ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 39 . Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, в един следобед, кръстосвача и двата кораба, скачени към него, напредваха към най- близкия обект наоколо, а това беше една междинна станция, на още 5- 6 дни, нататъка. Алекс пушеше цигара, а пред него беше отворена звездната карта на зоната Orixon. В тези часове два екипа на Алекс обмисляха какво ще се прави по- нататък и на междинната станция, където щяха да гостуват скоро. Следобеда напредваше, а Алекс преглеждаше предложенията на екипажите, за бъдещите действия на експедицията. В тези часове адмирал Буун, шеф на кръстосвача New York, също и Йон- командир на кораба Volvo, както и Пиркс- командир на кораба Nissan, тримата обмисляха бъдещето на експедицията. Алекс знаеше, че без помощта на военните, неговата експедиция няма да успее до никъде, а можеше да е под въпрос дори завръщането им обратно на Земята.
*
По- късно в следобеда на борда на кораба Volvo, при Алекс в каютата му, се събраха десетимата, така наречени- Екип Алфа, за да се почерпят и да умуват отново по плановете на експедицията. Алекс драскаше по листи хартия, докато слуша колегите си и отбелязваше новите идеи по темата. Новата Година 3019- та започваше нормално. Кръстосвача и двата кораба, закрепени към корпуса му, летяха заедно нататък, където беше най- близкия обект- една междинна станция. Във кръстосвача New York имаше 500 души екипаж и 100 души пътници, които искаха да се повозят и да слязат от кръстосвача, на някои негови спирки. Във кораба Volvo имаше 100 души екипаж и 50 пътници, а на кораба Nissan имаше 100 души екипаж и 50 души пътници. Общо във този конгломерат имаше 800 души, предимно земляни.
*
Във вечерта Алекс и неговите другари се черпеха в неговата каюта, а той правеше настройки на един робот, който щеше да му е охранител нататък из пътешествието на неговата експедиция. Междувременно до междинната станция оставаше около 5- 6 дни път. Бързината нямаше значение за тази експедиция, а да не остават без запаси от жизнено важно значение, и то надалеко от каквито и да са светове, където можеше да се потърсят подходящи стоки- от първа необходимост. Такава логика беше от първостепенна важност за Алекс и хората му. Преглеждайки картата, те търсеха къде могат да закупят каквото и да е, къде могат да гостуват поне за ден- два, та да си починат от пилотирането и пътуването. Да се спрат на каквато и да е твърдина под краката си- това беше лукс в космоса.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара и си сипа вино с лимонада. Неговият личен робот- телохранител беше готов да го придружава и пази навсякъде, но особено важно- при излизане от кораба. При напускане на кораба със личен дрон, този робот щеше да го придружава за охрана. Със малък и компактен личен дрон бяха снабдени всички от екипажите на двата кораба, както и екипажите на кръстосвача.
Цигарата и виното удариха Алекс чак до петите му. Той въздъхна и се изправи пред един люк, за да забие поглед във далечината...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 39. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар