ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 155, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 155, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Предната нощ, около полунощ, отвлечените колеги- Питър и Джон, бяха намерени в един от затворите на пиратския остров и благополучно освободени и прибрани. Тази неприятна история завърши добре и почти веднага земляните отлетяха от планетата, с кораба си Crossfire…
Корабът пътуваше към планетата PN 131- 17, като част от първоначалните планове на експедицията. В този следобед Алекс беше в добро настроение. Двамата с Ким се бяха затворили в каютата и слушаха музика. До тяхното дежурство имаше много време. Из кораба беше нормално, като спяха 170 души, в тези часове. Настроението беше позитивно. Алекс си взе кафе, запали цигара и каза:
-Днес ми е страшно мързеливо!
-И на мене ми е мързеливо!- усмихна се Ким.- Дали да не си вземем почивка?
-Не.- каза Алекс.- Ще си даваме дежурствата редовно. Имаме достатъчно свободно време!
-Гладен ли си?- попита тя.
-Не.- отвърна той.- Хапнах, докато ти спеше.
*
В началото на вечерта Crossfire наближаваше една междинна станция. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни в тези часове. До станцията оставаше към един час път. Ким проверяваше радио- ефира, за да се разбере, какво има из тази станция. На кораба Crossfire му беше необходимо да зареди гориво и провизии преди дългия си път. Напред тръгнаха два джета с по четирима командоси, за да огледат нещата на място, а Crossfire намали скоростта си. Настроението из кораба беше позитивно.
На междинната станция всичко изглеждаше нормално и скоро Crossfire се скачи към нея, за да зареди гориво и провизии. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да огледат, докато Браун и Йон оформят получаването на гориво и провизии със тукашните търговци. Щом четиримата преминаха през шлюза, отвориха шлемовете си. Тук въздуха беше разреден и не много чист. Те се насочиха към халето с магазини. Обичайните покупки на оригинални вещи беше нещо нормално за земляните. Търсеха всякаква интересна техника, информационни материали, музика, филми, лекарства, оръжия, както и лакомства. С тях водеха и два робота, които теглеха по- късно количката със стока, обратно към кораба. Уловът тази вечер беше невероятен. Имаха подаръци за целия екипаж на Crossfire.
*
Късно във бордовата вечер, земляните оставиха само няколко робота, които да следят зареждането с гориво, а целия екипаж се прибра в кораба за нощуване. Списъка с провизии в момента се изпълняваше, а поръчката щеше да бъде готова на сутринта, за да се натовари стоката на борда на кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали в каютата на Алекс, на по чаша чай с коняк. Нещо се беше объркало в последните часове, а още нямаше следи, какво е то… Командир Йон призова за повишено внимание. Неизвестни опасности дебнеха екипажа и кораба Crossfire…
Неясно напрежение обхвана екипажа на Crossfire. Алекс също беше в лошо настроение. Чая с коняк го затопли приятно, но му се доспа, а имаха скоро дежурство. Охраната на кораба беше увеличена, поне докато са на тази междинна станция. Четиримата дремеха покрай масата в кухненския блок на Алекс, а той се чудеше, как ще даде дежурство от шест часа- така много му се спеше сега…
*
В началото на вечерта, на другия ден, вървеше товаренето на провизиите на борда на Crossfire, както и продължаваше зареждането с гориво. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха пред кораба на дока и наблюдаваха прехвърлянето на провизиите, към асансьорите за приемане на борда. Качеството на провизиите се наблюдаваше също. Очакваше се товаренето да приключи до два- три часа, както и зареждането с гориво. Обстановката тук беше изнервяща и земляните искаха, по- скоро да отпътуват от тук. По някое време четиримата влязоха в кораба за да изпушат по цигара, а навън останаха да наблюдават, четири от роботите на Crossfire.
По- късно вечерта товаренето и зареждането завърши успешно. Командир Йон и помощника му Браун се правиха със заплащането и скоро целия екипаж се прибра в кораба, в готовност за тръгване нататък. В очакване да бъде разрешено излитането, екипажа беше в готовност. Алекс, Ким, Аш и Палма седнаха зад пултовете в каютата на екипа и се захванаха за работа. Полетът към PN 131- 17, щеше скоро да продължи…
*
Корабът Crossfire пътуваше вече трети ден, по своя път, когато достигна до малка планета. Напред бяха пуснати два джета, които да огледат мястото. Алекс беше леко сънлив, той запали цигара и си взе горещ чай, докато имаше половин час почивка. В каютата на неговия екип беше уютно и топло, а колегите му работеха по задачите си, а някои спяха или почиваха. В тези часове Алекс, но не само той, имаше лошо настроение. Мисълта, че със всяка нова мисия, Crossfire се отдалечава все повече от родната планета- Земята, го натъжаваше и той изпадаше в носталгия и меланхолия по миналото, времената, когато беше съвсем млад. Мисълта за старите приятели и гаджетата, го правеше тъжен и разсеян. Такова настроение владееше целия кораб в тези часове. Повечето командоси от екипажа имаха договор за 10 години служба във AFJ. Така беше и със Алекс. Той мечтаеше за голямата пенсия, след уволнението, за спретнато ранчо, някъде на Земята и спокоен живот, далеко от всякакви войни.
Следобедът напредваше неусетно, когато от двата джета съобщиха, че планетата е добра, туризма е разрешен. Crossfire продължи към планетата, за да се спусне в нейната атмосфера, по- късно. Дежурните правеха последните си проверки на системите на кораба, преди спускането, а също се следеше радио- ефира, за важна информация откъм планетата. Тази планета, макар й два пъти по- малка от Земята, изглеждаше интересна, но тук светлината беше доста слаба, поради отдалечеността от най- близките звезди.
*