ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 160, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 160, Valeri Kolev.

По някое време тази вечер, Crossfire се скачи към междинната станция. Веднага след това един екип излезе из станцията, на лов за информация. Тук нямаше нито един кораб на хищниците, поне за момента. Тази станция имаше добра отбранителна система. Из зоната беше общоприето да се воюва със хищниците и те да не се допускат наблизо до хуманоидите, независимо дали става дума за цяла планета, за отделен кораб или друг обект, населяван от хуманоиди. Алекс беше почувствал леко облекчение от страданията си и се топлеше с билков чай, в компанията на Ким, Аш и Палма. На борда на Crossfire всичко беше нормално. Корабът и екипажа щяха да пренощуват тук, а в същото време щеше да се зареди гориво, вода и провизии.
*
На другия ден Crossfire остана на междинната станция. Бяха забелязани наоколо кораби на хищниците, нямаше от къде да се премине към планетата PN 131- 20. На станцията бяха вдигнали тревога, в очакване на нападение на хищниците. Настроението из кораба не беше добро. Земляните тръпнеха в очакване на битки. Влоши се и състоянието на най- сериозно ранените хуманоиди. Освен това, тук на тази станция нямаха достатъчно гориво, тъй като последната доставка не беше пристигнала навреме, но не се знаеше дали кораба- танкер е невредим, или просто закъснява. Алекс пък беше направо отчаян. Той лежеше в койката си в треска. Това все още не му се беше случвало, откакто забеляза, че е болен от сериозен извънземен грип. Бяха оставили само Ким да е при него, защото всички се готвеха за битки, а и ранените хуманоиди имаха нужда от повече грижи в момента.
В началото на вечерта, Алекс успя да стане от койката и да се заеме с компютрите, преодолявайки треската си, но загънат в дебело одеало. А Ким свари пълен чайник с билков чай, който да им отпусне нервите, да ги стопли и загрее. Алекс запали цигара и се зае да следи наоколо за приближаващи обекти. За целта той наблюдаваше радарите, скенерите, картината от телескопите, както също и преслушваше радио- ефира. Ким се зарадва, че той намери сили да стане от койката и реши да се изкъпе набързо, преди да са се появили хищниците. Станцията не беше малка. Тук в момента имаше 500 души персонал и работници, както и 5,700 гости на станцията, повечето- туристи, но мнозина просто бягаха от нашествията на хищниците по околните планети. Със собствени възможности тази междинна станция можеше да дава храна, вода и въздух за тези хора, още само няколко месеца. По всичко личеше, че никой не бърза да си отива оттук. Нататък бяха корабите на хищниците.
Всъщност корабът на земляните не беше никак за подценяване. Бойната му и огнева мощ беше достатъчна за продължителна война. Но земляните не разчитаха само на това. Те искаха да избягват битки в чужда зона, където наблизо няма техни кораби, които евентуално да им помогнат при нужда. Колкото до кръстосвача Nissan, то той се намираше само на пет дни полет оттук и напредваше, за да може да подсигурява Crossfire при всякакви ситуации. Планът беше кръстосвача да помага в разузнаването, а ако има възможност, щеше да се построи и база на земляните и AFJ, на някоя планета или в близост до звезда. Това беше планът за разширяването на обитаемите зони на AFJ (военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации).
*
Алекс се задържа извън койката си успешно. Постепенно той се позатопли и преодоля треската си. Разбира се, помагаха му билките, които шамана Джи отглеждаше специално за него в каютата си. Помагаха и някои от специалните лекове, които си пазеше в аптечката. Колкото до Ким, то тя много се зарадва, че той е по- добре. Глътка оптимизъм грейна в каютата на Алекс. Точно по това време се появиха Аш и Палма, които идваха за обичайното си дежурство по компютрите тук. По някое време около междинната станция бяха изпратени разузнавачи с джетове. Трябваше да се знае къде се намират корабите на хищниците.
По- късно вечерта на борда на Crossfire се прибра специалния екип, изпратен да провери, какво е положението из близкия астероиден пояс. Екипът беше намерил там малка ненаселена луна със собствена атмосфера. Командир Йон определи това място за подходящо за прикритие. Той скоро щеше да даде решението си, дали ще се пътува до там. Докато чакаха неговото решение, земляните подготвяха кораба за битки. А Алекс, Ким, Аш и Палма насочиха пеленгаторите към астероидния пояс, като допълнителна мярка да проверяват дали там няма някого. Междувременно от джетовете изпратени наоколо пристигаше добра информация- корабите на хищниците бяха надалеко от междинната станция. На определени места около станцията бяха оставени радио- сонди с камери, които да охраняват наоколо, щом джетовете се приберяха обратно в кораба.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Току- що им бяха дошли гости- игуанката Бронк и нейния приятел Шон. Алекс ги посещаваше често и те идваха да го видят, за да разберат, защо скоро не ги е посещавал. Шон беше чернокож и голям приятел на Алекс. Двамата бяха щуряли понякога на разузнаване извън кораба. Бронк имаше пък слабост към Алекс, а той нямаше нищо против подобна слабост. Игуанките по принцип бяха най- красивите жени, които можеха да се намерят изобщо. На чаша джин с тоник и резенчета осолен лимон, шестимата обсъдиха положението. Вече беше ясно, корабите на хищниците нямаше да дойдат, поне не тази нощ. Хората се успокоиха, а из станцията отново се раздвижиха, живота продължаваше. Настроенията из кораба и из станцията се повдигнаха рязко. Само дежурните по охраната и отбраната останаха зад пултовете си.


(следва продължение)