ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 46 . Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, кръстосвача New York и двата кораба на Алекс бяха достигнали транспортния кораб и се скачиха с него, за да си гостуват разните екипажи там. Този кораб имаше екипаж от 120 души и още 50 души пътници, както и най- различни стоки за продан . Алекс запали цигара, докато наблюдаваше картинка от техния кораб. Той беше частен кораб, който отиваше до планетата Orixon 52, а именно това беше срещнало тези четири екипажа, четири кораба, точно тук. В тези часове екипажите си гостуваха през специални свързващи тунели, разгънати са тази цел. Алекс прослушваше разни разговори между екипажите, дадени за свеобщ достъп тук. От патилите и препатили земляни, се научаваше твърде много. Хората от гостуващия кораб Karpaty, разказаха много неща от преживелиците си по пътя до тук. Техния път беше на 41 месеца от Земята, без това да обърква летоброенето, календара и часовника им. Комбинациите между различните часовници се наблюдаваха често и бяха добре измислени от учените и мъдреците. Едно подобно летоброене беше: 100 дни, по 30 часа, на месец , 20 месеца на годината. Алекс се замисли точно по тази тема. Оказваше се, че времето е изключително променлива и относителна величина. Сериозни логически грешки бяха забелязани в изчисленията по различните бройни системи, използвани неправилно... Седмицата е по седмична система, а месеца по 30- тична и т.н. Такава беше логиката на самия Алекс, докато той се радваше на часовете спокойствие, докато все още не беше го заболяло нещо отново...
*
Към средата на следобеда, Алекс и Палма приеха Ким и Аш в каютата си, за да се почерпят заедно, обмисляйки тези дни и времена. Меко казано това бяха те- Шефа на експедицията- Алекс и най- близките му хора, така наречения Екип Алфа, (Алекс и още 9 души). Из корабите в това време беше лудница, тук- там кънтеше силна музика. Адмирал Буун- командващия на кръстосвача беше позволил свободно време на хората си, а командирите на корабите Volvo и Nissan, т.е. Йон и Пиркс, последваха предложението и също дадоха свободно време на хората си, десет часа, на първо време, като оставаха дежурствата по разбираеми причини.
*
По някое време Алекс се беше заел да прегледа новините, получени по радиото през изминалите часове. Расата на земните хора от Земята постепенно намираше планети, където да си построят колонии и градове. Въпреки трудностите и отчайващите далечни дистанции, спрямо Земята, преселниците постепенно свиква с положението и малцина се връщаха обратно на Земята. Постепенно се свикваше да се живее по чужди светове, колкото и страшно да беше това. Алекс запали цигара, отпи глътка вино и се загледа през люка навън. От този люк се виждаше част от кръстосвача и част от кораба Karpaty. Алекс се радваше в тези часове, когато нищо не го болеше, а приятелите бяха наблизо... Все още нямаше разрешение да се отива долу на планетата Orixon 52. Алекс също не бързаше с това. Тук отново бяха дошли добри времена, въпреки далечината от Земята...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 46. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар