ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №102, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №102, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Около Crossfire беше спокойно, в полет на височина от 30 км. и скорост близо 300 км/ч. На тази височина атмосферата беше силно разредена, а гравитация почти нямаше. Алекс и Капка се разхождаха из кораба. До тук бяха разбрали, че все се срещат някъде и все се чудят от къде се познават, а то именно за това, но този път не бяха допуснали грешката, да се разминат отново, тя вече беше на борда на кораба Crossfire, един от екипажа. Те двамата се познаваха от няколко предишни свои животи, а всичко пак се повтаряше отново и отново. Ето защо, като много стари и добри приятели, те почти знаеха всичко един за друг и се опознаваха за кой ли път. Капка този път не произлизаше от Земята, а от една далечна планета. Това не притесняваше нито нея нито Алекс. Древно приятелско чувство крепеше взаимоотношенията им, а ако Алекс нямаше две жени, сигурно биха имали и по- сериозни преживявания, но според него, три жени щяха да му дойдат малко в повече… Но по принцип всичко беше възможно…
-Странно ми е, някак си!- каза Капка. -Намирам се над планета, където се води война… И ти отново си тук, както предишните ни срещи! Помниш ли нещо от тогава?
-Да, помня!- каза Алекс.- Веднъж за малко дето не се оженихме…
-Това са много мили спомени за мене!- каза Капка.- Но сега сме на война, а ти вече си имаш две жени, на куп! Едва ли ти е до мене…
-Радвам се, да сме на един и същ кораб!- каза Алекс.- Поне ще се виждаме често, а и нали сме добри приятели…
Неусетно бяха стигнали до оранжерията, а тук нямаше никого, освен роботите, които събираха новата реколта бързорастящи плодове и зеленчуци. Седнаха на една пейка, а Алекс запали цигара замислен дълбоко.
*
Войната продължаваше на планетата Orixon 55 и по- точно в град 17.
Беше следобеда на другия ден, когато двата кораба на командир Йон се намираха на близо 300 км. от град 17, на едно широко поле край не голяма река. Наблизо имаше военен пост на местните хора. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на една от терасите на Crossfire и се радваха на слънчевия ден. В близката база на местните военни бяха отишли двама от екипажа на Йон, за да получат нови данни за позициите на херките, които щяха да се атакуват в идващата нощ. Алекс запали цигара и се замисли. Тази планета беше хубава, а може би затова херките искаха да я завладеят. Резултатите от бомбандировката от миналата нощ бяха добри, беше унищожена техника на херките, които имаха и стотици убити. На това място хората на Йон, общо 131 командоси от Земята и други приятелски планети, бяха в безопасност. В следващата нощ щеше да се атакуват позициите на херките отново.
По някое време Ким каза:
-Хубаво временце! Нито студено, нито топло… А и природата е хубава! Само да не бяхме тук на война…
-Не ни съсипвай настроението с мисълта за войната!- каза Палма.- Така или иначе няма да можем да я избегнем, поне за половин час да забравим за нея.
*
Следобедът напредваше, когато четиримата излязоха на разходка навън, а също мислеха да проверят и корпуса на кораба, за нови повреди. Времето беше страхотно, а тук се разхождаха колеги и от двата кораба. Имаше и десетима от местните, офицери от близката база, които разговаряха с Йон на открито край огъня, където специално за тях имаше скара- бира. Алекс беше страшно разсеян в този ден. Не беше си доспал добре и леко унесен крачеше с другите трима около кораба Crossfire, за да огледат заедно корпуса му за поражения от последните няколко седмици почти непрекъснати полети.
-Корабът е в много добро състояние, има само леки поражения!- каза Аш по някое време.
-Пуснете четири робота да започнат ремонтни работи по корпуса!- каза Алекс.
-Да.- каза Аш.- Веднага се заемам с това.
-Йон ни вика на скара- бира!- усмихна се Ким, по някое време.
*
Наближаваше вечерта, а край огъня и скара- бира пункта се бяха събрали тукашни военни от близката база, както и мнозина от екипажите на командир Йон, към 40 души от всичките. Няколко робота кърпеха пукнатини по външната покривка на корпуса на кораба Crossfire. Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха прибрали в хамбара на кораба, в совалката Honda, за да обмислят бъдещите действия на двата кораба и екипажите им. Четиримата напоследък биваха неразделни, както при дежурства, така и при други задачи. Командир Йон особено разчиташе именно на тях и останалите седмина също от екипа на Алекс. Това бяха Ирина, Капка, Бронк, Шон, Браун, Джейн и Никита. Това беше екипа на Алекс, който по всяко време разполагаше с тази совалка, независимо от това, какви задачи се изпълняват. Докато Алекс и екипа му умуваха по плановете за действие, той пийваше кафе и пушеше, днес, значително в по- добра форма от предишните дни. Макар и по време на война, добрите времена, идващи от родната планета, бяха намерили и застигнали отново двата кораба на Йон и техните екипажи. Това беше радостно усещане за тях, добро настроение се забелязваше и у тукашните военни.
В началото на вечерта Алекс се беше проснал в койката си, за да отдъхне поне за половин час. Както обикновено, съня не му достигаше напоследък. Тук мнозина биваха със същия проблем. Притиснати от дежурства и задачи, те крадяха от времето си за сън, за да бъдат в достатъчно добра форма в действията си. Навън постепенно се смрачаваше, а времето беше леко хладно, скоро тук бил валял дъжд. В тези часове дежурните на Crossfire бяха осъществили радио- контакт със кораба Nissan и адмирал Шао. Бяха получени новини, нови инструкции от Шао, и беше докладвано за ситуацията на планетата Orixon 55.

(следва продължение)