ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №107, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №107, Valeri Kolev.

Вечерта беше започнала вече на корабите Crossfire и Ford, в базата на земляните на планетата Orixon 20. Двата кораба бяха свързани с временен тунел за връзка, поради лошото време навън, а друг тунел свързваше с корпуса на базата. Вратите бяха отворени за гости от базата. Тази вечер се празнуваше срещата със своите, след толкова път до тук. Командир Йон беше склонен да отпусне няколко дни почивка, тук в базата на AFJ, но все още нищо не беше казал по въпроса. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха отишли в корпуса на базата, за да разгледат и да срещнат един свой приятел, за когото се оказа, че служи тук. Не се бяха виждали от детството си. Те и техния стар приятел седнаха в бара на корпуса, да се почерпят и похапнат. Понаучиха и разни новини от близо и далеко. Олег беше землянин, а в тази база служеше от пет години. Той разказа, как върви живота тук. Нещата бяха нормални в базата и на планетата, с обичайните проблеми на сивото ежедневие и тук. Олег разказа и за случаите на присъствие на пасарите в зоната, които успешно били прогонвани от тук, близо пет пъти. В тези седмици, в колонията на земляните до базата, прииждаха евакуирани хора от други планети, където имаше нашествие на херки. Очакваше се колонията да поеме още 20,000 души в следващите няколко седмици.
По- късно тази вечер, петимата тръгнаха из корпуса на базата на разходка. Олег искаше да им покаже с какво разполага базата, а това не можеше да се види всеки ден и където и да е. Повечето бази на земляните и AFJ си приличаха, но си имаше всъщност особености на всяко друго място. Из някои от базите се разполагаше с по- добра техника за отбрана, предимно по чужди технологии от приятелските раси.
По някое време се появи прителката на Олег и шестимата тръгнаха към кораба Crossfire, за да му покаже Алекс, кораба и совалката Honda в неговия трюм. Вечерта продължи на по чаша джин с тоник, а из корабите беше оживено и думкаше музика. Командир Йон беше дал пет часа свободно време на хората си.
Оставаше малко време до полунощ, когато Олег и неговата приятелка си отидоха, а Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка.
-Веселяк е този Олег!- каза тя.- Хубави времена бяха тогава! На Земята бяхме…
-Не се отчайвай!- каза Алекс, докато завиваха към оранжерията на Crossfire - Няма вечно да сме на служба, ще можем да се оттеглим от службата, някой хубав ден…
-Не ми се мисли, колко много време има до тогава!- каза Ким.
Двамата седнаха на една дървена пейка в оранжерията, а наоколо имаше още хора, както и роботи, прибиращи новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци, както и новата популация риба от рибарника. Твърдината под краката, даваше особено настроение на командосите, свикнали да усещат под себе си само няколко слоя дебел метал, преди бездната надолу.
-Свободни сме чак до сутринта в шест!- усмихна се Ким, внезапно.
-Толкова много време имаме!- каза Алекс.- Още повече сме на Orixon 20, а не сред звездите…
-Ще се наспим добре.- каза Ким- А дано Йон ни отпусне няколко почивни дни тук на Orixon 20.
-Може би…- каза Алекс.
Двамата поседяха известно време на пейката, преди да тръгнат нататък из кораба. Тази вечер тук имаше колеги от базата и дори от колонията. В столовата думкаше музика…
*
Няколко дни по- късно, в една мъглива вечер, земляните с двата кораба на командир Йон, все още бяха в базата на своите, на планетата Orixon 20. Тези дни двата екипажа си бяха починали добре, бяха си поспали и стегнали раниците си, шлемовете и оръжието си, както и машините. Корабите бяха заредени с гориво, вода и провизии, а дребните повреди из тях, бяха отстранени. Това беше една хубава вечер, която Алекс прекарваше в компанията на своя екип от десет души в совалката Honda. Добрата новина зарадва всички тук- Йон отпускаше още няколко дни почивка за хората си, тук на тази планета, преди да се отлети нататък в посока към планетата Orixon 81. Алекс беше поработил тези дни по обновяването на компютърните възли из кораба и совалката. Някои проблеми се бяха натрупали от месеци насам и ето това беше удобното време да се справи с тях. Доволен от свършеното той пушеше цигара, на по чаша джин с тоник със своите хора. Всички се радваха на отсрочката, която им се даваше, за да си починат още няколко дни, далеко от пасари и херки.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба. Навън беше хладно и тихо, мъглата още не се беше вдигнала, а вече се смрачаваше. Алекс запали цигара и каза:
-Добра ваканция си получихме тук! Ще се наспим до насита, преди да отлетим.
-Добре ни дойде.- каза Аш.- Запасихме се с енергия за напред.
-Да вземем и друг път пак да се отбием на тази планета!- каза Ким.
-Може би, като се връщаме обратно, от Orixon 81…- каза Аш.
Четиримата постояха близо час на терасата, а гледката към реката и джунглата зад нея беше особено омагьосваща на смрачаване. Из кораба беше тихо и спокойно, хората почиваха, някои спяха, а други бяха дежурни и охрана. Четиримата се спряха в оранжерията и седнаха на една от дървените пейки тук, под дръвчетата за плодове. Оттук се виждаше, че в столовата вечерят десетина души.
По- късно вечерта Алекс и неговия екип се бяха събрали в общата каюта в совалката на приказки, преди сън. Алекс и Ким щяха да дежурят в совалката от плунощ до три часа през нощта. От три до шест поемаха Браун и Джейн. Алекс си работеше по личния компютър и записваше задачите си за следващите дни. Ким приготвяше софрата за вечеря, а Палма и Аш помагаха по безопасността, преглеждайки данните от радарите и скенерите. Очакваше се спокойна вечер и тиха нощ след това…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №106, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №106, Valeri Kolev.

На другия ден във фронтовата зона наближаваше втори кръстосвач от Флота на AFJ. Това беше Florida, със 500 души на борда, много роботи, все бойни, машини и боеприпаси. Адмирал Шао освободи двата кораба на командир Йон от ангажименти в тази зона. Двата кораба биваха изпратени към планетата Orixon 81, а никой още не знаеше, защо тъкмо там. Беше следобедно време, когато Crossfire тръгна по пътя към Orixon 81, а Ford също, но със два часа закъснение. По това време Алекс си почиваше на цигара и горещ, билков чай, малко тъжен и угрижен. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети да изчисляват необходимите траектории, за достигане до Orixon 81. Из кораба повечето хора почиваха и спяха. Войната беше изчерпала много от силите и съня им, а трябваше да наваксват. Crossfire набираше скорост близо час. Целта беше далечна и можеше да се ускорява до високи скорости, скоро нямаше да има спирка, поне за сега.
Следобеда напредваше, а край пулта течеше един обикновен ден. Алекс проверяваше около кораба за съмнителни обекти. До момента нищо тревожно не беше забелязано, но пък имаше над 40 обекта, предимно товарни и туристически кораби от приятелски раси, и от непознати все още видове. Полетът вървеше нормално. Алекс отново си зареди термоса с чай и се изправи пред екраните на стената, със чаша в ръка. Трябваше добре да огледа пътя напред и обектите, покрай които щяха да преминат двата кораба на земляните. Щеше да има и спирки, за дозареждане с гориво и вода. Алекс запали цигара и се загледа в звездната карта пред себе си. Траекториите напред все още се изготвяха от неговия екип, а за момента Crossfire следваше съвсем грубо посоката към Orixon 81.
Към края на следобеда, Алекс и Ким излязоха да се поразтъпчат из кораба. Той се опасваше от тунели, които бяха за разходки и тичане, а дори и за велосипеди, каквито се използваха тук за поддържане на формата на екипажа. Двамата от време на време се спираха до някой от люковете на тунела, за да погледат навън. Гледката от борда на летящ с голяма скорост кораб, биваше винаги страхотна.
В началото на вечерта Алекс и Ким се завърнаха от разходката си, обратно в хамбара и в совалката Honda, която беше там. Екипа на Алекс по това време почиваше, а някои спяха. Бяха на линия само Аш и Палма. Алекс си зареди термоса с кафе и седна да си почива, макар и пред пулта на совалката. Той умееше да си почива, дори, когато наблюдава нещо по екраните пред себе си. Нещата около двата кораба на Йон вървяха нормално.
*
Беше следобеда на следващия ден. Crossfire излезе от преход, наблизо до планетата Orixon 20. Докато я наближаваха, земляните проверяваха зоната наоколо. Тук имаше доста летящи обекти, а проверката щеше да се проточи. Алекс тъкмо си беше заредил кафе в термоса и беше запалил цигара, изправен пред стенните екрани. Картинката към планетата долу под кораба показваше, че това е невероятно място, а биовълните усещани в близост до Orixon 20 бяха странни и леко радостни.
Скоро се разбра, че всъщност тук има база на AFJ и колония със земляни, възлизащи на няколко хиляди души. Алекс и Ким по някое време излязоха из кораба на разходка. Проверката за опасности в зоната можеше да отнеме часове. Из коридорите и асансьорите на кораба беше тихо, тук там минаваше по някой от колегите им. Десетина души обядваха в столовата. Алекс и Ким се изкачиха на едната наблюдателница и се огледаха около кораба, с пряка видимост, а не през разни екрани. Направи им впечатление, че това е обещаващо място и те предположиха, че тук е много приятно да се живее. Караулния от този пост също наблюдаваше наоколо, с разни бинокли и телескопи. Той разполагаше и с малък пулт, където се занимаваше, предимно с оглеждане наоколо.
Следобеда напредваше, когато дежурните успяха да се свържат по радиото със земната база на тази планета. С хората от базата разговаря Браун. Оказваше се, че тук всичко е нормално, не са забелязвани скоро нито пасари, нито херки. От базата предадоха координатите си, а Crossfire започваше спускане надолу към планетата в близките часове. Алекс, Ким, Аш и Палма седяха зад пулта в совалката и следяха данните от спускането, като допълнителни дежурни. Повече предпазливост никога не вредеше.
*
Бойният космически кораб Crossfire се приземи в базата на земляните на планетата Orixon 20, към края на следобеда, а на половин час по- късно и втория кораб- Ford. Алекс, Ким, Аш и Палма след кацането излязоха на една от терасите на кораба и погледнаха навън. Беше мразовито време, валеше сняг, а въздуха чист и свеж. Из базата вървеше учение, а нататък из джунглата се чуваше стрелба.
-Най- сетне да попаднем на наша база!- каза Аш.- Тук може да си дадем малко почивка…
-Твърде е вероятно, да си издействаме няколко дни почивка.- каза Алекс.
-Как сме с горивото и водата?- попита Ким.
-Ще заредим от тук, гориво, вода и провизии.- каза Алекс.- В колонията се произвежда храна.
-Хубава планета!- каза Палма.- И базата е на хубаво място!
-Можем само да си мечтаем…- каза Аш.- Тук ще бъдем само няколко дни…
Алекс запали цигара и потръпна пронизан от мразовит вятър. Постояха на терасата близо половин час, преди да се приберат на топло в кораба. По това време десет души от екипажа бяха отишли да оформят зареждането на кораба. Постепенно се смрачаваше и ставаше още по- мразовито. Алекс и неговите хора се прибраха чак в совалката, където беше топло и уютно. В очакване на една приятна вечер и спокойна нощ, командосите имаха време за по чашка и приказки. Към кораба Ford беше разгънат подвижен тунел- топла връзка, за да се видят двата екипажа тази вечер. Вратите бяха отворени гостоприемно за гости от базата.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №105, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №105, Valeri Kolev.

Полунощ наближаваше. Алекс и Ким бяха седнали един срещу друг около масата в каютата им и говореха за наближаващите пет големи кораба на херките към планетата Orioxn 55. Всеки момент командир Йон можеше да поиска съвета на Алекс във връзка със ситуацията. Решението на Алекс беше, двата кораба на земляните, Crossfire и Ford, да отлитат към кръстосвача Nissan, където щяха да бъдат много по- полезни. Командир Йон одобри това решение, а двата кораба само след един час време излетяха от базата на тукашните. Докато набираха височина в атмосферата, Алекс и Ким седяха пред пулта в совалката и помагаха на дежурните. По това време на двата кораба спяха повечето от хората.
*
По някое време Crossfire достигна орбитата и взе курс към кръстосвача Nissan, а Ford го следваше със закъснение от половин час. Радиовръзка с Nissan и адмирал Шао, все още нямаше. Йон постоя известно време на мостика и се оттегли да поспи, оставяйки командването на дежурните.
*
Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Йон и кръстосвача Nissan воюваха край планетата, със няколко прииждащи кораба на херките. Бяха успели да ги отклонят от намеренията им да кацнат на планетата Orixon 55, а в тези часове се дебнеха от дистанция, а земляните бяха готови да стрелят отново. Алекс се топлеше с чайове, докато дебнеше на пулта, вражеските обекти, а те бяха три големи кораба на херките. За момента те се движеха бавно към луната на Orixon 55, а земляните ги държаха под прицел. Адмирал Шао беше намислил нещо, но никой все още не знаеше, какво. До Алекс, бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха. Това беше допълнително дежурство в помощ на дежурните от мостика на Crossfire. В същото време в далечината приближаваха още цели пет големи кораба на херките. Nissan беше сериозно съоръжение, с добър запас от боеприпаси и техника. Адмирал Шао не се безпокоеше от тези осем кораба на херките. Проблема беше друг- те можеха да тръгнат в различни посоки, и да станат невъзможна цел на кръстосвача. Изтребители, совалки, джетове, всичко беше готово за война срещу прииждащите херки.
*
Вечерта беше настъпила, а силите на земляните от AFJ и техните съюзници, пазеха планетата, за сега от осем кораба на херките, които имаше в зоната. Това искаше постоянни маневри и прегрупиране на изтребителите и совалките от кораба Nissan. Тази вечер Алекс беше в добро настроение и в добра форма, а такъв добър ден не помнеше да е имал от много време насам. Той се изкъпа, навлече чисти дрехи и униформа и стегна всички джаджи по себе си. Войната продължаваше, а тук в момента това беше криеница и игра на нерви с херките. До Алекс на пулта бяха Ким, Аш и Палма, а четиримата бяха неразделни напоследък. Останалите от екипа му, работеха по тактическо водене на кораба, като не винаги имаха инструкции за действията си от командира Йон или адмирал Шао. А на самата планета Orixon 55, тукашните военни за сега водеха войната с променлив успех. Все още бяха нападнати само град 10 и град 17. Там местните хора наблягаха с усилията си.
По някое време Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Бяха се схванали цял ден зад пулта. Из кораба нямаше много хора. Всичко беше разпределено по смени, а навън по джетовете изпълняваха задачи общо 20 души. Из кораба патрулираха и четирима души, вътрешна охрана. Бяха спуснати щитовете, а оръдията бяха в готовност за стрелба. От сутринтта бяха стреляли над двеста снаряда по осемте кораба на херките. Бяха им нанесени щети, заради което херките станаха по- предпазливи и не държаха да преминат фронтовата линия, на всяка цена, както мислеха в началото.
Вечерта напредваше, а във фронтовата зона нищо ново не се случваше. Браун, съветван от Джейн и Никита, започна преговори със херките, да напуснат звездната система Orixon. Херките бяха недружелюбни, но като не знаеха кой стои срещу тях, не смееха да заплашват и да дават ултиматуми. Браун успя да наложи волята на AFJ, а херките поискаха едно денонощие за размисъл…
*
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха изправили пред стенните екрани в совалката Honda и умуваха, какви да бъдат следващите ходове на AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации).
-Ще се справим ли със наличните си сили с тази ситуация?- попита Ким.
-Имаме достатъчно хора, машини и боеприпаси.- каза Алекс.- Трябва да се справим и да прогоним херките от системата Orixon!
-Ами ако стане по- лошо?- попита Ким.- Ако намерят Земята?!
-Нашите сили охраняват Слънчевата система особено зорко!- каза Алекс.- Няма таква опасност, засега.
-Ще даваме ли дежурства тази нощ?- попита Палма.
-Аз и Ким ще бъдем "допълнителни наблюдатели", тази нощ.- каза Алекс.- Можете да останете с нас, след полунощ, ако искате…
-Твърде е възможно да останем с вас тази нощ!- каза Палма.
Алекс си взе кафе и запали цигара, дълбоко замислен. В тези часове силите на херките бяха на далеко и не представляваха опасност. Едва, ако наближаха, дежурните щяха да вдигнат тревога и да открият стрелба. Очертаваше се една спокойна нощ в безопасност. В оставащото време до полунощ, Алекс си почиваше в размисъл, на кафе и цигара. Той имаше и конкретни идеи, как да се справят земляните със нашествието на херките. Хората от неговия екип също имаха предложения и в близките часове щяха да умуват по въпроса, заедно. По някое време от планетата Orixon 55 дойдоха добри новини, и при двата града 10 и 17, беше постигнато временно затишие.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №104, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №104, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, а Crossfire продължаваше полета си към град 10, където херките струпваха силите си и техниката си, започвайки нашествие и там, подобно на случващото се в град 17. Задачата на Crossfire беше да разузнае позициите на херките, а също и да търси всякаква друга полезна информация.
-Колко време има до град 10?- попита Аш.
-Няколко часа само.- каза Алекс.- Ще поддържаме височина от 12 км., за да не могат да ни обстрелват.
-А дали ще ни забележат?- попита Ким.
-Не вярвам да ни забележат, толкова на високо.- каза Алекс.
Алекс и неговия екип се намираха в совалката Honda, в хамбара на кораба Crossfire. От тук те даваха дежурства, както и съставяха планове за действията на командосите на Йон. Това беше разузнавателен полет, но сигурно щяха да си позволят и стрелба по позициите на херките, както и бомбардировки. В очакване да наближат град 10, макар и от голяма височина, командосите бяха на крак в пълен състав, общо 61 души. Корабът Ford в тези часове беше на пет часа дистанция, но също летеше по курс към град 10.
Crossfire наближаваше град 10, а навън- долу на земята беше вече пълен мрак. Дежурните се заеха да сканират терена около града, там, където се намираха позициите на херките. Това щеше да отнеме няколко часа, но тук никой не бързаше за никъде. Вечерта напредваше, когато Алекс си зареди термоса с кафе, запали цигара и се изправи пред стенния екран, където можеше да се види пълна картина на случващото се с кораба. Той беше изморен след целия дълъг ден, а нямаше още никаква представа, кога ще може да поспи. Целия екипаж на Crossfire все още беше на крака, изпълнявайки инструкциите на командир Йон. Едва след полунощ, половината от екипажа щяха да бъдат освободени за сън и почивка.
-Много са гадовете!- каза Аш.- Имат към 4,000 души войска, много оръжия и боеприпаси! Машините им са внушителна бройка… Напредват към град 10, вече са на 70 км. от покрайнините му.
-Тукашните военни, къде се намират сега?- попита Ким.
-Те евакуират със големи самолети, кварталите, които първи ще бъдат превезети от херките, както вървят нещата.- каза Аш.
*
Беше следобеда на другия ден, а двата кораба на Йон се намираха край друга база на местните военни, това на 400 км. от град 10. През изминалата нощ позициите на херките бяха атакувани тотално, още преди да са наближили град 10. Те бяха разколебани и спрени временно, но въпреки загубите си в жива сила и техника, не смятаха да се отказват от нашествието.
Алекс пийваше чай и се топлеше, докато преслуваше новините от близо и далече по радиото. До него бяха Ким и Ирина, които му помагаха. Навън беше адски студ и мраз, но в совалката на Алекс беше топло и уютно. Базата беше безопасно място, отбранявано добре и от тукашните военни. Екипажите на корабите на Йон си почиваха и мнозина спяха, след тежка нощ, изминала в атаки по въздух срещу херките. Малцина бяха в момента дежурни и охрана. Алекс се радваше на добра форма, а беше успял и да дремне два- три часа, което му даваше допълнителни сили.

*
Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Йон скоро се бяха завърнали в базата на местните военни, след многочасово разузнаване над позиции на херките. Рано сутринта на планетата Orixon 55 беше допуснат още един кораб на херките, който се намеси в нашествието към град 10. Кръстосвача Nissan не беше успял да го спре в орбита. Екипажите на командир Йон бяха изморени. През нощта бяха воювали именно над град 10, но само от въздух. Малцина бяха успели да поспят, поне за малко. Тук в базата, двата кораба бяха в безопасност. Войната ставаше все по- сложна.
Вечерта дойде за земляните и техните съюзници, по корабите на AFJ, със новината, че към планетата Orixon 55 приближават пет огромни кораба на херките. По това време на борда на Crossfire и на Ford, екипажите предимно почиваха и спяха. Малцина бяха останали в дежурства и по двата кораба. Командир Йон отчаяно търсеше радио- връзка с кръстосвача Nissan. В тези сложни времена, Йон трябваше да взима отговорни решения сам, съветван предимно от шамана Джи, който разбираше от гадателство. Йон реши да не вдига тревога. Петте кораба на херките бяха на няколко денонощия от планетата Orixon 55 и все още имаше време за размисъл.
Алекс по това време си почиваше в койката си, докато от неговия екип всички спяха. Той смяташе да остане буден, както реши, веднага щом научи за приближаващите пет кораба на херките. Понякога командир Йон, се допитваше до него, а Алекс му даваше съветите си. Вероятно и сега Йон щеше да има нужда от съветите му, ето защо Алекс искаше добре да размисли в оставащите няколко часа до полунощ…
По някое време Алекс събуди Ким, а докато тя се оправяше и разсънваше, той си зареди кафе в термоса и запали цигара. Напоследък никак не му достигаше съня. С пристъпи на извънземния си грип, който го мъчеше отдвана, измъчен и недоспал, той се изправи пред един от стенните екрани на совалката Honda, дълбоко замислен. В това време петте кораба на херките продължаваха да наближават Orixon 55.
-Какво има, Алекс?- попита Ким.
-Наближават пет големи, херски кораба.- каза Алекс.- Йон ще поиска съвет от мен…
-Много лошо, Алекс!- каза Ким и се прозина и протегна.- Хей сега ще помисля по темата!
*

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №103, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №103, Valeri Kolev.

Изминаха няколко дни от идването на корабите на командир Йон, тук на планетата Orixon 55. Войната за град 17 продължаваше, със участието на земляните- командосите на Йон. Двата техни кораба- Crossfire и Ford се прибираха на мястото си в базата на тукашните военни, след поредните бомбандировки по позициите на херките. Корабите летяха един след друг на един час дистанция, на височина от 7 км. Алекс, Ким, Аш и Палма се намираха в столовата на Crossfire, където пийваха бира с мезета, след поредните атаки срещу силите на херките, по въздух. За този ден те приключиха с атаките си, а екипажите се готвеха за почивка и време за себе си. Настроенята по двата кораба, макар и във военно време, биваха добри. Алекс също се радваше на добра форма днес. Докато пийваха и хапваха, той се беше загледал към басейна, където плуваха няколко души, замислен над ставащото напоследък.
Следобедът се беше почти изтъркалял, когато Crossfire се приземи край военната база. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от по- близките тераси на кораба, за да подишат свеж въздух и да се огледат. Времето беше дъждовно и студено, а вятъра беше доста силен и променлив по посока. Из местността наоколо течеше подготовка за изпращане към град 17 на още сили пехота. Хеликоптери пристигаха с провизии и гориво, както и нови войници, събирани от съседните градове. Край реката пък имаше рибари, които подсигуряваха прясна храна за базата, макар и това да не беше основната храна тук. По- нататък имаше временен лагер за евакуирани хора от град 17. Пристигаха и товарни хеликоптери с още евакуирани местни хора.
Вечерта започваше, когато Алекс се просна в койката си, за да си почине за половин час, преди да се заеме със сериозна работа, пред компютрите. Той изгони всички свои мисли, като се постара за нищо да не умува сега. Екипажите на двата кораба на Йон, от AFJ, тази вечер не излизаха за нищо навън. Командирът искаше хората му да си починат добре, преди в късната доба да излязат три групи по четирима души с джетовете, за да огедат над град 17, а също и да пуснат по няколко тона бомби по позициите на херките. Войната за град 17, вървеше с променливо надмощие на херките, които бяха превзели близо 14% от града. Техни пленници ставаха хиляди местни, а още толкова не можеха да напуснат домовете си, защото нямаше къде да отидат в разрушените квартали на града. Други хиляди местни хора бяха евакуирани, а процеса по евакуация продължаваше.
По- късно по някое време Алекс се зареди с кафе и седна зад компютрите. Трябваше да се обмислят следващите удари на земляните, срещу позициите на херките. В планирането на действията, му помагаха Ким, Аш и Палма. Очакваше се тази вечер да е спокойна, а след 3 ч. през нощта, тръгваха джетовете на нощна акция. Хората на Алекс даваха предимно дежурства, а също съставяха плановете за атаките. Това, че не участват в реалните военни действия им помагаше, да са далече по- спокойни от колегите си и да правят добри планове за действие.
Вечерта напредваше, когато четиримата се качиха на една от наблюдателниците на Crossfire и я вдигнаха на височина от 25 м. Така се откриваше прекрасна гледка с нощните цайси към местността наоколо. След като постояха на кулата близо час, зад дебелите предпазни стъкла, Ким каза:
-Странно настроение имам тази вечер! Сякаш е някакъв празник, а не сме тук на война всъщност! Наоколо е приказно!
-И аз се усещам така!- каза Палма.
-Това е страхотна планета и жалко, че се стигна до тази война срещу херките! Да не бяха се появявали изобщо!- каза Аш.
-Да ви кажа, тук сме в безопасност, но в град 17 е хаос!- каза Алекс.- Хората там не знаят от кога не са чували добра дума!...
-А какви са новините от кръстосвача Nissan?- попита Аш.- Къде се загуби, пък той?
-Водят битки със прииждащите нови кораби на херките…- каза Алекс.- До момента са изтървали да доближи планетата Orixon 55 само един кораб на херките, а близо 8 кораба са били разрушени или отклонени от намеренията им…
*
Полунощ наближаваше, а в совалката Honda, в хамбара на кораба Crossfire, никой от единадесетте души там, не спеше още. Алекс и неговия екип съставяха нови планове за войната срещу херките. В общата каюта- мостик на совалката беше топло и уютно, въпреки мразовитото време навън. Екипът на Алекс се бяха разгорещили в обсъждането на плановете за действие, а командира Йон очакваше да дадат най- доброто от себе си с тези планове, които трябваше да са готови в най- скоро време. Междувременно се говореше, че от кръстосвача Nissan в близките дни, ще поемат отговорността за бойните действия на AFJ в град 17, а корабите на Йон може да бъдат освободени, да продължават по пътя си, според инструкциите на адмирал Шао. Новината развълнува командосите на Йон. Очакваше се Crossfire и Ford в близките дни да бъдат осовободени от задължения на планетата Orixon 55. От там- нататък от командир Йон щеше да зависи, на къде ще поемат двата му кораба. А къде всъщност, още никой не знаеше…
*
Беше следобеда на другия ден, когато космическия кораб Crossfire летеше към град 10, където херките струпваха сили, решени да го превземат в близките седмици. Това бяха херки от още един техен кораб, който беше успял да се приземи на тази планета- Orixon 55. Адмирал Шао, както и местните военни, смятаха за голяма грешка, че не са успели да спрат този голям кораб на херките, още в космоса…
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в хамбара на кораба, и в совалката Honda, която беше там. Не беше предвидено, че херките ще открият втори фронт, а това изненада всички. Алекс си беше заредил термос с кафе и смяташе добре да поработи по ситуацията в град 10, където щяха да пристигнат в близките 6- 7 часа. Съставянето на експресни стратегии беше като хоби за него, а тук му помагаше и целия екип от десет души.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №102, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №102, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Около Crossfire беше спокойно, в полет на височина от 30 км. и скорост близо 300 км/ч. На тази височина атмосферата беше силно разредена, а гравитация почти нямаше. Алекс и Капка се разхождаха из кораба. До тук бяха разбрали, че все се срещат някъде и все се чудят от къде се познават, а то именно за това, но този път не бяха допуснали грешката, да се разминат отново, тя вече беше на борда на кораба Crossfire, един от екипажа. Те двамата се познаваха от няколко предишни свои животи, а всичко пак се повтаряше отново и отново. Ето защо, като много стари и добри приятели, те почти знаеха всичко един за друг и се опознаваха за кой ли път. Капка този път не произлизаше от Земята, а от една далечна планета. Това не притесняваше нито нея нито Алекс. Древно приятелско чувство крепеше взаимоотношенията им, а ако Алекс нямаше две жени, сигурно биха имали и по- сериозни преживявания, но според него, три жени щяха да му дойдат малко в повече… Но по принцип всичко беше възможно…
-Странно ми е, някак си!- каза Капка. -Намирам се над планета, където се води война… И ти отново си тук, както предишните ни срещи! Помниш ли нещо от тогава?
-Да, помня!- каза Алекс.- Веднъж за малко дето не се оженихме…
-Това са много мили спомени за мене!- каза Капка.- Но сега сме на война, а ти вече си имаш две жени, на куп! Едва ли ти е до мене…
-Радвам се, да сме на един и същ кораб!- каза Алекс.- Поне ще се виждаме често, а и нали сме добри приятели…
Неусетно бяха стигнали до оранжерията, а тук нямаше никого, освен роботите, които събираха новата реколта бързорастящи плодове и зеленчуци. Седнаха на една пейка, а Алекс запали цигара замислен дълбоко.
*
Войната продължаваше на планетата Orixon 55 и по- точно в град 17.
Беше следобеда на другия ден, когато двата кораба на командир Йон се намираха на близо 300 км. от град 17, на едно широко поле край не голяма река. Наблизо имаше военен пост на местните хора. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на една от терасите на Crossfire и се радваха на слънчевия ден. В близката база на местните военни бяха отишли двама от екипажа на Йон, за да получат нови данни за позициите на херките, които щяха да се атакуват в идващата нощ. Алекс запали цигара и се замисли. Тази планета беше хубава, а може би затова херките искаха да я завладеят. Резултатите от бомбандировката от миналата нощ бяха добри, беше унищожена техника на херките, които имаха и стотици убити. На това място хората на Йон, общо 131 командоси от Земята и други приятелски планети, бяха в безопасност. В следващата нощ щеше да се атакуват позициите на херките отново.
По някое време Ким каза:
-Хубаво временце! Нито студено, нито топло… А и природата е хубава! Само да не бяхме тук на война…
-Не ни съсипвай настроението с мисълта за войната!- каза Палма.- Така или иначе няма да можем да я избегнем, поне за половин час да забравим за нея.
*
Следобедът напредваше, когато четиримата излязоха на разходка навън, а също мислеха да проверят и корпуса на кораба, за нови повреди. Времето беше страхотно, а тук се разхождаха колеги и от двата кораба. Имаше и десетима от местните, офицери от близката база, които разговаряха с Йон на открито край огъня, където специално за тях имаше скара- бира. Алекс беше страшно разсеян в този ден. Не беше си доспал добре и леко унесен крачеше с другите трима около кораба Crossfire, за да огледат заедно корпуса му за поражения от последните няколко седмици почти непрекъснати полети.
-Корабът е в много добро състояние, има само леки поражения!- каза Аш по някое време.
-Пуснете четири робота да започнат ремонтни работи по корпуса!- каза Алекс.
-Да.- каза Аш.- Веднага се заемам с това.
-Йон ни вика на скара- бира!- усмихна се Ким, по някое време.
*
Наближаваше вечерта, а край огъня и скара- бира пункта се бяха събрали тукашни военни от близката база, както и мнозина от екипажите на командир Йон, към 40 души от всичките. Няколко робота кърпеха пукнатини по външната покривка на корпуса на кораба Crossfire. Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха прибрали в хамбара на кораба, в совалката Honda, за да обмислят бъдещите действия на двата кораба и екипажите им. Четиримата напоследък биваха неразделни, както при дежурства, така и при други задачи. Командир Йон особено разчиташе именно на тях и останалите седмина също от екипа на Алекс. Това бяха Ирина, Капка, Бронк, Шон, Браун, Джейн и Никита. Това беше екипа на Алекс, който по всяко време разполагаше с тази совалка, независимо от това, какви задачи се изпълняват. Докато Алекс и екипа му умуваха по плановете за действие, той пийваше кафе и пушеше, днес, значително в по- добра форма от предишните дни. Макар и по време на война, добрите времена, идващи от родната планета, бяха намерили и застигнали отново двата кораба на Йон и техните екипажи. Това беше радостно усещане за тях, добро настроение се забелязваше и у тукашните военни.
В началото на вечерта Алекс се беше проснал в койката си, за да отдъхне поне за половин час. Както обикновено, съня не му достигаше напоследък. Тук мнозина биваха със същия проблем. Притиснати от дежурства и задачи, те крадяха от времето си за сън, за да бъдат в достатъчно добра форма в действията си. Навън постепенно се смрачаваше, а времето беше леко хладно, скоро тук бил валял дъжд. В тези часове дежурните на Crossfire бяха осъществили радио- контакт със кораба Nissan и адмирал Шао. Бяха получени новини, нови инструкции от Шао, и беше докладвано за ситуацията на планетата Orixon 55.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №101, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №101, Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден совалката Honda с Алекс и неговия екип от десет души, разузнаваше над планетата Orixon 55. Алекс страдаше от своя грип, държал го в последните часове почти извън строя. Той си седеше в креслото, пийваше горещ, билков чай и се опитваше да помага на своите хора в разузнаването. Совалката водеха Аш и Палма, както и един от роботите, който им помагаше. Това, което до момента бяха видели и чули от радиото, говореше, че херките са нападнали един голям тукашен град, а местните им оказваха сурова съпротива. В района на люти битки, Алекс и неговия екип успяха да монтират скрити камери. Свързаха се и със една тукашна, градска радиостанция, която предаваше новини на всеки кръгъл час. Тукашните военни не бяха сигурни, дали ще се справят със нашествието на херките, дори приемаха каквато и да е помощ от AFJ, след като Алекс им обясни какво представлява този военен съюз. Междувременно корабите на командир Йон- Crossfire и Ford се приближаваха към град 17, където се водеха люти битки. Всичко, което можеше да помогне AFJ на местните хора, беше предимно помощ от въздуха.
Навън ставаше все по- голям сумрак, свиваше и сериозен студ, когато Аш и Палма приземиха совалката до един временен щаб на местните военни. Това се намираше на 200 км. западно от град 17, където се намираха силите на нашествениците- херките. Щабът на местните военни представляваше военен самолет за около 200 пътника, както и четири хеликоптера, разположени наоколо. Мястото се охраняваше зорко. Тук със местните щеше да се срещне лично Алекс, придружен от Ким, за да им връчи мощен радиопредавател за директна свръзка с кораба Crossfire. Също така, Алекс и Ким щяха да вземат военните карти на планетата, впредвид, че AFJ беше тук, за да участва във войната срещу херките.
Почти се беше мръкнало, когато Алекс и Ким излязоха от совалката. Посрещнаха ги двама войници, това беше раса от хуманоиди. Докато минаваха пред малка гора, за да стигнат до поляната със самолета- щаб, Алекс стискаше здраво калашника и се оглеждаше за зверове и херки, въпреки, че това място беше добре охранявано. Ким беше леко притеснена, това беше първия контакт с местните, на живо. Двамата не се забавиха много в щаба. Алекс предаде радиопредавателя на дежурния офицер, размениха няколко изречения, от което ставаше ясно, че тукашните военни са разтревожени от нашествието на херките на своята планета. Алекс им обясни, че тази нощ совалката Honda ще остане тук на тези позиции, освен ако не се наложи да прави нощен полет. С това срещата приключи.
По някое време Алекс и Ким се бяха прибрали обратно в совалката. Тук можеше да прекарат идната нощ, но още нямаше нови инструкции от командира Йон, та можеше да има и нощен полет. Настроението в совалката Honda беше подтиснато. Аш, Палма, Бронк и Шон спяха, за да са дежурни през нощта. Дежуреха Браун и Джейн, а Никита и Капка приготвяха похапване за вечерта и нощна закуска. Ирина се къпеше в този момент. Алекс се просна в койката си, изморен от дългия ден, както му се стори днес. Той искаше поне за половин час да забрави цялата каша тук на Orioxn 55 и да си почине без да заспива…
Ким която си беше легнала в нейната койка, по някое време каза:
-Спиш ли, Алекс? Нещо ме хваща страх…
-Не спя.- каза Алекс.- Не се тревожи излишно, Ким! Това е поредната планета, където стъпваме. Рисковете ни не са чак толкова големи… Изпий един билков чай и ще се успокоиш!
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на покрива на совалката и вдигнаха на още 15 м. подвижната наблюдателница, за да огледат района още веднъж. Това беше закътано място, вероятно ставаше дума за добре пазено място, може би военна зона. Докато оглеждаха наоколо, двамата настръхваха от ужас- из гъстите гори наблизо ги наблюдаваха тукашни хищници, а очите им светеха в оптиката за нощно виждане. Зловещи крясъци и вой се чуваха в далечината…
*
На другия ден Алекс и неговия екип отлетя от щаба на тукашните военни, още рано сутринта. През целия ден те извършваха разузнавателни полети, над военната зона в град 17. В следобеда изкачиха совалката до орбита, където чакаше кораба Crossfire и се прибраха в хамбара.
Вечерта течеше вече, а Алекс от няколко часа страдаше от мъките на извънземния си грип, който не му даваше покой от болки по цялото тяло и главоболие. Той усещаше, че му е страшно зле, а наличните лекове не помагаха кой знае колко. По някое време Алекс си зареди термоса с кафе и седна пред пулта, за да разсее болките и мъките си там. Crossfire щеше да прекара тази нощ в орбита, като бяха предвидени нощни полети със джетовете, за пускане на бомби над позициите на херките. По това време втория кораб на Йон- Ford събираше разузнавателна информация за наличните кораби на херките и техния брой.
Страданията на Алекс не се свършваха вече часове наред, но той стоически си пийваше кафе с цигарка и дебнеше за вражески обекти около кораба. Екипажът се стягаше за нощните полети с джетовете. Тонове бомби щяха да бъдат изсипани над позициите на херките в идващата нощ. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма.
Вечерта напредваше, а около Crossfire нямаше никакви опасни обекти. Продължаваха полета си на височина от 30 км., търсейки безопасност и отдалеченост от обектите на херките. За момента информацията беше оскъдна. Не се знаеше с какви сили и техника разполагат те, но от ситуацията в град 17 се виждаше, че местните военни едва удържат нашествието…
Алекс прекраваше една от най- неприятните си вечери. Едно, че се водеше война и то наблизо, но и го измъчваше грипа. Замислен над целия хаос, той си поиска просто здраве и спокойствие, макар и да не вярваше това да се случи скоро. В тези часове преди полунощ целия екипаж на Crossfire, общо 61 души, се стягаше за нощни полети над град 17, със джетове. Това щяха да правят няколко екипа от по четири души на джет. Информацията за точните мишени беше получена, оставаше само командир Йон да даде разрешение…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №100, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №100, Valeri Kolev.

По някое време вечерта двата космически кораба от AFJ (Обединени сили на Земята и приятелски цивилизации), се скачиха към огромния кръстосвач New York, също от AFJ. Хората на командир Йон бяха общо 131 души, а на кръстосвача имаше 400 души, командоси. Намираха се на около час път от междинната станция, където щяха да отидат всички желаещи, но с по- малки машини- джетове и совалки, с каквито разполагаха. Междувременно на трите екипажа бяха отпуснати пет свободни часа, като оставаха дежурни и охрана на три смени, докато трае срещата. Това място в тези часове приличаше на лудница, навсякъде думтеше музика, имаше и вече пияни. Доста хора се познаваха от Школите за командоси, както и от други места.
Алекс, Ким, Аш и Палма тази вечер се разхождаха из кръстосвача, където виждаха много свои приятели и познати, колеги. Четиримата щяха да имат дежурство на мостика на Crossfire от полунощ до 4 часа, смяната която никой не харесваше, по принцип.
*
Беше вечерта на другия ден, а трите кораба още оставаха скачени. През този ден мнозина от трите екипажа бяха ходили до междинната станция. Мнозина успяха да видят своите приятели и колеги от останалите кораби тук. За полунощ беше насрочено тръгването на кръстосвача и двата кораба на Йон, нататък по пътя към Orixon 55. Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из трите кораба. Всеки от корабите си имаше свои особености, а и храната им биваше различна, както и различни неща можеха да се закупят свободно. Това правеше вълнуващо и интересно, да попаднеш на чужд кораб, макар и от Флота на AFJ. Когато по- късно се озоваха в столовата на кръстосвача, тук беше пълно с хора. Четиримата си избраха местенце до басейна, в който също имаше хора, за да погледат. Взеха си хапване от менюто и студена бира. Звучеше хубава музика, а това приличаше по- скоро на ресторант, отколкото на корабна столова. Настроенията бяха добри, повечето командоси се радваха на добрите времена и на неочакваната среща със своите, макар и особено далеко от Земята.
-Не съм попадала на този кръстосвач друг път!- каза Палма.
-Един от най- елитните е!- каза Аш.
-Че ние да не сме по- долу?!- попита Палма.
-Не сме, но пък сме доста по- малко!- каза Аш.
-Излиза, че ще бъдем заедно по пътя до Orixon 55.- каза Ким.
-Да.- каза Алекс.- Изпратени сме до една и съща планета!
-Какво ли е наложило да изпратят тежък кръстосвач също до Orixon 55?- попита Палма.
-Само можем да гадаем!- каза Аш.- Вероятно са получили някаква информация за тази планета…
*
Късно вечерта четиримата се прибраха на борда на Crossfire, доволни от разходката си из кръстосвача New York. Само след броени минути двата кораба на Йон се откачаха от кръстосвача и тръгваха напред по пътя, а той щеше да ги следва на близо два часа дистанция. Алекс и хората му поемаха дежурствата на мостика на Crossfire през цялата нощ. Алекс в тези часове седеше зад пулта и контролираше работата на робота- пилот, свързана с отлитането и полета по предварителния курс. Стартът беше даден малко по- рано от предвиденото, като Crossfire потегли пръв, а на половин час след него- кораба Ford. Алекс си зареди термос със кафе, настани се удобно зад пулта и започна обичайната работа при полет. До него бяха Ким, Палма и Аш. Четиримата поемаха мостика, чак до четири часа сутринта. Самочувствието беше нормално, съществени проблеми пред дежурните нямаше. В зоната имаше близо 60 обекта, които се проверяваха в момента, но за сега нямаше данни сред тях да има вражески.
*
По вечерно време на другия бордови ден, Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кораба Crossfire, който наближаваше планетата Orixon 55. Това щеше да се случи в идващите 5- 6 часа. От някои кораби идващи от там, земляните разбраха, че на Orixon 55 е започнала война на местните хора срещу херките. В същото време от "портала" прииждаха нови и нови херски кораби, пълни с гладни и кръвожадни херки. Командир Йон разпореди до двата кораба да забавят скоростта си и да се изчака кръстосвача New York. В близките часове покрай двата кораба на командир Йон преминаха няколко транспортни кораба със евакуирани хора от планетата Orixon 55, а по всичко личеше, че там положението е сериозно… Земляните прихванаха и разузнавателна информация, изключителен половин часов филм идещ по един радио- канал. Там се виждаше ясно какво представляват херките. Това бяха глутници от кучеподобни, които развиваха до 150 км/ч скорост и плячкосваха всичко по пътя си. В същото време те бяха говорящи, можеха й да общуват не по- зле от обикновените хора на планетата.
Алекс и другите трима с него по някое време се завърнаха в совалката Honda в един от хамбарите на Crossfire. Тук вече беше обявена тревога. За пълната картинка от Orixon 55 можеше само да се гадае, но всъщност тук беше и извънземния шаман- Джи, който умееше добре да гадае, но това беше съвсем друга тема… Алекс зае мястото си зад пулта на совалката, а всеки момент можеше да ги изпратят напред на разузнаване. Неговите десет души бяха в совалката и се стягаха за война.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №99, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №99, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс и екипа му в совалката Honda, общо 10 души, се бяха събрали в общата каюта и се радваха на добро настроение. Новините от разузнаването показваха, че на тази планета има херки, които са близо 1,000 и са с два кораба. Това налагаше да се внимава повече, а Crossfire да бъде със спуснати щитове и включена отбранителна система. Добрата новина беше, че в този тристахиляден град, няма нито херки, нито пасари. Това даваше на екипажа на Crossfire, известна безопасност. В тези вечерни часове, два джета с по четирима души разузнаваха херки и техните кораби. Командирът Йон все още не беше решил, дали ще има битка със херките, тук на планетата Orixon 37. От кораба Ford съобщиха, че тукашните военни дори не знаят за опасността от херките, тъй като не бяха чували за тях и белите, които създават, навсякъде където кацнат.
Наближаваше полунощ, когато се прибраха двата разузнавателни екипа. Навън от кораба Crossfire вече нямаше нито един човек от екипажа.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire се намираше на същото място, наблизо до големия град. Ford се намираше в орбита на 22 км. височина. Алекс беше заедно с своя екип от десет души в общата каюта на совалката Honda. В тези вечерни часове те следяха за приближаващи опасности. Алекс се топлеше с чай, докато работеше по пулта пред себе си. Около двата кораба на херките бяха поставени наблюдателни камери, които даваха добра картина от там. Херките бяха поставени под наблюдение по този начин. Из кораба Crossfire течеше една обикновена вечер, след като деня премина в запасяване с гориво, вода и провизии. На входовете на кораба бяха поставени постове, а щитовете бяха затворени, за да се избегнат проблеми при евентуално нападение от вражески сили.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат района наоколо. Беше се спуснал студ, сумрачно и сурово време, а от далечината се задаваше мъгла. Около кораба беше пусто и тихо.
-Отново попаднахме на херките.- каза Аш.
-Не са ми много симпатични!- каза Палма.
-Трябва да внимаваме с тях.- каза Алекс.- От събраната информация за тях, става ясно, че са особено опасни.
-Защо просто не унищожим корабите им?- попита Ким.
-Защото в момента са кротки и не вършат нищо престъпно или незаконно.- каза Алекс.
-Нали знаем, че херките се делят на два вида- опасни, враждебни и другия вид- кротки и безобидни.- каза Аш.- Не бива да смесваме двата вида, а да наказваме само враждебните из между тях. Те се разделят на отделни племена и кланове. Трудно ще ни бъде да се научим да различаваме единия вид от втория…
-За сега ние не им различаваме физиономиите, но според Йон, по техните лица може да се разбере лесно, дали те са от враждебните или са от безобидните!...- каза Алекс.- Научим ли се да ги разпознаваме и различаваме, всичко ще бъде далече по- ясно за нас!
Студен вятър беснееше около кораба. Алекс потръпна от студената вълна и се закопча по сериозно. Докато оглеждаха района с биноклите си, ставаше ясно, че това местенце е доста безопасно, поне за сега.
*
Вечерта напредваше, когато четиримата скитаха из кораба. Повечето им колеги почиваха, а една от смените вечеряше в столовата. Минаха и от там, за да се разходят из оранжерията. Тук роботи събираха поредната реколта от плодове, зеленчуци, както и новата популация от риба в рибарника. Скоро се върнаха в хамбара и влязоха в совалката Honda. За идващата нощ нямаше планирани излизания извън кораба, но пък четиримата имаха дежурство от полунощ до три сутринта.
Навън се беше спуснала мъгла, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред единия вход на кораба, за да огледат наоколо, а и за да подишат свеж въздух. На поста пред входа бяха двама от техните колеги. Гъстата мъгла не им пречеше да виждат достатъчно надалеко. Изглеждаше, че всичко е нормално.
-Колко време ще останем на тази планета?- попита Ким.
-Не бързаме за никъде, всъщност…- каза Палма.
-Няма значение, колко ще останем тук.- каза Аш.- Трябва само да се пазим от близост със херките!
Полунощ наближаваше, когато четиримата се изкачиха със асансьора на една от наблюдателните кули на кораба, а това беше на височина от 20 м. От кулата се виждаше доста надалеко. Нищо обезпокоително не беше забелязано и от това място. В далечината се простираше градът, а над него имаше не голям трафик на летящи машини.
*
Беше следобеда на другия ден. Космическият боен кораб от AFJ, наречен Crossfire продължаваше полета си нататък към планетата Orixon 55. Вторият кораб Ford го следваше на един час по- назад. В тези часове по корабите спяха над 80 души, а останалите бяха на разни дежурства. Алекс и Ким се занимаваха по пулта на совалката. Трябваше да търсят информация за близки обекти, които за момента бяха десетки, за да се разбере дали сред тях има вражески. Освен тях двамата, в каютата бяха също Аш и Палма, които стягаха апаратурата и възлите й по стените, за да бъде готова совалката за самостоятелни полети, по всяко време. Тук беше и Капка, която приготвяше вкусно, следобедно похапване. Останалите от екипа спяха. Алекс ровеше из радио- ефира, търсейки контакт и информация за обектите, които бяха на по- малко от пет часа полет, наоколо. Някои от тях пускаха своите опознавателни кодове и химни, но се забелязваха и не дотам чисти обекти, които летяха в тишина, т.е. те се явяваха съмнителни до голяма степен.
*
В следобеда на другия ден Crossfire и Ford попаднаха на един от кръстосвачите на AFJ. Той беше на около четири часа и след корекции на курсовете, скоро щяха да се съберат край една близка междинна станция. По това време Алекс и Ким станаха от дрямка по никое време, той се разсънваше с вода на чешмата, кафе и цигара, а тя отиде да си вземе един ободрителен душ. Междинната станция, където имаха среща със кръстосвача, беше на три часа път. Докато я приближаваха, командосите под командването на Йон, проверяваха наоколо за вражески обекти, но нищо такова не се забелязваше. С кръстосвача беше осъществена радио- връзка. Оказа се, че той пътува към планетата Orixon 55, където са го изпратили от Командването на AFJ. Това означаваше, че и двата кораба на Йон щяха да пътуват заедно с кръстосвача, защото също пътуваха към Orixon 55.
Вечерта започваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на разходка из кораба. По това време двата екипажа чакаха с нетърпение срещата с кръстосвача, на чийто борд имаше 400 души. Двата кораба на Йон щяха да се скачат към кръстосвача, за да могат екипажите да се видят и поговорят. Алекс беше запалил цигара, докато вървяха с Аш из коридорите на кораба, а момичетата вървяха след тях. Настроенията из двата кораба на командира Йон бяха добри, радваше се и Алекс, на добрите времена, застигнали ги отново, даже и далеко от родната планета- Земята. Скоро се намериха в столовата, където вечеряха 20 души. В оранжерията до стола се разхождаха още десетима. Времето беше подходящо да се пийне алкохол и четиримата седнаха в столовата и си взеха джин с тоник и добре посолени лимони, за вкус. Очакваше се тази вечер да се празнува, срещата със кръстосвача. До междинната станция оставаше около час- два.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №98, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №98, Valeri Kolev.

И на другия ден двата кораба на Йон останаха на космодрума край големия град, на Orixon 42. Алекс не се беше върнал на кораба от 30 часа. Носеше се слух сред командосите, че е на секретна задача, сам. Командирът Йон не даваше никакви обяснения за това. А по това време, вечерта Алекс беше в новата, малка и компактна космическа яхта на новата си приятелка- Капка. Двамата пътуваха към град 71, където тя имаше покъщнина и багаж, за да прибере всичко оттам. Нейното решение беше да тръгне с Алекс и двата кораба от AFJ. Яхтата й лесно щеше да намери място в хамбара на кораба Crossfire. Те двамата не бяха успяли да разнищят загадката си, но това вече без никакво значение, а двамата бяха много щастливи, че са се намерили отново, за кой ли път, всъщност…
Яхтата на Капка се водеше от един робот, а на удобния диван зад пилотския пулт, седяха двамата с Алекс и слушаха музика, докато пийваха джин с тоник и си приказваха за Земята. Летяха на височина от 15 км. със около 400 км/ч, без да бързат особено. Капка беше имала бизнес в град 71, дори беше натрупала пари от това, но сега трябваше всичко да разпеодаде на търг, като остави само най- ценните си вещи, които да отнесе със своята яхта до Crossfire, за да продължи живота си с Алекс и останалите командоси от екипажите на командира Йон.
Вечерта напредваше, а край яхтата беше вече съвсем тъмно, след залеза на една от тукашните луни. Алекс и Капка бяха щастливи и малко безгрижни в тези часове.
*
Беше следващата вечер, когато Алекс и Капка пристигнаха на борда на кораба Crossfire. На Капка не беше дадена дори каюта- тя искала да живее в своята яхта, закрепена в корпуса на кораба. Това беше добра идея, въпреки, че каюти имаше достатъчно. Алекс беше посрещнат от своите хора без много въпроси. Той им обясни, че трябвало да реши проблеми и да доведе тази жена на борда на кораба. Капка се появи из кораба, веднага след като се настани добре, взе си душ и заредена с енергия и ентусиазъм се появи да се представи на командира Йон, както и на останалите тук. Междувременно двата кораба се готвеха за отлитане, а все още не беше насрочен час за това.
По- късно вечерта Crossfire излетя от космодрума на планетата Orixon 42, а един час по- късно и втория кораб- Ford. Докато набираха височина при доста висока гравитация и известен вятър, Алекс пийваше кафе, днес позамислен над стари проблеми, свързани предимно с извънземната жена Капка, с която се срещаше отново и отново и всеки път се чудеха, как се познават и къде са се виждали. Този път не се разминаха, тя тръгваше по пътя на AFJ и далечните му мисии. Вече беше на борда на Crossfire и се ориентираше с обстановката тук, забелязвайки, че това са все познати неща.
Три часа по- късно двата кораба на AFJ бяха високо в орбитата на Orixon 42. До прозореца за преминаване в скок имаше близо половин час. Всичко беше изчислено, а това се налагаше, заради задаващата се силна радиационна вълна по предварителния курс. Порталите за скок в пространството рядко се използваха от AFJ. Това бяха древни съоръжения, правени от велики, древни цивилизации, но лошо поддържани през сегашните времена. Бяха възможни проблеми и попадане на съвсем неправилното място, след скоковете…
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон достигнаха планетата Orixon 37. Беше към края на следобеда, когато Алекс и Ким стояха изправени пред един люк и наблюдаваха планетата, някъде долу под кораба Crossfire. На пръв поглед тук всичко изглеждаше нормално. В момента се проверяваше какви обекти има наблизо, както и какви сигнали има в ефира. През този ден Алекс боледуваше жестоко от своя грип, който го оставяше без сили. С надежда за облекчение, Алекс седна в креслото си пред пулта и си взе кафе. Двата кораба продължиха бавно спускане надолу, със обиколка около планетата. Така можеха да спазят изискванията за безопасност напълно. Имаше възможност добре да се огледа палнетата, преди да се каца долу. Тревожни сигнали не бяха забелязани, сякаш долу всичко си беше нормално. Обиколката около планетата щеше да продължава в идните часове на височина от 12 км. Из двата кораба на командир Йон всичко беше нормално. Една част от хората почиваха и спяха, а други дежуреха. Наближаваше вечерта.
*
Вечерта течеше вече, когато Алекс намери Капка в оранжерията. Цяла мистерия беше, че се намериха отново, на чуждата планета, съвсем случайно, но този път и двамата не допуснаха грешката да се разминат, ето, че тя вече беше в екипажа на Crossfire. Двамата бяха изровили спомени в паметта си, далече назад в предишните си животи, за да осъзначт, че са се срещали много пъти, често в опасни ситуации и си бяха подавали ръка винаги. Капка беше извънземна от онази раса с огромните, черни очи, древна раса, която биваше из дълбините на живота в Галактиката. Това бяха изключително мъдри същества, които се намесваха винаги в заплетени и сложни ситуации.
-Още ли си с Ким?- попита Капка.
-Да. Отново сме заедно с нея.- каза Алекс.
-Направо сте неразделни, човече!- усмихна се Капка.
-Че какво лошо има в това?- попита той.
-Радвам се за вас, Алекс!...- каза тя.
-А при тебе, как е?- попита той.
-В период на усамотяване съм…- каза тя- Почти монахиня…
-Изглежда ми доста разумно!- каза той.
Двамата замълчаха, седнали на дървена пейка под бананово дръвче. Наоколо имаше още десетина души, които се разхождаха, а два робота събираха новата реколта плодове и зеленчуци.
Вечерта напредваше, когато двамата се прибраха в совалката раположена в хамбара на Crossfire. Тук бяха будни само дежурните, в момента Аш и Палма. По това време двата кораба летяха на височина от 10 км. със скорост около 300 км/ч. Под тях планетата изглеждаше добро място, лъхаше на свежест. Йон все още не беше решил, кога ще се приземяват долу.
*
В началото на вечерта, на другия ден Crossfire се приземи край един голям град. Навън беше топло и свежо, но вече се мръкваше. Алекс и Ким бяха излезли пред входа на кораба и пушеха цигари, докато се оглеждаха наоколо. До града бяха изпратени два джета с по четирима души, а в кораба имаше пет свободни часа за екипажа. Вторият кораб- Ford беше останал горе на височина от 15 км. и обикаляше около планетата, за да събира информация. На входа на Crossfire имаше и двама души на пост. Алекс и Ким се поразходиха около кораба, за да огледат корпуса за нови повреди, както и за да огледат района наоколо. Това беше най- обикновено летище край града, а все още не се знаеше, дали тукашните имат космически кораби.
Беше тъмно навън, когато Алекс и Ким се прибраха в кораба. Екипажът почиваше, това беше времето за веселба. Докато минаваха по коридорите и асансьорите, на път към хамбара, където беше тяхната совалка Honda, Алекс и Ким крачеха бавно и разговаряха за състоянието на корпуса на кораба, както и за тази планета, от която вече имаха първите си впечатления. Щом се прибраха в совалката, целия екип на Алекс беше тук, в общата каюта, на приказки и по чаша. Аш и Палма приготвяха похапване за вечеря, а Бронк и Шон проверяваха системите на совалката.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №97, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №97, Valeri Kolev.

Пощенският кораб остана скачен към Crossfire няколко дни. Беше един следобед, когато Алекс се разхождаше с Ким из кораба. От пощенския кораб тук бяха десет души. Заедно с тези хора в столовата имаше още двайсет души от Crossfire. Тук течеше обмисляне на прехвърляне на част от провизиите от единия на другия кораб. Не се срещаше всеки ден пощенски кораб, когато си тръгнал на разузнаване. От пощенския пък предлагаха филми, музика, списания и материали, които имаха за продажба. Междувременно трите кораба продължаваха да летят с леко отклонение от курса към Orixon 55. Имаха още няколко часа, преди пощенския да се отдели и да продължи по пътя си. Алекс и Ким разгледаха материалите, които се предлагаха от пощенския кораб. Сред тях имаше и твърде полезни стоки, а двамата си избраха по това- онова от тях. По- късно седнаха да пийнат кафе и да послушат новините от фронтовете, които пощаджиите знаеха.
Следобеда напредваше, когато в басейна се събраха целия екип на Алекс, за да поплуват и да се порадват на хубава и топла вода. Тук имаше и още десетина души от Crossfire. Басейна граничеше с малък рибарник, където се развъждаше много риба, за менюто на кораба, както и за продаване. Рибраника беше автоматизиран до голяма степен. Докато се плискаха и плуваха, Алекс забеляза, че скоро не е правил това. Ким и Ирина бяха идвали в басейна само преди дни. След басейна се подсушиха и стегнаха в униформите си. Алекс тръгна към мостика, за да види как са нещата, а другите се прибираха в совалката.
Наближаваше вечерта, когато пощенския се отдели от Crossfire и продължиха всеки по своя път. Алекс си беше полежал малко в койката, за да си почине. Чакаше го много работа. Crossfire навлизаше в зони с по- натоварен трафик. Налагаше се да има допълнителни дежурни, които да следят сигналите в ефира и радара. Това щеше да правят сега също Алекс и Ким. Той си зареди кафе и чай, разположи се удобно пред компютрите и се зае да поработи, поне четири часа.
Вечерта започваше, а из двата кораба на Йон, екипажите имаха свободни пет часа, с изключение на дежурните. Това бяха общо 130 души, повечето командоси от Земята. Очакваше се в следващите часове да се премине през зона със по- силен трафик. Дежурните проверяваха за наличието наблизо на обекти на херките или пасарите. Това правеха също Алекс и Ким. Някои от корабите в зоната излъчваха своите химни, а други летяха в тишина. От някои обекти се улавяха разговори по радиото. Всичко това се проверяваше от дежурните. Алекс и Ким пийваха горещ билков чай, докато работеха и внимаваха. В общата каюта- мостик на совалката беше топло и уютно. Някъде зад тях Аш и Палма слушаха музика и пийваха джин с тоник, а Браун, Джейн и Никита бяха заминали да се пооправят и изкъпят. Бронк и Шон бяха из кораба, а Ирина правеше вечерно похаване за екипа.
*
Беше малко преди полунощ, няколко дни по- късно. Crossfire и Ford бяха достигнали до една междинна станция. Алекс и Ким бяха излезли покрай двата кораба на командир Йон. Те бяха разсеяни, колкото си искат. Някаква тиха лудост ги беше хванала, та не усетиха как намериха най- близкото барче и се разположиха удобно, а там звучеше някаква извънземна музика. Взеха си джин с тоник, по навик и замълчаха загледани към пилона със стрийптийзьорките. Това бяха едни мистериозни часове, които после им се губеха от паметта. Докато разглеждаха наоколо, пристигнаха Аш и Палма. Четиримата се заговориха по въпроса за херките, а червената лампичка по часовниците им им напомняше, че тука хората са телепати. Факт, който не ги притесни кой знае колко.
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон достигнаха планетата Orixon 42. Корабите се приземиха на един космодрум край град с население от 500,000 души. Веднага след кацането Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на Crossfire и погледнаха наоколо. Беше хладно и леко мъгливо. Градът сякаш спеше, застинал. Докато дишаха свежия въздух наоколо се смрачаваше. За половин час време четиримата бяха затаили дъх и мълчаха, омагьосани приятно от стъпването си тук и на този, чужд свят. Имаха усещането, че това е приказен сън, някакъв филм, който виждат, но не беше това. Всичко си беше съвсем реално с вкус и мирис. В това време изпитаха някакво необяснимо опиянение. Алекс тръсна главата си и запали цигара.
-Това място ми е познато от някъде!- каза той.
-Да ти кажа и аз имам такова усещане!- каза Ким.
-Какви задачи имаме тук?- попита Палма.
-Никакви.- каза Алекс.- Ще огледаме, ще разпитаме за херките и пасарите, ще се разходим, а и ще пренощуваме тук.
Скоро четиримата се прибраха в кораба. Йон изпрати екип навън, за да се огледа и разпита, а останалите имаха пет свободни часа време. Из кораба стана шумно и оживено, на места кънтеше силна музика.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговия екип се бяха събрали в общата каюта в совалката Honda. Петте свободни часа все още течаха. Навън бяха отишли по задачи или просто на разходка, общо 20 души. Алекс се радваше на добрите времена, застигнали отново двата кораба на земляните. Той си беше хапнал добре, а сега пушеше и пийваше кафе. До него бяха Ким и Ирина, звучеше хубава музика. Колегите му обсъждаха впечатленията си от тази планета, доколкото вече имаха някаква информация за тукашния свят. Междувременно между двата кораба беше рагънат тунел- топла връзка и двата екипажа можеха да си ходят на гости. Това бяха общо 130 души, сред които повечето от Земята.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред кораба и тръгнаха бавно наоколо из космодрума. Наблизо, току- що се беше приземил туристически кораб от който излизаха тълпи от хора, всякакви раси, различно богати и с различни причини да пътуват из космоса. Алекс се загледа към тълпата и погледа му срещна очите на някаква жена. Тя потрепна, за минута - две погледите им се срещаха. Потрепна и Алекс. "Какво беше това?!"- помисли си той. Беше сигурен, че е виждал и преди тази извънземна жена. Позамисли се за десетина минути, докато тя се загубваше сред тълпата, нататък към хотелите. Мисълта за тази жена дълго не го напускаше и го безпокоеше. Той не можеше да разбере, къде може да е виждал тази жена…
*
Двата кораба на Йон останаха да гостуват на планетата Orixon 42 и в следващите няколко дни. Беше една хубава вечер, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из центъра на близкия град до космодрума. По това време хората тук ставаха от сън и тръгваха по работа из града. Навсякъде беше оживено, а можеха да се видят всякакви видове и раси, повечето от тях, вече познати на AFJ. Четиримата бяха удивени от инфраструктурата и архитектурата в този град, както и от флората и фауната на парковете му, а и от микроклимата, усещан тук. Бяха разсеяни и малко небрежни, но автоматите калашников продължаваха да висят по раменете им. Макар и мирна планета, с доста добър контрол на приеманите външни посетители, и тук не беше изключено да се промъкнат някакви врагове. По някое време четиримата се озоваха в магазин за музика, филми и всякакви интересни джаджи. Тук имаше всякакви нещица, както и електронни и книжни книги и списания. Докато си избираха каквото да закупят, Алекс попадна край сектора за телефони. Той погледна- на касата чакаше реда си някаква жена. Щом се загледа, Алекс остана смаян, но това беше същата млада дама, з акоято беше сигурен, че е виждал преди, когато я забеляза сред тълпата одеве. Силно заинтригуван в края на краищата от тази жена и защо и как я познава, той забеляза на дясната й ръка една простичка реклама с името й и канала на нейната радиостанция- 114 MHz. Алекс настръхна силно превъзбуден от всичко това и тази невероятна среща, макар й да не помнеше от къде познава тази жена. Тя беше извънземна, от древна и мъдра раса. Той се отклони от магазина, за да изпие чаша вода на бара и включи радиото си на честота 114 MHz. Тази жена скоро се обади в отговор:
-Да. Тук е Капка!
-Опитвам си да си спомня от къде ви познавам…- каза Алекс.
-Това е доста интересно , господине! - каза Капка.- Гласът ви ми е много познат!...
-Какво става тук?!- каза Алекс.
-Знам, че сте наблизо…- каза жената- Да идем на по едно кафе, за да вземем да разнищим тази загадка!
-Разбира се!- каза Алекс.- Идвам да ви взема от изхода на магазина…
-Чакам.- каза тя.

(следва продължение)