ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 156, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 156, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Crossfire все още се намираше в орбита около планетата. Нещо в получената информация, смущаваше земляните и те не бързаха да доближават тази планета. Тази вечер Алекс беше зле. Прилошаваше му и го болеше цялото тяло. Медицинският апарат сочеше вероятен грип. Алекс не беше сигурен, каква е тази болест. Той поиска да го освободят от задължения, поне докато се съвземе. Въпреки, че командир Йон му отпусна болнични дни, Алекс продължаваше да седи пред пулта и макар и разсеян, дебнеше за доближаващи обекти.
*
Наближаваше полунощ, два дни по- късно. Crossfire току- що се беше приземил на един от космодрумите на планетата PN 131- 17. Неясното напрежение, което лъхаше от тази планета, държеше екипажа на кораба, 250 командоси- астронавти, нащрек.
*
На другия ден, към края на следобеда, два екипа на Crossfire се връщаха от контакти с местните, обратно към кораба. Те бяха ходили из града и разговаряли с най- различни извънземни хора. Това тук беше интересен, но мрачен свят. Подтиснато беше настроението в кораба. Така се чувстваше и Алекс, докато дежуреше на пулта заедно с Ким. Мрачните мисли на Алекс, го тормозеха почти през цялото време напоследък. В същото време го мъчеше извънземен грип. Ставаше му студено и го болеше цялото тяло, та и костите. Екипажът на Crossfire напразно умуваше относно причините за лошото настроение, но това едва ли беше само заради тази непозната и тайнствена планета. Пътуваха все по- надалеко навътре в звездната система PN, а тук все по- рядко виждаха хуманоиди, поне далечна представа за някакво човешко подобие…
В началото на вечерта Алекс имаше кратка почивка с Ким. Те си затоплиха чай, запалиха по цигара и се отпуснаха в креслата, почти на задремване. Преумората си вземаше своето. Неуспяваха да се наспят, натоварени с какви ли не задачи. Още повече това, далеко от Земята в едни чужди и враждеби светове. Разузнавателната информация гласеше, че нататък се водят безкрайни войни между няколко цивилизации. Всички тук се чудеха, защо земляните искат да продължат нататък и какво ги ръководи да правят това. Това беше една от малкото останали мирни планети в зоната…
Това беше една планета със слаба осветеност от най- близките звезди. Тук обикновено биваше сумрак. Странна беше тук флората и фауната. На човек му ставаше страшно тук, след като от часове не дочаква белия ден. Тук просто нямаше бели дни… Алекс и Ким излязоха на една тераса и хвърлиха по око наоколо. В сумрака дебнеха хиляди опасности. Миришеше странно на мухъл и блато, както и на химия, в този странен чужд свят.
*
Към средата на следобеда на другия ден, Алекс, Ким, Аш и Палма се завръщаха от разходка около кораба. Бяха събирали информация, предимно за пътя нататък из тази зона. На входа на Crossfire ги посрещна охраната от поста, които ги поздравиха. Четиримата влязоха в асансьора, за да се качат в своята каюта. Бяха изморени от дългото вървене, но пък бяха насъбрали много информация, която щеше да е полезна по пътя на кораба им, по напред.
В каютата на Алекс беше топло и уютно. Целият екипаж на Crossfire се беше прибрал на борда на кораба, за да се подготвят за излитането, по- късно. Алекс запали цигара, а Ким свари билков чай. Екипът на Алекс имаше още много задачи за този ден, нямаше време за дълги почивки.
*
Вечерта беше започнала, а с нея и абсолютен мрак навън от кораба Crossfire. Алекс и Ким бяха на една тераса от половин час, а неясното безпокойство не ги оставяше. В мрака навън ставаше нещо, но какво ли. Нищо не задържаше тук земляните, а всъщност те скоро трябваше да отлитат оттук. Но командир Йон се бавеше с излитането, зает с комуникации с местните.
В коридорите на кораба Алекс и Ким срещнаха Пиркс.
-Какво става, Пиркс? Защо не тръгваме още?- попита Алекс.
-Нещо става с командира!- каза Пиркс.- Още не знаем подробности.
-За какво става дума, Пиркс?!- попита Алекс.
-Йон слуша нещо от радио- ефира, усамотен в каютата си…- каза Пиркс.- Незнаем какво, но каза да не излитаме, без заповед от него…
…
*
Crossfire напусна тази планета чак по обедно време на другия ден. Алекс страдаше от грип, а и от носталгия по Земята. Спомен за есенен следобед край реката, и залеза на Слънцето след това, го измъчваше с тъжни мисли. Нямаше скоро да стъпи отново на Земята. Със всяка следваща мисия, корабът Crossfire отиваше все по- надалеко из космоса, отчайващо далеко от Земята. Болката по родната планета, приятелите и гаджетата, този път го съсипваше. В същото време му беше студено и го болеше цялото тяло. Този грип беше извънземен, нямаше лек за него, а се появяваше упорито вече от 4- 5 години, макар и след известни паузи.
Беше вечерта, когато планетата PN 131- 17 остана далеко зад космическия кораб Crossfire. Екипажът си отдъхна от напрежението, поне докато бяха надалеко от всякакви летящи машини и планети. Беше малък празник за тях- отново свободни и независими, поне до следващата спирка по пътя. Алекс изпитваше временно облекчение на болките си от грипа. Той пийваше горещ билков чай, загънат в дебело одеало пред пулта и се радваше на компанията на Ким, Палма и Аш, които помагаха през цялото време във задачите на екипа. Скоро нямаше да пристигнат до никаква спирка по пътя си. В очакване на края на дежурството, четиримата си мечтаеха за възглавниците си и стабилен, як сън…

(следва продължение)