ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 166, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 166, Valeri Kolev.

По обедно време на другия ден, космическия кораб Crossfire се намираше в една отдалечена база на тукашните военни. Тук земляните бяха пристигнали за да заредят с гориво и провизии, не само за кораба си, а и за базата, край трите нападнати града. Това беше една от най- леките задачи в момента, когато им я препоръчаха военните тук. Crossfire можеше спокойно да извършва товарни полети. Това беше предвидено и заложено при проектирането му.
Алекс беше с Ким на една от терасите на кораба, а времето беше леко хладно и слънчево, сякаш през нощта не беше било мразовито и снежно. Алекс усещаше напрежение до известна степен и се опитваше да го определи. Угрижена беше и Ким. Двамата пушеха по цигара и наблюдаваха какво става из базата. Тук се подготвяха да защитават други заплашени от нашествието на хищниците, градове. Предполагаше се, че до планетата би могло да се доберат още кораби на хищниците, въпреки отбранителния щит. Смяташе се, че тези два кораба нападнали планетата, именно са се промъкнали през отбранителния щит, поради късната реакция на военните.
Към края на следобеда Алекс беше повален от грипа си. В същото време го измъчваха мрачни мисли. Той се загъна с дебело одеало, взе си билков чай и се върна отново при пулта. Макар и болен искаше да е на линия, а всъщност тук се усещаше по- добре, отколкото в койката си. Ким беше загрижена от болестта му, помагаше му да подобри състоянието си, по всякакъв начин. Аш и Палма също бяха загрижени, като много близки до него. Но това не му беше за първи път и той стискаше зъби и работеше по пулта, вместо да легне болен и да се залежава постепенно, нещо което не беше желателно тук, далеко от Земята в този боен кораб.
Наближаваше вечерта, а с това привършваше и товаренето на кораба със провизии и зареждането с гориво. Командир Йон и неговия помощник Браун, тъкмо обсъждаха положението със началника на базата тук. Мнението на земляните се ценеше високо тук и военните се съобразяваха със всеки техен съвет или идея. Всякаква помощ от страна на AFJ и земляните, щеше да е добре дошла тук и сега, във връзка с нашествието на хищниците.
*
По някое време по- късно, Crossfire летеше натоварен сериозно със вода, гориво и провизии за базата, защитаваща трите нападнати града. Полетът вървеше нормално, макар и да преминаваха през силни ветрове и бури в абсолютен мрак. Алекс сега беше в по- добро състояние, пушеше цигара и пийваше кафе, докато дежуреха по безопасността на кораба. Наблизо нямаше никакви обекти, а се летеше на височина от 12 км., през бури и силни ветрове. Полетът щеше да продължи през цялата нощ. Екипите се готвеха, кой за дежурства, кой за сън. Това щеше да бъде една нощ във полет със тежко натоварения кораб.
-Така ми се спи, Алекс!- оплака се Ким.
-И аз съм така.- каза той- Беше тежък ден. Да си дадем няколко часа почивка, искаш ли?
-Има още време.- каза Ким- Примерно почиваме от 24 ч. до 3ч. Става ли?
-Да. Така ще направим.- каза Алекс.- Ще подредя смените скоро. Аш и Палма ще бъдат от 24ч. до 3ч., за да почиваме ние с теб.
-Така е по- добре.- каза Ким.
*
Беше следобед на другия ден. Crossfire току- що беше пристигнал в първата база на тукашните военни, която защитаваше трите нападнати града. Разтоварването на провизии и гориво щеше да започне всеки момент. Всичко предварително беше по цистерни и контейнери, за по- лесно разтоварване. Корабът на земляните не беше много малък, а имаше и функции за увеличаване на обема му. Към нормалната си форма щеше да бъде върнат, когато разтоварването приключеше. Времето беше кошмарно, вилнееше снежна буря при температури около -15 ' С. Новините от фронтовете не бяха добри. Хищниците опустошаваха сграда след сграда, като плячкосваха наред. Затова пък евакуациите вървяха нормално. Трагедията на тази планета, населена предимно със хуманоиди караше земляните да продължават да остават тук и да помагат, макар и да можеха да се оттеглят по всяко време. Новините от кръстосвача Nissan бяха, че той ще бъде наблизо съвсем скоро. Към планетата PN 131- 20 се движеха още два кръстосвача. Адмирал Шао смяташе определено да се започне война срещу хищниците. Това решение дойде, след като бяха заловени хищници и в други важни зони за AFJ. Командването на AFJ предупреждаваше за новите опасности, всички свои кораби, намиращи се на по- малко от 10 дни дистанция, около планетата PN 131- 20.
*
От сутринта кораба на земляните- Crossfire обикаляше планетата, пазейки я от други кораби на хищниците. Намираха се на орбитална височина от 25 км. , а скоростта им беше около 500 км/ч. Вниманието на земляните беше насочено както към фронтовете долу на планетата, така и към околните планети, от където можеше да се появят обекти на хищниците. За момента нямаше близки обекти, които да застрашават планетата допълнително.
Наближаваше края на бордовия следобед. Дежурните тъкмо бяха осъществили радио- връзка със кръстосвача Nissan, който наближаваше тази планета. Там се намираше адмирал Шао, който обикновено биваше наблизо до най- предните постове на AFJ. Дали AFJ ще участва във войните срещу хищниците и също- пиратите, още не беше решено окончателно, но самият адмирал смяташе, че трябва.
Алекс отново имаше атаки от извънземния грип. Това беше съпроводено винаги от лошо настроение и мрачни мисли. Той страдаше и изпадаше в паника. Земята беше много надалеко, а тук се водеха някакви извънземни войни, които едва ли с нещо биха интересували земляните, по принцип. Този път грипната атака беше много силна. Корабът щеше да остане на орбитална височина и през идващата нощ. Смяташе се, че Nissan съсвем скоро ще пристигне наоколо. Именно тази среща се чакаше от екипажа на Crossfire. Тук бяха се разделили на две групи, а едната от тях искаше да не се участва във войните из тази зона. Някои дори искаха да се завърнат обратно на планетата Orixon 44, която беше Новата Земя. Бяха я намерили съвсем необитаема, а вече там кипеше живот със хиляди заселници, предимно от Земята и близки планети и цивилизации.

(следва продължение)