Откъс № 46. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 46. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Това беше вечерта, няколко дни по- късно. Мястото, където щеше да се построи град № 20, най- новия град на земляните на тази планета, вече беше избрано и гласувано. Този ден Алекс беше изключително зле, след "неуспешна телепортация", както му беше съобщено. Струваше му се, че се е пребил със голяма скорост. Болеше го всичко, особено главата, зъбите, очите и краката. В същото време беше изключително изморен и не можеше да стои изправен. Той отчаяно очакваше да му олекне, но лековете на шамана Джи, и този път не успяха да му помогнат. Знаеше от опит, че ще му олекне след стабилна почивка. В очакване на нощта, Алекс седеше зад пулта си и опитваше да разгадае мистерията със своите телепортации. Неговите два ръчни часовника убедително показваха, че около десет часа, не е бил на кораба Nissan, а някъде другаде. Замислен над тази загадка, с която се срещаше почти всеки ден, той запали цигара и отаян заби достатъчно умен поглед във екраните си, та да изглежда съвсем здрав. Това явление не убегна на Палма и Ким. Разтревожени те търсеха шамана Джи, за болкоуспокояващи за Алекс. Шаманът Джи обаче твърдеше, че Алекс не боледува, а вероятно е имал "тежка телепортация". Джи имаше на разположение подходящи медикаменти, лекове и билки. Скоро и самия той се появи в каютата при Алекс. Докато даваше инструкции за подходящо лечение, Джи сканира тялото на Алекс и зарадван му поясни, че това е само умора и незначителни получени усложнения от т.н. "удари при телепортация".
      Късно вечерта корабът Nissan летеше над заселения континент, във режим- дирижабъл, на около километър височина, със около 100 км./ч. скорост. Корабът Ford го следваше, на дистанция от един час. Алекс продължаваше да бъде във сериозно критично състояние на здравето си. Шаманът Джи не му беше казал, но със такива сериозни болки по цялото си тяло, Алекс можеше да умре всеки момент… Инжекцията успяваше да му помогне, но едва след стабилна почивка, можеше да разчита на облекчаване на състоянието си. Алекс се инатеше и съпротивляваше на болките. Според него, сега беше съвсем неудобен и неподходящ момент за умиране…
    2.
    Във началото на вечерта на другия ден Nissan се намираше близо до град № 3, на една от площадките на северната крепост на града, една от базите на AFJ тук. Алекс беше сравнително добре и се радваше на деня. Той и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата на петимата. Вече се смрачаваше, леко хладно, а от планините идеше свеж аромат на пресен сняг. Двамата се бяха замечтали, загледани към залеза на звездата Orixon 4. Два часа по- късно беше изгревът на Зелената луна от юг. Докато пушеха цигарите, замечтани за бъдещето си, при тях отидоха Ким, Аш и Милена, които им носеха кафенца, пепси кола и шоколадови вафли за похапване. Тук имаше и удобни столове със плотове за почерпване. Алекс разглеждаше местността със бинокъла си.
    По- късно вечерта Алекс се прибра на топло в каютата и седна зад пулта си, за да си продължи работата и заниманията. Зелената луна скоро блесна през люка, в ляво до него, а той погледна навън и пак се замечта… Палма го погледна някак си странно и умно, а той се направи на ужасно зает в този момент, докато драскаше по листите хартия пред себе си. Беше намислил да нахвърля кратки записки за най- новите си идеи и хрумвания, преди да ги забрави, а това беше особено важно. А командир Йон беше отпуснал на екипажа си пет свободни часа, чак до полунощ, до града бяха отишли 60 души. Вторият кораб- Ford се намираше съвсем наблизо, на друга площадка, а между двата кораба беше отворен скара- бира пункт, със няколко стотин души посетители, които се бяха събрали там- от корабите, от базите и от града, празнуваше се тази среща тук, както и добрите времена...
     Алекс въздъхна и заби поглед във листите от хартия. Имаше много много работа, докато опише новите си идеи и хрумвания, преди да ги забрави…

       ( край на Откъс № 46.)

Откъс № 45. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 45. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Над единствения заселен континент със земляни, поне за тези времена: 7016- та земна година, започваше зима. Опитът от изминалите вече времена говореше за тежка и продължителна зима. Беше късната вечер, когато Алекс се усамотяваше, макар и заедно със другите четирима в тяхната обща каюта. Беше дошло време отново да преосмисля всичко до тук във живота си, да си събира мислите и да чертае новите си пътища. Суровата тукашна зима, която наближаваше, щеше да бъде удобна за затваряне сами със себе си в кораба. Навън щеше все по- рядко и по- накратко да се ходи, именно заради ниските температури. Именно в тези времена пък искаха от тези два кораба, да изберат място за строежите на нов град, именно: № 20.
     Късно вечерта Алекс се беше опаковал със дебело одеало зад пулта си и се топлеше със чай. Все още не бяха използвали отопление, след като топлите времена приключваха. Алекс в този ден се беше телепортирал някъде, но по темата самия той нищо не знаеше и не разбираше. Завръщането му на кораба беше било успешно, т.н. "успешна телепортация". Може би някой хубав ден, когато има повече време, той би се хванал да разследва това телепортиране, но за момента нямаше дори идея, как да стане това. Той само предполагаше, че го изтеглят някъде при висша извънземна раса, където нещо се случва, но той нищо не помни, заради изтриване на паметта след това. Това можеше да е съвсем вярно, но поне за момента Алекс нямаше никакви доказателства за това.
      По- късно Алекс запали цигара, извади си плоската бутилка със джин от джоба и отпи глътка. Аш и Милена тъкмо правеха топлата храна за вечерта и нощта след това. Тук нощите бяха много много дълги и страшни. Палма и Ким пък си бяха пуснали филм, дълъг два часа и нещо. Тук имаше всякакви колекции филми, музика, книги, списания, учебници, справочници и т.н. Оттук можеше да тръгне наново цялата човешка цивилизация, ако това станеше необходимо. Двата кораба имаха написана конкретна стратегия, как от тези 600 души да се даде начало на възвръщане на цивилизацията, след евентуален апокалипсис… Беше сигурно и пределно ясно, че човешките души са едни и същи и са вечни, а телата са временни и различни… От небитието душите търсеха как и къде да се родят, а за това трябваше разрешение и се чакаше стотици години ред…
     2.
     Беше вечер, три дни по- късно. Двата кораба продължаваха да избират местенце за строителство на новия град: № 20. Алекс пушеше цигара със кафе и търсеше по картите на континента, удобно местенце за този град. Данните от сканирането и от камерите показваха все по- привлекателни земи, подходящи за най- новия град на земляните. Във тези часове адмирал Браун и адмирал Пайк- от кораба Ford имаха разговори по същия въпрос. Местенцето за новия град скоро щеше да бъде избрано. Следваше да се отиде на място и да се огледа и проучи района и земята под него. Трябаше да се стъпи на много здрава скала.
     Късно вечерта Алекс се усамоти, макар и в общата каюта с другарите си. Докато драскаше по белите листи хартия, той вече беше избрал своето предложение за мястото за новия град. Неговият избор одобриха и хората му тук- Палма и Ким- (двете му жени), както Аш и Милена, (най- добрия му другар със неговата нова любима). Тестовете на мястото за устойчивост и стабилност на строежи започваха, а след броени часове компютрите щяха да дадат резултати. Доволен от точното си попадение, Алекс запали цигара и се замечта над чертежите за новия град, които си беше нахвърлял на ръка с химикалката…

       ( край на Откъс № 45.)

Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              

Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Започваше вечерта, когато стените на кафенето се промениха, стана по- широко и се оказваше, че тук започва дискотека. По това време Аш и Милена се завърнаха от някъде и много се смееха, а Алекс им се скара и заби поглед във листите хартия, разхвърляни пред него, докато се черпеше с джин- тоник и салатка от подсолени лимони. Тук започваше да става интересно, но Алекс имаше съвсем други проблеми и изнервено поглеждаше двата си часовника на ръката, както и малкия си лаптоп, който държеше в един джоб на униформата си. По листите хартия пред него вече се работеше със висша математика и стереометрия, но нещо не се получаваше правилно… Алекс запали цигара и заби мъдър поглед във дансинга наблизо, където вече се танцуваше. Униформите тук бяха други, но със същия знак на AFJ. Тази рисунка съдържаше строго пазени кодове. Беше напълно невъзможно този знак да се имитира от чужди хора. Скоро нещата се стабилизираха и Алекс, вече значително по- спокоен, се изправи до прозорците и погледна навън. Оттук се виждаха даже двата кораба, а над тях грееше вече Зелената луна на Orixon 44.
     Някой го търсеше по единия му телефон. Той се включи след кратко изчакване. Това беше командир Йон, който си проверяваше хората, по това време. Алекс му обясни ситуацията, получи пресни новини и инструкции, както и разрешение да останат в подземията, или да се приберат обратно, без да изчакват адмирал Браун. Командир Йон беше лаконичен и скоро изключи връзката.
     2.
     Към края на следобеда Алекс и единия му екип, общо 11 души, летяха със хеликоптера Honda над подземния град. Идваха отново тук, за да приберат адмирал Браун. Срещата беше уговорена предварително. Скоро се приземиха на поляната до гората, където наблизо имаше вход- асансьор. Адмиралът скоро се появи, излизайки от гората, заедно с двата си охранителни робота. Докато адмирал Браун  се качваше в хеликоптера, Алекс запали цигара и се направи на ужасно ангажиран, отворил кутия със бели листи хартия, повечето от тях- празни. Адмиралът поздрави екипажа и кимна на пилотите да тръгват.
     Следобедът вървеше към края си, когато се прибраха в кораба Nissan. Вторият кораб плуваше на около 30 км. по- назад. Започваха обиколка на населения континент по вода и под вода. Трябваше да намерят хубаво място за още един нов град. Това щеше да бъде град № 20.
     3.
     Беше вечерта и постепенно се смрачаваше. Корабите плаваха по водата, а дежурните сканираха и оглеждаха бреговете, за да се избере подходящо място за новия град, № 20. Алекс слушаше музика и умуваше по същия въпрос. Новият град трябваше да бъде изграден на брега, със подводно пристанище за подводници, както и нормално пристанище. Тази вечер настроението във двата кораба беше добро. На кораба Nissan будуваха 80 души. Алекс запали цигара, докато разглеждаше картината от бреговете. Нямаха даден срок за избирането на мястото за новия град, но все пак трябваше да бъде избрано добро място. Музиката се отразяваше добре на Алекс и го успокояваше. Небиваше да се замисля, че е особено отговорен човек, за да не се обърква и да не греши. Палма в тази вечер беше замислена и замечтана, кой знае за какво. По принцип именно тук беше всичко, което можеха да си помечтаят. Може би просто продължаваше да узрява, макар и все още-  много млада. Ким хапваше шоколадови вафли, а Аш сглобяваше нова серия компютри, т.е. самия прототип, който скоро щеше да се завърти в серийно производство, предназначен за употреба от извънземни от няколко цивилизации от Съпротивата. Милена се учеше как да управлява самия кораб, на първо време само через симулатора.
     Вечерта напредваше, а временно беше тъмно и страшно, преди да изгрее Зелената луна. Алекс смяташе да остава буден до малките часове на нощта, защото новите му идеи напираха, а трябваше да ги записва, за да не ги забравя. Докато се черпеше със кафе и цигара, Алекс се радваше на тази вечер. На борда на кораба Nissan имаше 300 души, а още толкова имаше на кораба Ford, който ги следваше със два часа разлика.
       ( край на Откъс № 44.)

Откъс № 43. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 43. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във средата на следващата вечер, Nissan се беше приводнил в океана и плаваше като кораб, изчаквайки инструкциите на адмирал Браун, а той пък щеше да пристигне на кораба съвсем скоро, със своя малък космически кораб- хеликоптер. Космическият кораб Ford пък, се намираше също приводнен, на около 400 км. във южна посока. Там беше адмирал Пайк, който също изчакваше адмирал Браун, за да решат заедно по- нататъшните планове на двата кораба. По това време Алекс беше разсеян и объркан, но пък нищо не го болеше и това го радваше днес. Той самият предполагаше, че ще трябва да плават като подводница, за да идат до подземно- подводно съоръжение, намиращо се на около 200 км. дистанция, по нататък под бреговете на населения континент. В очакване на инструкциите Nissan плавно се носеше в посока на север със около 30 км./ч. Алекс си взе кафе от автомата, отвори нова кутия със 50 цигари, запали една от тях, а кутията набута обратно в един джоб на униформата си. Почти никой тук не знаеше, какво става, освен него. Този си живот тук, той повтаряше за осми път. Още неща имаше за шлайване, за да нацелят най- добрия път на цивилизацията, а тази цел си струваше труда. Докато си пушеше цигарата, Алекс дебнеше оперативния екран. Интересуваха го пресни новини, а току- що беше получен пакет със свежи новини. В каютата бяха и петимата, както обикновено, откакто тук беше доведена Милена, новата любов на Аш.
     2.
     Към края на следобеда на другия ден Nissan плаваше в океана на повърхността на водата. Плуваха към бреговете на континента, за да посетят подводната база на AFJ, където адмирал Браун имаше работа за вършене. Алекс пушеше цигара седнал зад пулта си и опитваше нова програма за системата: "Оцеляване.". Ако тази програма издържеше тестовете, то щеше да бъде включена към програмите на корабите и кръстосвачите на AFJ.
     Вечерта напредваше, когато корабът наближи на 100 км. от подземната- подводна база. Тук пуснаха котвите на кораба, а нататък щяха да идат универсалните хеликоптри: Honda и Mazda, но това можеше да се отложи за сутринта.
    3.
    Във следобеда на другия ден двата кораба плуваха на около 30 км. от бреговете, а двата хеликоптера Honda и Mazda наближаваха брега, със два екипа от по десетина души- екипите на Алекс. Той самия беше на първия хеликоптер, пушеше цигара и наблюдаваше с бинокъл. Това съоръжение беше започнато преди 40 земни години, но тук вече имаше подземно- подводен град. Отвън по нищо не се забелязваше, че тук може да има подобно нещо, но тук вече живееха 80,000 души. Приземиха се на широка поляна до гъста гора. Там някъде имаше специален асансьор за посетители, до към десет души. За по- големи групи имаше други асансьори. Алекс и неговия основен екип, общо 11 души тръгнаха навън, придружавайки адмирал Браун. Намериха асансьора, маскиран на дебело дърво в гората, влязоха и се спуснаха към подземията. Адмиралът беше в добро настроение, със любимата си лула в ръка, докато димеше с тютюна. Посрещнаха ги на един от етажите и ги въведоха в не голяма зала, където адмиралът остави Алекс и екипа му и с два робота се насочи нататък из съоръжението. Това беше неголямо кафене. Алекс и екипа му се разположиха удобно и си поръчаха по нещо от бара. Той запали цигара и огледа присъстващите тук. Нямаше нищо особено- около 20 души си говореха, а звучеше тиха музика. Тук трябваше да изчакат адмирала, за да разберат какво ще ги инструктира той. Алекс погледна през стъклата, а гледката беше от високата скала над плажа. Самите стъкла отвън не се различаваха от самата скала. До смрачаването оставаха около три часа, това беше към края на следобеда. Алекс извади бял лист от джоба си и започна нещо да си драска там. Можеше да им се наложи да чакат, а той рядко пъти си пилееше времето напразно… До него Палма хапваше вкусна, голяма торта със боза, а Ким смяташе този път да се въздържи от такива изкушения, но пък си беше взела джин- тоник. Аш и Милена обмисляха нещо, но май заговорничеха и хитруваха нещо…
       ( край на Откъс № 43.)

Откъс № 42. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 42. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Това беше една вечер на борда на кораба Nissan, няколко дни по- късно. Алекс запали цигара, изправен до предния люк на каютата. Корабът приближаваше град № 15. Вторият кораб- Ford се движеше със около час по- назад. Алекс беше в определено добра форма този ден. Той се радваше на всяка своя минута и следеше, да си използва времето по най- добър начин. За момента той продължаваше да съставя "Справочника за оцеляване", а в това участваха и неговите хора, както и мъдреците на AFJ. Това, която Алекс за момента беше създал, като техника, помагаща при оцеляване при трудни обстоятелства, това беше бутонът: "Оцеляване.", който вече действаше при повече от машините, както и при летящите машини. Това представляваше боен автопилот, със специални схеми позволяващи му да спаси екипажа, чрез специални програми и стратегии. Тестовете даваха добри резултати. Машините винаги успяваха да спясят екипажа, колкото и да бяха сложни обстоятелствата. Бутонът: "Оцеляване." щеше да спасява много кораби и екипажи, далеко напред във бъдещето. Такъв бутон имаха и други машини на земляните, както и роботите.
Вечерта напредваше, когато Nissan се насочи за приземяване до северната крепост на града. Алекс и неговите хора бяха доволни от свършеното от тях, около създаването на специални схеми и програми, във връзка със "оцеляването". Най- важните такива програми можеха да приберат кораба до най- близкото безопасно място, където някой от AFJ, можеше да им помогне, ако са във беда. Правеше се сложна и дълга програма, за автоматично завръщане на Земята, ако това се наложеше някога. Въпреки безспорните постижения във изминалия месец, Алекс все още имаше още по- нови идеи за реализиране. Това напълно обясняваше древната легенда, писана стотици години по- рано, според която очакваха Алекс да се появи, защото той бил последната надежда за оцеляването на човешката цивилизация. Самият той не знаеше за тази легенда. Даваха му по малко от писаното, по лъжичка на час, за да не се притесни и обърка…
*
Късно вечерта и двата кораба вече бяха край северната крепост на град № 15. Алекс тази вечер беше достигнал до още една дребна победа във нещата, с които се занимаваше, а това му даваше сериозна радост. Той осъзнаваше напълно, че не е сам. Биваше му помагано, а освен всичко често се случваше да го спасяват, когато телепортирането нещо се объркаше, а той останеше заклещен сред враговете. Той не знаеше, защо биваше телепортиран и то- често, той незнаеше и друго- къде и защо… Въпреки всичко това, той се доверяваше на операторите по телепортите. Явно беше важно да бъде така…
Алекс запали цигара и си взе кафе. Около него приятелите му от каютата вършеха обичайните си дела. Те знаеха, че телепортациите на Алекс са единствения начин, той да успее да спасява цивилизацията и то успешно, просто той беше най- опитното, опитно мишленце във лабиринтите на извънземието, а след него нещата опираха до неговите екипи и до екипажите на Nissan и Ford. Честите телепортации му струваха загуба на тегло и често пъти безпомощно състояние, при лоша телепортация, но въпреки всичко нещата вървяха правилно, а Алекс единствен знаеше пътя напред през тези години, от гледна точка на цивилизацията. Трудно се уцелваше по памет, верния път за цивилизацията… Алекс успяваше отново и отново, въпреки всичко и напук на всичко… А освен всичко това, той единствен знаеше всички тайни на световете, а това можеше да го погуби, ако сгрешеше нещо. Във AFJ пазеха тайните и истините за световете, но не за да ги крият от хората, а за да ги опазят за тях… Темата беше взривоопасна, а заради нея биваха убивани невинни хора…
Алекс въздъхна тежко. Знаеше, че най- много от всекиго друг рискува живота си, заради тайните и истините, които беше разгадал и разкрил, но имаше още много път нататък… Като маратонец, вдишал спасителна глътка въздух, той се готвеше за напред и за утрешните времена…


( край на Откъс № 42.)

Откъс № 41. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 41. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във края на следобеда на другия ден двата кораба все още стояха на площадките край град № 14. Тук валеше дъжд и беше мразовито. Из планините валеше сняг. От екипажа на кораба Nissan до града бяха отишли пет екипа по десет души. Край двата кораба пък беше отворен скара- бира пункт със прави места под заслона, а тук се бяха събрали стотици хора от корабите, от града и също от крепостта- база, охраняваща южната страна на града. Из зад дебелите и високи градски стени дивите животни пееха своите празнично- дъждовни песни. Алекс и другите четирима негови приятели се черпеха със скара- бира и се радваха на дъждовната вечер и гледката към планината. Алекс си взе още една халба бира, още пържоли и запали цигара. Тук определено беше супер- местенце, сред хаоса и лабиринтите на извънземието. Доброто настроение беше обхванало земляните, а Алекс се сещаше, че тук отново бяха дошли добрите времена, въпреки дистанцията от родната планета, равняваща се на една цяла земна година път… Докато пушеше цигарата, Алекс разглеждаше хората наоколо. Както обикновено и този път имаше и много жени, освен мъжете. Земляните имаха стратегия- да не остават без достатъчно жени. Колкото до генетичния материал, по корабите се пазеха достатъчно големи количества, пазени на ниска температура. Дори само от това можеше отново да тръгне човешката цивилизация, след каквато и да е голяма катастрофа…
*
Над града се спускаше мрак, а Синята луна се опитваше да пробие през облаците, за да свети наоколо във вечерта и във нощта. Алекс и неговите хора се бяха прибрали в каютата си, а той седна зад пулта си и се замисли, какво ще прави в идните часове. Междувременно командир Йон беше сложил края на свободния режим и се очакваше в близко време всички от екипажа на Nissan да се приберат на борда на кораба. Предполагаше се, че отново ще се заминава на патрулиране. Подобна беше ситуацията и на кораба Ford. Алекс си пусна хубава музика, а Палма седеше до него и замисляше някакъв нов план, докато Ким хапваше пържоли, донесени от купона навън. Аш си стягаше раниците и униформите, а Милена следеше оперативния екран. Очакваше се командир Йон да даде инструкции в идния час.
*
Вечерта напредваше, когато Nissan отлетя от град № 14, а докато набираше височина, Алекс си взе чаша кафе от автомата, дълбоко замислен. Животът и службата му във новите времена, все повече му допадаше. Вече не ходеха на дълги полети из космоса. Предполагаше се, че това положение ще остане в сила за много време напред. Това беше идеално за екипажите на Nissan и Ford, както и екипажите на кръстосвача New York, който вече имаше грижа предимно за защитата и отбраната на тази планета- Orixon 44. Живот и служба, наблизо до земна цивилизация, това беше мечта за командосите- астронавти…
Още по- късно вечерта Алекс запали цигара и се изправи до предния люк на каютата. Намираха се на 800 м. височина и плавно се носеха на север, със около 100 км./ч. предимно през тежки, дъждовни облаци.

( край на Откъс № 41.)

Откъс № 40. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 40. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта Алекс и неговия Екип Алфа летяха със хеликоптера Honda над град № 7, на планетата Orixon 44. Алекс беше във форма и със добро настроение. Бяха решили тази нощ да беснеят из града и неговите нощни заведения, разбира се- ако не излезеше заповед за отлитане на кораба Nissan, което щеше да означава- да се прибират там незабавно.
Алекс запали цигара, докато гледаше през стъклото навън. По това време нощните смени по заводите, оранжериите и фермите за дивеч и риба започваха да работят, превозвани от града до крайните му зони със военна техника. По същото време нощните птици тръгваха да се забавляват. Зад дебелите градски стени пък зверовете излизаха на лов.
2.
Започваше вечерта на другия ден, когато двата кораба все още стояха на бетонните площадки до град № 7, а Алекс седеше зад пулта си в каютата на петимата и наблюдаваше новините от близо и далеко. Алекс запали цигара, отвори бутилка студен плодов сироп и се замисли над новините. Извън планетата Orixon 44 имаше земляни, живеещи във свои колонии по чужди планети. При тях проблемите биваха повече, но AFJ винаги биваше наблизо, за да се справя със проблемите им. Тази вечер двата кораба щяха да излитат на патрулен полет. В тези часове екипи подготвяха корабите за предстоящото патрулиране. Докато изчакваха командир Йон да даде заповед за излитане, дежурните бяха вече в готовност.
Вечерта напредваше, когато кораба Nissan излетя във режим дирижабъл от базата до град № 7. Алекс по това време наблюдаваше през люка в ляво от себе си, гледката навън. Докато набираха височина, Алекс запали цигара и се замисли над своите теми за размисъл. До него седеше Палма и слушаше музика, а Ким хапваше баница. Аш и Милена приготвяха топла храна за петимата, за през дългата вечер и след нея- дългата нощ.
3.
В следобеда на другия ден кораба Nissan прелиташе над голяма долина със широки пасбища пълни със много дивеч. Някои от екипажа се изкушаваха да слязат долу на лов, но това не беше включено в плановете на патрулирането. Командир Йон също не разреши да се отива на лов, та кораба продължаваше по пътя си със около 100 км./ч. на 800 м. височина. По това време Алекс и Аш обмисляха елементи от хитри машинки за оказване на помощ при оцеляване на човек, общност или цяла цивилизация. Двамата обмисляха и Справочник по оцеляване, който щеше да се изучава от всички земляни, а със Справочника трябваше всеки да е снабден и да го носи във основната си, задължителна раница.
Алекс запали цигара по някое време и се загледа в богатата на дивеч долина, през люка в ляво до себе си. Там имаше разнообразни видове дивеч, а вече се знаеше, кои от тях имат добър вкус, от гледната точка на земляните.
4.
Във началото на вечерта Nissan наближаваше град № 14, скрит умело в дебрите на планината. Корабът Ford се намираше по- назад със около един час. Алекс тъкмо привършваше с днешната си работа по Справочника за оцеляване. Той запали цигара и погледна умно във оперативния екран. Корабът Nissan щеше да се приземи при този град, а сетне щеше да има срещи с тукашните хора. Докато си пушеше цигарата, Алекс отново се зае да преглежда новините, току- що получени на този кораб. Беше тъжен тази вечер. Той отново тъгуваше за миналото, за родната планета, за старите приятели и гаджетата от неговото минало… Алекс тъгуваше и за своя баща, който от години не беше сред живите. Спомените за неговия баща го изпълваха с умиление. В същото време неговата майка беше тук, на борда на Nissan, както и трите негови деца от миналото, вече самостоятелни младежи… Алекс се остави близо един час във плен на носталгията и меланхолията, преди да иде да посети майка си, която все още се държеше мъжката, а всъщност тя не беше кой знае колко възрастна…


( край на Откъс № 40.)

Откъс № 39. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 39. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше края на следобеда на другия ден, когато двата кораба прелитаха на дирижабъл над една планина. Отвъд планината в една низина се намираше град № 7. Щяха да бъдат над този град след броени часове, тази вечер. Алекс и неговите четирима другари бяха по местата си в тяхната обща каюта и разговаряха по поледните проблеми на кораба. Алекс запали цигара и погледна оперативния екран. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Докато си пушеше цигарата със чаша кафе, Алекс се зае да прегледа новините за земляни, наблизо и надалеко. Този ден отново го тормозеше остър зъбобол, както и неговата грипова треска. Той се опитваше да бъде във форма, но твърде неуспяваше. В тези часове Алекс се загъна с дебело одеало зад пулта и се съсредоточи върху екраните пред себе си. Каквото и да правеше скоро нямаше оттърване от зъбобола и гриповата треска. Поне щеше да се опита да запази хладнокръвие. Той имаше лекове от шамана Джи, но този път нямаше кой знае какъв ефект от тях. Палма и Ким забелязаха неразположението на Алекс и се угрижиха. Аш посрещна новината разтревожен, а Милена се замисли по въпроса- как да помогне.
Във началото на вечерта Nissan наближаваше координатите на град № 7. Все още не беше казано, да се приземяват при този град. Може би отново щяха да останат във дрейф, наблизо до града, на известна височина. Командир Йон все още обмисляше вариантите.
2.
Към края на следобеда на другия ден Nissan и Ford лежаха на бетонни площадки до северната кула на град № 7. В този ден мнозина от екипажите бяха посетили града, а от там на борда на корабите бяха идвали много гости от града и неговите военни бази. Алекс в този ден беше здрав и във добра форма. След като сутринта бяха ходили петимата до града с десетместен хеликоптер, сега проверяваха покупките си от неговите магазини, а това бяха интересни вещи за бита и оцеляването, много филми, музика, книги, списания и вестници, както и всякакви лакомства и напитки. Някои от нещата, Алекс заделяше за подаръци на хората си, а други прибираше за лично използване във втората си раница, която беше- по желание на командоса- астронавт, докато основната раница беше задължителна и съдържаше вещи по строг списък, свързан със оцеляването при сложни и неблагоприятни обстоятелства. След разходката си до града, петимата бяха във добро настроение, а там се бяха запознали с нови приятели, бяха чули нови разкази и преживелици за Земята и пътят до тук. Алекс си взе чаша кафе от автомата и запали цигара. Беше доволен от направените покупки от магазините на града. Все още нямаше инструкции корабите да се готвят за отлитане, а във града бяха 50 души от кораба Nissan и 70 души от кораба Ford, които трябваше да се завърнат още по светло. Добри времена бяха настъпили над планетата Orixon 44, въпреки дистанцията до родната планета- Земята. Добро настроение имаше и във близкия град, както и по корабите. В тези часове Алекс се хвана отново да учи и изучава методите за оцеляване на човек, общност или цяла цивилизация, при лоши обстоятелства. Това напоследък му беше любимото занимание. Вече беше научил много неща за оцеляването, а смяташе да създава специални машинки и програми, които да помагат на хората, при оцеляване и борба за живот. Именно за това, което беше направил за света и това, което предстоеше да направи за света, нататък през живота си, той беше признат, след много години време, за герой… След четенето на древните легенди и пророчества, бяха чакали Алекс да се появи, като последната надежда за оцеляването на цивилизациите на земляните от Земята…
3.
В началото на вечерта петимата отново се качиха на хеликоптера Honda и се пуснаха над града, за да го разгледат от високо. Нямаха никакви определени планове. На хеликоптера бяха също Шао и Джейн, Шон и Никита, както и Браун и Моника. Това сега беше целият екип Алфа на Алекс. Алекс седеше зад единия пилот, а това беше Шао. Той запали цигара, и се загледа навън. Слънцето беше на залеза си, а на север вече грееше Синята луна. Градът беше добре замаскиран сред природата на планетата. Най- високите замъци достигаха само до 50 м. за да могат да са безопасни при атака отвън. Тук на Orixon 44 имаше дървета, много по- високи от това.
Алекс отвори бутилка студено пепси и отпи. Връзките на хеликоптера бяха нормални, а в този си състав неговите хора можеха да извършват буквално всичко, както и да изпълняват всевъзможни задачи. Това просто бяха най- опитните, опитни мишлета в лабиринта на извънземието… (край, Откъс № 39)

Откъс № 38. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 38. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във следобеда няколко дни по- късно двата кораба се намираха скачени към кръстосвача New York. В тези часове се товареха на кръстосвача вода и провизии от корабите. Отдавна не бяха си зареждали кръстосвача с такива товари. Това ставаше на 35 км. височина над планетата. Алекс и Палма пушеха по една цигара, изправени пред предния люк на каютата. На кръстосвача всичко беше нормално. Той действаше по охраната и отбраната на планетата, откъм заплаха от космоса, на евентуални нашественици. Алекс умуваше в тези часове по проблемите на кръстосвача. От тук пък на корабите щяха да натоварят техника, произведена през тези месеци, тук. Това бяха върхови технологии, а машинките имаха разнообразни приложения в реалността. За сега не се предвиждаше кръстосвача New York да напуска пределите на Orixon 44, а това гарантираше продължително спокойствие за двата кораба Nissan и Ford.
*
Беше вечерта на борда на кораба Nissan. Все още бяха скачени двата кораба към своя кръстосвач New York, където бяха зачислени по принцип. Алекс пушеше цигара с кафе от автомата, докато проверяваше кодовете на кръстосвача. Това беше съществено важно, за да се разбере, ако враг е проникнал там. До него беше Палма, която си слушаше музика, а Ким и Милена приготвяха топла и прясна храна за вечерта и дългата нощ. Аш поправяше един от компютрите в каютата. Проверката приключи нормално и Алекс си пусна новини, за да се запознае със тях. Във звездната система Orixon живееха милиони земляни и техните поколения, родени тук във Извънземието. Алекс се вълнуваше тази вечер. Отдавна забравени спомени отново изплуваха в съзнанието му.
2.
Към края на бордовия следобед двата кораба тъкмо се отделяха от кръстосвача, за да се спуснат на по- ниска височина и да продължат патрулирането над планетата. Спускането започваше, а Алекс запали цигара и се замисли над листите от хартия на плота пред себе си. Той отново замисляше разни хитри неща. Имаше намерение да се занимава и умува в идните часове. Спускането надолу вървеше нормално. Бяха избрали продължително, плавно спускане. Вторият кораб щеше да се спуска на около час дистанция, по- късно. Докато си пушеше цигарата, Алекс замисляше нови планове, за усвояване и изучаване на Orixon 44. Все още, малко беше научено за флората и фауната на планетата, за нейния климат и нейните особености. По принцип извън градовете, базите и корабите, навън беше опасно за хората, заради хищници и отровни растения. В открита среда трудно можеше да се оцелее, дори със защитата на скафандрите. Отделни екипи си позволяваха да се разхождат на открито, но оставяйки джета или хеликоптера си, наблизо и под ръка. Използването на оръжията трябваше да е възможно през цялото време, докато хората бяха навън.
Из кораба Nissan беше спокойно и тихо, будуваха 60 души, разпределени по различни постове и със своите си задачи. В каютата на Алекс и неговите хора беше спокойно и тихо, а той самия се занимаваше седнал зад пулта си, докато до него беше и Палма, заета със задачи. По- нататък бяха Ким, Аш и Милена. Това спускане щеше да продължи през цялата вечер и цялата нощ. Очакваше се да достигнат 10 км. височина, рано сутринта. В този час на борда се получиха новини, които Алекс се зае да прегледа. Новините бяха всякакви, имаше и добро и лошо. Земляните във системата Orixon общо взето живееха нормално. Този ден от Земята беше пристигнал керван от четири транспортни кораба със хиляди преселници- земляни. Те се посрещаха със незабавно настаняване по жилища и подробен медицински преглед. Едва по- късно се решаваше- кой какво ще работи от тях, а това зависеше от документите им за образование и способностите им.
Алекс отново запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се замисли за Земята и проблемите на хората, които все още живееха там. Тук редовно идваше информация и от Земята. Животът там ставаше все по- труден и сложен.
3.
Към края на следобеда на другия ден Nissan патрулираше над планетата в посока изток, над едно от моретата на заселения континент. Алекс и Аш разговаряха изправени пред предния люк на каютата и наблюдаваха гледката напред. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна оперативния екран на стената. Летяха със 100 км/ч. на 800 м. височина със ситемата дирижабъл. Вторият им кораб ги следваше на дистанция от два часа. Алекс имаше известни болежки в стомаха и от зъбите, леко разсеян и измъчен от неразположението си, той опитваше да бъде във форма. Докато си пушеше цигарата, той умуваше за бъдещите си часове, преди да спи. Все още беше ранната вечер на борда на кораба Nissan. Когато по- късно Алекс зае мястото си зад своя пулт, той се зае със новините за земляните, от близо и от далече.
Вечерта напредваше, когато Nissan пристигна над една от тайните, бойни станции на AFJ. Тук живееха и служеха 2,000 души. Корабът нямаше да се приземява долу, а оставаше наблизо до станцията на височина 400 м. във функция дирижабъл. Алекс запали цигара, а до него Палма разговаряше със дежурните в станцията. Ким се опитваше да познае къде е точно станцията, но тя беше добре замаскирана в джунглата. Аш и Милена бяха в кухненския бокс и приготвяха вечерята за петимата, както и закуски за нощта. Имаше вероятност да останат на линия до утрото.
Късно вечерта Алекс умуваше над последните за часа новини. В това време на планетата бяха пристигнали още четири кораба със земляни- преселници от Земята, а те бяха около 4,000 души. До няколко часа те щяха да бъдат настанени, прегледани здравно, нахранени и инструктирани за опасностите на тази планета- Orixon 44. Строителите тук винаги имаха около 50,000 свободни квартири, а със помощта на роботи тук се строеше непрекъснато.


( край на Откъс № 38.)

Откъс № 37. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 37. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във следобеда на другия ден, двата кораба отново патрулираха като дирижабли над заселения от земляните континент на Orixon 44. Алекс беше тъжен през тези часове. Чувстваше се измамен от съдбата си и от тези, дето пишеха съдбите на хората. В същото време той се ядосваше на късмета си, дето има такава съдба, а как си беше представял той бъдещето си, преди това?! Усещаше живота си като една голяма подигравка към себе си и би искал да знае, на кого дължи това, за да му благодари, все пак де… Алекс запали цигара, разгневен и побеснял, без да издава настроението си на своите приятели. Изправи се пред предния люк на каютата и заби умен поглед във далечината. В подобно състояние, той беше готов дори да забие някой от ядрените снаряди на кораба, по избрана цел…
Идеше края на следобеда, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а освен това проверяваха различните възли из него, както и състоянието на корпуса на кораба, от вътрешната му страна. В тези часове на борда на кораба Nissan будуваха 80 души. Из коридорите и асансьорите на кораба срещнаха само момчетата от охраната, както и роботите, които прибираха към трюмовете, новата реколта от бордовата оранжерия. Край един люк двамата се спряха и запалиха по цигара, загледани навън, този път странично. Корабът беше на 800 м. височина и плавно се носеше на изток. Вторият кораб беше на 200 км. дистанция и също пазеше посоката към изток.
Започваше вечерта, когато Алекс седна зад пулта си, за прегледа новините от близо и от далеко. Тъкмо бяха отворили бутилка джин- тоник и се черпеха за здраве и успех нататък. Във далечината някъде напред се намираше град № 8. Алекс постепенно си възстановяваше обичайното настроение, убеден, че съдбата му все пак не е за отказване. Вечерно настроение владееше кораба. В тези часове екипажът имаше три свободни часа, за да се видят хората помежду си, да хапнат и се почерпят, преди полунощ. Патрулирането продължаваше без съществени проблеми.
*
Към края на следобеда на другия ден двата кораба се намираха над океана, от северната страна на населения континент. Там някъде имаха среща със една от подводниците, които изучаваха водните ресурси на Orixon 44. Срещата щеше да бъде при един остров, на 280 км. от бреговете, а именно там имаше научно- изследователска база на AFJ. Алекс и Палма наблюдаваха през предния люк на каютата и пушеха по цигара със по чаша кафе. Гледката беше интересна от тази височина: 600 м.
Със напредването на вечерта Nissan пристигна над острова. Подводницата на AFJ , току- що беше изпратила кодовете си, а кораба им беше отговорил със своите кодове, по радиото. Скоро подводницата изплува, а Nissan увисна над нея. Физически контакт нямаше да има, нямаше и необходимост, това да се прави. Алекс запали цигара, докато информацията от подводницата се зареждаше в бордовите компютри на кораба. Тук пишеше за океанските обитатели и свойствата на океана, както и други важни данни за океаните на тази планета и нейния климат. Тази информация тепърва щеше да се изучава от командосите на борда на кораба Nissan, както и по другите кораби, кръстосвачите, както и от всички земляни от градовете. Тази подводница на земляните не беше единствена, по планетата Orixon 44 вече имаше десетки подводници. Използваха ги за най- различни цели, включително и за транспортиране на населението и военните, между различните крайбрежни градове, бази и станции.
Късно вечерта Алекс се одрямваше и имаше намрение да се оттегли за няколко часа сън. Лепкавата дрямка правеше невъзможно да прави каквото и да е. Преди това обаче, той искаше да се убеди, че Nissan набира височина. Според новите инструкции трябваше да се издигнат на 25 км. височина, където кръстосвача New York чакаше за провизии и вода. Всичко беше уредено предварително. Алекс запали цигара, преди да се оттегли за да спи. Из данните за океаните, континентите и тукашните климатични условия, той беше забелязал нещо, но вече не помнеше точно какво. Трябваше после да го открие отново…

( край на Откъс № 37.)

Откъс № 36. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 36. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта над планетата Orixon 44. Двата кораба наближаваха град № 5. Алекс и Аш разговаряха изправени пред оперативния екран и наблюдаваха информацията. Скоро щяха да бъдат над града, а приземяване за момента не се планираше. Това беше планетата Orixon 44- новата планета на земляните. Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара и огледа града от външните камери на кораба.
*
Във началото на вечерта няколко дни по- късно, двата кораба летяха над джунглата на височина 1 км. със около 100 км/ч., наближавайки град № 2. Алекс и Аш стояха изправени пред оперативния екран в каютата на петимата и разговаряха по проблемите от последните дни. Трите момичета Палма, Ким и Милена приготвяха топла, прясна храна за вечерта и идната нощ, когато петимата мислеха да будуват дълго, за да наваксат със решаването на задачи и проблеми. Полетът на кораба Nissan течеше без значителни проблеми, във режим "дирижабъл", както се постъпваше във спокойни времена. А вторият кораб със името Ford се намираше на около два часа път, напред по курса. Из кораба беше нормално, будуваха 80 души. Времето в този час беше до известна степен облачно и дъждовно, а се очакваха бури. Комуникациите на кораба Nissan бяха нормални, а в тези часове се получиха пресни новини от близо и далеко, свързани със земляните и техните извънземни приятели.
2.
Наближаваше вечерта, няколко дни по- късно. Двата кораба отново патрулираха над единствения заселен континент на планетата Orixon 44, новата планета на земляните и техните извънземни приятели. Тук имаше благоприятни условия за живот, а природата беше богата на въздух, вода, дивеч, риба и какво ли не още. Освен, че на открито дебнеха опасни животинки, останалите фактори на тази планета бяха добри и допустими, от гледна точка на човечеството от Земята. Според предварителните изчисления, тази планета можеше да дава живот и подслон на земните раси за няколко милиона земни години. Но това далече не беше всичко, постигнато от AFJ (Земни космически сили и сили на приятелски цивилизации). Само на шест месеца път оттук, със бърза скорост, беше открита друга свободна планета със богата природа и добри условия за живот. За съжаление човечеството не разполагаше със достатъчно хора, та и другата планета да бъде заселена скоро. За момента там се намираха два кръстосвача, които започваха охраняването на планетата, докато бъдат взети мерки за нейното заселване. За момента планетата беше маркирана със радио- фарове и радио- пирамиди, че е собственост на AFJ и земните цивилизации. Избора, за там да заминат земляни, беше изключително болезнен и емоционален, след като всички добре се бяха настанили вече на Orixon 44 и нямаха намерения отново да се преместват. В същото време на добрата, стара Земя- родната планета на земляните, все още имаше желаещи да се изселват към Orioxn 44. Тези хора бягаха от войните и тоталното, тежко робство, превзело Земята във тези времена 7016- та земна година…
*
Във началото на вечерта Алекс и Аш разговаряха пред оперативния екран в общата каюта на петимата, а Палма, Ким и Милена приготвяха топла, прясна храна за вечерта и за през дългата, тукашна нощ. По това време кораба Nissan се намираше на около 3- 4 часа път от бойна станция на AFJ, където служеха и живееха 2,000 души. По- наблизо нямаше жив човек, освен във двата кораба. Алекс запали една цигара със кафе от автомата на каютата и седна зад пулта си, за да прегледа новините. Той се позамисли дълбоко, загледан във тези новини. Земляните тук на Orixon 44, както и в земните градове по чужди планети във същата звездна система Orixon, имаха и проблеми. Някои от проблемите успешно биваха решавани и то- навреме…


( край на Откъс № 36.)

Откъс № 35. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 35. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Към средата на следобеда на другия ден, двата кораба отново патрулираха над континента, отдалечени един от друг на 100 км. дистанция, на височина 800 м. Алекс страдаше от денонощия от силен зъбобол. Той използваше лекове и билки от шамана Джи, а често задържаше към зъбите си студена вода, което отдалечаваше болките за известно време, но по- този начин нямаше възможност да говори, известно време. Това го правеше лоша компания, а нямаше и възможност да ръководи двата си екипа. Беше оставил в ръцете на Аш ръководството на тези екипи, поне докато положението със зъбите се оправеше.
По вечерно време, във самото му начало Алекс се оживи, положението се нормализираше. Той беше разбрал заради какво има зъбобол. Това въобще нямаше общо със зъбите му. При известни обстоятелства, като взривове и катаклизми, когато гинат земляни, някой атакуваше болните места и раните на хората от AFJ, като сигнал, че има проблеми. Това явление беше забелязано от Алекс още много отдавна.
*
Към края на следобеда на другия ден двата кораба се приземиха в една планина, на достатъчно голямо плато, използвайки пилоните си, за да не рушат природата. Тези пилони почти не оставяха следи по земята. Алекс и Аш излязоха на терасата към каютата веднага след кацането на Nissan. Адмирал Буун беше казал да се дойде на това място, без да дава разяснения повече. Алекс запали цигара, отвори малка пролука на дебелото стъкло на терасата и вдиша хубав, чист и свеж въздух отвън. Наближаваше планинска буря в тези часове, в началото на вечерта, преди дългата нощ на Orixon 44.
2.
Няколко дни по- късно двата кораба отново летяха, след прекарани тежки часове, докато се опитваха нещо да предприемат, във връзка със внезапната поява на аномалии над планетата Orixon 44. Алекс отново даваше всичко на което е способен, за да се справят със забелязаните аномалии, въпреки, че от дълго време го изтезаваше остър зъбобол. Тези аномалии не бяха все още достатъчно изучени- почти нищо не се знаеше за тези явления. Според командир Йон, трябваше да открият огън по аномалиите, но след гласуване беше решено да не се прави така, а временно аномалиите да бъдат само и просто наблюдавани и следени. Така неусетно дойде и вечерта, докато бяха под високо напрежение на нерви и възможности. Аномалиите бяха следени от бойни дронове, които винаги можеха да стрелят по тях. А двата кораба се намираха на около два часа един от друг и скоростта им се поддържаше около 100 км/ч.
Вечерта напредваше, когато на борда на кораба разбраха лошата новина, че Алекс може просто да умре от силни болки по себе си, а те биваха всякакви, освен острия забъбол. Самият той не си даваше сметка за това. Не биваше да разбере и защо е толкова ценен за кораба, за AFJ и изобщо- за човешката цивилизация от Земята. От Алекс зависеше оцеляването на тази цивилизация и още няколко подобни. Той беше последния шанс за оцеляването на човешката цивилизация от Земята…
3.
Вечерта на следващия ден двата кораба отново патрулираха. Проблемите със появилите се аномалии бяха решени успешно, след като по тях беше стреляно и те се отдалечаваха от планетата Orixon 44 със висока скорост. Алекс се беше наспал добре и този ден преминаваше спокойно, както за него, така и за екипажите на двата кораба Nissan и Ford. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, за да види пътя напред. Летяха като дирижабъл на 1 км. височина, а другия кораб беше отдалечен на около 200 км. източно, като следваше същата посока. Алекс се беше замислил около темите за аномалиите, както и учебниците по оцеляване при сложна обстановка на хора, общества и цивилизации. Тук и сега беше времето да чете от архивите на кораба, безценна информация по темите, със които се занимаваше напоследък. Вечерта напредваше неусетно, а обстановката беше нормална и спокойна, но се задаваше дъждовна буря.

( край на Откъс № 35.)

Откъс № 34. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 34. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Три дни по- късно двата кораба патрулираха над заселения континент. Алекс и неговия екип се бяха наспали добре и в тези часове продължаваха да се занимават със разни задачи, по пултовете си в тяхната каюта. Корабът Nissan летеше като дирижабъл на 800 м. височина, а кораба Ford беше на около 150 км. във северна посока. Алекс и Аш продължаваха да изучават мъдростите и науката на други цивилизации, използвайки архивите на кораба. Палма, Ким и Милена следяха параметрите на полета, в помощ на дежурните и проверяваха комуникациите на планетата.
Беше следобеда, а Алекс се беше замислил над проблемите на кораба и проблемите по базите и градовете на земляните, тук на Orixon 44. Той си драскаше по лист хартия, докато умуваше и имаше намерения да се занимава така със часове. На борда на кораба в тези часове будуваха 60 души, а останалите почиваха и спяха. Това беше стратегия- да има винаги отпочинали хора, които да бъдат във форма, когато има нужда от тях.
По- късно Алекс изпадна в меланхолия и носталгия по миналото и по живота си на Земята, преди да постъпи на служба във AFJ. Той си спомни и за своя баща, който от години не беше сред живите. Затова пък неговата майка беше тук на борда на кораба, както и двете му деца, вече големи. Алекс запали цигара замислен за миналото- добро или лошо. Моментът скоро отмина. Алекс беше горд със миналото си, даващо му хубави спомени. Междувременно корабът наближаваше бойна станция със 1,000 души персонал, скътана на брега на море. Според плановете, корабът щеше да се приземи там, за да се гостува на станцията.
Следобедът напредваше, а Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Предстоеше приземяване при бойната станция. Времето беше хубаво и леко хладно. Дежурните приеха тайните кодове на станцията и изпратиха своите кодове. Тук всичко беше под контрол. Докато се приземяваха директно на плажовете край станцията, Алекс беше убеден, че навън е интересно. Въпреки това усещане, навън нямаше да се излиза без специалните задължителни вещи на командоса- астронавт- раница, оръжие, шлем, униформа.
*
Във края на следобеда на кораба Ford гостуваха 10 души от станцията. От кораба Nissan навън бяха излезли на разходка четири екипа, имаше и засилена охрана. В едно кафене на станцията щеше да има среща със хора от бойната станция. В това време Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена бяха на терасата към каютата си и се радваха на хубавата гледка навън. Въздуха беше чист и свеж, а от бойната станция нямаше нищо видимо от горе.
Вечерта наближаваше, а Алекс умуваше над белите листи хартия на плота пред себе си и драскаше това- онова там.

( край на Откъс № 34.)