете. Лично командир Йон, определяше седмичните и месечните дажби, които се разпределяха сред екипажа. В лоши времена, когато в складовете нямаше много провизии, дажбите се намаляваха и се наблягаше на произведеното на борда на кораба тук, а това бяха плодове, зеленчуци, риба, гъби, яйца, както и пилешко и свинско от специални породи прасета, които се отглеждаха тук. Собствената продукция на кораба не беше за подценяване и даваше един минимум от храна, необходима за да оцелее екипажа, при най- лоши обстоятелства, когато е далеко от кавито и да са планети, където да зареди с провизии и вода.
На връщане от склада, Алекс и Ким бяха придружени от два робота, които дърпаха количката, пълна с провизии. Из коридорите нямаше много хора, а в столовата вечеряха близо 30 души. Щом асансьора ги качи до нивото на техните каюти, двамата и роботите се прибраха в каютата на Алекс, която имаше и врата към общата каюта на екипа му, състоящ се от 20 души.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 157, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 157, Valeri Kolev.

На борда на космическия кораб Crossfire беше започнала вечерта. Той наближаваше астероидно поле по своя път. Алекс и неговия екип от 20 души бяха в общата каюта и работеха по задачите си. Самия Алекс се поспря по някое време, за да пуши цигари и да се стопли с горещ билков чай. До полунощ имаше много време и той си даде почивка от един час, в компанията на своята приятелка и партньор в службата- Ким. В общата каюта на екипа беше топло и уютно, а в съседство бяха и техните отделни каюти, като тази на Алек си Ким. Почти нямаше човек, който да спи в самостоятелна каюта. Трудно беше да се нощува и дежури, съвсем сам, и то в открит космос, далече от родната планета. Из кораба цареше оптимистично настроение, макар всички да знаеха, че в тази зона се водят жестоки войни. За момента наоколо беше пустощ, освен близо 160 астероида с различна големина. Възможно беше тук някъде да има и хора. С напредването на времето, дежурните търсеха по- голям астероид, където да се закрепи кораба, да се пусне маскировката, за да се пренощува, така да се каже. Всички бяха изморени от преживелиците през изминалите десетина дни и искаха спокоен сън.
По- късно вечерта избраха къде да се закрепят за своето нощуване. Астероидът имаше слаба атмосфера , дори флора и фауна от дребни животинки. След около час прикачването щеше да завърши, а сетне да се пусне маскировката на кораба и да се отворят отбранителните системи. В очакване на отдавна жадуваната нощ в безопасност, екипажа беше на крака, в бързане всичко да се приключи навреме, преди голямата част от хората да се освободят за почивка и сън.
След скачването навън можеше да се излиза, но само някои си позволиха и то само до терасите. Макар и разредена атмосфера, можеше да се диша свободно. Алекс и Ким също излизаха на терасата на каютата. Беше интересно усещане и хубава гледка, но те не бяха настроени за никакви гледки. Огледаха наоколо за някакви нови опасности и се прибраха, а терасата затвориха със дебелата й, стъклена стена.
*
Започваше следобеда на другия ден, когато Crossfire продължи напред през астероидното поле. Летеше се със ниска скорост, за да може да се вижда пътя напред. Докато не се излезеше от астероидното поле, нямаше начин да се включат двигателите за скок- преход на кораба със свръх- висока скорост.
Алекс, Ким, Аш и Палма в тези часове дежуреха по пултовете в каютата на екипа. Алекс продължаваше да страда от извънземния грип, който го атакуваше отново, след продължително затишие. Опитваха да го лекуват, но до момента резултата беше само частичен и временен. Алекс беше налегнат от мрачни мисли, отчаян и дори паникьосан. И не само заради грипа, който го тормозеше. Вълна от лошо настроение заля екипажа на Crossfire. Навлизаха в зона на активни военни действия, а дори незнаеха, кой за какво се бори и какво представлява, от враждуващите страни. Командирът на кораба- извънемния Йон, смяташе за особено опасно, настроението в кораба, да е толкова отрицателно. Неговият помощник- Браун умуваше, как да влее добро настроение на борда на кораба, но нямаше голям успех в това.
Към края на следобеда, на борда на кораба цареше спокойствие. И най- големите песимисти бяха във ведро настроение. Това явление нямаше добро обяснение. Смяташе се, че аномалиите във настроенията и поведението на хората, идваше от космическото лъчение в зоната, което на места биваше изключително силно. Дали беше това причината, или нещо друго, само се гадаеше. Развеселиха се и хората от екипа на Алекс, а и самия той. На практика нещата вървяха добре и всичко беше под контрол. Нямаше основания за паника и очаяние. Алекс въздъхна дълбоко, стана да се раздвижи, свари си билков чай и запали цигара. Продължаваше полета сред астероидите.
По някое време, Алекс и Ким бяха на разходка из кораба. По това време спяха 180 души от екипажа. Из кораба беше спокойно и тихо, само роботите почистваха и стягаха машините и системите. Двамата влязоха в оранжерията, за да подишат чист въздух и да си отдъхнат. В столовата имаше десетина души, все пак- компания.
Към края на следобеда, дежурните прихванаха слаб сигнал, който не можеха добре да разберат. Преводачът искаше време, за да може да преведе сигнала и съобщението, което той носеше и повтаряше през пет минути. Всички дежурни бяха озадачени от този сигнал. Алекс и Ким също умуваха по въпроса, макар и без успех. Вечерта беше започнала на борда на космическия кораб Crossfire, когато успяха да определят посоката, от където се излъчва сигнала. Това място беше на два часа път от астероидното поле, в посока, различна от планираната за пътуване на кораба. След половинчасово обсъждане, дежурните решиха да проверят обекта, излъчващ прихванатия сигнал. За целта смениха посоката на полета, но още никой незнаеше, кога ще излязат от астероидното поле…
В кораба беше спокойно и тихо, а по каютите топло и уютно. Алекс беше в общо взето добра форма, тази вечер. Бяха в неговата каюта, четиримата- Ким, Аш, Палма и той, заети с обичайните си задачи. В тези часове се напредваше не много бързо към свободното пространство, след астероидното поле. Нямаше начин да се разбере, кога точно ще излязат от това поле в открит космос. Леко безпокойство се наблюдаваше из кораба. Хората гадаеха, какъв е прихванатия сигнал и за какво ли става дума… Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire, а края на астероидното поле не се виждаше още. Дежурните опитаха радио- връзка с обекта, излъчващ съобщение, но нищо не се получи. В очакване на нощта си, земляните избраха астероид, където да кацнат и да пренощуват, така да се каже…

(следва продължение)

Progressive Shift Of The Ages Mix 2012

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 155, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 155, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Предната нощ, около полунощ, отвлечените колеги- Питър и Джон, бяха намерени в един от затворите на пиратския остров и благополучно освободени и прибрани. Тази неприятна история завърши добре и почти веднага земляните отлетяха от планетата, с кораба си Crossfire…
Корабът пътуваше към планетата PN 131- 17, като част от първоначалните планове на експедицията. В този следобед Алекс беше в добро настроение. Двамата с Ким се бяха затворили в каютата и слушаха музика. До тяхното дежурство имаше много време. Из кораба беше нормално, като спяха 170 души, в тези часове. Настроението беше позитивно. Алекс си взе кафе, запали цигара и каза:
-Днес ми е страшно мързеливо!
-И на мене ми е мързеливо!- усмихна се Ким.- Дали да не си вземем почивка?
-Не.- каза Алекс.- Ще си даваме дежурствата редовно. Имаме достатъчно свободно време!
-Гладен ли си?- попита тя.
-Не.- отвърна той.- Хапнах, докато ти спеше.
*
В началото на вечерта Crossfire наближаваше една междинна станция. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни в тези часове. До станцията оставаше към един час път. Ким проверяваше радио- ефира, за да се разбере, какво има из тази станция. На кораба Crossfire му беше необходимо да зареди гориво и провизии преди дългия си път. Напред тръгнаха два джета с по четирима командоси, за да огледат нещата на място, а Crossfire намали скоростта си. Настроението из кораба беше позитивно.
На междинната станция всичко изглеждаше нормално и скоро Crossfire се скачи към нея, за да зареди гориво и провизии. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да огледат, докато Браун и Йон оформят получаването на гориво и провизии със тукашните търговци. Щом четиримата преминаха през шлюза, отвориха шлемовете си. Тук въздуха беше разреден и не много чист. Те се насочиха към халето с магазини. Обичайните покупки на оригинални вещи беше нещо нормално за земляните. Търсеха всякаква интересна техника, информационни материали, музика, филми, лекарства, оръжия, както и лакомства. С тях водеха и два робота, които теглеха по- късно количката със стока, обратно към кораба. Уловът тази вечер беше невероятен. Имаха подаръци за целия екипаж на Crossfire.
*
Късно във бордовата вечер, земляните оставиха само няколко робота, които да следят зареждането с гориво, а целия екипаж се прибра в кораба за нощуване. Списъка с провизии в момента се изпълняваше, а поръчката щеше да бъде готова на сутринта, за да се натовари стоката на борда на кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали в каютата на Алекс, на по чаша чай с коняк. Нещо се беше объркало в последните часове, а още нямаше следи, какво е то… Командир Йон призова за повишено внимание. Неизвестни опасности дебнеха екипажа и кораба Crossfire…
Неясно напрежение обхвана екипажа на Crossfire. Алекс също беше в лошо настроение. Чая с коняк го затопли приятно, но му се доспа, а имаха скоро дежурство. Охраната на кораба беше увеличена, поне докато са на тази междинна станция. Четиримата дремеха покрай масата в кухненския блок на Алекс, а той се чудеше, как ще даде дежурство от шест часа- така много му се спеше сега…
*
В началото на вечерта, на другия ден, вървеше товаренето на провизиите на борда на Crossfire, както и продължаваше зареждането с гориво. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха пред кораба на дока и наблюдаваха прехвърлянето на провизиите, към асансьорите за приемане на борда. Качеството на провизиите се наблюдаваше също. Очакваше се товаренето да приключи до два- три часа, както и зареждането с гориво. Обстановката тук беше изнервяща и земляните искаха, по- скоро да отпътуват от тук. По някое време четиримата влязоха в кораба за да изпушат по цигара, а навън останаха да наблюдават, четири от роботите на Crossfire.
По- късно вечерта товаренето и зареждането завърши успешно. Командир Йон и помощника му Браун се правиха със заплащането и скоро целия екипаж се прибра в кораба, в готовност за тръгване нататък. В очакване да бъде разрешено излитането, екипажа беше в готовност. Алекс, Ким, Аш и Палма седнаха зад пултовете в каютата на екипа и се захванаха за работа. Полетът към PN 131- 17, щеше скоро да продължи…
*
Корабът Crossfire пътуваше вече трети ден, по своя път, когато достигна до малка планета. Напред бяха пуснати два джета, които да огледат мястото. Алекс беше леко сънлив, той запали цигара и си взе горещ чай, докато имаше половин час почивка. В каютата на неговия екип беше уютно и топло, а колегите му работеха по задачите си, а някои спяха или почиваха. В тези часове Алекс, но не само той, имаше лошо настроение. Мисълта, че със всяка нова мисия, Crossfire се отдалечава все повече от родната планета- Земята, го натъжаваше и той изпадаше в носталгия и меланхолия по миналото, времената, когато беше съвсем млад. Мисълта за старите приятели и гаджетата, го правеше тъжен и разсеян. Такова настроение владееше целия кораб в тези часове. Повечето командоси от екипажа имаха договор за 10 години служба във AFJ. Така беше и със Алекс. Той мечтаеше за голямата пенсия, след уволнението, за спретнато ранчо, някъде на Земята и спокоен живот, далеко от всякакви войни.
Следобедът напредваше неусетно, когато от двата джета съобщиха, че планетата е добра, туризма е разрешен. Crossfire продължи към планетата, за да се спусне в нейната атмосфера, по- късно. Дежурните правеха последните си проверки на системите на кораба, преди спускането, а също се следеше радио- ефира, за важна информация откъм планетата. Тази планета, макар й два пъти по- малка от Земята, изглеждаше интересна, но тук светлината беше доста слаба, поради отдалечеността от най- близките звезди.
*

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 156, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 156, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Crossfire все още се намираше в орбита около планетата. Нещо в получената информация, смущаваше земляните и те не бързаха да доближават тази планета. Тази вечер Алекс беше зле. Прилошаваше му и го болеше цялото тяло. Медицинският апарат сочеше вероятен грип. Алекс не беше сигурен, каква е тази болест. Той поиска да го освободят от задължения, поне докато се съвземе. Въпреки, че командир Йон му отпусна болнични дни, Алекс продължаваше да седи пред пулта и макар и разсеян, дебнеше за доближаващи обекти.
*
Наближаваше полунощ, два дни по- късно. Crossfire току- що се беше приземил на един от космодрумите на планетата PN 131- 17. Неясното напрежение, което лъхаше от тази планета, държеше екипажа на кораба, 250 командоси- астронавти, нащрек.
*
На другия ден, към края на следобеда, два екипа на Crossfire се връщаха от контакти с местните, обратно към кораба. Те бяха ходили из града и разговаряли с най- различни извънземни хора. Това тук беше интересен, но мрачен свят. Подтиснато беше настроението в кораба. Така се чувстваше и Алекс, докато дежуреше на пулта заедно с Ким. Мрачните мисли на Алекс, го тормозеха почти през цялото време напоследък. В същото време го мъчеше извънземен грип. Ставаше му студено и го болеше цялото тяло, та и костите. Екипажът на Crossfire напразно умуваше относно причините за лошото настроение, но това едва ли беше само заради тази непозната и тайнствена планета. Пътуваха все по- надалеко навътре в звездната система PN, а тук все по- рядко виждаха хуманоиди, поне далечна представа за някакво човешко подобие…
В началото на вечерта Алекс имаше кратка почивка с Ким. Те си затоплиха чай, запалиха по цигара и се отпуснаха в креслата, почти на задремване. Преумората си вземаше своето. Неуспяваха да се наспят, натоварени с какви ли не задачи. Още повече това, далеко от Земята в едни чужди и враждеби светове. Разузнавателната информация гласеше, че нататък се водят безкрайни войни между няколко цивилизации. Всички тук се чудеха, защо земляните искат да продължат нататък и какво ги ръководи да правят това. Това беше една от малкото останали мирни планети в зоната…
Това беше една планета със слаба осветеност от най- близките звезди. Тук обикновено биваше сумрак. Странна беше тук флората и фауната. На човек му ставаше страшно тук, след като от часове не дочаква белия ден. Тук просто нямаше бели дни… Алекс и Ким излязоха на една тераса и хвърлиха по око наоколо. В сумрака дебнеха хиляди опасности. Миришеше странно на мухъл и блато, както и на химия, в този странен чужд свят.
*
Към средата на следобеда на другия ден, Алекс, Ким, Аш и Палма се завръщаха от разходка около кораба. Бяха събирали информация, предимно за пътя нататък из тази зона. На входа на Crossfire ги посрещна охраната от поста, които ги поздравиха. Четиримата влязоха в асансьора, за да се качат в своята каюта. Бяха изморени от дългото вървене, но пък бяха насъбрали много информация, която щеше да е полезна по пътя на кораба им, по напред.
В каютата на Алекс беше топло и уютно. Целият екипаж на Crossfire се беше прибрал на борда на кораба, за да се подготвят за излитането, по- късно. Алекс запали цигара, а Ким свари билков чай. Екипът на Алекс имаше още много задачи за този ден, нямаше време за дълги почивки.
*
Вечерта беше започнала, а с нея и абсолютен мрак навън от кораба Crossfire. Алекс и Ким бяха на една тераса от половин час, а неясното безпокойство не ги оставяше. В мрака навън ставаше нещо, но какво ли. Нищо не задържаше тук земляните, а всъщност те скоро трябваше да отлитат оттук. Но командир Йон се бавеше с излитането, зает с комуникации с местните.
В коридорите на кораба Алекс и Ким срещнаха Пиркс.
-Какво става, Пиркс? Защо не тръгваме още?- попита Алекс.
-Нещо става с командира!- каза Пиркс.- Още не знаем подробности.
-За какво става дума, Пиркс?!- попита Алекс.
-Йон слуша нещо от радио- ефира, усамотен в каютата си…- каза Пиркс.- Незнаем какво, но каза да не излитаме, без заповед от него…
…
*
Crossfire напусна тази планета чак по обедно време на другия ден. Алекс страдаше от грип, а и от носталгия по Земята. Спомен за есенен следобед край реката, и залеза на Слънцето след това, го измъчваше с тъжни мисли. Нямаше скоро да стъпи отново на Земята. Със всяка следваща мисия, корабът Crossfire отиваше все по- надалеко из космоса, отчайващо далеко от Земята. Болката по родната планета, приятелите и гаджетата, този път го съсипваше. В същото време му беше студено и го болеше цялото тяло. Този грип беше извънземен, нямаше лек за него, а се появяваше упорито вече от 4- 5 години, макар и след известни паузи.
Беше вечерта, когато планетата PN 131- 17 остана далеко зад космическия кораб Crossfire. Екипажът си отдъхна от напрежението, поне докато бяха надалеко от всякакви летящи машини и планети. Беше малък празник за тях- отново свободни и независими, поне до следващата спирка по пътя. Алекс изпитваше временно облекчение на болките си от грипа. Той пийваше горещ билков чай, загънат в дебело одеало пред пулта и се радваше на компанията на Ким, Палма и Аш, които помагаха през цялото време във задачите на екипа. Скоро нямаше да пристигнат до никаква спирка по пътя си. В очакване на края на дежурството, четиримата си мечтаеха за възглавниците си и стабилен, як сън…

(следва продължение)