Откъс № 132. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 132. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта на другия ден. От разследването беше станало ясно, че вътре във AFJ, е имало налице и предателство и заговор. Разследването продължаваше, но ставаше известно, че средите на заговора не са кой знае колко много като бройка. За този час бяха арестувани разкрити и изобличени в заговор и предателство 100 души. Алекс се радваше от ниската бройка на заговорниците. Те отиваха на военен съд.
     2.
     Вечерта на другия ден Алекс тъкмо беше станал от два часа сън и се разсънваше и се плискаше със вода на чешмата. Той си взе кафе сетне и запали една цигара, докато гледаше часовника си, за да разбере, каква е ситуацията около кораба Nissan в тези часове. Прелитаха над второто вътрешно море на континента, взели курс към град № 10, във вид на дирижабъл на височина от 10 км. и скорост около 100 км/ч.
      3.
      Следобедът, няколко дни по- късно кораба Nissan се носеше бавно над град № 10. Алекс и Палма бяха почивали целия ден до тук. Поспали си и хапнали добре, вече се готвеха за скорощното дежурство по пултовете си. Алекс запали цигара, леко замаян от две- три студени бири, докато включваше разните програми и електронни системи по пулта си. Той смяташе да се задълбае из новините и проблемите, докато наближи времето да дава инструкции на екипите си. Междувременно си беше изяснил, че от кораба бива телепортиран на разузнаване директно към  "Върха на Времето", във предварително изпратена там капсула. Това ставаше, чрез древна програма в Машината на Бога. Като единствен човек, който може да се справи при сложни обстоятелства във Времето, нямаше за момента, кой да поеме задачата от Алекс. Новите му разкрития около загадъчните телепортации, които му се случваха два- три пъти в месеца, изясняваха, че това е писано да се случи, от самият Бог. Изненадан от това, Алекс се чудеше, дали пък няма да му се случват и разни истински чудеса, щом тук беше писала Ръката на Бога. Алекс дори се замечта до известна степен, без да забравя, че основното е: да не го изпратят във филм на ужасите, нито него, нито другиго от своите…
       4.   
       Вечерта започваше, когато Алекс и Палма се заровиха сериозно из дълги и обемисти новини от всякъде, където живееха земляни. Автоматиката на пулта ги беше подредила по приоритет и важност и ги беше анализирала основно. От тук изникваха нови и нови проблеми, със които Алекс и Палма искаха да се запознаят, докато Мъдреците на Агенцията умуваха по тези теми и предлагаха готови идеи и решения. Алекс се замисли със няколко пункта по- яко и запали цигара. Осъзнал напълно почти всички тайни на световете, някои съвсем гнили, гнусни и жестоки, Алекс вземаше решения- на кого да ги каже, за да ги знаят всички, пред Опасността- Да убиват и тях…
       По- късно вечерта Алекс си взе чаша кафе от автомата, запали цигара и погледна надолу към града, през люка до себе си, а там вече се спускаше мрак. Очакваше се след часове да изгрее Зелената луна на Orixon 44. Алекс беше замислен дълбоко по някои свои теми за размисъл от последните времена. Престъпността и измамници се бяха активизирали в последните месеци, а от това много хора бяха останали голи и боси, пренасочени отново за прием във някой от градовете, както новопристигналите…
        5.  
        Алекс разговаряше със командир Йон по последните проблеми, особено най- важните от тях. Двамата очакваха и адмирал Буун да пристигне скоро в каютата на командир Йон, за да обсъдят тримата, новите положения. "Злите сили" се бяха активизирали тотално и отново, на тази планета. Пробив след пробив във защитите на нормалния живот на планетата, моряха човек след човек. Измамниците и престъпниците ставаха все по- хитри и коварни…
       6.  
       Вечерта на борда на кораба Nissan напредваше, когато Алекс се прибра в дежурната каюта, след консултациите на тримата водещи кораба. "Калтта и мръсотията" тук  на планетата Orixon 44, погледнато във психологически смисъл, бяха непоносими, заради което се очертаваше строг контрол и разследване на всичко. Самият Алекс неможеше повече да понася "мръстотия", неговите колеги- също, а шаманът Джи прогнозираше пълни затвори в най- скоро време, а имаше и три каторги, тук на Orixon 44, които в идните месеци, щели да бъдат пълни…
                                  ( край на Откъс № 132.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1.

     

                ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
                роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1.                    

               Роман2015.Том № 1. Откъс № 1. Valeri Kolev. ©
                Това беше една вечер на Алекс, Палма, Ким и Аш, които пътуваха със камиона Mazda нагоре, към все още неизучаваните планини. Тук в камиона четиримата имаха всички удобства за живот на дълъг път. В тези часове шофираше Ким,  Аш си почиваше, а Палма приготвяше вкусно похапване. Алекс обмисляше нещата, седнал зад компютъра си. Пътуването вървеше нормално. Зад камиона Mazda, на около два часа път идваше и камиона Honda, със Браун, Джейн, Шон и Никита. Тази експедиция беше добре планирана. Освен двата камиона, с тях беше и хеликоптерът Nissan. В този си състав експедицията продължаваше напред из неизучените територии. По някое време Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с горещо кафе и се замисли дълбоко. Из земите на древните цивилизации винаги ставаше интересно. Двата камиона и хеликоптера имаха добра радио- връзка помежду си. До момента разполагаха със 1,000 л. гориво пренесено напред в планините, от хеликоптера, а той продължаваше да пренася още и още гориво напред. Провизии имаше достатъчно за около два месеца напред. Базата оставаше на 200 км. назад, при брега на океана, където остана и кораба на експедицията, с който бяха доплавали дотук. Там имаше още 30 души. Все още не се знаеше какво ще е времето по време на експедицията, а хората тук се надяваха на добро време.
               *
               Беше другия ден, когато Mazda продължаваше експедицията нататък към незиследваните територии. Валеше сняг в огромни количества. Пътят се виеше през гората, ту близо до реката, ту навътре в планината. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение. Докато Палма шофираше, а Ким спеше, Аш и Алекс бяха по компютрите си, на чаша кафе. Алекс въздъхна и запали цигара, докато проверяваше радио- връзката с втория камион и хеликоптера. Връзката с базата при кораба, оставен на океанския бряг, в един залив, в тези часове липсваше. Камионът Honda се намираше на около 300 км. назад, а хеликоптера кръжеше на около 500 км, напред за да достави контейнерите с гориво по пътя на камионите. Докато пушеше цигарата с кафето, Алекс умуваше над един лист хартия и си драскаше по него разни нещица, дълбоко замислен. Аш работеше по обработката на разузнавателните данни от хеликоптера в тези часове. Континентът беше огромен, а тук не се забелязваше живот на разумна цивилизация. От отдавна изоставените пътища, можеше да се съди, че става дума за изчезнала цивилизация. Щабът на експедицията искаше да се разбере- какво се е случило тук и къде е самата изчезнала цивилизация. Това беше целта на тази експедиция.
              Към средата на следобеда камионът наближаваше някакво древно съоръжение, построено край пътя. Алекс наблюдаваше напред със бинокъла си и се опитваше да разбере, какво е това. Тук всичко беше странно и извънземно. Едва ли щеше да се открие правилната логика, за да се разгадаят тайните на тази изчезнала цивилизация. Вероятно тяхната логика беше коренно различна от тази на земляните. Алекс остави бинокъла на неговото място и запали цигара, взе си голяма чаша със горещо кафе и погледна към койките. Ким се събуждаше, за да поеме шофирането от Палма, а Аш тъкмо се беше захванал да приготви закуска за четиримата.
                Вечерта настъпваше, когато камионът Mazda приближи съоръжението. Това беше пирамида от каменни блокове, подобна на египетските. Спряха камиона на около 20 м. от пирамидата и Алекс излезна навън, запали цигара и се огледа. Пирамидата беше висока 30 м., квадратна в основата си. Алекс си сипа кафе и докато отпиваше от чашата, се оглеждаше наоколо. На 50 м. в западна посока течеше реката. На изток започваше планина с гъста гора. Гора имаше и наоколо. До Алекс излезе и Палма. Тя огледа района със бинокъла, а сетне пусна и скенера си. Нещо приближаваше откъм реката, но беше все още надалеко. Сигурно диво животно или горски човек. Точно тук на това място, четиримата щяха да нощуват. В камиона имаше всичко необходимо за живота им и за дълъг път. Не беше нужно да опъват платки или нещо такова. Докато крачеха около камиона, ставаше все по- тъмно. Този ден беше сив и мрачен още от сутринта. Те така и не видяха слънце днес. Температурата тук беше около +0 ' С, а валеше сняг. Палма смяташе да се къпе и започна да опъва разгъваемата баня навън в снега. Скоро горещата вода щеше да е готова. Разгъваемата баня си имаше и калориферче за стопляне, при студено време.




              (край на откъс № 1, очаквайте продължението скоро)

Откъс № 131. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 131. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan кръжеше надвиснал около град № 8, във вид на дирижабъл и със съвсем малка скорост. Алекс отново беше в добра форма и покрай пушенето на цигарки с кафе или без захар, се опитваше да умува над листи хартия с химикалки в ръка. Темите бяха около 20 бр. и то най- важните само. До Алекс седеше Палма и се опитваше да не задреме над пулта, че можеше да затисне някой червен бутон неволно. По- натам пък Мирена хрупаше соленки, а Ким правеше радиоконтакт със кръстосвача New York, за обмен на информация. А пък Аш и Милена се радваха нещо из кухненския бокс докато приготвяха вечеря за шестимата тук и нагласяха пакети храна за дългата нощ, след това. Алекс стана от креслото си за да се разтъпче наоколо, докато прослушваше кратките новини от запис, направен от автоматиката на часовника му. Радостен, че този ден можеше да се почувства здрав, не дотам ясно как се е случило това, той разглеждаше бойната дежурна каюта и кроеше планове за разместването на разположението на нещата тук, за да стане по- подредено и функционално от неговата гледна точка. Като Командващ AFJ в резерв, по неговите права никой нямаше коментари и забележки.
      2.
      Вечерта напредваше, а Алекс и Палма отидоха да се разхождат из наблюдателниците на кораба и свързващите ги тунели. Те искаха да огледат в подробности всичко, каквото се виждаше наоколо, та и нагоре. Караулните из тези съоръжения на кораба добре ги познаваха и им кимаха за поздрав по японскиму. В едната наблюдателница можаха да забележат съседната Кула- Фар, издигната на брега на окена. Тя се виждаше от това място, над град № 8, само при добра видимост. Но пък се спускаха отнякъде черни облаци и свиваше студ. Алекс остави бинокъла си за да пийне джин и да поговори с караулните на наблюдателницата, а Палма си хареса нещо от техния хладилник и го задигна, за да го хапне. Очертаваше се да завали и сняг, а климатът на Orixon 44, нямаше да стане ясен, поне още 50 земни години. В готовност за климатични изненади, долу по градовете получаваха важни инструкции, какво да носят със себе си, освен униформите, шлемовете с малки кислородни бутилки и оръжието си. Въведени бяха и задължителни, неголеми раници, със най- необходимото за оцеляване или евакуация, ако е нужно. Около 40 % от земляните разполагаха с малки, семейни дронове, а се движеха всички от семействата в пакет, и то навсякъде, където ходеха. Малките семейни дронове можеха да се движат без проблем и по коридорите на подземните градове. Наземен транспорт почти не се използваше.
      3.
      Беше вечер след три дни. Корабът Nissan пътуваше в режим дирижабъл към тайна бойна станция на AFJ, край океанския бряг. Алекс пушеше цигарки със сироп и се разхождаше напред- назад из дежурната каюта на шестимата. Той изпитваше известни подозрения за наличието на предатели във системата на Агенцията AFJ. Той беше решен да направи проверка по този въпрос, защото на моменти биваше по- скоро мъртъв, отколкото жив, със страшни болежки по себе си. Ставаше дума, че скоро нямаше да погледне със доверие почти към никого, освен към най- верните си хора. Във основата на неговите подозрения беше неизяснената телепортация, която често му се случваше и го убиваше малко по малко, капка по капка. Някои забелязани или подслушвани разговори издваха, че се използваше такъв израз по неговия адрес: "Той заподозря нещо. Трябва да внимаваме.". Забелязано беше и надменно поведение към Алекс и хората му, а подигравателния тон не беше рядкост… Разгромен напълно от новите разкрития, Алекс изпитваше дълбоки страдания от забелязаните неприязън към него и хората му и откровено вражеско поведение, вътре във самата Агенция AFJ. Първоначално той пое известни дози отрова, за да преодолее този шок. Ако живееше все още заради нещо или някого на този свят, то това не даваше гаранция, че няма да умре скоро, именно заради шока и страданията си от вражеското поведение на колеги, вътре във АFJ. Разтревожени от новите разкрития бяха редица негови колеги, а започваше разследване, при което всичко се записваше, за черната кутия на кораба Nissan. Алекс не даваше гаранции, че заради своите хора, ще продължи да живее и служи на земляните, въпреки забелязаните вътрешни врагове- предатели на Земята и земните цивилизации… От очите му прокапаха издайнически сълзи. Алекс неможеше да повярва на новите и нови разкрития по този въпрос… Той не познаваше по- силна обида, каквато изпитваше…
                                  ( край на Откъс № 131.)

Откъс № 130. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 130. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Наближаваше вечерно време на кораба Nissan, който приближаваше град №5. Алекс се черпеше със кафе и цигара в компанията на Палма и Мирена, докато изучаваше тайните планове на Съпротивата, за опазване на системата Orixon от чужди войни и нашествия. Алекс си отбелязваше на лист хартия важни дати, часове и координати, където трябваше да намират хората и корабите на Съпротивата, за да оказват съдействие от страна на AFJ. Корабът Nissan щеше да има участие в тези действия само като място, където се дават планове, стратегии, осигуряват се добри връзки и комуникации, а оттук щеше и да се командва при някои случаи. Адмирал Буун имаше готовност да поеме контрола над действията на AFJ при съвместните учения и реални мисии.
     Алекс запали още една цигара, а списъкът с важни дати и координати потъна в сейфа му. Машинката на Съпротивата за момента отиваше при адмирал Буун, който също беше на борда на Nissan. Тя щеше да се съхранява при него и то със допълнителна охрана и постове- това бяха стратегически данни.
      2.  
      По- късно вечерта Алекс и Палма отидоха да се разходят из кораба. По пътя трябваше да проверят паник- каютата на кораба, в какво състояние на готовност е. Оттам винаги можеше да се премести контрола над кораба, ако бъдеше превзет от вражески сили. Имаха работа и във оранжерията, където щяха да си приберат прясна продукция за запасите на дежурната каюта и личните капсули- боксове. Нямаха бърза работа и бавно се разхождаха из коридорите на кораба. Навън все още не беше абсолютно тъмно, а Синята луна щеше да изгрее съвсем скоро. Някаква романтика ги обхвана, но те незнаеха, че романтиката е доста по мащабна в тези часове и дни. Това бяха настроенията на доста колеги от AFJ, които щяха да видят отново родната планета Земята, само след една година път натам, който им предстоеше.
      3. 
      Вечерта на другия ден Nissan летеше наблизо до град № 7, на височина около 10 км., но със ниска скорост, във режим дирижабъл. Беше мрачно време и мътни времена. Из кораба витаеха невидими духове, които се опитваха да го превземат, но никак не им се получаваше, защото не познаваха кораба, нито изученото във Школите на AFJ от екипажа, преди да издържат изпити за приемане във тази Агенция. Алекс беснееше, току някой друг дух му отхапваше най- вкусното от пицата, току някой друг дух му отпиваше от джина. По приблизителни изчисления загубите от храна и напитки, откраднати буквално пред очите им и от устата им, на хората от екипажа, бяха около 60%, а лакомията на духовете ставаше все по- голяма. След като целия екипаж на кораба потвърди за забелязаното явление, Алекс остана часове подред само на цигари, вода и кафе. Така той предпочиташе да гладува, вместо да си харчи парите на вятъра. Храната и напитките по космическите кораби не бяха много евтини. Дежурните побързаха да направят радиовръзки със другите кораби и градовете на земляните, тук на Orixon 44, за да могат да разберат какви мащаби има това явление. Докато вървеше разследването, за тези и други аномалии бяха оведомени също Командването на AFJ. Запасите по корабите и градовете на земляните преминаваха на строг контрол, като всичко се записваше, поне докато аномалиите не бъдеха разкрити. Положението ставаше все по- сериозно, защото измамниците крадяха буквално всичко, а бяха невидими и почти безплътни. За такова нашествие, Школите на AFJ дори, нямаха инструкции…
       4.
       Късно вечерта на борда на кораба Nissan целия екипаж бяха изнервени и готови да стрелят по невидимите, проникнали тук. Спореше се, дали невидимите ги ловяха куршумите от калашниците. Алекс запали цигара, след като беше успял да пусне сканиране на целия кораб, от вътрешната страна. Това беше позволило да се "виждат" невидимите и всичко, което те си позволяват да правят на чуждо място. Адмирал Буун беше вдигнал "тревога", когато се изясни, че явлението е всъщност нашествие… Мъдреците на AFJ спешно се захванаха да търсят решение на проблема. Във лабораториите започваше да се търси оръжие срещу тези странни нашественици. В очакване на тежки времена, екипажа на Nissan бързаше да си почине и спи, преди да се е започнало…
       Алекс въздъхна и запали нова цигара. Нервите му бяха съвсем изпокъсани вече…
                                  ( край на Откъс № 130.)

Откъс № 129. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 129. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Още рано сутринта хеликоптерът Honda напусна площадката край град № 4. Докато хеликоптерът набираше височина към орбита, където ги очакваше кораба Nissan, Алекс запали цигара замислен, не беше успял да спи, когато стояха и чакаха пратката, там долу. Пратката- малък компютър  изпратен от Съпротивата, беше хитра машинка, която щеше да остане в хеликоптера и кораба Nissan дълго време. Алекс умуваше точно кога да вземе да дремне, че напоследък беше в лошо здраве и сънят му недостигаше изобщо.
     2.
     Започваше вечерта, когато хеликоптерът Honda се скачи към кораба Nissan във висока орбита. Алекс все още не беше успял да спи. Смъртно изморен и болен отново, той запали цигара и се опитваше да се стопли с печката в краката си, а също и със горещо кафе. Малката машинка от Съпротивата вече беше със тях в каютата им в кораба, а Аш и Милена я разглеждаха, за да разберат какви точно съвместни дела ще имат в най- скоро време. Координацията между AFJ и Съпротивата означаваше гарантиран мир във звездната система Orixon, където вече живееха милиони земляни.
      Алекс въздъхна тежко и отново взе от лековете на шамана Джи. Тук го посети неговата майка, която набързо му разбра състоянието и му се накара, за това, че е спрял лекарствата си много преди болките да бъдат изчистени от тялото му. Старата майка на Алекс стоя около половин час при него, преди да се оттегли в една съседна каюта, където отглеждаше растения, билки, подправки и какво ли още не от Земята. При нея обикновено прекраваше времето си и шамана Джи, който й помагаше и водеше със нея задълбочени разговори по темите из кораба и не само тук. Алекс скоро живна отново, изплува за пореден път, сякаш възкръсваше пак…
      3.
      Вечерта напредваше, а Алекс запазваше добро самочувствие и умерено здраве, очаквайки следващото лекарство и поне малко сън. Тези лекарства бяха в неговата аптечка, но той винаги забравяше защо са там всъщност, та да ги приеме отново. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше добре напред и надолу към планетата. Предстоеше им да се спуснат отново на по- ниска височина, за да продължат визитите си над градовете и патрулирането си над континента. До него се изправи и Палма, леко объркана от лошото му здраве напоследък. Запали и тя цигара и отпи джин от бутилката си. Алекс беше забравил, че тя винаги е покрай него и във добро и във лошо. Мирена пък отиваше към кухненския бокс на каютата, с намерението да приготви вкусни пици за вечерта и нощта, за когато все още нищо не се знаеше предварително, какво щяха да правят. Нощите на Orixon 44 биваха изключително дълги и тежки…
      4.  
      По- късно във вечерта навън се мръкваше, а Nissan наближаваше височина от 15 км. която щеше да запази в идващите часове до сутринта на новия ден на Orixon 44. Алекс запали цигара и извади бутилката си с джин, за да отпие юнашка глътка, уж да удави мъката си, но без да знае дали ще успее. Въпреки това той усети подобрение отново, но без да прекалява с алкохола. Докато пушеше цигарата Алекс седна зад пулта си, видимо побеснял от неразбориите от последните времена. Той отново поиска разследване на всичко около телепортациите и влошеното му здраве. Според него ставаше дума за причините и последиците от това, освен  ако не ставаше дума за някакви черни магии, а за това той нямаше никаква подготовка, как да се предпази…
      5.  
      Късно във вечерта Алекс постигаше умерено здраве, без да прекалява с подобрението си. Това му позволи да седне да помисли, както преди, над листите хартия. Вече не беше съвсем същото. Доста от корабите на AFJ вече пътуваха по тежкия път обратно към родната планета Земята, а пътя в едната посока щеше да продължи най- малко една земна година. Без да прогнозира какво ще се случва там и за колко време, тези кораби щяха да се върнат отново до системата Orixon, най- рано след около три земни години. За толкова много време, тук отбраната се лишаваше от ценни хора, макар и временно. Кораби за момента имаше достатъчно.
                                  ( край на Откъс № 129.)

Откъс № 128. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 128. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Двата кораба се намираха във режим "дирижабъл" на 10 км. над град № 3, вече трети ден. Вятъра леко ги вееше в източна посока, а между тях бяха пуснати временни пилони и подвижен тунел за преминаване на хората между двата кораба. Алекс пушеше цигари, а до него Палма опитваше да се свърже по радио, със корабите, които заминаваха към Земята. Мирена и Ким приготвяха топла храна за вечерта и идващата нощ, а Аш и Милена бяха отишли из кораба, всъщност вече бяха във столовата и се черпеха, а там имаше още 40 души. Алекс беше зает тази вечер със изискванията към отпътуващите кораби към Земята. Трябваше точно да се преценят нещата и товарите, които щяха да се качат на корабите, а също да се прецени от колко души щяха да се състоят екипажите. Никой незнаеше дали по обратния път към звездната система Orixon, тези кораби щяха да са пълни с евакуирани хора от Земята. Предвидливо сред отпътуващите кораби щеше да има и няколко полупразни, но заредени с храна и гориво. Те щяха да поемат натоварването от евакуирани земляни оттам, ако се окажеше добър вариант. За тази мисия, която започваше вече, на Земята не знаеше никой. Командването на AFJ искаше да бъде тайна, а освен това- да провери хората си за наличието на предатели сред тях.
      Беше късно вечерта, когато Алекс пушеше цигара до люка край пултовете и наблюдаваше града долу под двата кораба. Усещането беше невероятно, защото там живееха няколко милиона души земляни. Градът се намираше до голяма степен под земята, заради изискванията за сигурност и безопасност, на непознати планети.
      2.
      Няколко дни по- късно кораба Nissan патрулираше над заселения континент. Прелитаха бавно над хилядолетна гора, на около 15 км. височина. Алекс беше във изключително тежко състояние и нямаше понятие от какво му иде това, какви са причините. Той си взе студен сироп от хладилника и запали цигара. Нещо съвсем сериозно се беше объркало през тези времена, но нямаше достоверна информация за това. Алекс смяташе да поиска разследване по въпроса. Докато той се измъчваше сериозно, разполагаше със лековити таблетки, билки и сиропи. Състоянието му приличаше на челен удар със 300 км/ч. Това беше страшно силно мъчение, от което той се опитваше да изплува.
      3.
      По- късно вечерта Алекс изпита облекчение на мъките си и живна, отново лековете на шамана Джи му бяха помогнали. Той се зарадва, взе си кафе и запали цигара. Беше изоставил със много часове умуването си по проблемите, а сега, ако се задържеше в добро здраве мислеше да навакса закъсняването. До него седеше Палма и заедно със Мирена и Ким разглеждаха последните новини. В тези дни отпътуваха към родната планета Земята, още три бойни кораба на AFJ. По заводите за кораби засилено строяха нови кораби. Хора имаше достатъчно на Orixon 44, а военните школи подготвяха непрекъснато нови попълнения за AFJ и бойните им кораби.
      Алекс се изправи пред един от люковете на каютата и се загледа навън. Величествената хилядолетна гора под кораба, радваше погледа му.
      4.
      Във вечерта на другия ден хеликоптерът Honda със дванадесет души- Екип Алфа на Алекс се приземиха в град № 4, на площадка във Западната крепост на града. Тук плющеше проливен дъжд. Алекс запали цигара и отвори една от вратите за да подишат свеж въздух. Времето беше подходящо за размисъл. Навън все още нямаше да излиза никой от екипа, но се очакваше да им донесат малък компютър на Съпротивата, за да съгласуват новите си съвместни действия във системата Orixon. Този малък компютър щеше да остане във хеликоптера неограничено дълго време. Докато очакваха пратката да бъде доставена тук, някои от екип Алфа отидоха да си почиват, а четирима смятаха да спят. Аш и Милена опитваха радиовръзка със Съпротивата и Западната крепост. За този момент нямаше стабилна радиовръзка. Алекс огледа района с бинокъла си. Не се забелязваше нищо особено наоколо, освен постовете на крепостта. Самите те познаваха хеликоптера и само бяха сигнализирали, че е той е вече тук. Алекс се замисли и замечта за далечни времена. Палма тъкмо беше направила бърза закуска и го викаше на мястото му, за да похапнат заедно. Някъде наблизо падаха гръмотевици.
                                  ( край на Откъс № 128.)

Откъс № 127. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 127. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Една вечер, няколко дни по- късно корабът Nissan патрулираше над планетата Orixon 44, на около 15 км. височина. Алекс пушеше цигари и наблюдаваше развитието на събитията от последните времена. Неговите хора от каютата на шестимата се мотаеха наоколо, а Аш и Милена спяха по боксовете си за почивка. Алекс беше дал нови инструкции за тези от колегите си, които щяха да заминат с бойни кораби обратно към родната планета- Земята, за Разследване и спасяване на човешките цивилизации от "злите сили", опитващи какви ли не пъклени планове за унищожаването им. Агенцията AFJ навлизаше в тежки времена- част от Флотилията на AFJ, щеше да пътува към Земята, т.е. най- малко три земни години щеше да отсъства от звездната система Orixon. Разделянето на Флота на Агенцията, нямаше да бъде проблем- хора и кораби имаше достатъчно…
       2.
       Вечерта напредваше, а сред екипажа на Nissan вървеше един от празниците, когато добри времена отново и отново застигаха земляните, дори тук- на една земна година дистанция от родната Земя. Нещо им извираше из душите, една радост, каквато отдавна не бяха имали. Алекс се затвори в бокса си и пусна силна музика. Искаше да си почине добре, да обмисли отново въпроса за неговите тайнствени телепортации, за които почти нищо не беше разбрал. Мисълта, че може би е важно това, което прави при тези телепортации, го безпокоеше. Той се беше усетил слаб и грохнал на края на силите си и възможностите си, именно заради тези телепортации, а искаше поне да знае, защо това се случва със него. Алекс знаеше, че животът на човека е една програма, съвкупност от игри и програми, а в същото време е театър пред отбраната публика в небесата. Алекс знаеше, че съдбата на човека се дава ден за ден по време на сън, съобразно с плана на съдбата, който е за цял живот. Това беше като съвременната виртуална реалност, но със много повече сетивни възприятия и връзки между съвкупността от игри и програми. Пътят на човека започваше от раждането му, та чак до неговата смърт. Това беше маратон, в който накрая стигаш във отвъдното- паралелен свят и също програма…
        3.
        По- късно въпросната вечер Алекс извика Палма и двамата излязоха по тунелите и асансьорите на кораба, за да се разходят, а също да пазаруват от складовете му, за да заредят с провизии личните си боксове, които бяха автономни капсули, проектирани да оцеляват при всякакви обстоятелтва, дори при катастрофа на самия кораб. Палма беше радостна по време на разходката им, а Алекс запали цигара и отпи глътка джин от джобната бутилка и остави нещата да се променят, поне временно без самия той да умува по темата… Оптимизъм витаеше из кораба. По същото време кораба Ford се движеше успоредно на техния кораб, на дистанция от 500 км. Имаха планове да увиснат наблизо до град № 3, без приземяване, да се скачат двата кораба и да празнуват заедно празниците по земните календари, макар и тук на Orixon 44.
      4.   
      Във началото на вечерта, на другия ден, Nissan държеше курс към град № 3. Очакваше се до няколко часа да бъдат над този град на земляните. Вторият кораб се беше отклонил през изминалата нощ в друга посока, където проверяваше за паднал обект във джунглата, вероятно- малък астероид. Алекс беше в много лошо здраве през този ден. Той пушеше цигари, изморен и безпомощен, докато се опитваше да изплува от тежкото си състояние. Наскоро той си беше спомнил, че световете се управляват от човекоядни хуманоиди. Това известно време го беше забравил неволно. Докато се чудеше дали има оцеляващи измежду хората, той ставаше все по- болен и отчаян. На този кораб всичките бяха обикновени- нечовекоядни хора. Но- какъв беше сега броя на себеподобните, които бяха оцелели до момента, а колко от тях щяха да оцелеят и в бъдеще, това се питаше Алекс, вече на края на силите си и възможностите си. Рискувайки да издъхне от тази коварна болест, Алекс опитваше отново и отново да създаде план за оцеляването на себеподобните си. Шансовете някой да успее да оцелява отново и отново във подобен враждебен свят, бяха минимални, но хората от AFJ нямаше да се откажат от тази идея, защото иначе нямаше да остане нито един от себеподобните…
      Алекс въздъхна тежко, отпуснат в креслото си. Беше си пуснал траурна музика, докато опитваше компютърна програма от древността. Той искаше да опита нещо от телепортирането, чрез тази програма.
                                  ( край на Откъс № 127.)

Откъс № 126. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 126. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Беше един следобед, няколко дни по- късно. Корабът Nissan приближаваше град № 1. Алекс пушеше цигари, този път в задоволителна здравна форма, и преценяваше новините от Земята. Там беше започнало генно инженерство и от хората, във първоначалната им форма, малцина оцелели. Това- 7017- та година. Господарите там искали да превземат планети със същества създадени чрез генетично инженерство, съобразени със условията по далечните планети, със единствени намерения да печелят от труда им. Това още по ужасяващо робство можеше да достигне и звездната система Orixon, където живееха много хора от стария вид. Проблема на съществата създадени със промени във анатомията и приспособимостта към далечни планети, всъщност това бяха същите хора, със същите души. Всъщност отново земляните, този път приличащи на някакви извънземни същества, без права, а съобразени да оцелеят по чужди планети във робство, заради добиваните материи от там, по- късно транспортирани обратно до Земята… Алекс беше ужасен от подобно бъдеще на цивилизациите, от такова развитие на нещата. Това ужаси много хора от AFJ, а оттам беше съобщена новината и по градовете и земните колонии. Цивилизацията не можеше да повярва на подобно развитие на реалността, а Командващите AFJ, останаха дълбоко замислени…
     2.
     Няколко дни по- късно корабът Nissan патрулираше над планетата. Корабът прелиташе бавно през черни облаци, а долу плющеше проливен дъжд. Алекс пушеше цигари замислен над хартийките от архивите си. Проблемът, че Господарите на Земята ще променят генетично хората, правейки ги някакви изроди, за да им експлоатират труда по далечни планети, продължително време шокираше няколко цивилизации. Сред военните от AFJ се надигаше гняв, който много скоро можеше да предизвика изпращане на техни сили и кораби, обратно към Земята, за да Разследват тотално цялата каша възникваща там. Алекс все по- рядко се сещаше за тази тема. Той вярваше на колегите си, а самия той нямаше намерение да се завръща до Земята за Разследването.
      3.
      Идваше вечерта, а из кораба Nissan вървяха продължителни разговори със другите кораби, кръстосвачи и градове, докъдето стигаше връзката по радиото. Никой нямаше намерение да се преражда сетне като някакво изродено същество, създадено само за да работи или воюва, а това на далечни планети. Възмущението на хората добиваше огромни мащаби и мощност. Сред някои кръгове вече се говореше за изпращане на кораби към Земята, за да линчуват виновниците за цялата тотална каша там и нечисти намерения към земните цивилизации. Алекс се въздържаше от мнение и решение. Той смяташе да умува по съвсем други проблеми. Честото телепортиране бавно и сигурно го преуморяваше и убиваше. Той смяташе да откаже това да продължава, ако само знаеше къде и на кого да го откаже…
      4.
      Една вечер след няколко дни, Nissan се намираше на около 15 км. височина и наближаваше град № 2. Алекс пушеше цигари затрупан със техника и листи хартия, опитвайки се да въведе някакъв ред из тях. Той смяташе да си сложи "ограничител на телепортиране", т.е. това да може да става, единствено със неговото разрешение. За момента имаше план, точно как да е направен този "ограничител", но пък незнаеше какви последици може да има от подобно нещо. Ако неговите телепортации имат някакво сериозно значение и роля, то тяхното спиране можеше да доведе сериозни поражения… Разколебан как да постъпи, Алекс висеше отчаян над схемите на "ограничителя" и се чудеше от къде да търси поне съвет, как да постъпи…
      5. 
      По- късно същата вечер, Алекс разговаряше със командир Йон и адмирал Буун по въпроса за "тайните телепортации", които бавно, но сигурно му изчерпваха силите и го убиваха. И тримата се разбраха да умуват по този проблем на Алекс. Каквото и знчение да имаше телепортирането му, Алекс искаше да разбере смисъла от това, та поне да знае от какво е починал, когато това се случи… Четвъртият, който умуваше по същия въпрос- шаманът Джи, също обещаваше да помогне с каквото може и знае… Това временно успокои Алекс и той се оттегли да си почива.
                                  ( край на Откъс № 126.)

Откъс № 125. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 125. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Наближаваше вечерта на другия ден. Ученията над планетата Orixon 44, както и долу на самата планета продължаваха. Корабът Nissan се намираше на около 80 км. височина и плавно се носеше в източна посока, докато дежурни наблюдаваха космоса от тази страна на планетата. Алекс беше имал тежък ден със големи физически страдания, както и пищене на главата. Това трудно се обясняваше на какво точно се дължи, а той опитваше да "изплува", през цялото това време. Алекс продължи да си лекува неразположението със таблетки и билки от шамана Джи, докато умуваше къде са слабите места на стратегиите на планетата за отбрана. Далечните сигнали за предстоящо нашествие от към космоса, можеха и да не се сбъднат скоро.
     2.
     Една вечер по- късно във времето, корабът Nissan прелиташе над крайбрежната ивица между континента и океана. Движеха се на дирижабъл и плавно. Алекс се беше усамотил в почивния си бокс и умуваше над листите с хартия и хитрите си машинки и часовници. Височината беше около 20 км., а наблизо би трябвало да има само две Кули- фарове на AFJ. Очакваше се първата от тях да започне да се вижда в скоро време. Все още нямаха радиовръзка с тези Фарове. Алекс взе кафе от автомата и запали цигара. Намираше се в лошо здравословно състояние, но това не му пречеше да умува. Той беше усетил нещо гнило някъде скрито наблизо, та даваше всичко възможно за да открие за какво става дума. По някое време локатора на единия му часовник показа, че някой се опитва да се свърже по радиото с него. Алекс поиска да му бъдат изпратени тайните опознавателни кодове и направи връзката възможна. Сигналът беше много слаб, но Алекс успя да определи поне координатите на приближаващ от космоса, не много голям кораб. Кодовете които се получаваха бяха изключително древни кодове на AFJ, но Алекс ги разпозна и пусна отговор към неизвестния кораб.
       3.
        Корабът Nissan се намираше над планетата във режим дирижабъл на около 40 км. височина. Това беше няколко дни по-късно. Алекс пушеше цигари и наблюдаваше новините, събирани от различните канали от последната седмица. Това бяха сгъстени текстове и снимки, получавани по радиовълни. Докато анализираше информацията от новините, Алекс забеляза, че вече наближава вечерта. Палма тъкмо се беше завърнала от разходката си със Мирена из кораба. Двете бяха донесли прясна храна и доста хранителни покупки, не без помощта на робот. Зареждаха се за продължително време, защото можеше да се наложи да спрат разходките, ако кораба извършва сложни маневри. Все още се очакваше поредното нашествие от космоса, когато едни много бързи минаваха на вълни на вълни и избиваха хората. Алекс беснееше от подобно развитие на нещата, а хората от Съпротивата знаеха за това явление от преди. За да си опазят цивилизацията, както на Orixon 44, така и по другите околни планети, военните от AFJ можеха да използват и груба сила и тежки оръжия. Тези хора знаеха изключително много от тайните и загадките на световете, а това, което още не бяха разкрили, беше само въпрос на време.
     4.
     По- късно във вечерта Алекс пушеше цигари, в добра форма и организираше нещо по радиоканалите на Nissan. Той се беше ангажирал да направят преброяване на населението, като се започнеше от Orixon 44. Интересуваха се всички, дали изчезват земляните или са все същата бройка, или може би се увеличават. Поради сложните обстоятелства и дистанцията между планетите, това преброяване нямаше да стане лесно. Междувременно на борда на кораба Nissan бяха пристигнали десет души от Юпитер, които носеха нова техника от планетата си, а мислеха да отнесат друга техника, произвеждана от земляните във системата Orixon. Те също така носеха филми, музика и какво ли не, от планетата си. Из Слънчевата система отдавна бяха настъпили промени и различия.
      Алекс се замисли дълбоко. Как му се искаше да зърне отново Земята, да изпита гравитацията й, да погледне отново към Слънцето, на каквото и да е заприличала Земята сега- 7017- та година. За съжаление AFJ нямаше намерения скоро да загърби всичко за да се завръща отново там. Отделни смели войни отиваха до там със почти празни кораби, освен много храна и гориво, за да продължават да евакуират и спасяват земляни…
                                  ( край на Откъс № 125.)