ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 158, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 158, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire приближаваше един астероид, сочен от локаторите, като източник на прихванатия сигнал, но по старите данни. Новите данни показваха, че излъвателя се движи и вече се е отдалечил оттук с няколко часа. Посоката на движение се уточняваше и изчисляваше все още. По това време Алекс и Ким си бяха взели един час почивка и на кафе и цигара, отморяваха край пултовете. Тук бяха също Аш и Палма, заети със задачи. Из кораба беше спокойно и тихо. Спяха 170 души от всичките 250 на борда на Crossfire. В следващите няколко часа, корабът щеше да продължава в търсене на неизвестния обект. Ако изчисленията бъдеха готови скоро, то щеше да се тръгне след обекта. Факта, че се излъчва повтарящо се съобщение, говореше ясно за някакъв сериозен проблем при тези неизвестни, извънземни хора.
Наближаваше полунощ, когато посоката на движение на неизвестния обект, беше вече известна и Crossfire премина по траектория за догонване. Скоростта на обекта не беше кой знае колко висока, явно се движеше по инерция, а не за да пътува до някъде.
*
Търсенето на неизвестния обект продължаваше и в следобеда на другия ден. Crossfire навлизаше в планетна система, обгърната от газови облаци. Тук сигурно имаше няколко по- големи планети, а най- близката звезда би могла да поддържа тук и живот. В очакване на данни от изчисленията, Алекс, Ким, Аш и Палма се намираха в неговата каюта, а тук беше уютно и топло. На моменти те поемаха и управлението на кораба, като най- добрите в тази област, тук.
Започваше вечерта, а земляните все още не бяха намерили странния обект, който търсеха. Из екипажа излезе мнение, че няма смисъл да го търсят. Не се стигна до гласуване, но командир Йон препоръча, да не му се дават менения, когато е имал нещо впредвид. Помощник- командир Браун, поддържаше това изискване. Що се отнася до Алекс, то той смяташе, че обекта е наблизо и трябва да бъде проверен…
Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire, в който пътуваха 250 души, предимно земляни, както и хора от Слънчевата система, както и извънземни от приятелски цивилизации. В кораба имаше и голям брой роботи, от които повечето не бяха активирани все още, тъй като не беше имало необходимост. Търсенето на странния обект, чиито сигнали бяха прихванали преди няколко дни, вървеше добре. Смяташе се, че скоро координатите му ще станат ясни. Тази вечер Алекс беше се отдал на похапване. Умишленото гладуване напоследък, заради липсата на достатъчно време, го беше отслабило физически, та и психически. С това натрупване на недохранване и недоспиване, Алекс губеше от силата си и добрата си форма. Тази вечер той беше оставил всички задължения и се проявяваше в кухненския блок на каютата си, като незаменим кулинар. Вкусотиите, които той сътвори в изтеклите часове, бяха на разположение на неговия екип от 20 души, които всеки момент щяха да се съберат за една обща вечеря при него.
*
Късно вечерта Алекс и Ким се бяха усамотили в неговата каюта, а след като оправиха каютата след голямата обща вечеря със целия екип, те седнаха да си почиват на билков чай и бисквитки. Бяха свободни чак до сутринта, а то още нямаше дори 22 ч. С предвуксване на една дълга и спокойна нощ, когато порядъчно ще си поспят, двамата се отдадоха на спомени…
*
В следобеда на другия ден земляните получиха резултат от изчисленията на курса на търсения обект и вероятните му координати. Дежурните насочиха Crossfire в необходимата посока, а екипажа застина в очакване, най- сетне да разгадаят какви са тези съобщения и какъв е този обект. Намираха се в зона със газови облаци с различна плътност, а тук имаше няколко по- големи планети, като те бяха добре осветявани от близките звезди, предполагаше се тук да има и живот. Алекс и Ким тъкмо си бяха взели един час почивка и се топлеха със билков чай. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а тук бяха също Аш и Палма. Четиримата си поделяха задачите, които им даваха командир Йон и помощника му- Браун. В тези часове на борда на кораба спяха 180 души, докато останалите дежуреха, почиваха или бяха охрана и ремонтни смени по машините. Обстановката в кораба беше нормална, а настроението оптимистично.
В началото на бордовата вечер, преследвания обект се появи на радарите на кораба Crossfire. Това беше на голяма дистанция и още неможеше да се определи от какъв вид е обекта. Скоростта му беше равномерна, а траекторията наподобяваше на астероид, който се върти около близката звезда. Определено на този обект имаше някой, дори сигнала да се излъчваше автоматично. Според изчисленията, тази вечер до полунощ, Crossfire щеше да настигне обекта. Земляните очакваха това с нетърпение, след като дни наред този проблем беше със приоритет.
Алекс и Ким бяха излезли из кораба да се разтъпчат, както и да изберат провизии за екипа, това бяха 20 от най- добрите командоси- космонавти, тук. Провизиите от хладилния склад, както и от оранжерията се разпределяха и стопанисваха от Хенсън и Нортън. Те имаха грижата да следят количеството и качеството, също срока на годност на провизиите в складовете. Лично командир Йон, определяше седмичните и месечните дажби, които се разпределяха сред екипажа. В лоши времена, когато в складовете нямаше много провизии, дажбите се намаляваха и се наблягаше на произведеното на борда на кораба тук, а това бяха плодове, зеленчуци, риба, гъби, яйца, както и пилешко и свинско от специални породи прасета, които се отглеждаха тук. Собствената продукция на кораба не беше за подценяване и даваше един минимум от храна, необходима за да оцелее екипажа, при най- лоши обстоятелства, когато е далеко от кавито и да са планети, където да зареди с провизии и вода.
На връщане от склада, Алекс и Ким бяха придружени от два робота, които дърпаха количката, пълна с провизии. Из коридорите нямаше много хора, а в столовата вечеряха близо 30 души. Щом асансьора ги качи до нивото на техните каюти, двамата и роботите се прибраха в каютата на Алекс, която имаше и врата към общата каюта на екипа му, състоящ се от 20 души.

(следва продължение)