ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №104, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №104, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, а Crossfire продължаваше полета си към град 10, където херките струпваха силите си и техниката си, започвайки нашествие и там, подобно на случващото се в град 17. Задачата на Crossfire беше да разузнае позициите на херките, а също и да търси всякаква друга полезна информация.
-Колко време има до град 10?- попита Аш.
-Няколко часа само.- каза Алекс.- Ще поддържаме височина от 12 км., за да не могат да ни обстрелват.
-А дали ще ни забележат?- попита Ким.
-Не вярвам да ни забележат, толкова на високо.- каза Алекс.
Алекс и неговия екип се намираха в совалката Honda, в хамбара на кораба Crossfire. От тук те даваха дежурства, както и съставяха планове за действията на командосите на Йон. Това беше разузнавателен полет, но сигурно щяха да си позволят и стрелба по позициите на херките, както и бомбардировки. В очакване да наближат град 10, макар и от голяма височина, командосите бяха на крак в пълен състав, общо 61 души. Корабът Ford в тези часове беше на пет часа дистанция, но също летеше по курс към град 10.
Crossfire наближаваше град 10, а навън- долу на земята беше вече пълен мрак. Дежурните се заеха да сканират терена около града, там, където се намираха позициите на херките. Това щеше да отнеме няколко часа, но тук никой не бързаше за никъде. Вечерта напредваше, когато Алекс си зареди термоса с кафе, запали цигара и се изправи пред стенния екран, където можеше да се види пълна картина на случващото се с кораба. Той беше изморен след целия дълъг ден, а нямаше още никаква представа, кога ще може да поспи. Целия екипаж на Crossfire все още беше на крака, изпълнявайки инструкциите на командир Йон. Едва след полунощ, половината от екипажа щяха да бъдат освободени за сън и почивка.
-Много са гадовете!- каза Аш.- Имат към 4,000 души войска, много оръжия и боеприпаси! Машините им са внушителна бройка… Напредват към град 10, вече са на 70 км. от покрайнините му.
-Тукашните военни, къде се намират сега?- попита Ким.
-Те евакуират със големи самолети, кварталите, които първи ще бъдат превезети от херките, както вървят нещата.- каза Аш.
*
Беше следобеда на другия ден, а двата кораба на Йон се намираха край друга база на местните военни, това на 400 км. от град 10. През изминалата нощ позициите на херките бяха атакувани тотално, още преди да са наближили град 10. Те бяха разколебани и спрени временно, но въпреки загубите си в жива сила и техника, не смятаха да се отказват от нашествието.
Алекс пийваше чай и се топлеше, докато преслуваше новините от близо и далече по радиото. До него бяха Ким и Ирина, които му помагаха. Навън беше адски студ и мраз, но в совалката на Алекс беше топло и уютно. Базата беше безопасно място, отбранявано добре и от тукашните военни. Екипажите на корабите на Йон си почиваха и мнозина спяха, след тежка нощ, изминала в атаки по въздух срещу херките. Малцина бяха в момента дежурни и охрана. Алекс се радваше на добра форма, а беше успял и да дремне два- три часа, което му даваше допълнителни сили.

*
Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Йон скоро се бяха завърнали в базата на местните военни, след многочасово разузнаване над позиции на херките. Рано сутринта на планетата Orixon 55 беше допуснат още един кораб на херките, който се намеси в нашествието към град 10. Кръстосвача Nissan не беше успял да го спре в орбита. Екипажите на командир Йон бяха изморени. През нощта бяха воювали именно над град 10, но само от въздух. Малцина бяха успели да поспят, поне за малко. Тук в базата, двата кораба бяха в безопасност. Войната ставаше все по- сложна.
Вечерта дойде за земляните и техните съюзници, по корабите на AFJ, със новината, че към планетата Orixon 55 приближават пет огромни кораба на херките. По това време на борда на Crossfire и на Ford, екипажите предимно почиваха и спяха. Малцина бяха останали в дежурства и по двата кораба. Командир Йон отчаяно търсеше радио- връзка с кръстосвача Nissan. В тези сложни времена, Йон трябваше да взима отговорни решения сам, съветван предимно от шамана Джи, който разбираше от гадателство. Йон реши да не вдига тревога. Петте кораба на херките бяха на няколко денонощия от планетата Orixon 55 и все още имаше време за размисъл.
Алекс по това време си почиваше в койката си, докато от неговия екип всички спяха. Той смяташе да остане буден, както реши, веднага щом научи за приближаващите пет кораба на херките. Понякога командир Йон, се допитваше до него, а Алекс му даваше съветите си. Вероятно и сега Йон щеше да има нужда от съветите му, ето защо Алекс искаше добре да размисли в оставащите няколко часа до полунощ…
По някое време Алекс събуди Ким, а докато тя се оправяше и разсънваше, той си зареди кафе в термоса и запали цигара. Напоследък никак не му достигаше съня. С пристъпи на извънземния си грип, който го мъчеше отдвана, измъчен и недоспал, той се изправи пред един от стенните екрани на совалката Honda, дълбоко замислен. В това време петте кораба на херките продължаваха да наближават Orixon 55.
-Какво има, Алекс?- попита Ким.
-Наближават пет големи, херски кораба.- каза Алекс.- Йон ще поиска съвет от мен…
-Много лошо, Алекс!- каза Ким и се прозина и протегна.- Хей сега ще помисля по темата!
*

(следва продължение)