Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 60 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 60 .  Valeri Kolev.

Във един хубав, бордови ден, корабите на Алекс и кръстосвача, който ги придружаваше, прихванаха планетата Orixon 35, на радарите си, прихванаха и радиопредавател, който се намираше някъде около планетата. Около планетата корабите щяха да достигнат късно вечерта, или дори по- рано. Алекс и Палма тъкмо преглеждаха информацията от архивите, за тази планета. Той отпи глътка вино и погледна навън през люка от лявата му страна. Звездата Orixon 3, беше някъде наблизо, осветявайки тази планета.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара и си пусна листата със списъка на хората си. Някои от тях им бяха само гости- пътници, които бяха временно по двата кораба на Алекс. Обучението на новите хора и изпитите им сетне, продължаваха. Двамата командири и също така- Алекс, като Шеф на експедицията, подготвяха и обучаваха новите екипи, за да могат те да завърнат корабите обратно към Земята, когато му дойде времето.
Алекс запали цигара, доволен от резултатите от изпитите на новоприетите хора във експедицията, а тяхното обучение продължаваше, за да могат успешно да върнат корабите и екипажите им от експедицията, отново до Земята, когато бъде взето такова решение.
*
Към края на следобеда дежурните успяха да се свържат с кулите на планетата, за да поискат от тях да гостуват на планетата и на земните колонии и градове тук. Разрешение за това беше получено. В тези часове при Алекс се бяха събрали отново десетимата, а двата кораба се отделиха от кръстосвача, за да се приземят долу на планетата. Това беше на дистанция от 2,500 км. от планетата. Алекс запали цигара и отпи глътка вино, докато тестваше плана на корабите за приземяване на планетата. Току- що дежурните бяха получили координатите на едно летище, където щяха да ги приемат тукашните хора. Това беше на територия на колония на земляните, а живеещите тук земляни бяха около няколко десетки хиляди души.
*
По някое време Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да погледнат отново възлите на кораба и корпуса му отвътре, дали има някакви повреди. Те откриха незначителни пукнатини, които роботите скоро щяха да ремонтират.
Двамата се спряха при един от люковете из тунела за разходки и погледнаха навън, а Алекс извади джобна бутилка с вино и отпи глътка. Планетата започваше да се забелязва и със просто око. Палма също отпи глътка вини, а гледката навън беше зашеметяваща. След броени часове започваше спускането надолу към планетата Orixon 35. Всички инструкции бяха дадени, а се въведе и задължителен сън за няколко екипа, които щяха да приземят корабите по- късно.
*
Когато се завърнаха в каютата им, Алекс и Палма решиха да хапнат, въпреки, че за вечерята беше рано. Двата екипажа на двата кораба на Алекс се готвеха за спускането и приземяването на планетата. За момента всичко беше нормално.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  60.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 59 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 59 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, кръстосвача и двата кораба на Алекс продължаваха полета си към планетата Orixon 35. Алекс беше тъжен и унил. Той седеше зад пулта си, загънат в дебело одеало. Извънземният грип, който беше прихванал Алекс отново го тормозеше. Този грип не беше заразен, за неговите колеги от експедицията. Мрачното настроение на Алекс, често продължаваше със часове, но шамана Джи успяваше да му намери подходящи лекове. Алекс се беше замислил предимно за миналото си, за експедицията и плановете за нейното бъдеще. Носталгия и меланхолия за миналото, тормозеха Алекс, наравно със самия грип. Той отпи глътка червено вино и заби поглед във звездната карта, за да поумува какво ще правят на планетата Orixon 35, също така- накъде ще поемат пък след като гостуват там. Временно експедицията се водеше от Аш- добър приятел на Алекс, още от живота им преди експедицията. Колегите им го наричаха Помощник Шеф на експедицията.
*
Вечерта напредваше, когато глътка оптимизъм обхвана Алекс. Той се изправи пред един люк и погледна навън, където освен звездното небе се виждаше и час от кръстосвача, тъй както бяха скачени към него, а на другата посока се виждаше втория кораб- Nissan. Алекс изпита известно психическо облекчение, а добрата новина беше, че шамана Джи имаше достатъчни количества лекове, за почти всяка болежка. Разбира се шамана Джи беше не само лечител и доктор, но и психолог. Във тези часове екипажите на двата кораба от експедицията на Алекс бяха будни, за да получат инструкции, да хапнат заедно, преди дежурството да поеме следващата смяна. Всяка смяна беше уникална и поемаше дежурството по графика на командирите и шефовете на експедицията. За тези времена на борда на кораба Volvo имаше 220 души, а на кораба Nissan хората бяха 260, а хората от кръстосвача държаха в тайна броя си, но те бяха около  няколко стотици души.
*
По някое време Алекс повика Палма и двамата отидоха да се разходят из кораба, по сервизните тунели, опасващи кораба, за да могат от тук да се ремонтират евентуални повреди по корпуса на кораба. Тези тунели обикновено се използваха за разходки, за тичане за здраве и учения и тренировки. Тук се поддържаше около + 0* C, за да се пести енергия, а пък каютите биваха достатъчно топли. Докато двамата крачеха по тунелите, Алекс запали цигара и се спряха до един от люковете тук. Гледката беше напред по курса на кръстосвача. Алекс извади джобна бутилка и отпи глътка вино, дълбоко замислен за това, което беше напред по курса, както и във времето, така и във пространството. Със надеждата да бъде благополучно всичко около експедицията им, Алекс заби поглед напред и въздъхна...
*
Късно вечерта екипажите се готвеха- кой за дежурство, кой за почивка и сън. Корабите отново щяха да нощуват във полет. Не се очкаваха спирки през идващата нощ.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  59.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 58 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 58 .  Valeri Kolev.

Беше бордовата вечер на кораба Volvo, няколко дни по- късно. Двата кораба на Алекс пътуваха заедно със кръстосвача към планетата Orixon 35. Това беше една обиновена вечер за експедицията и хората в нея, както и двата екипажа на кръстосвача, който ги придружаваше и охраняваше от опасни кораби, ако наоколо имаше такива. При Алекс- Шефът на експедицията, се бяха събрали всичките десетима, които бяха основното ядро на експедицията. Те се черпеха докато обмисляха бъдещето на експедицията. Бяха отворили звездната карта на зоната, четяха и архивната информация за тази планета. Около кръстосвача и двата кораба нямаше други обитаеми обекти, със малки изключения. А това бяха три търговски кораба, които обаче не наближаваха, а се отдалечаваха.
*
Вечерта напредваше, когато десетимата се радваха на хубавата и топла вечер и празнуваха, че са заедно и то тук, а добри времена бяха дошли отново при тях. Алекс отпи глътка вино и запали цигара. Във идващата нощ не се очакваше да има наблизо обитаеми обекти, а това бяха часовете, в които корабите се движеха с най- голяма скорост до този момент. Междувременно дежурните бяха разгънали най- голямата си антена и прихващаха новини от най- различни посоки. Алекс също се захвана да прегледа новите новини, включително и от Земята. Той беше в добро настроение, затоплен и леко омаян от виното. Из новите новини нямаше нищо особено и по- различно от обикновено. Специално за кръстосвача New York, бяха получени инструкции, във връзка със ангажимента им-  да охраняват експедицията на Алекс и да придружават неговите два кораба.
*
По- късно същата вечер Алекс се оттегли в бокса си, където имаше три койки и се усамоти там, поверявайки воденето на експедицията във ръцете на Аш. Алекс се зае да си подреди багажа и двете раници- задължителната и втората- със най- важните си вещи. Той провери и запасите си от жизнено важно значение в космоса- въздух, вода, гориво за личния дрон, провизии, боеприпаси и т.н. Доволен от проверката на запасите си и тяхното подреждане в малкия, личен шкаф, Алекс запали цигара, готвейки се да си почива. Той инструктира дежурните на двата кораба, инструктира и роботите си, които охраняваха него и двата кораба. Преди да иде да почива, Алекс отвори дневника на експедицията, за да опише отминалите няколко дни. Сетне Алекс провери архивите на една приятелска извънземна раса, която описваше бъдещето на земляните, но документите бяха намерени преди 300 години и бяха със променлив текст, тъй като всичко биваше променливо и временно. Това откритие на Алекс гарантираше обратна информация, описваща бъдещите времена на земляните. Алекс пък оставяше навсякъде по пътя нови и нови описания на свършеното от експедицията, а тази информация се оказваше, че извънземната раса намираше по- късно. Така земляните и тази извънземна раса, отдалечени на стотици години, водеха кореспонденция помежду си. Във замяна Алекс им описваше върховите постижения на земляните в науката и техниката, от благодарност...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  58.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 57 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 57 .  Valeri Kolev.

Два дни по- късно кръстосвача и двата кораба летяха заедно към планетата Orixon 35. Във топлата каюта на Алекс се бяха събрали той, Палма, Ким и Аш. Докато се черпеха и хапваха, те обмисляха плановете на експедицията. В каютата беше топло и уютно и  светеше бледа светлина, отморяваща за очите и организма. Алекс работеше по пулта, пред себе си, наблюдавайки  как върви полета. Алекс не беше в най- добрата си форма, но настояваше да поработи вместо да лежи на легло. Мисълта му беше заета със спомени от миналото и страхове за бъдещето. На моменти го хващаше паника, че няма да успеят да се завърнат обратно на Земята. Той споделяше страховете си единствено със шамана Джи- лечителя на кораба, който беше също така и психолог. Шаманът Джи отново му забърка хапчета, против стрес и паника, а Алекс се отпусна в креслото си, загънат в дебелото си одеало, очаквайки да му олекне мрачното настроение.
*
Във следобеда Алекс се занимаваше по пулта си, драскайки върху листи от хартия, най- новите си идеи и планове. Над екраните му беше отворена звездната карта на зоната. Полетът вървеше нормално, а в тези часове кръстосвача набираше скорост, за да пристигне по- рано до целта си- планетата Orixon 35. Алекс отпи глътка вино и погледна втория си часовник, за да види какви са му здравните параметри и харакатеристики, в този час. Нещата изглеждаха нормално, но въпреки това Алекс беше тъжен и унил.
По някое време Алекс се изправи пред един люк и погледна навън. Личеше си, че скороста е голяма. Опасявайки се от морската болест, Алекс запали цигара и погледна към своите другари. В очакване тук при него да пристигнат също Шао, Джейн, Шон и Никита, Алекс избираше подходящо меню за вечерята.
Следобедът напредваше, а полета на кръстосвача и двата кораба на Алекс и неговата експедиция, вървеше нормално и по план. Масата за десетимата беше вече подредена и всичко беше сервирано, като се чакаха да се появят, само Боян и Моника. Алекс беше огладнял, ама незнаеше, че всички са гладни. Той отпи глътка червено вино с лимонада и подхвана печеното месо.
Вечерта започваше,а десетимата другари се черпеха и обмисляха плановете на експедицията. Изучаването на извънземието и земните колонии и градове из космоса, вървеше нормално. Мъдреци и учени от експедицията архивираха и анализираха информацията, до която бяха стигнали до момента. Други екипи изучаваха науката и техниката на различните извънземни раси и видове. Изучаваха се и техните основни логики на мислене и поведение.
*
Освен мъдреци и учени, във експедицията на Алекс имаше и военни и различни други специалисти. Според плановете на тази експедиция, те незнаеха какви точно хора ще бъдат нужни из космоса, та бяха подготвили най- различни специалисти. Освен всичко тук имаше малка, универсална поточна линия за производство на компютри и роботи, също оранжерия, рибарник, и развъдник- хранилка за дивеч.
Алекс си беше пийнал в повече и се оттегли да спи, в тези вечерни часове, оставяйки воденето на експедицията в ръцете на Аш.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  57.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 56 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 56 .  Valeri Kolev.

Още два дни прекараха екипажите от експедицията, тук при астероида. Беше вечер, когато Алекс и Палма се черпеха заедно със Ким и Аш в добре затоплената каюта на Алекс, обсъждайки извършената от тях търговия тук на астероида. Доволни от това и от срещата със свои тук, командирите на корабите от експедиция раздадоха подаръци на земляните тук, а за продан извадиха десет готови и изпитани универсални роботи. Тези роботи бяха продадени на астероида, на безценица, както Алекс заповяда. Те бяха произведени на борда на кораба Volvo някъде по пътя, вместо екпажа да скучае, а за направата им на малката поточна линия на кораба, бяха използвани и материали от извънземието, със съответните подходящи характеристики.
*
Вечерта започваше на борда на корабите, а четиримата другари се черпеха и се бяха заели да разгледат новините получени в тези часове. Алекс отпи глътка червено вино със лимонада и се загледа през люка навън към астероида, където тъкмо беше пристигнал един кораб. Алекс запали цигара и се загледа да види какви същества излизат от новия кораб навън. За изненада още сред първите групи, които излизаха от кораба, се появиха близо сто души земляни.
*
Беше следобедно време на другия ден. Двата кораба на експедицията на Алекс вече се готвеха за отлитане от астероида. Алекс пушеше цигара загледан в екраните, където беше обяснен плана на кораба за новия полет. Във тези часове дежурните подготвиха старта на двата кораба от астероида. Алекс даде разрешение за отлитане, а щеше да бъде направено след разрешение и от Кулата на астероида.
*
Във вечерта,  двата кораба на Алекс пътуваха към кръстосвача New York, който ги чакаше на 950 км. от астероида. Алекс седеше зад пулта, загънат с дебелото одеало. Той отпи глътка вино и запали цигара, докато следеше данните за полета. За този момент всичко вървеше нормално. На борда на кораба Volvo вече имаше 220 души, а на кораба Nissan- 260 души. Във идващите дни щеше да се разбере, колко от новоприетите ще станат едни от екипажа и кои ще бъдат просто пътници на давата кораба.
По- късно във вечерта, при Алекс се събраха Палма, Ким и Аш, за да се черпят и да умуват по плановете на експедицията. Четиримата разгънаха картите на зоната и огледаха населените места наоколо. След скачването със кръстосвача щяха да пътуват към едно от най- близките населени светове. Избраха това да бъде планетата Orixon 35. Алекс се зае да прегледа новините, докато се черпеше с вино, а до кръстосвача имаха около 3- 4 часа път. Във кръстосвача вече ги очакваха, за да тръгнат заедно в посока към Orixon 35.
*
Късно вечерта двата кораба пристигнаха един след друг при кръстосвача и се скачиха към корпуса му. Скоро щяха да тръгват отново, нататък по пътя си заедно.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  56.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 55 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 55 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, във една бордова вечер, корабите наближаваха населения астероид. Дежурните вече имаха връзка с дежурните от астероида, където ги приемаха да гостуват, за търговци и туристи със свободен достъп. От предварителните разговори, ставаше ясно, че там живеят 530 земляни. Докато се прикачваха към свободен док на астероида, вече се разговаряше със земляните тук. Беше им обяснено, че това е научно- изследователска експедиция, тръгнала от Земята, за да посети населени места, където живеят земляни, тук из звездната система Orixon. И гостите и стопаните в клонията на земляните тук на астероида, се зарадваха на срещата си. От известни съображения нямаше да има физическа среща, а само чрез видео връзка.
*
Късно вечерта двата кораба се готвеха за нощуване. Само два екипа щяха да товарят на кораба стоки, вода и кислород, а останалите освен дежурните и охраната на корабите, щяха да бъдат свободни до сутринтта. Алекс и Палма се бяха събрали със Ким и Аш, за да избират стоките, които да се закупят от астероида. Разговорите със земляните тук, щяха да бъдат приключени след два часа, напълно достатъчно, за да научат от тук новини и разкази на земляните от този астероид.
Алекс отпи глътка вино, доволен от списъка със стоки, които се предлагаха тук на астероида, а цените бяха добри.
*
По обедно време на другия ден, корабите на Алекс все още гостуваха на астероида тук. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излезли на разходка из астероида. Тъй като беше възможно, те използваха личните си дронове, които нямаха голямо тегло или големи размери, но бяха мощни и носеха гориво за около 24 часа полет. Разглеждайки астероида, четиримата слязоха с дроновете вътре из подземията му, където кипеше от живот. Четиримата земляни не търсеха нищо конкретно, но като забелязаха ресторант паркираха дроновете и влязоха в него.
Докато се черпеха с вино и месо в ресторанта, четиримата земляни от експедицията, разговаряха със тукашните хора, а имаше и земляни. Астероидът беше богат във всяко едно отношение. Живеещите тук към 530 земляни, имаха вече домове тук и се занимаваха със търговия, имаха и кафенета. Десетина земляни произвеждаха техника от листата на стоки от Земята. Тези земляни, живеещи тук не смятаха да тръгват към друго място, друг свят, със изключение на 15 души, които веднага бяха приети във експедицията на Алекс. Във тези часове из астероида се разхождаха още 40 души от експедицията, със различни свои задачи. Тъй като тук имаше богато разнообразие от стоки, всеки искаше да си намери интересни стоки, хранителни стоки и напитки.
*
Четиримата се бяха понапили в ресторанта, когато си тръгнаха оттам. Бързите дронове скоро щяха да ги върнат обратно на кораба Volvo. Алекс запали цигара загледан навън към астероида. Почти всяко местенце тук беше направено или за дом или за магазин, оранжерия, кошара, рибарник и т. н. Алекс въздъхна и погледна часовника си...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  55.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 54 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 54 .  Valeri Kolev.

Беше следобеда, два дни по- късно, когато двата кораба на Алекс прикачени към кръстосвача New York, летяха заедно към следващата си спирка- един обитаем астероид със средна големина. Алекс и Палма се черпеха в тези часове, заедно със Ким и Аш, докато обсъждаха плановете на експедицията. Те прегледаха и звездните карти на зоната, както и архивните данни за астероида, където мислеха да гостуват. Тази експедиция нямаше военен характер, а кръстосвача беше тръгнал да ги съпровожда, за да се гарантира орбраната и защитата на експедицията, толкова далеко от Земята. Алекс си даваше сметка, че нямат сериозна, собствена отбрана, а срещата със кръстосвача беше добър късмет. Междувременно военните обучаваха екипажите на двата кораба на Алекс, как да внимават и да се защитават, при нападение в космоса, вероятно от извънземни. До тези времена земляните имаха за приятели 117 различни извънземни раси и видове, като понякога със тях се общуваше при необходимост. Въпреки различията в логиката на земляните и различните видове и раси извънземни, земляните намериха “обща логика“, чрез която постигаха разбирателство. През тази 3019- та Земна Година, из системата Orixon имаше присъствие на земни военни, но тяхната бройка беше пазена в тайна. Агенцията AFJ беше винаги наблизо, ако трябваше да помага на други земни кораби. Алес знаеше това, но не си позволяваше да надценява отбранителните възможности на експедицията си. Двата кораба на Алекс имаха разбира се отбранителни системи и оръжия, но не се препоръчваше да се стреля по извънземни, когато сте надалеко от Земята и сте ограничен брой...
*
Наближаваше бордовата вечер на корабите Volvo и Nissan, а също и на кръстосвача, когато Алекс се изправи пред един люк и погледна навън. Гледката беше зашеметяваща, сякаш в далечината край звездите кипеше от живот, може би. Колкото и до най- близките светове наоколо, то наистина тук- там имаше живот. Алекс отпи глътка вино и се замисли. Сред извънземните имаше голям брой опасни раси и видове, а опасността на такава дистанция от Земята, беше доста голяма...
*
Във началото на бордовата вечер, Алекс и неговите другари- Палма, Ким и Аш, се черпеха край масата, докато умуваха за бъдещето на тяхната експедиция. Сред точките за умуване беше- отбраната на двата им кораба. Общо на двата кораба се бяха качили още 200 души, някои от които щяха да бъдат обучени за пилотиране и отбрана на корабите. Обучението беше в ход, под наблюдението на двата командира и обучаващите екипи. Междувременно част от хората оставаха пътници без ангажименти към експедицията, които биха напуснали корабите, ако се намери подходяща спирка по пътя.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи пред един люк, отпи глътка вино и се загледа навън, където нищо особено не се забелязваше напоследък. Идващата нощ двата кораба и кръстосвача щяха да нощуват във полет и то без никаква спирка по пътя...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  54.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 53 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 53 .  Valeri Kolev.
 
Трети ден двата кораба на Алекс гостуваха на тази междинна станция. Тук намериха около 400 души земляни, част от които щяха да пътуват със тези кораби, след като бяха одобрени за това от командирите и Алекс- Шефа на експедицията. Беше бордовата вечер на кораба Volvo, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали в неговата каюта и се черпеха, докато обмисляха плановете на експедицията занапред. Из станцията бяха на разходка 30 души от екипажа на този кораб, а от кораба Nissan- 40 души. Все още нямаше решение- кога ще се отлита от тази станция, а Алекс искаше поне ден- два още да си почиват тук. Той отпи глътка вино с лимонада и се загледа към звездната карта пред него. До следващата спирка на експедицията- средно голям обитаем астероид, имаше четири денонощия полет, след като тръгнат от тази станция. Според архивите, този астероид, където щяха скоро да гостуват, беше богат от всякаква гледна точка. Залежи от вода, кислород, гориво и почва, имаше там, а пък  се произвеждаха плодове, зеленчуци и дивеч за месо.
*
Следобедът напредваше, а земляните, които бяха наблизо, се радваха на срещата си, като част от хората от станцията щяха да пътуват с тези кораби нататък, след като ги одобриха и приеха по корабите на експедицията. Малка част от тях щяха да минат обучение, за да бъдат пък приети в двата екипажа. Останалите си оставаха пътници, временно пътуващи с тези кораби. Имаше и такива, които просто не бяха приети. Малцина земляни пък не потърсиха въжможност да тръгват със експедицията.
Алекс запали цигара, докато разглеждаше по каква траектория щяха да пътуват до астероида. Той разгледа и архивната информация за този астероид. Докато се черпеха в каютата на Алекс, той беше в добра форма, а настроението сред земляните беше оптимистично.
*
Със започването на вечерта, така да се каже, двата екипажа се готвеха за нощуване, като през нощта навън нямаше да излиза никой, а нямаше и да се отлита от станцията, поне до следобеда на другия ден. Алекс искаше хората му да си починат добре, преди тръгване оттук. Междувременно по това време дежурните бяха получили новини, които Алекс и хората му се заеха да прегледат. Това беше 3019- та Земна Година, към края на Януари месец. Имаше и новини получени чак от Земята, чрез транслация и препредаване та чак до тук. Екипажите се развълнуваха от новините от Земята, макар там да не беше се случвало нищо особено. Експедицията на Алекс нямаше ограничения, кога ще се връща на Земята, но за това беше още много рано. Командирите и Алекс искаха още работа да бъде свършена, преди да се връщат към Земята. Вече имаха 31 месеца, откакто тръгнаха от Земята на тази експедиция, а след толкова изпитания, да не разгледат системата Orixon както трябва, щеше да е жалко.
*
По някое време двата екипажа и пътниците вече бяха по местата си в корабите, за нощуване. Алекс даде инструкциите си, въздъхна и се опакова в одеало, седнал зад пулта си, това беше вечерта тук.             
 
 ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  53.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 52 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 52 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта, няколко дни по- късно, когато кръстосвача беше достигнал до 900 км. от междинната станция, а напред отидоха двата кораба на Алекс, за да гостуват на тази станция. От кръстосвача заминаха и двете му летящи чинии, също за гостуване на станцията. Кръстосвача остана в дрейф на това разстояние. Тук наоколо той щеше да ги чака, тъй като с неговите размери неможеше да посети станцията. Корабът Volvo пътуваше към станцията, където щеше да й гостува съвсем скоро. Дежурните се бяха свързали със станцията, като разбраха, че там всичко е нормално и са добре дошли.
*
Когато кораба Volvo се скачи по- късно към един от свободните докове,  от него навън излязоха 15 души. Търговията тук беше нормална, като можеше и да се купува и да се продава, със няколко от известните валути, които на борда на кораба имаха. Докато екипа търгуваше със станцията, вече зареждаха кораба с гориво и други стоки, а предлагаха произведени на кораба компютърни апарати. Тези апарати се произвеждаха по време на полет от малки поточни линии, автоматизирани до голяма степен. Сред апаратите правени в кораба имаше и различни видове роботи. Тези стоки бяха уникални и се продаваха изгодно.
*
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха в неговата каюта и обсъждаха настоящето си, докато преглеждаха документите на предлаганите от станцията стоки. Списъка беше дълъг, а Алекс се зае да отбелязва какво да се купува. Той отпи глътка вино и заби нос във списъка. Това бяха оригинални стоки, които щяха да бъдат още по- ценни нататък по пътя. Тъй като имаха разрешително да печатат на кораба валути и ценни документи, то имаха достатъчно пари, а колегите им от експедицията товареха само каквото беше необходимо, без да се прекалява с това. Алекс избра какво е нужно да се купува, като се съобрази и със командирите Йон и Пиркс, също и със предложенията от екипажите.
*
Късно вечерта на кораба все още се товареха стоки купени на станцията. Бяха необходими поне 10 часа, но всъщност корабите на Алекс не бързаха за никъде, а дори след приключването със търговията им, корабите щяха да останат тук за почивка на екипажите, разходки и срещи с хората тук. Според неточната оценка тук имаше в тези часове около 400 земляни, дошли тук по различни причини и със различен транспорт. Да пътуват със корабите на експедицията, тук поискаха одобрение 160 души земляни. Алекс и командирите на корабите обсъдиха тези нови хора и след това приеха всички тях, а имаше и още желаещи. Алекс смяташе да приемат още земляни във експедицията, без ограничение на бройката им, а той знаеше защо така трябва.
*
По някое време Алекс разглеждаше документите за новите хора, които приемаха във експедицията. Той трябваше да знае със какви хора разполага  и какви хора да не приема...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  52.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 51 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 51 .  Valeri Kolev.

Два дни по- късно, двата кораба на Алекс и неговата експедиция, бяха прикачени към кръстосвача New York, който ги придружаваше и летяха заедно към най- близкото населено място, а това беше една междинна станция. Беше един следобед, когато Алекс запали цигара, седнал зад пулта и се зае да преглежда информацията дошла от междинната станция, където мислеха да гостуват. Алекс не беше във кой знае каква форма, но въпреки неудобствата, които се трупаха, той не прекъсваше работата си по десетки проблеми и теми за размисъл. Това беше корабът Volvo, със негов командир- Йон. Вторият кораб на експедицията- Nissan, със негов командир- Пиркс, също беше закрепен към кръстосвача.
*
Във следобеда на другия ден, съвместния полет на кръстосвача и двата кораба на Алекс, продължаваше напред по курс към близката междинна станция. Настроението из корабите беше добро и оптимистично. Във добра форма беше и Алекс. Заедно с Палма той обмисляше следващи спирки по пътя на експедицията. Пред тях беше разгъната звездната карта на тази звездна система- Orixon. Тук имаше десетки планети и светове, където земляните вече имаха свои колонии и светове. По- нататък имаше и една цяла планета, която беше на земляните, когато те я бяха намерили първи, преди извънземните, а това беше планетата Orixon 44, известна като Новата Земя. Това беше втората изцяло земна планета, за тези времена. Говореше се, че вече е открита и трета планета, изцяло земна собственост, а както я наричаха хората- Третата планета. Там имаше няколко кръстосвача и кораба, а на планетата бяха стъпвали малък брой хора, все още. Откакто беше заселвана планетата Orixon 44, там имаше близо 4 милиона души, а ресурсите на планетата гарантираха живота и прехраната за хиляди години напред. Почти нямаше желаещи да отиват още по- нататък, та и до Третата планета. Именно затова към Третата планета пътуваха предимно военни за охрана и за строителство.
*
Алекс беше планирал на по- късен етап да гостуват на планетата Orixon 44, но до тогава имаше още много път. В тези следобедни часове Алекс и Палма се черпеха с вино и лимонада, докато разглеждаха картите на зоната наоколо. Тук бяха също Ким и Аш, заети да преглеждат новините. Полетът вървеше нормално, а до целта- една междинна станция по пътя, оставаха няколко дни в полет. Корабите използваха предимно двигателите на кръстосвача, за този полет, а на борда на Volvo в тези часове будуваха само 20 души, за пилотирането, за охрана и дежурства. По някое време Алекс се изправи пред един люк и се загледа навън. Гледката към звездите беше изумителна, а мисълта, че там някъде кипи живот, може би, го вълнуваше. Той отпи глътка вино и запали цигара. Оставаха дни до междинната станция, където искаха да гостуват, а там щяха да видят други хора, разни стоки и какво ли не още. Това радваше екипажите тук, както и Алекс. Той въздъхна и погледна часовниците си, а там светеше зелената детелина, знак, че всичко е нормално...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  51.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 50 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 50 .  Valeri Kolev.

На следващия ден, във вечерта, двата кораба на Алекс отлитаха един след друг от планетата, където гостуваха известно време. Корабът Volvo набираше височина със тяга около 30 %, въпреки, че не бързаха за никъде. Вторият кораб от експедицията- Nissan трябваше да излети със няколко часа по- късно. Алекс се беше стегнал в предпазни колани, завит със дебело одеало в креслото си и наблюдаваше как започва полета, пийвайки вино. На часовника му светеше зелената детелина, знак, че екипажите са добре и машините им също. Някъде под кораба оставаше планетата Orixon 52.
*
Със напредването на тази вечер, кораба Volvo набираше височина, а от екипажа будуваха 20 души, заети с пилотирането, охраната на кораба и дежурства. Алекс се топлеше с дебело одеало и малка печка до краката му, докато пийваше вино и наблюдаваше екраните на пулта. Очакваше се да излязат на 15 км. над планетата, чак на следващия ден в следобеда. Кръстосвача New York, който съпровождаше експедицията се намираше във дрейф на 800 км. от планетата Orixon 52. Там вече ги очакваха, за да тръгнат заедно нататък. Най- близкото населено място беше една междинна станция. Именно натам щяха да тръгнат, когато корабите пристигнат до кръстосвача.
*
Сутринта на другия ден, корабът Volvo се намираше в орбита около планетата, а дежурните търсеха кръстосвача, за да се насочат към него. Алекс пушеше цигара, загънат в дебело одеало и следеше как върви полета. За момента всичко вървеше нормално. Алекс си взе чай и се зае да прегледа новините.
*
Във следобеда при Алекс се бяха събрали Палма, Ким и Аш и той, за да обсъдят плановете на експедицията си. Палма сипа по една чаша червено вино, да се почерпят, а в това време кораба беше насочен към кръстосвача, на дистанция от 5- 6 часа път. Вторият кораб от експедицията- Nissan се движеше на дистанция от 4 часа по- назад. Двете летящи чинии на кръстосвача, вече бяха по местата си при него. Тъй като кръстосвача беше огромен, двете летящи чинии служеха да се приземяват хора от екипажите, по разни планети и станции, това което кръстосвача неможеше. Настроението на екипажите в двата кораба и във кръстосвача беше добро във тези дни. Алекс също беше в добра форма. Щом настигнеха кръстосвача, заедно се насочваха към най- близката междинна станция. Самотата из космоса беше опасна. Дори за няколко часа, наблизо до други хора, беше от много важно значение, дори ако са извънземни. Важно беше и друго- да може човек да се разходи извън кораба, където и да е това. Усещането на планета или на станция под краката беше много важно за здравето на космонавтите. Биовълните, които липсват наоколо при полет, се усещаха също по такива места, населени с хора.
*
Алекс запали цигара, напълни си нова чаша със вино и се замечта. Той разбираше, че след време ще се завърнат обратно на Земята, та да не се паникьосва напразно...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  50.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 49 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 49 .  Valeri Kolev.

Четири дена по- късно двата кораба на Алес, от неговата експедиция, все още бяха паркирани край град Едно. Алекс беше в добро здраве във тези часове, след адски болки от зъби, във предишните дни. Той се черпеше заедно със Палма, Ким и Аш, със червено вино и лимонада, докато обмисляха заедно бъдещите  действия на експедицията и полетите занапред. Командирите на двата кораба обмисляха все още, във тези часове, кога ще отлетят от тази планета, но никой от експедицията не бързаше със това.
*
На другия ден Алекс стоеше изправен пред един люк на каютата си и пушеше цигара угрижен и сразен от носталгия и меланхолия. Мъката по миналото и старите времена, беше ужасяваща за него, а мисълта, че са надалеко от Земята и продължават да се отдалечават, го паникьосваше. Разколебан дали да не обръщат корабите в посока за прибиране обратно към родната планета Земята, Алекс умуваше в тези тежки за него часове. Мисълта, че това можеше да се случва вече, по принцип, го зарадва. Всъщност продължаването на експедицията към отдалечаване от Земята, не беше чак толкова плачевно, щом по всяко време можеха да тръгнат с двата кораба наобратно към родната си планета... Тази мисъл крепеше Алекс- Шеф и водач на тази експедиция.
*
Следобеда си отиваше вече на борда на кораба Volvo, когато при Алекс и Палма пристигнаха Ким и Аш, за обичайното обсъждане на проблемите на експедицията и давата й екипажа. Палма им сипа по чаша вино, докато сядаха край масата. Проблемите се трупаха, а ставаше все по- сложно, на такова голямо разстояние от Земята. Четиримата отвориха звездните карти на зоната Orixon и се задълбочиха върху плановете си за бъдещите дни и седмици. Алекс запали цигара и пи вино, угрижен, мрачен и мълчалив. В тези часове четиримата се запознаха и със архивните данни за тази звездна система. Между впрочем командирите Йон и Пиркс, даваха вече заявка за отлитане от планетата Orixon 52, където гостуваха. Адмирал Буун, който съпровождаше експедицията в тази зона също беше дал заявка- да продължават полета към избраните цели. Алекс все още умуваше, но по принцип скоро щеше да даде разрешение за това. С напредването на следобеда, двата кораба на Алекс бяха напълно готови за отлитане оттук.
*
В началото на вечерта Алекс стоеше пред единия люк забил поглед навън към базата на летището. Екипажите се сбогуваха с тукашната общност, скоро нямаше да гостуват пак тук. Те се сбогуваха и със самата планета и нейните извънземни стопани. Алекс също се сбогуваше, по свой си начин. Тук живееха близо 400 хиляди земляни, на  които имаха възможността да гостуват хората на Алекс и военните от кръстосвача, които ги съпровождаха.
Алекс беше замислен. Той умуваше кога точно да даде разрешението си, двата кораба да отлитат от тази планета.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  49.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 48 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 48 .  Valeri Kolev.

Два дни по- късно кораба Volvo се спускаше към планетата Orixon 52, във следобедните часове. Алекс и Палма се черпеха с бира и месо на скара, заедно със Ким и Аш. Спускането вървеше нормално. Алекс запали цигара, докато следеше как върви полета и самото спускане, но всичко беше нормално. Докато пушеше цигарата, Алекс се зае да прегледа  новините, а Ким и Аш търсеха радиовръзка с двата града на земляните, издигнати тук на тази планета. Връзката беше нестабилна в началото, но по- късно се стабилизира. От планетата дежурните земляни там се зарадваха, че идват гости и вече ги очакваха.
*
Със напредването на вечерта, корабът Volvo доближаваше височина от 10 км. където се стабилизира, за да задържи до достигането на едно от летищата на земляните, тук на Orixon 52. Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Сигналът на кулата на летището беше стабилен, а там вече ги очакваха.
*
Късно вечерта корабът Volvo се приземи на летището до град Едно на земляните на планетата Orixon 52. Алекс запали цигара и се изправи пред един люк за да погледне в тъмното навън. От базата на военните от Земята- AFJ, пристигнаха в кораба четирима души, за да се срещнат с командир Йон. Очакваше се втория кораб- Nissan да се приземи през нощта, също тук.
*
Беше вечерта на втория ден, откакто двата кораба на Алекс бяха паркирани на летището край град Едно, на земляните преселили се на тази планета. Градовете бяха два, почти един до друг и със население около 400 хиляди души. Алекс беше на легло от силен и остър зъбобол, който надвишаваше по степента си, каквато и да е подобна болка. Въпреки, че му дадоха лекове, болката не утихваше лесно. Късно във вечерта Алекс усещаше леко утихване на зъбобола си, но въпреки това се съмнваше дали ще може да лежи или да спи. В същото време го беше прихванал убийствен грип, който го тресеше от остра треска от студ, макар да беше топло в каютата. В очакване на по- добра форма, Алекс запали цигара, загънат в дебело одеало, а малката печка в краката му лъхаше горещина. Вечерта напредваше, а Алекс си беше пуснал музика в каютата си, днес усамотен, без никого до себе си. Беше казал да го посети само Палма, след около час- два. Алекс прегледа новините от миналите дни, преди да се отпусне в креслото си пред пулта... Никой не знаеше, но Алекс можеше и да умре от подобно състояние  и болки над всякакви степени на болката... Шаманът Джи му беше казал, че в скоро време ще му вади най- болните зъби, ако лечението е неуспешно... Това даде сили на Алекс, а временно експедицията се водеше от Аш. Вечерта клонеше към късните часове преди полунощ, когато Алекс береше душа, сам със себе си. Очаквайки да пристигне Палма, той беше забил празен поглед в данните от неговото здравно състояние, което беше отчайващо в тези часове...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  48.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 47 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 47 .  Valeri Kolev.

Във един бордови следобед, няколко дни по- късно, четирите кораба бяха все още скачени, на около два дни от планетата Orixon 52. Кръстосвачът New York всъщност разполагаше и със две летящи чинии, обикновено закрепени към него. Изморени от празнуването на тази среща тук, екипажите вече се готвеха за раздяла, за да се спуснат към планетата двата кораба Volvo и Nissan на Алекс, както и частния кораб, гостувал тук-  Karpaty. От кръстосвача до планетата щеше да отиде и едната му летяща чиния.
*
Във началото на вечерта кораба Volvo се разкачи от тунелите и прихващането, за да продължи към планетата под него. Алекс запали цигара и прегледа плановете на полета. Спускането вече започваше. Дежурните изпробваха радио- контакт със земните градове на Orixon 52. За момента обаче нямаше връзка. Алекс отпи глътка вино и заби поглед във таблото със приборите и екраните пред себе си. Във тези часове дежуреха 20 души, а останалите бяха във задължителна почивка и сън, за да има свежи сили за по- късно. До Алекс беше Палма, която четеше информацията за планетата там долу. Усещането, че там има два града на земляните, със общо 400 хиляди души, радваше душата на Алекс и неговите приятели тук на Volvo. Алекс беше замислен и угрижен. От една страна имаха шанса да видят още далечни светове, а от друга страна- не достигаха сили и не биха достигнали, за завръщане обратно до Земята. Рискът, да не успеят да се завърнат ужасяваше Алекс. Неуверен дори във своите сили и до къде могат тези хора от експедицията, да издържат натоварванията на физиката и психиката си, караше Алекс да  се замисля все по- често, дали да не прекратят отдалечаването от Земята и просто да тръгнат да се прибират обратно към Земята...
*
Виното стопли душата му, а ставаше все по- студено. Беше се загърнал с дебело одеало, а в краката му гореше малка персонална печка. Беше във общо взето добра форма, ако не се паникьосваше толкова силно, от проблемите. Алекс запали още една цигара, позатоплен в креслото си зад пулта. Той пишеше по белите листи хартия, които по късно снимаше и прибираше за архивите си.
*
Със напредването на вечерта корабът Volvo приближаваше планетата Orixon 52, а втория кораб- Nissan  имаше закъснение от него със два часа. Частният кораб на който се натъкнаха във изминалите дни, щеше да се спуска към планетата, няколко дни по- късно, но след това вече минаваха по други пътища и се разделяха. Някои хора от експедицията и от кръстосвача предложиха да пътуват сетне заедно, на където и да е, а адмирал Буун прие предложението, за допълнително обмисляне със командирите Йон и Пиркс.
*
Късно вечерта на борда на Volvo, Алекс и неговите хора се готвеха за спускането към планетата, което щеше да започне рано сутринта на другия ден. Докато дежурните изчисляваха спускането, Алекс даваше инструкции за идните часове и дни, същото правеше и командир Йон.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  47.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 46 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 46 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, кръстосвача New York и двата кораба на Алекс бяха достигнали транспортния кораб и се скачиха с него, за да си гостуват разните екипажи там. Този кораб имаше екипаж от 120 души и още 50 души пътници, както и най- различни стоки за продан . Алекс запали цигара, докато наблюдаваше картинка от техния кораб. Той беше частен кораб, който отиваше до планетата Orixon 52, а именно това беше срещнало тези четири екипажа, четири кораба,  точно тук. В тези часове екипажите си гостуваха през специални свързващи тунели, разгънати са тази цел. Алекс прослушваше разни разговори между екипажите, дадени за свеобщ достъп тук. От патилите и препатили земляни, се научаваше твърде много. Хората от гостуващия кораб Karpaty, разказаха много неща от преживелиците си по пътя до тук. Техния път беше на 41 месеца от Земята, без това да обърква летоброенето, календара и часовника им. Комбинациите между различните часовници се наблюдаваха често и бяха добре измислени от учените и мъдреците. Едно подобно летоброене беше: 100 дни, по 30 часа, на месец , 20 месеца на годината. Алекс се замисли точно по тази тема. Оказваше се, че времето е изключително променлива и относителна величина. Сериозни логически грешки бяха забелязани в изчисленията по различните бройни системи, използвани неправилно... Седмицата е по седмична система, а месеца по 30- тична и т.н. Такава беше логиката на самия Алекс, докато той се радваше на часовете спокойствие, докато все още не беше го заболяло нещо отново...
*
Към средата на следобеда, Алекс и Палма приеха Ким и Аш в каютата си, за да се почерпят заедно, обмисляйки тези дни и времена. Меко казано това бяха те- Шефа на експедицията- Алекс и най- близките му хора, така наречения Екип Алфа, (Алекс и още 9 души). Из корабите в това време беше лудница, тук- там кънтеше силна музика. Адмирал Буун- командващия на кръстосвача беше позволил свободно време на хората си, а командирите на корабите Volvo и Nissan, т.е. Йон и Пиркс, последваха предложението и също дадоха свободно време на хората си, десет часа, на първо време, като оставаха дежурствата по разбираеми причини.
*
По някое време Алекс се беше заел да прегледа новините, получени по радиото през изминалите часове. Расата на земните хора от Земята постепенно намираше планети, където да си построят колонии и градове. Въпреки трудностите и отчайващите далечни дистанции, спрямо Земята, преселниците постепенно свиква с положението и малцина се връщаха обратно на Земята. Постепенно се свикваше да се живее по чужди светове, колкото и страшно да беше това. Алекс запали цигара, отпи глътка вино и се загледа през люка навън. От този люк се виждаше част от кръстосвача и част от кораба Karpaty. Алекс се радваше в тези часове, когато нищо не го болеше, а приятелите бяха наблизо... Все още нямаше разрешение да се отива долу на планетата Orixon 52. Алекс също не бързаше с това. Тук отново бяха дошли добри времена, въпреки далечината от Земята...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  46.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 45 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 45 .  Valeri Kolev.

Два- три дни, по- късно, полета продължаваше без съществени проблеми. Алекс, измъчван от зъбобол, опитваше лекове за да се спаси от зъбобола. Седнал зад пулта си, той се топлеше със дебело одеало и малка, персонална, отоплителна печка. На моменти болките утихваха, но скоро пак се започваше с тях. Въпреки това Алекс продъжаваше да обмисля плановете на експедицията си, с помощта на Екип Алфа, а понякога със помощ и от целия екипаж на кораба Volvo.
Към края на следобеда на кораба, Алекс стана от креслото си, за да се поразходи из кораба. Той извика Палма със себе си и заедно тръгнаха из сервизните тунели, опасващи кораба. Тук твърде не се ползваше отопление, но се поддържаше температура около нула градуса по Целзий. По пътя си те срещнаха хора от охраната на кораба, както други свои колеги, както и роботи, тръгнали по техни задачи из кораба. Алекс запали цигара и двамата се спряха до един люк, за да погледат навън. От това място се виждаше картинката напред, както и част от кръстосвача. Когато по- късно двамата влязоха в столовата на кораба, те видяха, че тук има около 30 души. Избраха си местенце и седнаха да хапнат и пийнат.
*
По- късно вечерта, при Алекс се бяха събрали отново целия Екип Алфа. Те заедно обмисляха плановете на експедицията, до пристигането на планетата Orixon 52, и какво искаха да правят там. Междувременно се запознаха със архивните данни за тази планета. Оказваше се, че там живеят около 400 хиляди земляни, във два града, почти един до друг. Алекс запали цигара, отпи вино и се загледа във информацията за тази планета, а до нея във тези часове оставаха броени дни път. Алекс и Палма тъкмо се бяха заели да прегледат новините за земляни, където и да са те. Имаше новини дори от Земята.
*
Вечерта напредваше, когато дежурните забелязаха транспортен кораб от Земята, който приближаваше по траектория, отивайки на планета Orixon 52. След разговори между този кораб и дежурните на кръстосвача New York беше решено да намалят скоростта във идните 2- 3 часа, за да могат да се срещнат и гостуват. Това именно беше кораба със името Karpaty. Корабът имаше екипаж от 120 души, 50 пътника и различни товари. Очакваше се на следващия ден кораба да бъде наблизо за скачване със кръстосвача. В това време се обсъждаха подробностите между командирите.
*
Алекс запали цигара, отпи глътка вино и разгледа изписаните до момента листи, по плановете на експедицията. Водеха се разговори между дежурните на Karpaty и кръстосвача, както и със двата кораба на Алекс. Екипажите очакваха срещата си с нетърпение. Из космоса подобни срещи бяха рядкост. А Алекс се беше замислил по това време, колко време ще си гостуват със кораба Karpaty, преди да се спуснат към планетата Orixon 52. Той въздъхна и подаде инструкциите си за двата екипажа, за идната нощ и дните след нея.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  45.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 44 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 44 .  Valeri Kolev.

Беше няколко дни по- късно, когато кръстосвача и двата кораба на Алекс летяха нататък към планетата Orixon 52, скачени здраво помежду си. Алекс дежуреше седнал зад пулта и заедно с Палма се черпеха с вино. Той запали цигара и въздъхна тежко. Както преди време, отново го мъчеше странен извънземен грип, придружен от мрачно настроение. Шаманът Джи – доктора на кораба Volvo, вече беше му дал хапове за този грип, но Алекс въпреки това изпитваше носталгия по миналото и сякаш му се искаше да обърне корабите и да прибира експедицията обратно към родната планета Земята... Това вече беше възможно, но Алекс не бързаше да приключват отдалечаването от Земята, заради едни негови планове.
*
Бордова вечер беше на кораба Volvo и на кораба Nissan. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с вино, докато обсъждаха проблемите на експедицията от последните времена. Алекс вече беше съобщил, че поради известни затруднения, може да реши експедицията да обърне обратно към Земята и да се приберат там. Той им обясни, че все още е рано за завръщането, но трябваше да се има впредвид, че този ден наближаваше. Екипажите на двата кораба тъкмо умуваха- колко надалеко трябва да пристигне експедицията. Течеше 32- ри месец, откакто двата кораба бяха напуснали Земята, тръгвайки на тази експедиция.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба за да огледат възлите на кораба и корпуса му от вътрешната страна за дефекти и повреди. Алекс запали цигара, докато вървяха по специалните тунели около кораба, които се ползваха за разходки и за сервизни цели. По пътя си двамата срещнаха патрулите на бордовата охрана, както и роботи, които изпълняваха разни задачи из оранжерията на кораба. Бяха открити минимални повреди, но дежурните веднага изпратха роботи за ремонтите.
Щом се прибраха обратно в каютата, тук вече се бяха събрали другите от Екип Алфа, които чакаха само тях, преди да започнат обсъжданията и почерпката. В това време екипажите на двата кораба и на кръстосвача имаха време за гостуване, чрез тунелна свръзка, съвсем сигурна и безопасна за тази цел. На кръстосвача New York екипажа имаше 500 души, а пътниците бяха 100 души. На кораба Volvo имаше екипаж от 100 души и 50 души пътници, а на кораба Nissan екипажа имаше 100 души и 50 души пътници. Във тези часове продължаваше подготовката на още 20 души, новоприети във експедицията, из между случайните пътници тук.
*
Вечерта напредваше, а Алекс почти приключваше със задачите си, преди да се оттегли да почива, доста изморен от този ден. Той даде инструкции за двата екипажа и за Екип Алфа, преди да предаде командването на експедицията на Аш. После дълго стоя изправен пред един люк, забил поглед във далечината. Някъде там се намираше планетата Orixon 52, на където отиваха напоследък. Очакваше се да бъдат наблизо до нея след около 4- 5 дни.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  44.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 43 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 43 .  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Двата кораба на Алекс и неговата експедиция, както и двете летящи чинии на кръстосвача, все още гостуваха на междинната станция. Алекс седеше зад пулта си и пушеше цигара, докато преглеждаше новините. За по- късно беше насрочено отлитането на Volvo и Nissan от междинната станция. Екипажите вече имаха готовност за отлитане, а разрешението за отлитане се очакваше до няколко часа по- късно. Това беше думата на Алекс, който все още проверяваше ситуацията нататък из зоната, преди да потеглят натам. От кръстосвача, който се намираше на 1000 км. нататък от станцията, вече ги чакаха.
*
Когато даде разрешение за отлитане на двата кораба, Алекс беше мрачен и начумерен. Тъга и носталгия по родната планета, за роднини и приятели, го тормозеха от известно време, а той изпадайки във меланхолия си даваше сметка, че нататък експедицията ще става все по- трудна, а носталгията- все по- мъчителна. Алекс отпи черено вино и погледна двата часовника на лявата си ръка, преценявайки едни важни неща. Той все още незнаеше, но май го очакваше тежка болест, именно заради тъгата и носталгията. Палма, Ким и Аш, които бяха винаги около него, забелязаха неразположението му и се замислиха- как да му помогнат.
Следобеда напредваше, когато Алекс получи специални таблетки от шамана Джи- доктора на кораба. С надеждата да му олекне, Алекс замря в креслото си.
*
Във началото на вечерта двата кораба Volvo и Nissan летяха към кръстосвача, отдалечен на 1000 км. от станцията. След тях пътуваха и двете летящи чинии на кръстосвача. Алекс се беше успокоил и формата му се нормализираше. Той се зае в тези часове да рови из архивите, относно планетите и другите тела в зоната, където се намираха. Пред него беше и картата на зоната. Алекс запали цигара, отпи глътка вино и погледна наляво през люка. Звездната картина там му се стори някак си интересна и вълнуваща. Определено това бяха населени светове, по- малко или повече, някъде там сред звездите кипеше живот, а това се усещаше и беше вълнуващо, малко или повече. Алекс въздъхна и погледна екраните пред себе си, за да прегледа новините от близо и от далеко. Експедицията продължаваше по новите си пътища, за момента нормално. Очакваше се скоро да намерят кръстосвача и да се скачат за него.
*
С напредването на вечерта при Алекс се събраха десетимата- Екип Алфа, за да се почерпят и да обмислят нещата за напред. Ким и Палма, тъкмо бяха заредили лакомства и напитки по масата, както за вечерта, така и за нощта след това, обикновено самотна, дълга и предълга и мъчителна нощ...
Алекс запали още една цигара и се загъна в дебело одеало, за да се стопли. На радара вече забелязаха кръстосвача и скоро щяха да го приближат за скачване към него.      
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  43.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 42 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 42 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден, двата кораба на Алекс- Volvo и Nissan, все още гостуваха на тази междинна станция, а във нея работеха 200 души- земляни. Из станцията бяха отишли по десет души от корабите на Алекс- водача на тази земна, научно- изследователска експедиция. Алекс стоеше пред един люк и наблюдаваше станцията, където бяха прикачени към док. Двата екипажа се забавляваха тук, на тази станция, а два екипа пазаруваха по магазините на станцията. Както обикновено експедицията харесваше голям брой различни стоки, каквито можеше да намери и тук. Каквото можеше да се купи беше купено и натоварено по двата кораба. Междинната станция се намираше на 10 дни полет от планетата Orixon 74  и към 15 дни от планетата Orixon 52. По такъв път тръгваше експедицията по- нататък.
*
Следобеда напредваше, а Алекс отвори бутилка червено вино, за да се почерпят със Палма, Аш и Ким. Останалите от екипа спяха. Алекс седна зад пулта, отпи глътка вино с лимонада и заби поглед към звездната карта на зоната. Планетата където щяха да идат сетне, беше позната според архивите на AFJ. Алекс се зачете в информацията за тази планета Orixon 52, а дежурните вече изчисляваха съответните траектории на полетите, като натоварването щеше да падне върху двигателите на кръстосвача New York, след като експедицията продължаваше съвместно с него и двата кораба на Алекс. Отлитането нататък все още не беше насрочено. По някое време към станцията се приближиха двете летящи чинии на кръстосвача, със по 50 души на борда си. Те идваха тук за да пазаруват, а списъка им беше дълъг- на самия кръстосвач трябваше да се изхранват  общо 600 души, а във двата кораба на Алекс се изхранваха общо 300 души.
*
Към края на следобеда Алекс работеше по плана за гостуването на планетата Orixon 52. Разбира се още не бяха тръгвали натам, но трябваше нещата да са ясни от самото начало нататък. Екип от десет души вече разглеждаше експедицията, още по- напред по пътя и във времето. Програма избираше най- добрите маршрути и спирки по пътя на експедицията. Междувременно към експедицията се бяха  присъединили нови десет души. Във тези часове лично адмирал Буун изпитваше новопостъпилите, дали са подходящи за експедицията. Командирите Йон и Пиркс пък избираха още десетима души нови, сред земляните, до които имаше директен физически контакт.
*
В началото на вечерта в каютата на Алекс се бяха събрали всички десетима- така наречен Екип Алфа, за да се почерпят и да избистрят плановете си, както и общите планове. Ким и Палма бяха изпържили месо, бяха нарязали салати и други лакомства, за вечерта и дългата нощ след това. Имаше червено вино и лимонада, а темите за разглеждане бяха повече от 30.
Алекс запали една цигара, заби поглед към екрана си, замислен дълбоко и се зае да прегледа новините...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  42.   Valeri Kolev.