ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 165, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 165, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Из базата на тукашните военни кипеше подготовка за спасителна операция през тази нощ. Земляните предимно почиваха, преди рано сутринта да излетят на разузнавателен полет. Алекс, Ким, Аш и Палма се готвеха да застъпят дежурство всеки момент. Алекс пушеше цигара изправен пред един люк, наблюдавайки снежната стихия навън. В каютата беше тихо и уютно. Само компютрите от време на време пиукаха във връзка с нови положения на нещата, свързани с настоящата война.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се завърна в базата на военните, след продължително разузнаване и патрулиране. Време беше земляните да се пооправят, да си починат и да дойдат на себе си, преди нощните полети след полунощ. Алекс беше зле, изморен до краен предел, със треска от грипа и освен всичко това- отчаян. Крепеше се само заради бойния дух, който го караше да продължава нататък, въпреки всичко. Преди новите полети след полунощ, Алекс и неговия екип имаха почивка от няколко часа. В това време те бързаха да се пооправят, да си починат и да се стягат наново за полети. Няколко кафета и душ помогнаха на Алекс, да се съвземе и съживи. Войната се разрастваше. От двата огромни кораба на хищниците излизаха нови и нови войски, които искаха да превземат на първо време трите набелязани града. Цялата планета помагаше на военните да отбиват удар след удар и да евакуират квартал след квартал. Но… първият град беше почти в ръцете на хищниците. Почти нищо не можеше да ги спре. Този град щеше да стане техния лагер, откъдето щяха да водят войната.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли из кораба на разходка.
*
В следобеда на другия ден Crossfire се завърна от патрулиране между градовете, нападнати от хищниците и базата на военните, на 1,200 км. оттам. Войната продължаваше, а хуманоидите не бяха печеливши за момента, макар и цялата планета да опитваше да помага. Докато силите бяха насочени към трите нападнати градове, други сили пазеха планетата от нови кораби на хищниците, които можеха да пристигнат тук, след първите два.
Към края на следобеда Алекс и Ким излязоха на терасата на каютата. Навън беше мразовито, но снега беше спрял. Докато пушеха по цигара с кафе, те погледнаха какво става из базата. Тук винаги биваше оживено, излитаха и кацаха машини, а от градовете пристигаха евакуирани хора, кой с каквото успял да избяга от там. Времената тук бяха сурови. Войната не се харесваше на никого. Малцина бяха приемали като възможно това да се случи някой ден, но никой не беше повярвал в това, докато то не стана реалност.
Вечерта започваше със силна буря, която затрудни цялата база. В кораба на земляните беше спокойно. Дежурните заедно решаваха какви действия да бъдат предприети в следващите часове и дни. Анализът на положението показваше, че трите града ще бъдат превзети от хищниците в крайна сметка. Усилията се засилваха върху отбраната на останалата част от планетата.
Тази вечер екипажът на Crossfire щеше да почива до среднощното си патрулиране. Алекс и неговия екип също почиваха. Очакваше се полета на кораба да започне в 3 ч. през нощта. Разполагайки с доста време до тогава хората на Алекс имаха време за себе си, като повечето от тях просто си поспаха. Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се намираха пред кораба, до единия вход- асансьор към него и пушеха цигари с двамата си колеги, дежурни на този пост. Из базата течеше обикновена вечер. Току- що бяха пристигнали няколко нови вагона по релсовия път, които носеха близо 300 евакуирани от градовете. Тук вече имаше над 10,000 евакуирани, които след кратък престой се разпределяха в различни направления със големите самолети на базата, возещи по 400 души наведнъж. Това не беше обикновена база. Тук имаше и подземия, както и установки за изтрелване на бойни ракети по въздушни цели. Това задължаваше военните да охраняват базата изключително строго, а тя се намираше само на 1,200 км. от фронта…
Късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали на по чаша джин с тоник и сладки приказки в уютната и топла каюта.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Crossfire летеше към друга база на тукашните военни, за да пренесе провизии обратно до първата база, както и за да се зареди с гориво. Това беше най- лекия полет, който можеше да се даде на земляните и те го приеха, при разпределението на задачите. Алекс беше малко разсеян и тъжен в тези часове. Носталгията по Земята отново го измъчваше. Залят от спомени той наблюдаваше разсеяно пътя пред кораба, натоварен да следи как върви полета. Навън вилнееше една чужда, извънземна, снежна буря. Корабът на земляните беше сериозна машина и подобни бури не бяха проблем за него, но стихиите влияеха отрицателно на настроението на екипажа. С началото на вечерта, Crossfire наближаваше зоната на действащ вулкан. Трябваше да се прелети покрай него, но на безопасна дистанция. На борда използваха леката задача, за да могат да си починат и поспят. Спяха или почиваха 180 души. Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги бяха на плаващо дежурство. В тези часове нямаше кой знае какви задачи за тях и останалите дежурни. Спеше дори командир Йон, който имаше режим на непрекъснато бодърствуване, като спеше по един час на всеки пет часа. Това беше нормално за него, тъй като той беше извънземен със сложен организъм, на външен вид- "зелено човече от големите".
По някое време Алекс се оживи. Все пак имаше надежда, макар и малка, отново да се върнат на родната си планета- Земята. Трябваше само да минат десетте години служба към AFJ, за което бяха дали дума, специално той и Ким, като партньори. Тук имаше и други, подписали се за десет години служба. Разбира се, договорите можеха да се анулират или да се прекъснат, при серизони здравни проблеми, а случая при Алекс беше точно такъв, ставаше дума за извънземния грип, който го тормозеше често. Зарадван и окрилен от радостни усещания, Алекс извади бутилката джин от специалния джоб на униформата си и отпи глътка. Трябваше му съвсем малко добро настроение, а джина щеше да му върне разсъдъка много бързо…

(следва продължение)