ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 161, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 161, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire напредваше към планетата на хуманоидите- PN 131- 20. Заобикаляха се всякакви летящи машини по пътя, защото в зоната беше война, между хуманоидите и хищниците, както и други страни във войната, които бяха също срещу хищниците. Беше сив и мрачен ден на борда на Crossfire, но не само тук, а и изобщо. Това беше война. Екипажът се беше разделил на два лагера- едните смятаха продължаването навътре в зоната, за опасно и необмислено. Другите поддържаха волята на командир Йон, че трябва да се продължи напред, за да се събере ценна информация за тази част от Галактиката.
Алекс беше зле още от сутринта. Висока температура и болки в цялото тяло го принудиха да се загъне в дебело одеало и да се топли с билков чай. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети с работата си по пултовете. Извънземният грип, който тормозеше Алекс, идваше винаги с лошо настроение, което допълнително го натоварваше. Той запали цигара и погледна без никакво желание екраните, където можеше да се види всякаква информация. Crossfire заобикаляше всичко по пътя си. В зоната имаше много кораби на хищниците. Те самите рядко се спираха на едно място, но този път и това се случи. Събираха слънчева енергия в близост до една от звездите. В зоната намаляваха запасите от гориво. Това затрудняваше и хищниците.
Към средата на бордовия следобед, земляните внимателно приближаваха малка планета. На борда намаляваха запасите от гориво и провизии. Сигурно щеше да е чудо, ако успееха в тази зона да проникнат по- напред. За момента задачата беше хуманоидите да се докарат на тяхната планета. Дори командир Йон спря да е голям оптимист, че в тази зона ще намерят нещо добро… А Алекс получи облекчение от билките на шамана Джи, лицето му просветна, а температурата намаляваше. Зарадван от това, Алекс излезе из кораба на разходка, взе и Ким със себе си.
Вечерта започваше на кораба Crossfire, когато пристигнаха в орбитата на малката планета PN 131- 15. Напред изпратиха два джета с разузнавачи, които да огледат обстановката. Алекс беше в сравнително добра форма. Той работеше по задачите , заедно с екипа си, а край него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха. В очакване на новини от разузнавачите, екипажа беше на крак и готов за битки, ако се наложи. По някое време през кораба Crossfire премина нова вълна от свежо настроение. На планетата под кораба беше люта зима. Въпреки войната и лошото време, долу кипеше живот. Оказа се, че тук няма кораби на хищниците, а местните посрещнаха земляните с добродушие. Само след час кораба Crossfire щеше да бъде приет на един от космодрумите на планетата. Местните проявиха интерес към земляните. Командир Йон внимателно им обясни, че това е боен кораб, а земляните и съюза AFJ, все още включват нови цивилизации в този съюз. Така си насрочиха среща, за по- късно, там на космодрума, за да обсъдят войната в тази зона и как земляните и AFJ, могат да окажат военна помощ тук.
*
Crossfire се приземи плавно, директно върху пелената от сняг и лед, издигаща се на четири метра височина. За целта бяха спуснати пилоните на кораба, които щяха да го държат над пелената от сняг. Двата входни асаньора можеха да се спускат при излизане от кораба, до произволна височина. За тази вечер не беше предвидено излизане о ткораба, освен на командир Йон, Браун и четирима колеги, които щяха да ги охраняват. Срещата с местните щеше да се проведе в една сграда, до космодрума.
*
Беше следобеда на другия ден. Цивилизациите на малката иначе планета PN 131- 15, се оказа имали няколко планети в зоната. Тези извънземни същества, въобще не били за подценяване във военна гледна точка. Това разбраха земляните от кораба Crossfire, след срещите с тях и разговорите по телефоните. Сякаш това беше целта на мисията. Това бяха цивилизациите, може би, заради които кораба Crossfire със 250 души екипаж, се намираше тук. Като пълномощен представител на съюза AFJ, командир Йон скоро сключи военен съюз с тези цивилизации. Беше разрешено на земляните да построят своя военна база на тази планета. Подробностите се уточняваха все още, но след принципната крачка, тук се отваряше много работа за AFJ, както и много задачи. Още този ден беше повикан кръстосвача Nissan, да пристигне край тази планета. Адмирал Шао, който беше на Nissan, от своя страна поиска от Orixon 44- новата Земя на земната цивлизация, да пристигнат още кораби и сили в зоната PN 131.
*
В началото на вечерта тукашните военни посетиха кораба Crossfire. Това бяха двама техни пратеници, а командир Йон направи лека вечеря заедно с тях. Екипажът на Crossfire тръгваше по нов път. Отваряше се много работа в тази зона на войни, както и много задачи. Тук щеше да се остава може би за дълго време. Алекс и Ким тази вечер бяха на терасата на каютата и се радваха на свежото време навън, макар и студено. Алекс беше леко притеснен. Оставането в зоната PN, отдалечаваше екипажа още повече от Земята и за много по- дълго. Но пък известно време нямаше да преследват далечни цели, а само може би- десетина планети наоколо. Натъжен заради продължителното отсъствие от Земята, което сякаш нямаше да има край, Алекс беше мълчалив и затворен в себе си. Не говореше и Ким. Скоро се прибраха на топло в каютата, а Палма тъкмо правеше закуска за екипа, това май щяха да бъдат по една хубава пица, билков чай и нектар от пресни плодове.
По- късно вечерта, Алекс и Ким бяха по местата си зад пултовете, тук бяха и Аш и Палма също. Степента на безопасност на тази планета беше доста висока, но земляните искаха да са сигурни за себе си, те продължаваха да следят за приближаващи обекти, както винаги. Посещението на двамата пратеници на местните военни беше приключило. Обсъждаха се вече по жива линия, бъдещите действия, насочени както към хищниците, така и срещу пиратите, най- опасните сили в зоната PN. В очакване на спокойна вечер и лека нощ, дежурните в Crossfire нямаха почти никаква работа. Алекс се беше замислил дълбоко за нещата около живота си, но поне грипа не го мъчеше този ден. Не добро настроение имаше и из кораба, а 150 души бяха насочени към задължителен сън. Из тази зона беше сериозно и трябваше винаги да се разполага със пресни сили.

(следва продължение)