Откъс № 46. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 46. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Това беше вечерта, няколко дни по- късно. Мястото, където щеше да се построи град № 20, най- новия град на земляните на тази планета, вече беше избрано и гласувано. Този ден Алекс беше изключително зле, след "неуспешна телепортация", както му беше съобщено. Струваше му се, че се е пребил със голяма скорост. Болеше го всичко, особено главата, зъбите, очите и краката. В същото време беше изключително изморен и не можеше да стои изправен. Той отчаяно очакваше да му олекне, но лековете на шамана Джи, и този път не успяха да му помогнат. Знаеше от опит, че ще му олекне след стабилна почивка. В очакване на нощта, Алекс седеше зад пулта си и опитваше да разгадае мистерията със своите телепортации. Неговите два ръчни часовника убедително показваха, че около десет часа, не е бил на кораба Nissan, а някъде другаде. Замислен над тази загадка, с която се срещаше почти всеки ден, той запали цигара и отаян заби достатъчно умен поглед във екраните си, та да изглежда съвсем здрав. Това явление не убегна на Палма и Ким. Разтревожени те търсеха шамана Джи, за болкоуспокояващи за Алекс. Шаманът Джи обаче твърдеше, че Алекс не боледува, а вероятно е имал "тежка телепортация". Джи имаше на разположение подходящи медикаменти, лекове и билки. Скоро и самия той се появи в каютата при Алекс. Докато даваше инструкции за подходящо лечение, Джи сканира тялото на Алекс и зарадван му поясни, че това е само умора и незначителни получени усложнения от т.н. "удари при телепортация".
      Късно вечерта корабът Nissan летеше над заселения континент, във режим- дирижабъл, на около километър височина, със около 100 км./ч. скорост. Корабът Ford го следваше, на дистанция от един час. Алекс продължаваше да бъде във сериозно критично състояние на здравето си. Шаманът Джи не му беше казал, но със такива сериозни болки по цялото си тяло, Алекс можеше да умре всеки момент… Инжекцията успяваше да му помогне, но едва след стабилна почивка, можеше да разчита на облекчаване на състоянието си. Алекс се инатеше и съпротивляваше на болките. Според него, сега беше съвсем неудобен и неподходящ момент за умиране…
    2.
    Във началото на вечерта на другия ден Nissan се намираше близо до град № 3, на една от площадките на северната крепост на града, една от базите на AFJ тук. Алекс беше сравнително добре и се радваше на деня. Той и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата на петимата. Вече се смрачаваше, леко хладно, а от планините идеше свеж аромат на пресен сняг. Двамата се бяха замечтали, загледани към залеза на звездата Orixon 4. Два часа по- късно беше изгревът на Зелената луна от юг. Докато пушеха цигарите, замечтани за бъдещето си, при тях отидоха Ким, Аш и Милена, които им носеха кафенца, пепси кола и шоколадови вафли за похапване. Тук имаше и удобни столове със плотове за почерпване. Алекс разглеждаше местността със бинокъла си.
    По- късно вечерта Алекс се прибра на топло в каютата и седна зад пулта си, за да си продължи работата и заниманията. Зелената луна скоро блесна през люка, в ляво до него, а той погледна навън и пак се замечта… Палма го погледна някак си странно и умно, а той се направи на ужасно зает в този момент, докато драскаше по листите хартия пред себе си. Беше намислил да нахвърля кратки записки за най- новите си идеи и хрумвания, преди да ги забрави, а това беше особено важно. А командир Йон беше отпуснал на екипажа си пет свободни часа, чак до полунощ, до града бяха отишли 60 души. Вторият кораб- Ford се намираше съвсем наблизо, на друга площадка, а между двата кораба беше отворен скара- бира пункт, със няколко стотин души посетители, които се бяха събрали там- от корабите, от базите и от града, празнуваше се тази среща тук, както и добрите времена...
     Алекс въздъхна и заби поглед във листите от хартия. Имаше много много работа, докато опише новите си идеи и хрумвания, преди да ги забрави…

       ( край на Откъс № 46.)