ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №106, Valeri Kolev.
На другия ден във фронтовата зона наближаваше втори кръстосвач от Флота на AFJ. Това беше Florida, със 500 души на борда, много роботи, все бойни, машини и боеприпаси. Адмирал Шао освободи двата кораба на командир Йон от ангажименти в тази зона. Двата кораба биваха изпратени към планетата Orixon 81, а никой още не знаеше, защо тъкмо там. Беше следобедно време, когато Crossfire тръгна по пътя към Orixon 81, а Ford също, но със два часа закъснение. По това време Алекс си почиваше на цигара и горещ, билков чай, малко тъжен и угрижен. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети да изчисляват необходимите траектории, за достигане до Orixon 81. Из кораба повечето хора почиваха и спяха. Войната беше изчерпала много от силите и съня им, а трябваше да наваксват. Crossfire набираше скорост близо час. Целта беше далечна и можеше да се ускорява до високи скорости, скоро нямаше да има спирка, поне за сега.
Следобеда напредваше, а край пулта течеше един обикновен ден. Алекс проверяваше около кораба за съмнителни обекти. До момента нищо тревожно не беше забелязано, но пък имаше над 40 обекта, предимно товарни и туристически кораби от приятелски раси, и от непознати все още видове. Полетът вървеше нормално. Алекс отново си зареди термоса с чай и се изправи пред екраните на стената, със чаша в ръка. Трябваше добре да огледа пътя напред и обектите, покрай които щяха да преминат двата кораба на земляните. Щеше да има и спирки, за дозареждане с гориво и вода. Алекс запали цигара и се загледа в звездната карта пред себе си. Траекториите напред все още се изготвяха от неговия екип, а за момента Crossfire следваше съвсем грубо посоката към Orixon 81.
Към края на следобеда, Алекс и Ким излязоха да се поразтъпчат из кораба. Той се опасваше от тунели, които бяха за разходки и тичане, а дори и за велосипеди, каквито се използваха тук за поддържане на формата на екипажа. Двамата от време на време се спираха до някой от люковете на тунела, за да погледат навън. Гледката от борда на летящ с голяма скорост кораб, биваше винаги страхотна.
В началото на вечерта Алекс и Ким се завърнаха от разходката си, обратно в хамбара и в совалката Honda, която беше там. Екипа на Алекс по това време почиваше, а някои спяха. Бяха на линия само Аш и Палма. Алекс си зареди термоса с кафе и седна да си почива, макар и пред пулта на совалката. Той умееше да си почива, дори, когато наблюдава нещо по екраните пред себе си. Нещата около двата кораба на Йон вървяха нормално.
*
Беше следобеда на следващия ден. Crossfire излезе от преход, наблизо до планетата Orixon 20. Докато я наближаваха, земляните проверяваха зоната наоколо. Тук имаше доста летящи обекти, а проверката щеше да се проточи. Алекс тъкмо си беше заредил кафе в термоса и беше запалил цигара, изправен пред стенните екрани. Картинката към планетата долу под кораба показваше, че това е невероятно място, а биовълните усещани в близост до Orixon 20 бяха странни и леко радостни.
Скоро се разбра, че всъщност тук има база на AFJ и колония със земляни, възлизащи на няколко хиляди души. Алекс и Ким по някое време излязоха из кораба на разходка. Проверката за опасности в зоната можеше да отнеме часове. Из коридорите и асансьорите на кораба беше тихо, тук там минаваше по някой от колегите им. Десетина души обядваха в столовата. Алекс и Ким се изкачиха на едната наблюдателница и се огледаха около кораба, с пряка видимост, а не през разни екрани. Направи им впечатление, че това е обещаващо място и те предположиха, че тук е много приятно да се живее. Караулния от този пост също наблюдаваше наоколо, с разни бинокли и телескопи. Той разполагаше и с малък пулт, където се занимаваше, предимно с оглеждане наоколо.
Следобеда напредваше, когато дежурните успяха да се свържат по радиото със земната база на тази планета. С хората от базата разговаря Браун. Оказваше се, че тук всичко е нормално, не са забелязвани скоро нито пасари, нито херки. От базата предадоха координатите си, а Crossfire започваше спускане надолу към планетата в близките часове. Алекс, Ким, Аш и Палма седяха зад пулта в совалката и следяха данните от спускането, като допълнителни дежурни. Повече предпазливост никога не вредеше.
*
Бойният космически кораб Crossfire се приземи в базата на земляните на планетата Orixon 20, към края на следобеда, а на половин час по- късно и втория кораб- Ford. Алекс, Ким, Аш и Палма след кацането излязоха на една от терасите на кораба и погледнаха навън. Беше мразовито време, валеше сняг, а въздуха чист и свеж. Из базата вървеше учение, а нататък из джунглата се чуваше стрелба.
-Най- сетне да попаднем на наша база!- каза Аш.- Тук може да си дадем малко почивка…
-Твърде е вероятно, да си издействаме няколко дни почивка.- каза Алекс.
-Как сме с горивото и водата?- попита Ким.
-Ще заредим от тук, гориво, вода и провизии.- каза Алекс.- В колонията се произвежда храна.
-Хубава планета!- каза Палма.- И базата е на хубаво място!
-Можем само да си мечтаем…- каза Аш.- Тук ще бъдем само няколко дни…
Алекс запали цигара и потръпна пронизан от мразовит вятър. Постояха на терасата близо половин час, преди да се приберат на топло в кораба. По това време десет души от екипажа бяха отишли да оформят зареждането на кораба. Постепенно се смрачаваше и ставаше още по- мразовито. Алекс и неговите хора се прибраха чак в совалката, където беше топло и уютно. В очакване на една приятна вечер и спокойна нощ, командосите имаха време за по чашка и приказки. Към кораба Ford беше разгънат подвижен тунел- топла връзка, за да се видят двата екипажа тази вечер. Вратите бяха отворени гостоприемно за гости от базата.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар