ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 157, Valeri Kolev.
На борда на космическия кораб Crossfire беше започнала вечерта. Той наближаваше астероидно поле по своя път. Алекс и неговия екип от 20 души бяха в общата каюта и работеха по задачите си. Самия Алекс се поспря по някое време, за да пуши цигари и да се стопли с горещ билков чай. До полунощ имаше много време и той си даде почивка от един час, в компанията на своята приятелка и партньор в службата- Ким. В общата каюта на екипа беше топло и уютно, а в съседство бяха и техните отделни каюти, като тази на Алек си Ким. Почти нямаше човек, който да спи в самостоятелна каюта. Трудно беше да се нощува и дежури, съвсем сам, и то в открит космос, далече от родната планета. Из кораба цареше оптимистично настроение, макар всички да знаеха, че в тази зона се водят жестоки войни. За момента наоколо беше пустощ, освен близо 160 астероида с различна големина. Възможно беше тук някъде да има и хора. С напредването на времето, дежурните търсеха по- голям астероид, където да се закрепи кораба, да се пусне маскировката, за да се пренощува, така да се каже. Всички бяха изморени от преживелиците през изминалите десетина дни и искаха спокоен сън.
По- късно вечерта избраха къде да се закрепят за своето нощуване. Астероидът имаше слаба атмосфера , дори флора и фауна от дребни животинки. След около час прикачването щеше да завърши, а сетне да се пусне маскировката на кораба и да се отворят отбранителните системи. В очакване на отдавна жадуваната нощ в безопасност, екипажа беше на крака, в бързане всичко да се приключи навреме, преди голямата част от хората да се освободят за почивка и сън.
След скачването навън можеше да се излиза, но само някои си позволиха и то само до терасите. Макар и разредена атмосфера, можеше да се диша свободно. Алекс и Ким също излизаха на терасата на каютата. Беше интересно усещане и хубава гледка, но те не бяха настроени за никакви гледки. Огледаха наоколо за някакви нови опасности и се прибраха, а терасата затвориха със дебелата й, стъклена стена.
*
Започваше следобеда на другия ден, когато Crossfire продължи напред през астероидното поле. Летеше се със ниска скорост, за да може да се вижда пътя напред. Докато не се излезеше от астероидното поле, нямаше начин да се включат двигателите за скок- преход на кораба със свръх- висока скорост.
Алекс, Ким, Аш и Палма в тези часове дежуреха по пултовете в каютата на екипа. Алекс продължаваше да страда от извънземния грип, който го атакуваше отново, след продължително затишие. Опитваха да го лекуват, но до момента резултата беше само частичен и временен. Алекс беше налегнат от мрачни мисли, отчаян и дори паникьосан. И не само заради грипа, който го тормозеше. Вълна от лошо настроение заля екипажа на Crossfire. Навлизаха в зона на активни военни действия, а дори незнаеха, кой за какво се бори и какво представлява, от враждуващите страни. Командирът на кораба- извънемния Йон, смяташе за особено опасно, настроението в кораба, да е толкова отрицателно. Неговият помощник- Браун умуваше, как да влее добро настроение на борда на кораба, но нямаше голям успех в това.
Към края на следобеда, на борда на кораба цареше спокойствие. И най- големите песимисти бяха във ведро настроение. Това явление нямаше добро обяснение. Смяташе се, че аномалиите във настроенията и поведението на хората, идваше от космическото лъчение в зоната, което на места биваше изключително силно. Дали беше това причината, или нещо друго, само се гадаеше. Развеселиха се и хората от екипа на Алекс, а и самия той. На практика нещата вървяха добре и всичко беше под контрол. Нямаше основания за паника и очаяние. Алекс въздъхна дълбоко, стана да се раздвижи, свари си билков чай и запали цигара. Продължаваше полета сред астероидите.
По някое време, Алекс и Ким бяха на разходка из кораба. По това време спяха 180 души от екипажа. Из кораба беше спокойно и тихо, само роботите почистваха и стягаха машините и системите. Двамата влязоха в оранжерията, за да подишат чист въздух и да си отдъхнат. В столовата имаше десетина души, все пак- компания.
Към края на следобеда, дежурните прихванаха слаб сигнал, който не можеха добре да разберат. Преводачът искаше време, за да може да преведе сигнала и съобщението, което той носеше и повтаряше през пет минути. Всички дежурни бяха озадачени от този сигнал. Алекс и Ким също умуваха по въпроса, макар и без успех. Вечерта беше започнала на борда на космическия кораб Crossfire, когато успяха да определят посоката, от където се излъчва сигнала. Това място беше на два часа път от астероидното поле, в посока, различна от планираната за пътуване на кораба. След половинчасово обсъждане, дежурните решиха да проверят обекта, излъчващ прихванатия сигнал. За целта смениха посоката на полета, но още никой незнаеше, кога ще излязат от астероидното поле…
В кораба беше спокойно и тихо, а по каютите топло и уютно. Алекс беше в общо взето добра форма, тази вечер. Бяха в неговата каюта, четиримата- Ким, Аш, Палма и той, заети с обичайните си задачи. В тези часове се напредваше не много бързо към свободното пространство, след астероидното поле. Нямаше начин да се разбере, кога точно ще излязат от това поле в открит космос. Леко безпокойство се наблюдаваше из кораба. Хората гадаеха, какъв е прихванатия сигнал и за какво ли става дума… Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire, а края на астероидното поле не се виждаше още. Дежурните опитаха радио- връзка с обекта, излъчващ съобщение, но нищо не се получи. В очакване на нощта си, земляните избраха астероид, където да кацнат и да пренощуват, така да се каже…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар