Откъс № 41. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 41. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във края на следобеда на другия ден двата кораба все още стояха на площадките край град № 14. Тук валеше дъжд и беше мразовито. Из планините валеше сняг. От екипажа на кораба Nissan до града бяха отишли пет екипа по десет души. Край двата кораба пък беше отворен скара- бира пункт със прави места под заслона, а тук се бяха събрали стотици хора от корабите, от града и също от крепостта- база, охраняваща южната страна на града. Из зад дебелите и високи градски стени дивите животни пееха своите празнично- дъждовни песни. Алекс и другите четирима негови приятели се черпеха със скара- бира и се радваха на дъждовната вечер и гледката към планината. Алекс си взе още една халба бира, още пържоли и запали цигара. Тук определено беше супер- местенце, сред хаоса и лабиринтите на извънземието. Доброто настроение беше обхванало земляните, а Алекс се сещаше, че тук отново бяха дошли добрите времена, въпреки дистанцията от родната планета, равняваща се на една цяла земна година път… Докато пушеше цигарата, Алекс разглеждаше хората наоколо. Както обикновено и този път имаше и много жени, освен мъжете. Земляните имаха стратегия- да не остават без достатъчно жени. Колкото до генетичния материал, по корабите се пазеха достатъчно големи количества, пазени на ниска температура. Дори само от това можеше отново да тръгне човешката цивилизация, след каквато и да е голяма катастрофа…
*
Над града се спускаше мрак, а Синята луна се опитваше да пробие през облаците, за да свети наоколо във вечерта и във нощта. Алекс и неговите хора се бяха прибрали в каютата си, а той седна зад пулта си и се замисли, какво ще прави в идните часове. Междувременно командир Йон беше сложил края на свободния режим и се очакваше в близко време всички от екипажа на Nissan да се приберат на борда на кораба. Предполагаше се, че отново ще се заминава на патрулиране. Подобна беше ситуацията и на кораба Ford. Алекс си пусна хубава музика, а Палма седеше до него и замисляше някакъв нов план, докато Ким хапваше пържоли, донесени от купона навън. Аш си стягаше раниците и униформите, а Милена следеше оперативния екран. Очакваше се командир Йон да даде инструкции в идния час.
*
Вечерта напредваше, когато Nissan отлетя от град № 14, а докато набираше височина, Алекс си взе чаша кафе от автомата, дълбоко замислен. Животът и службата му във новите времена, все повече му допадаше. Вече не ходеха на дълги полети из космоса. Предполагаше се, че това положение ще остане в сила за много време напред. Това беше идеално за екипажите на Nissan и Ford, както и екипажите на кръстосвача New York, който вече имаше грижа предимно за защитата и отбраната на тази планета- Orixon 44. Живот и служба, наблизо до земна цивилизация, това беше мечта за командосите- астронавти…
Още по- късно вечерта Алекс запали цигара и се изправи до предния люк на каютата. Намираха се на 800 м. височина и плавно се носеха на север, със около 100 км./ч. предимно през тежки, дъждовни облаци.

( край на Откъс № 41.)